О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна,
.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на
през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №101 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК.
С разпореждане N 260164/30.11.2020 г., постановено по
ч.т.д.№130/2020 г. на ОС – Шумен е отхвърлена молбата на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК103533691, със седалище гр.Варна, за издаване на изпълнителен лист въз основа на
арбитражно решение от 22.07.2020 г., постановено от Арбитражен съд – гр.Варна
при СППМ по арбитражно дело №274/2020 г., срещу Н.И.М., ЕГН **********,
адрес *** за сумата от 1 194 лв., представляваща направените от молителя
разноски в арбитражното производство, както и са сумата от 50 лв.,
представляващи направените разноски в производството по издаване на изпълнителен
лист. Разпореждането е обжалвано
с частна жалба от „Енерго-про продажби” АД с оплаквания за неправилност и с
искане да бъде отменено и бъде уважена молбата за издаване на изпълнителен
лист. Частната
жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в
производството, имаща право и интерес на обжалване и срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт. Насрещната
страна е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата. Твърди, че през м.август 2020 г. е
заплатил на жалбоподателя сумата от 12 449.50 лева, с което е погасил
задължението по фактурата за ел.енергия и разноските в арбитражното
производство. Разгледана
по същество, частната жалба е основателна. В производството по чл.
407 от ГПК, въззивният съд дължи извършването на
същата проверка, която е бил длъжен да направи първоинстанционния съд в
производството по издаване на изпълнителен лист - дали изпълнителното основание
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В предмета на тази проверка е
включено установяването на наличието на арбитражно
решение и доказателство, че то е било редовно връчено на длъжника по
изпълнението. Представеното по делото в официално заверен препис арбитражно решение е редовен от външна страна акт,
който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за разноски, в размер на
1194 лева. Във връзка с въведеното с разпоредбата на чл.51,
ал.1, изр.2 от ЗМТА изискване, към молбата за издаване на
изпълнителен лист следва да бъдат представени и доказателства, че решението е
връчено на длъжника по изпълнението. Видно от представените с молбата
удостоверение Арбитражен съд – гр.Варна при СППМ по арбитражно дело №274/2020 г. и копие от писмо с обратна разписка, препис от решението е
било връчено надлежно на длъжника на 28.07.2020 г. Съдът
може да откаже издаване на изпълнителен лист съгласно чл.
405, ал.5 – ГПК, само ако арбитражното решение е нищожно по смисъла на чл.
47, ал.2 – ЗМТА, а именно когато арбитражните решения са постановени по
спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Такива съгласно
чл.19,
ал.1 от ГПК арбитражни решения по спор за вещни права или владение върху
недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и по спор с
потребител по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП. Релеватно
за произнасянето на съда в конкретния случай е дали длъжникът има качеството на
потребител съобразно установените от арбитражният съд факти, обвързващи съда в
настоящото едностранно и формално производство, в което не се събират
доказателства. Нормата на чл.19, ал.1 ГПК предвижда, че страните по имуществен спор
могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за
предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по
трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по
смисъла на §
13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно последната, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Тази
легална дефиниция налага извода, че определящо в случая е не качеството
"физическо лице", а целта, за която се придобива стоката или услугата. Това
е така, тъй като от една страна се визира само физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност,
а ат друга - за да бъде изключено
всяко съмнение, което би могло да възникне във връзка с вида търговец по чл. 56 и сл. ТЗ, дефиницията предвижда, че такъв "потребител" е и всяко
физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята
търговска професионална дейност. Следователно ако едно
физическо лице, използва стоката или услугата с оглед осъществяване на
търговска дейност, то същото няма качеството потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП. Доколкото в
производството по издаване на изпънителен лист не се събират доказателства, то съдът следва да зачете
установените от арбитражния съд фактически констатации, в рамките на които
следва и да извърши собствена преценка относно нищожността на постановеното
арбитражно решение. От мотивите на решението безспорно се установява, че макар
длъжникът да е сключил договора като физическо лице е заявил пред насрещната
страна ползване на електрическа енергия за небитови нужди в обект – магазин/кафе. Тези
обстоятелства се установяват и от представените като доказателство с частната
жалба – констативен протокол N48001/11.05.2018
г. и фактура N **********/31.05.2019 г.,
издадена от жалбоподателя. Ето
защо съдът приема, че ползваната услуга е за осъществяване
на търговска дейност, поради което
длъжникът по молбата няма качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП и не са налице отрицателните предпоставки за издаване на
изпълнителен лист по чл.405, ал.3 ГПК. Действително в производството пред ВнАС са представени два
броя квитанция за извършени от Н.И.М. плащания по фактура N **********/31.05.2019
г., издадена от жалбоподателя, в общ размер на 12 449.50 лева. Видно от
посочените в квитанциите основания, плащането е за погасяване на главницата по
фактурата в размер на 11 181.07 лева и неустойка за забавено плащане, в
размер на 1291.90 лева. Съдът намира, че
начислената неустойка, съответства на разпоредбата на чл.38 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про
продажби” АД, съобразно която потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД суми,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ето защо, съдът намира, че представените
доказателства не установяват, че длъжникът доброволно е погасил задължението за
разноски, произтичащо от арбитражното
решение.
Гореизложеното
обосновава извода на съда за основателност на искането за издаването на
изпълнителен лист по чл.
405, ал.3 вр. ал.1 от ГПК въз основа на решение на местен
арбитражен съд, поради което следва да бъде уважено. При това положение обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и
вместо това да бъде постановено издаването на искания изпълнителен лист. След издаването на изпълнителния
лист препис от настоящото определение следва да бъде изпратен на АС при БТПП за
прилагане по делото и отбелязване върху оригинала на решението за издадения
такъв. С оглед
направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски за заплащане
на държавни такси, в размер на 65 лева.
Мотивиран по горното, Варненският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане N 260164/30.11.2020 г., постановено по
ч.т.д.№130/2020 г. на ОС – Шумен е отхвърлена молбата на „Енерго-про продажби” АД, ЕИК103533691, със седалище гр.Варна, за издаване на изпълнителен лист въз основа на
арбитражно решение от 22.07.2020 г., постановено от Арбитражен съд – гр.Варна
при СППМ по арбитражно дело №274/2020 г., срещу Н.И.М., ЕГН **********,
адрес *** за сумата от 1 194.00 лв., представляваща направените от
молителя разноски в арбитражното производство, както и са сумата от 50 лв.,
представляващи разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, като
вместо него постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на „Енерго-про
продажби” АД, ЕИК103533691, със седалище гр.Варна,
въз основа на арбитражно решение от 22.07.2020 г., постановено от Арбитражен съд –
гр.Варна при СППМ по арбитражно дело №274/2020 г., срещу Н.И.М.,
ЕГН **********, адрес *** за сумата от 1 194 лв., представляваща
направените от „Енерго-про продажби” АД разноски в арбитражното производство по арбитражно
дело №274/2020 г.
ОСЪЖДА Н.И.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-про продажби” АД,
ЕИК103533691, със седалище гр.Варна и
адрес на управление, бул.“Владислав Варненчик“ № 258
- Варна Тауърс – Г, сумата от 65
(шестдесет и пет) лева, представляваща разноски за държавни такси, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Изпълнителният
лист за сумите по арбитражното решение и присъдените в съдебното производство разноски
да се издаде от ОС – Шумен.
След издаване на изпълнителния лист,
препис от определението да се изпрати на Арбитражен съд – гр.Варна при СППМ за отбелязване на това обстоятелство
върху оригинала на арбитражното решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: