Р Е
Ш Е Н
И Е
Град Добрич, 04.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ
СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА В.
при участието на секретаря Христина Х.
разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 285/2019г. по описа на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на М.М.М. с ЕГН ********** ***, чрез
упълномощения адвокат Т.А.Т.,***, кантора № 4, с която против В.Х.В. с ЕГН **********
и Н.Г.П. ЕГН **********, двамата с адрес ***, е предявен иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 08.06.2018г. с нотариален акт
№ 29,т. IV, рег.№ 5519, дело № 587 от 08.06.2018г. на нотариус Ю.Д., вписан с
вх.рег.№ 4401 от 08.06.2018г., акт № 83, т. ХІ, дело № 1978/2018г. на СлВп -
Добрич, между ищеца от една страна като прехвърлител и първата ответница от
друга страна като приобретател, по време на брака й с втория ответник, договор
за прехвърляне на недвижим имот - Поземлен имот, находящ се в с.К., община К.,
област Д., с кадастрален идентификатор 40097.507.ЗЗ по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-92/19.12.2009г. на ИД на АГКК, в местността М., на площ 11005
кв.м.с начин на трайно ползване НИВА, с трайно предназначение на територията
ЗЕМЕДЕЛСКА, трета категория на земята при
неполивни условия, с номер по предходен план: 507033, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 40097.507.16, 40097.507.08 ,40097.507.18,
40097.507.34 и 40097.507.41, срещу задължението на В.Х.В. да поеме цялостната
издръжка и гледане на ищеца като му осигури един спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до сега и докато е жив.
Искът се основава на следните
обстоятелства: между ищеца като прехвърлител и ответницата като приобретател,
през време на брака й с ответника, е сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължението на приобретателката да поеме цялостната издръжка и
гледане на прехвърлителя като му осигури един спокоен и нормален живот, какъвто
е водил до сега и докато е жив. Ищецът си запазил правото на ползване на имота.
Твърди се пълно неизпълнение на алеаторното задължение. От сключването на
договора ответницата не изпълнявала нито ден поетите задължения; ищецът и
ответниците не живеят под един покрив; нямат общо домакинство; ответниците
въобще не са се заинтересовали от ищеца, нито веднъж не са го посетили в дома
му да го видят как е, от какво има нужда, нито са му приготвяли храна, нито му
е почиствано жилището от тях, нито са го прали, нито са му купували продукти,
не са му давали и пари за такива. Ищецът е в недобро здравословно състояние -
има сърдечно-съдово заболяване. По време на сключване на договора - 08.06.2018г.,
бил в кардиологично отделение във Варна, получил тромб и бил опериран.
Ищцата го изкарала от болницата, за да го заведе при нотариус. Ищецът получава
пенсия в размер на 282,04 лева месечно, няма семейство, няма деца, няма кой да
се грижи за него. Ежемесечно има разход за закупуване на поддържащи лекарства
около 64 лева и от пенсията му оставали едва 218 лева, които са крайно
недостатъчни за нормален живот. Когато се обаждал по телефона на племенницата
си, тя не отговаряла на обажданията, криела се от него и неведнъж му заявявала
"Ти кога ще умреш най-после". Дала номера на телефона му на нейна
приятелка,която периодично му се обаждала със същия въпрос. Така ответницата
упражнявала над ищеца лично и чрез други системен морален тормоз. Ищецът познал
бегло съпруга на ответницата, виждал го само два-три пъти. Без негово знание и
съгласие ответницата получила от арендатора на процесната нива полагаемата се
на ищеца рента, без да му даде отчет какъв е размера на изплатена сума и без да
му даде дори част от нея.
Ответниците в писмения си отговор, чрез адвокат Н.А., оспорват иска. Твърдят, че ищецът настоявал
да прехвърли имота на ответницата и че двамата били в много добри отношения.
Оспорват като неверни твърденията, че от самото начало не са изпълнявали нито
един ден поетите задължения; че не са се интересували от ищеца; че ответницата
не го била посещавала в дома му, че се била интересувала от какво има нужда, че не му приготвяла храна, не му почиствала жилището,
не му прала дрехите, не му купувала дори хляб и мляко, че е искал от ответницата да му дава издръжката в
пари, вместо в натура, че ищецът й се е обаждал
по телефона, че ответницата давала телефонния му номер
на други лица, че го нагрубявала с цитираните в исковата
молба груби и обидни думи. Отрича да е упражнявала над ищеца тормоз, да е
получавала рентата за имота, предмет на договора, както и да не е полагала
грижи за ищеца за периода от 08.06.2018г. Ответниците считат, че сьобразно
договорените задължения и допълнителните уговорки с ищеца, са изпълнили
задълженията си. Ищецът живеел сам от много години и само ответницата се
грижела за него, никой от роднините не се интересувал от него. Само тя го водела на лекарски прегледи, купувала лекарствата, водела го на изследвания. През 2018г. ищецът имал
здравословни проблеми, оплаквал се от болки в десния крак, получил оток на
пръстите. При консулт със съдов хирург в град
Добрич били насочени към съдова хирургия във Варна. Двамата ответници завели
ищеца в Университетска болница „Света Марина", а в последствие го
придружавали при всички наложили се процедури от май до юли 2018г. Ищецът
настоявал да й прехвърли собствеността на имотите. Не било вярно, че
ответницата го изкарала от болницата, за да се прехвърли нивата. След сключване
на договора на 08.06.2018г. ответниците предложили на ищеца да живеят в едно
домакинство в неговото жилище, но той отказал. Заявил, че ще продължи да си
живее в жилището сам, а ответницата ще ходи при него през деня и вечер, когато
той има нужда. Такова било искането на ищеца и така се разбрали - ответницата
ходела сутрин и вечер при вуйчо си, а когато била на работа, при него ходел
съпругът й. Всеки ден след 08.06.2018г. ответницата ходела при ищеца. Положили
много грижи и усилия за запазване на крака му. От заболяването му до 11 юли
2018 година всеки ден правила компреси по
два-три пъти на ден. По нейно настояване ищецът бил приет за лечение от 11 до
15 юли 2018 година в съдова хирургия на МБАЛ "Света Марина", поради
хронична артериална недостатъчност. Пръстът
на десния му крак бил подут и посинял. И до влизането му в болницата и след
това всеки ден му носела храна, синът й Х.ходел да го къпе, да го бръсне, да му
дава храната, той не можел да ходи, обгрижвали го напълно, съпругът й ходел да
му прави компания. При сключване на договора
на 08.06.2018г. арендаторът на земята предал на ищеца 900 лева рента за 2018г.
и тази сума ищецът дал на ответницата във Варна, за да му плати операцията (950
лева). След изписването му от болницата ответниците поели изцяло обгрижването
на ищеца в дома му, до края на юли, когато той не излизал от дома си (храна,
чистене, пране, медикаменти, раздвижване). В началото на август излизали, водили
го на събор в село А. През целия август полагали грижи за него - приготвяла
храна в нейния дом, с нейни средства и всеки ден му носели храна, купували
храна и закуски - хляб, сирене, зеленчуци, плодове и други. Купували му
минерална вода и му я носели в къщи. В събота и неделя приготвяла и му носела по
два - три
вида ястия, десерти, хляб, зеленчуци. Синът на ответницата също помагал – носел
храна, помагал в къщи за къпане, бръснене. Понякога го вземали в тяхната къща,
за да излиза навън, предлагали му да остават вечер при него, но той отказвал,
не искал да го безпокоят, искал да живее сам, като казвал, че това, което
правят за него, е достатьчно. Към края на месец август той започнал да излиза
из града, оставал в дома на ответниците с преспиване, идвал всяка седмица,
водели го вечер с кола в дома му. През октомври тримата ходили до К. с тяхната кола и на техни разноски. Ответниците се
стараели да осигуряват изцяло всичко нужно на ищеца, а той не се оплаквал от
тях. Споделил пред трето лице, че се грижат добре за него. Ищецът отказал да му
купят дърва за огрев, но приел синът им Х.да му нареже дърва за огрев, които той имал. В последната седмица на ноември синът им Х.отишъл
да занесе храна на ищеца, да го подстриже и да попита от какво има нужда.
Тогава при него били майката на ответницата и племенникът й Д. Ищецът не приел в дома си Х.и започнал да обижда ответницата. Записала му час за контролен преглед при
съдов хирург за 21.11.2018г.; на прегледа бил заведен от сина им Х.. През
декември ищецът започнал да не допуска ответницата в дома си, променил
отношението си към нея, съпруга й и синовете й.
Отказвал да приема храна, лекарства, не се съгласил да го запишат за храна от
„Социални грижи". През януари 2019г. ищецът заявил, че иска ответницата да
му върне ключа от жилището.
Твърдят, че са изпълнявали точно задълженията
си и са изправна страна по договора.
Ищецът не давал съдействие за изпълнение на договора след като здравословното
му състояние се възстановило. Без да има основателна причина, той започнал да
отказва приемане на изпълнение, с което се поставил в забава. Не приел
предложеното му точно изпълнение. Тъй като
ищецът - кредитор не е оказал необходимого съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, и е изпаднал в забава, считат, че
изпълнението на договорните задължения по алеаторния договор следва да
продължат в пари, като се извърши трансформация от задължения в натура, в
задължения в пари.
В срока за
подаване на отговор на исковата молба ответниците В.Х.В. и Н.Г.П. са предявили
против М.М.М. насрещен (на предявения от него иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД) иск
с правно основание чл. чл. 97 във вр. с чл. 95 от ЗЗД с искане съдът да
трансформира алеаторното задължение за издръжка и гледане на приобретателя по
договора за прехвърляне на недвижим имот, в парична сума в размер на 150 лева
месечно, считано от 28.01.2019г. занапред.
Искът се
основава на следните обстоятелства: след сключване на договора ищцата по
насрещния иск изпълнявала точно задълженията си като се грижела за вуйчо си
(прехвърлителя). До декември 2018г. отношенията им били много добри. От средата
на този месец отношението на ответника към ищцата, съпруга й и синовете й се
променило драстично без обяснима причина. Той започнал да не приема храната,
която му носели, не отварял вратата, когато ходели. Ищцата искала да влезе, за
да го види, да почисти, да остави продукти, да наготви, но той не я допускал.
Отказал да допусне и синовете й. Няколко пъти ищцата пращала храна по сина й Х.,
но ответникът отказвал да я приеме. Направила опити да разговарят, оставяла
храна пред вратата. През януари 2019г. ответникът й се обадил и й казал, че
води дело, за да си върне имота и че вече няма нужда от нейните грижи. Така
ответникът безпричинно отказал необходимото съдействие за изпълнение на задълженията
й по договора за грижи и издръжка. След като отказал да приема изпълнението за
грижа и издръжка, той я поставил в положение да не може да изпълнява пълно и
точно своите задължения. За приобретателите на имота възникнало основание да
продължат изпълнението на договора в пари чрез заплащане на сумата от 150 лева
като равностойност на дължимите по договора грижи и издръжка.
В отговор
ответникът, чрез пълномощника си по делото адвокат Т.Т., оспорва иска. Оспорва
изложените в негово обосноваване обстоятелства.
Твърди, че ищците не са престирали нито ден изпълнение на задълженията
по договора лично или чрез сина на ищцата. Напротив – ищцата получила рентата
от процесната нива, както и го завела в банката и го принудила да изтегли
спестяванията си – повече от 4000 лева. Излага твърдения за факти, с които е
обосновал основателността на иска си по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, които се свеждат
до твърдения за пълно неизпълнение на алеаторното задължение и за липса на
неоказано от негова страна като кредитор съдействие за изпълнение. Изтъква, че
ищците не са отправили до него покана и не са упражнили правото си извънсъдебно
да трансформират задължението си в пари. Обръща внимание на това, че искане за
трансформация се прави едва след завеждане на иска за разваляне на договора и
че е налице неизпълнение от датата на сключване на договора – повече от половин
година. Оспорва иска по размер, като сочи недостатъчност на предложения паричен
еквивалент на натуралното задължение.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На дата 08.06.2018г. между М.М.М.,
като прехвърлител, и В.Х.В., като приобретател, е сключен с нотариален акт № 29,т. IV, рег.№ 5519, дело
№ 587 от 08.06.2018г. на нотариус Ю.Д., вписан с вх.рег.№ 4401 от 08.06.2018г.,
акт № 83, т. ХІ, дело № 1978/2018г. На СлВп - Добрич, договор за прехвърляне на
недвижим имот - Поземлен имот, находящ се в с.К., община К., област Добрич, с
кадастрален идентификатор 40097.507.ЗЗ по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-92/19.12.2009г. на ИД на АГКК, в местността М., на площ 11005 кв.м.с
начин на трайно ползване НИВА, с трайно предназначение на територията
ЗЕМЕДЕЛСКА, трета категория на земята при
неполивни условия, с номер по предходен план: 507033, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 40097.507.16, 40097.507.08 ,40097.507.18,
40097.507.34 и 40097.507.41, срещу задължението на В.Х.В. да поеме цялостната
издръжка и гледане на М.М.М., като му осигури един спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до сега и докато е жив.
Договорът е сключен по време на
брака на В.Х.В. и Н.Г.П., сключен на 13.10.2015г.
(препис-извлечение от акт за сключен граждански брак на л. 29) и е станал част от съпружеската им имуществена общност. Съпругът на приобретателката, като ползващо се от договора лице, участва
като страна в процеса, за да бъде обвързан от правните последици на решението.
Ищецът е на 75 години, с
установени заболявания. Преди сключване на договора той е постъпил за един ден
– на 31.05.2019г., в СБАЛ по кардиология в град Варна за извършване на
периферна артериография за диагностично уточняване в спешен порядък (така
епикриза на л. 8 от делото). В периода от 03.07.2018г. до 05.07.2018г. е бил
приет в същото лечебно заведение с оплаквания с давност от две седмици от
прекордиална опресия и задух при минимално физическо усилие, отминаващи в
покой; персистиращи оплаквания от болка и лек оток в десен крак след оперативна
интервенция по повод ХАНК през юни 2018г. (така епикриза на л. 7 от делото).
Препоръчано е медикаментозно лечение, което се прилага (видно от представената
рецептурна книжка на хронично болния на л. 12 – 15 от делото) и
хранително-диетичен режим. От представена от него епикриза от УМБАЛ „Света
Марина“ (л. 104) се установява, че и в периода от 05.05.2019г. до 09.05.2019г.
е бил приет за оперативно лечение на хронична съдова недостатъчност с диагноза***.
Ищецът получава доход от пенсия в размер на 282,04 лева месечно, има разходи за
лекарства в размер на 63,97 лева (така разпореждане от НОИ и фискален бон на л.
10 и 11 от делото). На дата 08.08.2018г. той е дарил жилището си на ответницата
(нотариален акт на л. 102 от делото), като си е запазил правото на ползване
върху него, както е запазил правото си на ползване и на имота, прехвърлен с
процесния договор. От доказателствата по делото (справка от Банка ДСК ЕАД на л.
129 – 131) се установява също, че той е превел по банков път в полза на
ответницата на дата 29.05.2018г. сумата от 4033,25 лева. Безспорно е също,
макар и да са останали неизяснени напълно обстоятелствата поради неангажиране
на допуснати от съда доказателства, че получената рента за ползването на
земеделската земя в размер на 900 лева за 2018г. е предадена на ответниците в
деня на сключване на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за
издръжка и гледане. И двете суми са
преведени, съответно предадени, преди сключване на процесния договор, без по
делото да се установява наведеното от ищеца твърдение, че е бил принуден да ги
даде на ответниците. Фактът на даването на парични суми в по-ранен момент идва
да подкрепи твърдението на ответниците, че те са били в добри отношение с ищеца
и са полагали грижи за него още преди 08.06.2018г., но това не е от значение за
делото, защото подлежи на преценка изпълнението на договора от момента на
неговото сключване.
За установяване изпълнението на
задължението за гледане и издръжка по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на две групи свидетели -
водените от ищеца М.М.Н. (майка на ответницата и сестра на ищеца), Д. М. К. и Л.
Г. О. (двамата без родство със страните); водените от ответниците Х.Д. Г. (син
на ответницата), Д. А. З. (снаха на ответницата) и К.Д. Г. (син на ответницата).
Явни са влошените отношения между първата свидетелка и ответницата по делото;
налице са и близки родствени връзки между тази свидетелка и ищеца, както и
между втората група свидетели и ответниците, но това не означава непременно, че
те не следва да се кредитират от съда, а че трябва да се обсъдят с внимание за
възможната тяхна заинтересованост и с оглед останалия доказателствен материал
по делото (така чл. 172 от ГПК).
Всъщност свидетелските показания
не си противоречат относно факта, че от края на месец ноември 2018г.
ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора – не е гледала и не е
давала издръжка на ищеца, който прекарал зимата на 2018г. – 2019г. в дома на
сестра си. До тогава, според показанията на Х.Д. Г., Д. А. З. и К. Д. Г.,
ответницата, съпругът й и сина й Х., са се грижили за ищеца - водили го на
прегледи, прибирали го от болницата, помагали му в ежедневието, сменяли
превръзките на крака му, купували лекарства, приготвяли и носили храна,
осигурявали отоплението и хигиената му; ищецът гостувал в дома им, но искал да
живее сам в жилището си. Съобщеното от свидетеля Л.Г.О., че не е виждал някой
да посещава дома на ищеца, не може да бъде възприето като достоверно – този
свидетел живее в къща срещу входа на блока, в който е апартаментът на ищеца и
не може да има непосредствени възприятия относно това кой го посещава. Свидетелят
излага, че контактува често с ищеца, че са добри познати и всеки ден се виждали
до ноември 2018г. (след това ищецът живял другаде), но не съобщава ищецът да му
се е оплаквал, че не е доволен от полаганите за него грижи, той дори не му е
споделил, че е сключил договор с ответницата (преди пролетта на 2019г.). През
месец септември ищецът споделил на сестра си (свидетелката М.Н.), че докато бил
болен, дал на ответницата всичките си пари, апартамента и земята. Според
показанията на Д. М. К. ищецът й се оплаквал, че ответницата не се грижела за
него – не ходела да го пере, не му осигурявала храна, а след септември 2018г.
за него се грижела сестра му в нейното жилище. От изнесените данни от всички
свидетели се установява, че от края на месец ноември ищецът е отказал да приема
грижи – свидетелят Х.Г. отишъл да го подстригва, но заварил в жилището му баба
си и братовчед си, които започнали да му крещят; той си отишъл, майка му
върнала ключа от апартамента на ищеца и казала, че щом той не иска да го гледа,
не може да направи нищо. Повече не го търсили; свидетелят не отговарял на
няколкото позвънявания по телефона от ищеца. Няма доказателства за отправяни
обиди към ищеца от ответницата или за осъществяван от нея над него тормоз по
начина, описан в исковата молба – чрез обаждания по телефона лично или от друго
лице. Ответницата обаче не твърди да е започнала да предоставя издръжка в пари,
а е предявила иск за трансформиране на задължението в парично на дата
25.03.2019г., след предявяване на 28.01.2019г. на иска за разваляне на
договора. От
заключението на вещото лице С.И. се установява, че необходимият паричен разход
за издръжката на ищеца възлиза на 576,87 лева месечно.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният конститутивен иск черпи
правно основание от разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Процесният алеаторен
договор е такъв, при който кредиторът, срещу прехвърляне право на собственост
върху недвижим имот, получава като насрещна престация грижи и издръжка. Със
сключването на договора отчуждителят изпълнява и задължението си да прехвърли
на приобретателя правото на собственост върху недвижимия имот. За да е налице
точно изпълнение на този договор от страна на длъжника, последният следва да
предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в
обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление,
осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Доказателствената
тежест да установи изпълнение на задължението си за гледане и издръжка на ищеца,
чрез осигуряване на спокоен и нормален живот, е за ответницата по делото.
