Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 12.06.2020                         Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На трети юни                                                                        Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4783 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 01.05.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Р.А.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 2675794/04.11.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. На 03.05.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от сключения между Р.А.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 2675794/04.11.2016 г., било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се задължавало от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество било упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2675794 от 22.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на преупълномощен, за станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. Също така било изпратено до ответника и Уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/2675794 от 22.05.2019г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Към исковата молба ищецът представя копия от уведомленията за извършените цесии с изх. № ЛД-С-АКПЗ-ИАМ/2675794 и изх. № УПЦ-С-АКПЗ-ИАМ/2675794 и двете от 22.05.2019 г., които да бъдат връчени на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече бил изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на това фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установявало, че претендираното с исковата молба задължение не било погасено. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначавал особен представител. Поддържа, че връчването на всички книжа по делото на ответника било надлежно, ако било направено на особения представител и от този момент се пораждали свързаните с факта на връчване правни последици. Между заемателя Р.А.С. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за паричен заем № 2675794 от 04.11.2016 г. Съгласно същия заемодателят се задължил да предостави на заемателя паричен заем в размер на 3000 лв., която сума била предоставена с подписване на горепосочения договор и с това заемодателят изпълнил задължението си по договора. Длъжникът се задължил да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 376.37 лв. съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 3376.37 лв. на 17 двуседмични погасителни вноски. Съгласно клаузите на договора заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаряло на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да бил в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не бил заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитна му история в ЦКР към БНБ една година назад да бил със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която била издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 1778.03 лв. Съгласно договора и/или Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в случай че заемателят забавел заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателя не можели да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Длъжникът дължал и обезщетение за забава върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден забава, считано от 01.06.2017 г. в размер на 216.59 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. По договора за паричен заем длъжникът извършил плащания в общ размер на 2322.50 лв., като след приспадането им оставало да дължи сума в общ размер на 3093.49 лв., от които главница: 1821 лв., договорна лихва: 114.59 лв. за периода от датата на първа вноска 18 ноември 2016 г. до 30 юни 2017 г. - датата на последната вноска, неустойка за неизпълнение на задължение: 941.31 лв., законна лихва за забава върху непогасената главница 216.59 лв. за периода от датата на настъпване на забавата - 01 юли 2017 г. до 19 юли 2018 г. Длъжникът трябвало да изплати целия заем на 30 юни 2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а длъжникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си. Предвид изложеното за ищеца  възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред. Съдът уважил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и по образуваното ч.гр.д. № 3870/2018 г. по описа на РС - Стара Загора била издадена заповед за изпълнение. Предвид факта, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Договора за цесия от 03.05.2019 г. било титуляр на процесното вземане и длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение , с което да признае за установено по отношение на ответника Р.А.С., че същият му дължи сумите както следва: 1821 лв. - главница по договор за кредит; 114.59 лв. - договорна лихва за периода от 18.11.2016 г. до 30.06.2017 г.; 941.31 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 216.59 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.07.2017 г. до 19.07.2018 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моли да му бъдат присъдени и разноските, направени в хода на заповедното производство, както и направените в хода на настоящото производство.

 Ответникът Р.А.С., чрез назначения особен представител – адв.Н.С., взема становище, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Договорът за цесия бил недействителен поради липса на предмет, тъй като в него не били посочени прехвърлените вземания по размер и основание спрямо длъжника. За да бъде валидно сключен договор за цесия, следвало да съдържа съществените елементи на продажбата. Твърди се, че в случая конкретна цена не била посочена в договора за цесия., т.е. липсвало съгласие относно цената. Непосоченото на цена в договора за цесия, който бил възмезден, представлявало липса на съществен елемент от договора, водещо до липса на основание за сключването му и било основание за нищожност по чл. 26 ЗЗД. Сключеният договор за паричен заем бил недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Позовава се на изискването на чл. 11, т. 12 от ЗПК, според която към договора задължително следвало да има погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски, реда за разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти и датите на плащане на погасителните вноски, главницата и лихвите към всяка вноска. Тези изисквания били залегнали и в чл. 10, ал.2 от Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008г. Завеждането на иска от страна на цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД не можело да има действието на съобщаване, тъй като според изричната разпоредба на чл. 99, ал.3 ЗЗД съобщението трябвало да бъде извършено от цедента, а в случая искът бил предявен от цесионера. Задължението за уведомление не можело да бъде делегирано на приобретателя по пътя на упълномощаването, тай като това било в противоречие с разпоредбата на чл. 99 ал.З ЗЗД. Пълномощното не променяло въобще извода, че в случая в качеството си на ответник, длъжникът не бил надлежно уведомен до момента за цесията от цедента. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3870/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2101/01.08.2018 г. за сумата 1821 лева за главница за неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 2675794 от 04.11.2016 г., със 114,59 лева договорна лихва от 18.11.2016 г. до 30.06.2017 г.,  с 941,31 лева неустойка за неизпълнение на задължение, с 216,59 лева лихва за забава от 01.07.2017 г. до 19.07.2018 г. и и законна лихва върху главницата от 30.07.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът основава претенцията си на представения по делото договор за паричен заем № 2675794 от 04.11.2016 г., по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на 3000 лв., като погасяването на общата дължима сума в размер на 3376,37 лв. следва да се извършва на 17 погасителни вноски от по 198,61 лв. всяка.

За да установи качеството си на кредитор, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София се позовава на представените по делото: рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 30.01.2017 г. между цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД и цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, както и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между цедента „Агенция за контрол на просрочени задължения“ и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия между страните по него настъпва по силата на постигнатото между тях съгласие за прехвърляне на вземането. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е титуляр на вземането.

В разглеждания случай по делото са представени 2 бр. уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.05.2019 г., за които липсват доказателства да са били връчени на ответника. По делото не е представен и  изходящ от длъжника документ, който да удостоверява, че същият е получил уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за двата цесионни договора.  

Ищецът поддържа, че връчването на препис от уведомленията на назначения от съда особен представител на ответника представлява редовно уведомяване на длъжника за цесиите. Съдът намира, че едно такова становище не държи сметка за особеностите на фигурата на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК. В съдебната практика се наложи разбирането, че уведомлението за цесията може да бъде направено от упълномощено лице, както и че следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В настоящото производство обаче ответникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието му посоченото изявление на ищеца, в качеството му на пълномощник на цедентите. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК  (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава субективното право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и на страната, която той представлява, с оглед задължението за внасяне на държавна такса /в този смисъл са: решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о. ВКС, и решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС – Стара Загора/.

По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява в отношенията между страните ищецът да е носител на спорното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2101/01.08.2018 г. по ч. гр. д.№ 3870/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд. С оглед на това предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде  отхвърлен.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър БориС. Бончев, против Р.А.С.*** иск за установяване съществуването на вземането за сумата 1821 лева за главница за неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 2675794 от 04.11.2016 г., със 114,59 лева договорна лихва от 18.11.2016 г. до 30.06.2017 г., с 941,31 лева неустойка за неизпълнение на задължение, с 216,59 лева лихва за забава от 01.07.2017 г. до 19.07.2018 г. и законна лихва върху главницата от 30.07.2018 г. до изплащане на вземането., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2101/01.08.2018 г. по ч. гр. д.№ 3870/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, като неоснователен.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: