№ 688
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000500391 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 557 от 24.11.2023 г., постановено по гр. д. № 264/2023 г.
на Софийски окръжен съд, ответната Община Самоков е осъдена да заплати
на ищцата И. С. Л. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 26 000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на падане на тротоар на
18.07.2022 г. в гр. Самоков, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение
искът за разликата над 26 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. е
отхвърлен.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответната
Община Самоков, която го обжалва с оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се поддържа,
че съдът не взел предвид разминаването между твърденията в исковата молба
1
и показанията на разпитания свидетел, като в тази връзка са наведени доводи
за неустановеност на конкретното място, на което е настъпило вредоносното
събитие. На следващо място, не било установено по безспорен начин и
настъпването на вредоносния резултат. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и искът – отхвърлен изцяло.
Въззиваемата И. С. Л. оспорва на въззивната жалба по съображения,
изложени в депозирания писмен отговор.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства
по делото и изложените от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК, приема от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД от И. С. Л. срещу
Община Самоков за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв.
При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства
от фактическа страна се установява, че на 18.07.2022 г. около 09,00 ч. в гр.
Самоков, вървейки по десния тротоар на ул. „Хан Кубрат“ в посока на
движение от ул. „Цар Борис III“ към ул. „Отец Паисий“, на около десет метра
преди кръстовището, ищцата Л. стъпила с левия крак в дупка на тротоара,
която не била обозначена, паднала и получила руптура на ляво ахилесово
сухожилие. След инцидента в „МБАЛ – Самоков“ ЕООД бил извършен
преглед, при който се установило, че има силна палпаторна и функционална
болка в лява подбедрица, с невъзможност да стъпва на увредения крак.
Ищцата е била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология
с поставена диагноза „ruptura Ahili sinistra“. Извършена била операция на
разкъсаното сухожилие, след което е поставена гипсова имобилизация.
Престоят й в болницата продължил 8 дни, като ищцата е изписана на 25.07.
2022 г.
Относно спорния по делото въпрос - къде конкретно е настъпило
събитието, пред първоинстанционния съд е разпитан свидетеля Д. Я. М.,
чиито показания са пълни, изчерпателни, ясни, кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото и дадени след непосредствени
впечатления, и от които се установява, че по време на инцидента на
18.07.2022 г., свидетелят бил заедно с ищцата сутринта, на рождения й ден, и
2
вървейки по десния тротоар на ул. „Хан Кубрат“ ищцата стъпила в дупка,
която била дълбока около 10 см., при което кракът й се изкривил и тя
паднала. В самата дупка имало кал и трева. Злополуката станала точно преди
ъгъла на ул. „Хан Кубрат“ и ул. „Отец Паисий“. Веднага след това ищцата се
обадила на нейна приятелка, която дошла и я откарала в болницата.
Свидетелят посочва, че ищцата била приета за лечение, установено било, че
има скъсан ахилес. След инцидента И. не искала да излиза два месеца от дома
си, а след този период започнала да излиза, но се страхувала да не падне.
Свидетелят и ищцата се чували по телефона и по време на разговорите
ищцата плачела. Тези показания не са опровергани, нито разколебани по
някакъв начин, поради което и настоящата инстанция намира, че процесният
инцидент се е случил именно на твърдяното място и по твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба начин.
При тези данни настоящият въззивен състав намира от правна страна
искът за основателен и доказан. Съгласно § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за
местното самоуправление и местната администрация, с влизане в сила на този
закон преминават в собственост на общините общински пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване. Същевременно на основание чл. 3, ал.2 ЗОС
тротоарите са публична общинска собственост. Причинените вреди са
подробно изяснени от неоспореното заключение на съдебно-медицинската
експертиза. Тези вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното бездействие на служителите на ответната община, чието
задължение е да поддържа имотите си – публична общинска собственост, и
което в случая не е било изпълнено. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД,
този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Фактическият състав на безвиновната обективна гаранционно-обезпечителна
отговорност на възложителя на работата включва противоправно деяние на
лице, на което е възложена работа от ответника, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносоен резултат. Тези
елементи в случая са налице, поради което искът се явява доказан по своето
основание.
Относно размера на дължимото се обезщетение за претърпените
3
неимуществени вреди съдът кредитира показанията на свидетеля, който има
преки наблюдения и дава изчерпателни сведения, както и заключението на
приетата съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че в
резултат на процесното събитие на 18.07.2022 г. ищцата е получила
прекъсване на ахилесовото сухожилие на левия долен крайник-закрито.
Налице е причинно-следствена връзка между полученото увреждане и
процесното събитие. Установената бактериална инфекция в областта на
оперативната рана, съпроводена със секреция, е довела до възпалителен
процес и на Ахилесовото сухожилие – тендинит, потвърден с ЕР на ТЕЛК №
0111/28.03.2023 г. Обстоятелството, че възпалението е получено в болницата,
а не при падането на тротоара, не прекъсва причинно-следствения контитуум
на събитията и не изключва отговорността на възложителя на работата. Това е
така, защото без виновното бездействие на служителите на общината, които
са били длъжни от една страна да поддържат тротоарите в изправен и годен
за обичайното им използване вид, а от друга – да обозначат налинчните дупки
и неравности по тях, когато същите обективно могат да застрашат здравето на
преминаващите минувачи, вредите за ищцата, вкл. и въпросното възпаление
на ахилеса, нямаше да настъпят. Обичайният период на възстановяване е
около 3-4 месеца. При пострадалата възстановителният период е удължен
поради поява на усложнение, изразяващо се в развила се бактериална
инфекция с временна нетрудоспособност около 7 месеца. Към настоящия
момент ищцата се оплаква от болка, оток, придърпване в областта на
увредения крайник, нестабилност, особено при натоварване, както и
ограничено повдигане на лявото ходило. Болката е била най-интензивна
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото
на раздвижването. Проведено е оперативно лечение по спешност – сухожилен
шев, което е съвременно лечение на подобен вид увреждания. Неговата
продължителност е била по-голяма поради възникналото усложнение –
бактериална инфекция.
С оглед вида, характера и степента на така получените и описани по-
горе увреждания, преценени поединично и в своята съвкупност, заедно с
продължителността и интензивността на търпените болки и страдания,
наличните и понастоящем болки в лявото ходило при ищцата, ограниченото
му повдигане, продължителността на лечебния и възстановителен период,
възрастта на пострадалата, както и стадия на обществено-икономическото
4
развитие, настоящият състав намира, че справедливият размер на дължимото
се обезщетение, определен съобразно чл. 52 ЗЗД, възлиза на сумата от 26 000
лв.
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ответника, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
следва да бъде осъден да заплати сумата от 2730 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 557 от 24.11.2023 г. постановено по гр.
дело № 264/2023 г. на Софийски Окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Самоков с адрес: ул. „Македония“ 11, да заплати на
адвокат А. Х. Г. от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН: **********,
служебен адрес: гр. София, ул. „Съборна“ № 14, ет. 3, на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2730
лв. за оказаната адвокатска защита на ищеца И. С. Л. пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5