Решение по дело №3947/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 декември 2016 г. (в сила от 20 юни 2018 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20164430103947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.П., 02.12.2016год.

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V граждански състав, в публично съдебно заседание на  10.11.2016г., в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова

при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 3947  по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

      Пред П.ски районен съд е постъпила жалба от «Агро Маркс» ЕООД-П. против писмо изх.№РД 26-3394-1/07.04.2016г. на Заместник - Кмета на Община П. за прекратяване на договор № 18/22.03.2013г., сключен между страните. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения акт. Твърди се, че той е издаден при съществени процесуални нарушения на процедурата, предвидена в ЗСПЗЗ. Моли се съда да отмени оспорения адмистративен акт, като остави в сила договора за наем.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор- становище, депозиран по делото и поддържан в съдебно заседание, оспорва жалбата, като развива подробни съображения.

Съдът, като се запозна с представените по делото доказателства намира за установено следното: Между жалбоподателя „Агро Маркс” ЕООД гр. П., представлявано от Х.Т. ***,  е сключен договор №18 от 22.03.2013г. за временно и възмездно ползване на 25 броя поземлени имоти в землището на с. М., общ. П., подробно описани в договора, с обща площ от 2 383.643 дка. Договорът е сключен на основание чл.37п от ЗСПЗЗ (отм.), съгласно който „Мерите и пасищата - общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок 5 години. Договорът е сключен с поето задължение за поддържане на пасищата в добро земеделско и екологично състояние и е за срок от 5 години – до 22.03.2018г.

         Във връзка с изменението и допълнението на ЗСПЗЗ (ДВ бр.61 от 11.08.2015 г.), Община П. е уведомила ползвателя по договор за наем на пасища и мери от общински поземлен фонд, да приведе до 01.02.2016г. договора в съответствие с изискванията на чл. 37 и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, с писмо изх. № РД-26-3394-2/ 26.10.2015г., получено на 27.10.2015г., видно от известието за доставяне, прил. на л.29 от делото. Със заповед № РД-12-65/02.02.2016г. на Кмета на Общината е назначена комисия, със задача да извърши проверка на сключените договори за наем на пасища, мери и ливади от общински поземлен фонд за привеждане и дали същите са приведени в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ. В резултат на извършената проверка, чрез справки в Интегрираната информационна система на БАБХ за регистрираните към 01.02.2016г., животновъдни обекти на територията на  Община П., Комисията е установила, че лицето не е привело договора в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно - да регистрира животновъден обект с пасищни селскостопански животни, за да продължи да ползва отдадените му с договора пасища. Установено е, че има регистрирано едно пасищно селскостопанско животно в животновъден обект в с. Б.. Приложено е писмо изх. № РД-26-3394-7 от 24.02.2016г., като жалбоподателят е уведомен за извършената проверка на договорите за наем на пасища и мери, резултатът, от която е обективиран в Протокол на комисия от 09.02.2016г. и утвърден от Кмета на общината, както и че същият е публикуван на официалния сайт на Община П.. Писмото е получено на 26.02.2016г., видно от известието за доставяне на л. 31 от делото. Видно от писмо изх. № РД-26-3394-1/ 07.04.2016г. на Кмета на Община П. за прекратяване на договор № 18 от 22.03 2013г., е, че именно с него той е уведомен, че действието на договора се прекратява. Това писмо не е получено от жалбоподателя, но същото е публикувано на сайта на Община П., секция „Поземлени отношения”.

          Въз основа на приложените доказателства, съдът приема следното от правна страна: На основание  ЗИД на АПК /ДВ, бр.39 от 2011г./ § 19, ал.1, индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение  на тези, издадени от Министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота, по реда на  АПК в изрично визираните срокове. Съгласно  разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните  и материално - правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона / чл.146,т.1-5 вкл. от АПК/. При своята преценка, съдът изхожда от правните и фактически основания, посочени в административния акт. Съдът проверява  законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания посочени в чл.146 от АПК, без да се ограничава с посочените от  оспорващия.

         Компетентен да издаде акта по чл.37 м, ал.2 , т.2 от ЗСПЗЗ е Кметът на Общината. Видно от приложената Заповед № РД-10-2066/30.11.2015г. на Кмета на Община П., функциите и правомощията на Кмета на Община П. по Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Закона за горите, Закона за опазване на селскостопанското имущество и подзаконовите актове, свързани с посочените закони, са възложени на арх. Н.И. - заместник-кмет на Община П.. Актът е обжалван от адресата на същата, тъй като са засегнати негови права и законни интереси. В случая е налице активната и пасивната процесуална легитимация на страните в процеса. Съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения 14- дневен срок по смисъла на чл.149, ал.1 от АПК, макар и да не са налице данни за връчването ѝ на жалбоподателя, а и липсва оспорване от ответната страна. Относно формата, съдът приема, съгласно утвърдената съдебна практика, че липсата на наименование на акта, предвид разпоредбата на чл.59 от АПК, не е съществено процесуално нарушение, доколкото меродавни за валидността на акта са съдържанието и насочеността на правните последици от волеизявлението на административния орган. Непосочването на реда за оспорване не представлява съществено нарушение на формата, тъй като не ограничава правото на защита на засегнатото лице. В тази връзка законодателят е предвидил удължени срокове за обжалване/чл.140 от АПК/. Невръчването на акта лично на адресата, също не е съществено процесуално нарушение, т. к. явно, че преди депозирането на жалбата, той се е запознал със съдържанието му, за да може да го обжалва. Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че дружеството не е било уведомявано за процедурата по издаване на атакувания акт. Видно от доказателствата по делото е била дадена възможност на жалбоподателят да спази закона, с измененията му, които важат и за заварените договори и е бил уведомяван за извършените действия. От друга страна такова уведомяване в специалния ЗСПЗЗ не е предвидено, особено като се има предвид, че поведението и на двете страни по договора, е обвързано с изрично визирани законоустановени срокове.