Съпругът на
приобретателката, като ползващо се от договора лице, също има интерес от
доказване на нейната изправност като страна по договора.
При договора за издръжка и
гледане не възниква задължение за страните да живеят заедно в едно домакинство.
Дори, в случай че прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху имота,
какъвто е настоящият, следва, че страните изрично са уговорили, че няма да
живеят заедно. Когато възникне нужда от постоянна чужда помощ за кредитора,
тогава тя трябва да бъде осигурена, било чрез трето лице, стига кредиторът да
приеме такова изпълнение, било чрез съвместно живеене с приобретателя, като
прехвърлителят е този, който следва да определи мястото на живеене (решение № 1117/09.10.2008г.
на ВКС по гр.д. №3418/2007г., IV г.о.; решение № 422/11.09.2009г. на ВКС по
гр.д. №873/2008г. на IV г.о.). Доколкото задължението за издръжка е носимо (чл.
68, б. „а” ЗЗД), а не търсимо, то трябва да се изпълнява там, където
прехвърлителят се е установил да живее постоянно или преимуществено.
Гласните доказателства по делото
установяват изпълнение на задължението за гледане и издръжка от ответницата
лично, както и чрез трети лица - съпруга й и сина й, до края на месец ноември
2018г. и отказ от този момент на кредитора да приема предлаганото му
изпълнение. По въпроса за правните последици от неоказване на необходимото
съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението в натура, е
постановена обвързваща практика на ВКС в следния смисъл: с решение №
363/26.05.2010г. по гр. д. № 756/2009г., III г. о., решение № 82/05.04.2011г.
по гр. д. № 1313/2009г., IV г. о. и решение № 494/16.11.2011г. по гр. д. №
642/11г. IV г. о., всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че
когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в
натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се
изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради
невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на
съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за
издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в
натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото
съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва
да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата
на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена,
докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка.
Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и
затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност, за която
длъжникът не отговаря, т. е. ако кредиторът "неоправдано" (по своя
вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. Но приобретателят
не се освобождава от задължението за издръжка, а следва да го трансформира. Той
е длъжен без прекъсване да продължи изпълнение в пари, като предоставя на
кредитора ежемесечно такава сума, която е достатъчна да покрие всички нужди на
кредитора от храна, режийни разноски, облекло и др. според потребностите му. Не
е необходимо съдебно решение, тъй като нуждата на кредитора от средства за
съществуване не може да стои неудовлетворена докато трае съдебният процес по
отношение на размера й. Поради това и предявяването на такъв иск за
трансформация не е изпълнение, не е причина междувременно да не се изплаща необходимата
сума за издръжка (решение № 1232/12.11.2008г. по гр.д. № 5159/2007г. на ВКС, V
г.о.; решение № 165/01.03.2010г. по гр.д. № 71/2009г. на ВКС, III г.о.). При
отказ да се получат пари, длъжникът може да изпълни задължението си единствено
и само, ако внася същите по сметка на кредитора. Ето защо от края на месец
ноември 2018г., при неприемане на предлаганите грижи и издръжка или неоказване
на съдействие от кредитора, ответницата е следвало да постъпи съобразно
правилата на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД и чл. 98, ал. 1 от ЗЗД. Липсата на
трансформиране на изпълнението на задължението от страна на ответницата преди
25.03.2019г. (когато е предявен искът след получаване на исковата молба за
разваляне на договора), е довело до изпадането й в забава, а това от своя
страна при договори като процесния е равносилно на пълно неизпълнение и е
основание за развалянето му. При установеното и доказано в процеса
неосигуряване от ответницата на грижи и издръжка за ищеца, респективно на
паричния й еквивалент, преди завеждане на исковата молба и до 25.03.2019г., за
продължителен период от време – за четири месеца (от края на ноември 2018г.),
след като договорът е изпълняван в продължение на пет месеца, констатираното
неизпълнение е съществено. При това положение ответницата се е поставила в положение на неизправна
страна по сключения договор, което обосновава извод за основателност на
предявения иск.
