О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Ловеч, 06.06.2019 г.
ЛОВЕШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на пети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ………………. и като разгледа докладваното
от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 311 по описа за 2019 г. на
съда и за да се произнесе
съобрази:
Подадена е частна жалба №1635/11.04.2019
г.от „Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД-София, ЕИК
********* срещу разпореждане от 26.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 182/19 г. на ЛРС /в
жалбата неправилно посочено с дата 25.03.2019 г./, в отхвърлителната
част. Счита, че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост Посочва, че смисълът на заповедното производно е в
една бърза, по-евтина и опростена съдебна процедура да се установи спорно ли е
твърдяното вземане. Излага се, че целта на производството е опростеност, ускореност и ефективност и
признаване на изпълнението на съдебния акт съобразно Регламент №861/2007 г.
на ЕП и СЕ от 11.07.2011 г. и регламент
№1896/2006 г. на ЕП и ДИЕ от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за
европейска заповед за плащане.Изтъква се, че предвид доклад от 13.10.2015 г. на
Комисията до ЕП,СЕ и ЕИСК се търси бързо и ефективно събиране на безспорни
неизплатени задължения . Счита, че районният съд е излязъл от ролята на
безпристрастен арбитър и е нарушил диапозитивното начало , без даде възможност
на заявителя да обоснове и докаже индивидуално договаряне, като е предрешил
евентуален спор между страните.Заявява се, че съдът не е отчел правилно
приложението на Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредит и
Директива 2009/22 за исковете за преустановяване на нарушенията с цел защита на
интересите на потребителите,т.е. в производствата в които не се сочат
доказателства съдът не следва да прави проверка. Жалбоподателят твърди, че
нищожността на договорните клаузи, поради неравноправния потребителски характер
е особен вид недействителност, който е извън общите хипотези на противоречие
със закона и добрите нрави.Проверката по чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК според заявителя-жалбоподател
следва да се направи само в хипотезите, в които незаконността следва по
очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане.Обсъжда се значението
на чл. 143 от ЗЗП,т.н. генерална клауза за неравноправност на уговорките на
потребителските договори, относно която заповедния съд не би могъл да направи
изводи единствено от заявлението по чл. 410 от ГПК. По отношение на
претендираната неустойка, се заявява в частната жалба ,че кредитора е приложил
чл. 92,ал.1 от ЗЗД и е произтекла от неизпълнение на задължението на длъжника
по договора. Обсъжда се тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 на ВКС, ОСГК. За жалбоподателят,при преценка на добрите нрави следва да
се отчетат и други фактори-свободата на договаряне, равнопоставеност
на страните, функции на неустойката, възможност да длъжника сам да ограничи
размера на неизпълнението. В частната жалба се посочва, че при действие на член
19, алинея трета, точка първа от ЗПК е предвидено изчисляване на годишния
лихвен процент на разходите по кредита, който не следва да включва разходите за
плащане от потребителя при неизпълнение на задълженията по договор за
потребителски кредит. Жалбоподателят прави извод, че законодателят е предвидил
възможност за начисляване на такива разходи, като изрично ги е изключил при
изчисляване на годишния процент разходи по кредита. В заключение изтъква, че
преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти за
установяване на едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което
ще бъде изследвана и доказана в друг евентуален процес – исковият. Като краен извод е заявено, че заповедният
съд е превишил своите правомощия по преценката и обсъдил обстоятелство, което е
извън предмета на проверка.Моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде
издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани
със заявлението по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 04.04.2019г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба
е подадена на 10.04.2019 г.,следователно е спазен законовоустановения
срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По заявление № 1305/11.03.2019 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София-1527, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3, представлявано от Т.Я.К., чрез
пълномощника си юрисконсулт Д.А. срещу длъжника Д.И.В. за заплащане на главница
в размер на сумата 899,69 лева , сумата 124,38 лева – договорна лихва за
периода от 02.06.2016 г. до 07.03.2018 г.; сумата 192,38 лева – неустойка за
неизпълнение на задължение от 02.07.2016г. до 07.03.2018 г.; сумата 195,00 лева
– разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата 94,16 лева - лихва за
периода от 08.03.2018 г. до 13.03.2019 г. и законна лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както
и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25.00
лева държавна такса
. Заявителят изтъква, че е сключен договор за кредит „Бяла карта ” № 469123/27.05.2016г. между длъжника и „Аксес Файнанс ”ООД по договор за бяла карта, револвиращ потребителски кредит с разрешен кредитен
лимит в размер на 900 лева, която сума е платена суми към момента на активирането, като
дължимата претендирана главница е в размер на 899.69
лева. Позовава се клаузите на сключеният
договор относно заплащане на 15% от сумата по одобреният кредитен лимит, в
рамките на два последователни месеца , като ако в един от месеците не бъде
внесена общо сума от 15% по одобрения кредитен лимит , то цялото му задължение
ставало предсрочно изискуемо .Твърди се в заявлението, че заемателят
се задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна
лихва. Посочва се, от заявителя, че на 16.10.2018 год. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 11.11.2016 год., на основание чл.99 от ЗЗД между „Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.Посочва се по заявлението,че длъжникът
е уведомен за извършената цесия на 18.10.2018 год. с писмо с обратна
разписка.Кредиторът приема,че е обявена предсрочна изискуемост на кредита на 07.03.2018
г.Постановено е разпореждане
№387/26.03.2019 г. по ч..гр.д.№ 182/19г. на ЛРС, с което е отхвърлено искането
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно сумата
192,38 лева – неустойка за неизпълнение на задължение от 02.07.2016г. до
07.03.2018 г.; сумата 195,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране,а
в останалата част искането е уважено .
Съдът
приема, че претендираната от заявителя за заплащане сума 192.38 лева – неустойка е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява установена
отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в казуса, предвид
твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една от целите на
неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението.
С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и
качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора
без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче съобрази,че
страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство от длъжника
в три дневен срок от подписване на договора и намира, че по естеството си тази
сума не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от вредите за
кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредитора би бил лишен
при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
длъжника. Нейното заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение
на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство. Следователно при действие на
чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК
процесния договор в частта за неустойката е нищожен.
Настоящият състав на съда
преценява, че сумата в размер на 195 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране не се дължи от длъжника. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се
изисква. Сумата за извънсъдебно събиране на дълга е обусловена от забава на
плащане и също е фиксирана по размер към
момента на сключване на договора. Следователно тази сума не попадат в
хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Механизмът на формирането на претенцията
обосновава извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП
и на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на договора
в тези му части. Заповедният съд анализира претенциите при действие на чл.
411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното
производство и счита, че искането следва да бъде отхвърлено.
Ловешки окръжен съд намира, че изводите на
двете инстанции относно неоснователност на искането по заявление № 22.03.2019
г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
заявителя “Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД против Д.В. са идентични и атакуваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №387/26.03.2019 г.
по ч..гр.д.№ 182/19г. на Луковитски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.