        Съдът приема, че същата е мотивирана, издадена в съответствие с материално правните норми и в съответствие с целта на закона. Договорът за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, който договор е прекратен с обжалвания акт/ имащ характеристиката на заповед/, е сключен на осн. чл.37п, ал.1/отм./ от ЗСПЗЗ за срок от пет стопански години, в редакцията, действаща към датата на сключване на договора. Съгласно чл.37п, ал.1 от ЗСПЗЗ/отм./, в приложимата към случая редакция на текста/ обн.ДВ бр.62/2010г./, мерите и пасищата- общинска собственост могат да се отдават под наем или аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, какъвто е процесния случай, при спазване изискванията  на чл.37и-до 370 от ЗСПЗЗ. С оспорения ИАА е прекратен договора на осн. чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ и параграф 15, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ/обн. ДВ, бр.61/2015г./. Законът, в посочените разпоредби, определя императивно задълженията, като на наемателите по привеждане на договорите в съответствие с измененията на закона, така и задълженията на кмета на Общината  при неизпълнение на това задължение. Нормативната регламентация на тези договори  изключва личната преценка на кмета при формиране на неговото волеизявление. По силата на разпоредбата на чл.37м от ЗСПЗЗ, кметът е задължен да извърши проверка за спазване условията на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд и при неспазването им съответно да прекрати договорите. Спазването на условията по сключените договори, съгласно ал.2 на чл.37м от ЗСПЗЗ, се установява, въз основа на справка от БАБХ. Съгласно §15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ „Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до първи февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал.1 и 4”. Разпоредбата на чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ е приложима и за сключени договори преди изменението ѝ с ДВ бр.61/2015г. договорни правоотношение за наем на пасища и мери от общинския поземлен фонд при действието на параграф 15, ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗД на ЗСПЗЗ, която изрично обхваща именно договорни правоотношения, като процесните. Непривеждането в съответствие с изискванията на закона е основание за прекратяване на договорите. В тази връзка Кметът на Община П. е назначил Комисия, която да извърши проверка за изпълнение изискванията на чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ. В резултат на извършената проверка, Комисията е установила, че лицето не е привело договора в съответствие с изискванията на чл.37и, ал 1 от ЗСПЗЗ, а именно - да регистрира животновъден обект с пасищни селскостопански животни, за да продължи да ползва отдадените му с договора пасища. Неспазването на това изискване води до прилагане на императивната разпоредба на § 15, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ „Договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от Кмета на Общината, съответно Директора на областната дирекция „Земеделие“. Установено е, че Агро Маркс” ЕООД към 01.02.2016г. има регистрирано едно пасищно животно, като животновъдният обект е на територията на с. Б., видно от официалната справка на БАБХ, а сключения договор е за множество имоти, находящи се в землището на с. М.. С измененията на чл.37м и чл.37и от ЗСПЗЗ,  възвеждащи нови правила и изисквания за самите процедури по отдаване под наем на земи от общинския поземлен фонд, законодателно е даден приоритет на онези участници, които имат регистрирани животновъдни обекти и регистрирани пасищни селскостопански животни. На следващо място - Община П., отдавайки под наем земеделски земи от общински поземлен фонд, не обвързва договорите с различните схеми и мерки за подпомагане на земеделските производители от Министерство на земеделието. Договорите за наем са правното основание, въз основа на което ползват субсидии по различните схеми и мерки, но Община П. няма отношение към това и ангажимент да обвързва договорите с мерките за подпомагане на земеделските стопани.

          Предвид изложеното, съдът счита, че обжалвания административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Ето защо подадената срещу този акт жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

       При този изход на делото, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулт в размер на 300лв.

    Воден от горното, съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „Агро Маркс“ ЕООД, ЕИК200960175, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Асен Халачев“ № 22,  против  индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № РД26-3394-1/07.04.2016г. на Заместник - Кмета на Община П., с който акт е прекратен Договор №18/22.03.2013г., сключен между страните, за временно и възмездно ползване на 25 броя поземлени имоти в землището на с. М., общ. П., с обща площ от 2 383.643 дка.

ОСЪЖДА „Агро Маркс“ ЕООД, ЕИК200960175, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Асен Халачев“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА П. разноски по делото в размер на 300лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд-гр.П. в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.       

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: