№ 35512
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110109618 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на „ФИРМА 1“ ЕООД
против „ФИРМА2“ АД, с която в условията на евентуалност са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на
собственост върху посочените в исковата молба движими вещи (мебелировка) и за осъждане
на ответната страна да предаде владението им и с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца паричната равностойност на движимите
вещи, в случай че същите са повредени, изгубени или негодни за ползване.
След извършена служебна проверка на редовността на исковата молба съдът намира,
че на ищеца следва да бъдат дадени указания за по-пълно индивидуализиране на процесните
движими вещи - вид мебелировка, материал, приблизителни размери, серийни номера, цвят
и др. под., както и да уточни предявените в условията на евентуалност осъдителни искове,
като посочи конкретен размер на търсеното обезщетение за всяка от процесните движими
вещи, за които евентуално твърди наличието на повреда, изгубване или негодност за
ползване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е оспорило допустимостта на
предявените искове с твърдения, че същите са предмет на по-рано образувани и висящи в
СРС дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. След проверка в
деловодната система на СРС съдът констатира, че исковите молби по гр. д. № 12998/2024 г.
на 44 състав; гр. д. № 12496/2024 г. на 169 състав; гр. д. № 36361/2023 г. на 26 състав; гр. д.
№ 39692/2023 г. на 45 състав; гр. д. № 45243/2023 г. на 46 състав; гр. д. № 57182/2023 г. на
120 състав; гр. д. № 58241/2023 г. на 159 състав и гр. д. № 69603/2023 г. на 42 състав, са
образувани след подаване на исковата молба по настоящото дело, доколкото същата е била
подадена на 11.05.2023 г. и първоначално по нея е било образувано гр. д. № 466/2023 н
Районен съд – Несебър, прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.
С исковата молба ищецът е направил искане за допускане на обезпечение по
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове чрез налагане на обезпечителна
мярка възбрана върху сграда с идентификатор 51500.201.13.5 и върху сграда с
идентификатор 51500.201.13.4. За да допусне исканото обезпечение, съдът е длъжен да
провери дали предявените искове са допустими и вероятно основателни. Съдът ще се
произнесе по това искане след изправяне на нередовностите на исковата молба и след като
ищецът посочи дали все още поддържа искането си за допускане на обезпечение.
За процесуална икономия делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да индивидуализира по-
пълно и точно процесните движими вещи - вид мебелировка, материал, приблизителни
размери, серийни номера, цвят и др., както и да уточни по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове конкретния размер на търсеното обезщетение за всяка от
процесните движими вещи, за които евентуално твърди наличието на повреда, изгубване
или негодност за ползване.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата
молба ще бъде върната.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи дали все още
поддържа искането си за допускане на обезпечение на евентуално предявените искове.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 350 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. В. П., с адрес: гр. АДРЕС, тел. /////////, специалност:
Дървообработване и производство на мебели, Инженер-дизайнер, Производство на мебели
Вещото лице да се уведоми за назначената експертиза и да се призове след
представяне на доказателства за внесени депозити.
ДОПУСКА на ответника събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора
на исковата молба.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК. УКАЗВА
на ответника да води свидетеля за съдебното заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.11.2024 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„ФИРМА 1 е предявило против „ФИРМА2“ АД осъдителен иск с правно основание
чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на движими вещи (мебелировка), които
се намират в обект Бар-ресторант, находящ се в сграда с идентификатор 51500.201.13.5, с
адрес гр. Н., местност „Ю.Б.“ и в обект Бар-басейн, находящ се в сграда с идентификатор
51500.201.13.4, с адрес гр. Н., местност „Ю.Б.“ и за осъждане на ответника да му предаде
владението върху тези движими вещи и в условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 57, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца паричната равностойност на
движимите вещи, в случай че същите са повредени, изгубени или негодни за ползване.
Ищецът твърди, че на 08.07.2015 г. в качеството си на наемател е сключил с „ФИРМА
3“ ЕООД в качеството му на наемодател договор за наем на недвижими имоти, като в
изпълнение на посочения договор ползването им е предоставено на наемателя през 06.2015
г. Сочи, че комплексът от имоти е имал разрешение за ползване, но всички сгради, стаи,
апартаменти и студия били незавършени, поради което ищецът извършил съответните СМР
и закупил цялото оборудване и обзавеждане на ресторанта, рецепцията, басейна и всички
стаи, апартаменти и студия в сграда „К.“ в периода 06.2015 г. – 09.2015 г. Посочва, че
размерът на така направената инвестиция е 1826354,59 лв., от която сума обзавеждането
възлизало на 923224,62 лв. Твърди, че за оборудването и обзавеждането на комплекса е
сключил договор за изработка, доставка и монтаж на мебели с „ФИРМА 4“ ЕООД. Излага,
че на 15.03.2016 г. наемодателят „ФИРМА 3“ ЕООД връчил на ищеца известие за разваляне
на договора за наем, като последният бил отстранен от имота на 15.09.2015 г. Сочи, че след
преговори с наемодателя за възстановяване на инвестицията и връщане на обзавеждането и
2
оборудването, представляващо движими вещи, наемодателят така и не възстановил сумите,
нито върнал движимите вещи в собственост на ищеца. Изяснява, че на 29.07.2016 г.
„ФИРМА 3“ ЕООД прехвърлило собствеността върху комплекса на ответника „ФИРМА2“
АД, който установил владение върху движимите вещи, а именно оборудването и
обзавеждането, доставено и монтирано от ищеца по време на действие на договора за наем.
Ищецът твърди, че ответникът отказва да предаде владението върху движими вещи
(мебелировка) на стойност 7040 лв. и движими вещи (мебелировка) на стойност 12100 лв.,
които се намират в обект Бар-ресторант, находящ се в сграда с идентификатор
51500.201.13.5 и в обект Бар-басейн, находящ се в сграда с идентификатор 51500.201.13.4, с
адрес: гр. Н., местност „Ю.Б.“. При условията на евентуалност в случай че бъде установено,
че вещите са повредени, изгубени или негодни за ползване, претендира осъждането на
ответника за заплащането на по-високата от двете стойности – покупната стойност на
вещите в размер на 19140 лв. или пазарната им стойност към момента на предявяване на
иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни и недопустими. Оспорва твърденията, изложени от ищеца, като сочи, че
описаните движими вещи не се намират и не са били в негово държане. Счита, че
претенциите на ищеца са погасени по давност. Твърди, че дружеството не е установило
владение върху процесните вещи. Излага доводи, че при придобиването на имота е била
налице уговорка с продавача, че наличните в имота движими вещи, които не са били трайно
прикрепени, нямат да бъдат предавани на купувача, а ще бъдат изнесени от имота от страна
на продавача в срок до 17.10.2016 г., което било сторено. Сочи, че с ищеца никога не са се
намирали в облигационна или друга правна или фактическа връзка. Поддържа, че всички
вещи, находящи се в имота към момента на придобиването му, са били предадени на
предходните им държатели. Твърди, че находящите се към момента в имота движими вещи
са придобити от ответното дружество на друго основание и са поставени там след
продажбата на имота. Оспорва посочената от ищеца стойност на процесните вещи като
завишена.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:
По иска с правна квалификация чл. 108 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на процесните движими вещи, както и че те действително са във владение на
ответното дружество. Ищецът следва да установи и наличие на обстоятелства, довели до
прекъсване/спиране на погасителната давност, предвид заявеното от ответника възражение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи правоизключващите или
правопогасяващите възражения, направени в отговора на исковата молба.
По евентуалния иск с правна квалификация чл. 57, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е поканил ответника да му върне движимите вещи, съответно липсата на
изпълнение; че процесните движими вещи са погинали, изгубени или негодни за ползване,
поради което се дължи заплащането на обезщетение в търсения размер, както и
действителната стойност на движимите вещи към момента на тяхното повреждане,
изгубване или тяхната негодност за ползване.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
върнал движимите вещи, респ. че е заплатил тяхната равностойност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
3
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4