Приетото от съда относно
неизпълнението на задължението за издръжка в продължителен период от време, без
трансформирането му в парично от длъжника след забавата на кредитора,
обосновава неоснователност на предявения от В.Х.В. иск по чл. 97 вр. чл. 95 от ЗЗД.
Ползващото се от договора лице
(съпруг на приобретателя) участва като страна в процеса, за да бъде обвързан от
правните последици на решението, но това лице не е длъжник. Въпросът дали то
изпълнява, или не договора е ирелевантен за спора за развалянето му по чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД. Като ответник, съпругът на приобретателката има интерес да се
брани срещу претендираното неизпълнение на задълженията по договора, но тъй
като не е длъжник, не е легитимиран да предяви иск за трансформиране на
алеаторното задължение за издръжка в парично (така решение № 121 от
23.03.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1428/2011г., ІV ГО). Затова искът, предявен от Н.Г.П.,
е недопустим и на основание чл. 130 от ГПК по отношение на него исковата молба
подлежи на връщане с прекратяване на производството.
Ищецът не претендира разноски. На
ответниците разноски не се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 вр.
чл. 83, ал. 2 от ГПК ответниците следва да заплатят държавна такса в размер на 74,42
лева (4% върху определената по чл. 70 от ГПК цена на иска) в полза на съдебната
власт по бюджета на съда.
Водим
от гореизложеното, Районният съд
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД, договора,
обективиран в нотариален акт № 29,т. IV, рег.№ 5519, дело № 587 от 08.06.2018г.
на нотариус Ю.Димитров, вписан с вх.рег.№ 4401 от 08.06.2018г., акт № 83, т.
ХІ, дело № 1978/2018г. на СлВп – Добрич, с който М.М.М. с ЕГН ********** ***,
прехвърля на В.Х.В. с ЕГН **********, по време на брака й с Н.Г.П. ЕГН **********,
двамата с адрес ***, следния свой недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в с.К., община К., област
Д., с кадастрален идентификатор 40097.507.ЗЗ по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-92/19.12.2009г. на ИД на АГКК, в местността М., на площ 11005 кв.м.с
начин на трайно ползване НИВА, с трайно предназначение на територията
ЗЕМЕДЕЛСКА, трета категория на земята при
неполивни условия, с номер по предходен план: 507033, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 40097.507.16, 40097.507.08 ,40097.507.18,
40097.507.34 и 40097.507.41, срещу задължението на В.Х.В. да поеме цялостната
издръжка и гледане на ищеца като му осигури един спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до сега и докато е жив.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Х.В. с ЕГН **********,***, насрещен иск за трансформиране на
договорното задължение да поеме цялостната издръжка и гледане на М.М.М. като му
осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега и докато е жив, в
парично.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявения от Н.Г.П. ЕГН **********,***, насрещен иск за трансформиране на
договорното задължение да поеме цялостната издръжка и гледане на М.М.М. като му
осигури един спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега и докато е жив,
в парично.
ОСЪЖДА В.Х.В.
с ЕГН ********** и Н.Г.П. ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят в
полза на съдебната власт по бюджета на Районен съд – Добрич държавна такса в
размер на 74,42 лева.
РАЗЯСНЯВА на ищец,
че следва да предприеме вписване на решението в шестмесечен срок от влизането
му в сила в Служба по вписванията град Добрич.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: