№ 914
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501952 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260037/19.01.2024г, постановено по гр.д.№ 7146/2019г по описа на
СГС, е отхвърлен иск, предявен от „МОДА Ф“ АД, ЕИК *********, срещу Р. М. Г., ЕГН
**********, при участието на „ЛЕНО“ АД, ЕИК *********, в качеството на трето лице
помагач на страната на ответника, за установяване в отношенията между страните, че
ищецът е собственик по давност, чрез владение, осъществявано в качеството на
недобросъвестен владелец, за периода от 1991г. до предявяване на иска, на недвижим имот,
а именно: ГАРАЖ с идентификатор по КК № 68134.305.8.14.101, с площ 60.77кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда, при съседни
самостоятелни обекти съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и
над обекта - няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б
при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото,
с административен адрес на имота: гр.София, р-н Възраждане, бул.“***“, № *, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК. Осъдена е „МОДА Ф“ АД, ЕИК *********, да заплати на Р. М. Г., ЕГН
**********, сумата 2300.00 лв. за разноски. Посочено е, че решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника „Лено” АД.
Решението е обжалвано от „МОДА Ф“ АД, чрез адв.В.Т. от САК, с доводи, че е
необосновано и неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че са неправилни изводите на
съда, че не е придобило процесния имот въз основа на придобивна давност. Възразява, че
съдът е приел, че ответникът е придобил имота въз основа на същото обстоятелство и се е
снабдил с НА.
Сочи, че съдът не е отчел, че спрямо процесния имот е представен Протокол за опис
1
на недвижим имот от 29.11.2022г, с погрешно посочена дата 29.10.2022г, от който се
установява, че ответникът и третото лице не разполагат с ключ от същия и
представляващият ищцовото дружество е осигурил достъп до имота.
Поддържа, че следва да се приеме, че от датата на приложения по делото приемо-
предавателен протокол, макар и изключен от доказателствата по делото, е текла погасителна
давност и ищцовото дружество е придобило имота, както и, че единствено същото има
достъп до него.
Излага доводи, че следва да се кредитират ангажираните от него свидетелски
показания, които се подкрепят от писмените доказателства.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.
Ответната страна- Р. М. Г. е оспорил въззивната жалба.
Третото лице помагач-„Лено” АД, чрез адв.Цв.К. от САК, е оспорило въззивната
жалба с доводи, че е неоснователна. Поддържа, че приемо-предавателният протокол е
изключен от доказателствата по делото, че ангажираните по делото свидетелски показания
не са достатъчни да установят осъществявано владение върху имота. Претендира да се
остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението на първоинстанционния
съд.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът по делото-„МОДА Ф“ АД е посочил, че дружеството е установило владение
върху процесния имот на 14.05.1991 г., когато му било предадено от праводателя му ДФ
„Пирин“, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 14.05.1991 г. От този
момент до предявяване на иска дружеството владеело и ползвано имота необезпокоявано от
никого, като с изтичане на 10 годишният давностен срок го придобило по давност. Изложило
е доводи, че при опит да се снабди с нотариален акт за собственост е установило, че
ответникът се легитимира като собственик на същия имот по силата на дарение,
обективирано в н.а. № 193/05.04.1919г., извършено в негова полза от родителите му С. П. Г.
и М. Р. Г., които са придобили имота по давност, за което е съставен н.а. № 62/25.03.2019г.
Възразяват, че ответникът не е могъл да придобие правото на собственост по дарение, т.к.
праводателите му не са били собственици по давност на дарения имот. Претендирал е да се
приеме за установено на основание чл.124 ГПК срещу Р. М. Г., при участието на „ЛЕНО“ АД
в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, че „Мода Ф” АД е собственик
по давност, чрез владение, осъществявано в качеството на недобросъвестен владелец, за
периода от 1991г. до предявяване на иска-31.05.2019г, на недвижим имот: ГАРАЖ с
идентификатор по КК № 68134.305.8.14.101, с площ 60.77кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда, при съседни самостоятелни
обекти, съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта -
няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б при съседи:
подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото с административен
адрес на имота: гр.София, р-н Възраждане, бул.“***“, № *.
Ответникът по делото-Р. М. Г. е оспорил исковата претенция. Посочил е, че „Мода Ф”
е регистрирана с решение от 20.03.1991г по гр.д.№ 647/1990г, фирменото дело, като
дъщерна фирма на ДФ Пирин-София.
Изложил е доводи, че е собственик на процесния имот по силата на дарение,
обективирано в н.а. № 193/05.04.1919г., извършено в негова полза от родителите му С. П. Г.
2
и М. Р. Г.. Майка му С. П. Г. придобила собствеността върху имота по давност, за което е
съставен н.а. № 62/25.03.2019г.
Изложил е доводи, че С. П. Г. е установила владение върху процесния имот на
16.08.1991г., по силата на неформален писмен Договор за покупко-продажба от 16.08.1991 г.,
сключен между Ликвидационната комисия на ДФ „Пирин“, с председател Х. Д. П., като
продавач и С. П. Г., като купувач, на недвижими имоти, собственост на продавача, един от
които е процесният ГАРАЖ „Б“, ведно с проход за снабдяване при гараж от подземна улица,
находящ се в сутерена на административна сграда на бул. „***" № *-2, с площ от 60,77кв.м.
С. П. Г. заплатила на Фирма „Пирин“ уговорената в Договора за покупко-продажба цена в
размер на 39000.00лв., с Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991 г., след което
установила фактическа власт върху закупения имот — ГАРАЖ „Б“, находящ се в сутерена на
административна сграда на бул.,,"***" №125-2, с площ от 60,77 кв.м., предаден и във
владение с Акт за предаване на основни средства от 18.08.1991 г., подписан от председателя
на ликвидационната комисия на фирма Пирин" Х. П., както и от счетоводителя, касиера и
домакина на фирма „Пирин". От 18.08.1991 г. С. П. Г. установила постоянно, непрекъснато,
несъмнено и спокойно владение върху процесния имот и с изтичане на 5 годишен срок, в
качеството на добросъвестен владелец го придобила по давност, за което се снабдила с н.а.
№ 62/25.03.2019г.
Оспорил е истинността - верността на съдържанието и автентичността на Приемо-
предавателен протокол от 14.05.1991 г. и е поискал да бъде представен в оригинал, тъй като
основанието-Заповед РД-16-116/9.04.1991г не е посочено кой е издал, и какво е
съдържанието й. Страните по протокола също са неидентифицирани-липсват имена на
лицата, подписали за приел и предал. Фирма „Пирин” не е била търговско предприятие и
печатът, който е бил поставен, не е неин. В текста на приемо-предавателния протокол не е
индивидуализиран посоченият гараж с квадратура, граници и съседи. Възразил е, че от
датата на протокола 1991г са изминали 28 години, през които ищецът не се е снабдил с
документ за собственост, не го е декларирал в данъчната служба, не го е завел в балансите
си.
Оспорил е и констативен протокол по чл.593 ГПК, нотариално удостоверен на
23.05.2019г с рег. № 1811/2019г, том I , № 123 от нотариус Б.Н., като удостоверените
обстоятелства са извън компетентността на нотариуса.
Оспорил е твърденията на ищеца, че е владял процесния имот, тъй като до същия
достъпът е бил невъзможен.
Заявил е, че майка му е работила в ДСО „Пирин” още от построяването на сградата,
впоследствие е ползвала офиси и магазин от 1991 до 2004г, развивала е собствена фирмена
дейност.
Изложил е доводи, че ликвидационна комисия, с приемо-предавателен протокол,
находящ се в Държавен архив, е извършила разделение между фирма „Пирин” и дъщерната
фирма „Мода Ф”-бивша база за развитие и внедряване, в който е отразено какво е предадено
на „Мода Ф”, че процесният имот не е бил включен в активите на дружеството.
Представляващият „Мода Ф” АД И. Д. е бил управител на етажната собственост в сградата
за периода 2008 до 2011г и се е сдобил с ключове за общите части на сградата, и
самоуправно е сменял ключове, като с удостоверение от кмета на община „Възраждане” е
удостоверено, че към 20.02.20198г и от 2011г И. Д. не е управител на ЕС, ограничавал е
достъпа им до различни части на сградата, за което са подавали жалби.
Ищецът е оспорил истинността - автентичността на Договор за покупко-продажба от
16.08.1991 г. с възражението, че не е подписан от соченото като негов автор лице за
продавач - Х. П., в качеството на председател на ликвидационната комисия. Оспорил е и
истинността - автентичността на Акт за предаване на основни средства от 18.08.1991 г., с
възражението, че не е подписан от сочените като автори лица - председател на
3
ликвидационната комисия на фирма Пирин" Х. П., както и от счетоводител, касиер и
домакин на фирма „Пирин". Оспорил е и истинността - автентичността на Квитанция
(приходен касов ордер) от 18.08.1991 г. с възражението, че не е подписана от лицата, сочени
като автори - заемали длъжността главен счетоводител и касиер към датата на съставяне на
документа.
Третото лице помагач на страната на ответника „ЛЕНО“ АД е оспорил исковата
претенция с доводи, че ищцовото дружество не е владяло процесния имот. Оспорило е
Приемо-предавателния протокол от 14.05.1991г, тъй като не се установява кое лице е
подписало документа за фирма „Пирин”, имената на лицата за приел и предал, не е завело
процесния имот като ДМА. Заявило е, че не съществуват описаните в протокола Заповед РД-
16-116/9.04.1991г и писмо на „Пирин” от 10.05.1991г, че не са индивидуализирани
посочените материални активи, за да се установи, че се касае и за процесния гараж.
Изложило е доводи, че владението на ищеца е било прекъснато със сключения договор за
покупко-продажба между Ликвидационна комисия на фирма „Пирин” и С. П. Г. за покупко-
продажба и с акт за предаване на основни средства от 18.08.1991г, от която дата последната
е установила постоянно, непрекъснато, спокойно владение върху недвижимия имот и
впоследствие се е снабдила с НА за собственост на 26.03.2019г.
Оспорило е представения Констативен протокол по чл.593 ГПК от 25.03.2019г на
нотариус Б.Н., който не е имал правомощия да удостоверява отразените обстоятелства.
С обжалваното решение е отхвърлена исковата претенция на ищеца като
неоснователна. Приел е, че с ангажираните по делото гласни доказателства от ищеца не се
установява, че същият е владял процесния имот и го е придобил въз основа на давностно
владение.
Видно от н.а. № 62/25.03.2019г. на нотариус П.П., № 157 по регистъра на НК, с район
на действие РС-София, е, че е посочено, че С. П. Г. е придобила въз основа на давност
собствеността върху недвижими имоти в гр.София, бул. „***“ № *, а именно: Кафе клуб с
идентификатор по КК № 68134.305.8.14.102 и ГАРАЖ с идентификатор по КК №
68134.305.8.14.101, с площ 60.77кв.м., представляващ самостоятелен обект в сутерена на
Административна сграда, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема на АГКК: на
същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - няма, който съгласно архитектурния
проект на сградата представлява Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин,
приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж на мястото.
С договор за дарение от 5.04.2019г, отразен в н.а. № 193/05.04.1919г. на нотариус Ю.
К., нотариус № *** на НК, с район на действие РС-София, С. П. Г. и М. Р. Г. са дарили на Р.
М. Г. недвижими имоти: Кафе клуб с идентификатор по КК № 68134.305.8.14.102 и Гараж с
идентификатор по КК № 68134.305.8.14.101, с площ 60.77кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда в гр.София, бул. „***“ № *, при
съседни самостоятелни обектиь съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта -
няма и над обекта - няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява
Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото.
В Приемо-предавателен протокол от 14.05.1991г. е отразено, че на основание Заповед
РД-16-116/09.04. на 14.05.1991 г. и писмо на „Пирин“ от 10.05.1991г., на фирма „Мода Ф“ са
прехвърлени следните ДМА: микробус Тойота, модел Ф - 1бр., подземен гараж на бул.
„Стамболийски“ № *-2, с вход от ул. „Жеко Димитров“ - 1бр., като протоколът е подписан с
графичен знак за предал - „Пирин“ и за приел - „Мода Ф“, без посочени имена на лица, с
поставен печат на фирмите.
По делото е представен Договор за покупко-продажба от 16.08.1991 г., сключен
между Ликвидационната комисия на ДФ „Пирин“, с председател Х. Д. П., като продавач и С.
4
П. Г., като купувач, за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на продавача,
един от които е ГАРАЖ „Б“, ведно с проход за снабдяване при гараж от подземна улица,
находящ се в сутерена на административна сграда на бул. „***" № *-2, с площ от 60,77кв.м.
за сумата от 39 000лв., заплатени с Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991 г. /л.
167, л.168 и л.168.9 по делото/
От решение от 20.03.1991г на СГС се установява, че е регистрирана дъщерна фирма
„Мода-Ф” на държавна фирма „Пирин”-София, а с решение от 1.11.1991г на СГС е
регистрирано ЕООД „Мода-Ф ООД”. В устава на дъщерна фирма „Мода Ф” е посочено в
чл.6, че имуществото в установния фонд е това на Модна къща „Пирин”, на която „Мода Ф”
е правоприемник, поела съответна част от активите и пасивите, както и другите права и
задължения на ДФ „Пирин” към датата на закупуване, на баланса 10.12.1990г., съгласно
разделителен протокол.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката М. З. М.,
която е дала показания, че е работила в „Мода Ф“ от 1970г. до 2011г., като последните десет
години била и член на борда на директорите. Заявила е, че знае, че процесният гараж е
собственост на „Мода Ф“. Знаела това от документи, които виждала и от разговори. „Мода
Ф“ го ползвала от 1998-1999г., когато всичко се разделило след закриването на ДСО
„Пирин“, до 2011г. непрекъснато. Не знаела някой друг да го ползва. Вътре се паркирала
кола или някакви машини или по дребни части, които нямало къде да държат и ги
складирали там. През есента на 2004г „Мода Ф“ започнала ремонт на този подземен гараж.
Свидетелката се грижела за ремонта. Изчистили гаража. От тавана течала вода. Затова
купили специални разтвори да се намаже тротоара над гаража, за да не пропуска вода. От
вътрешна страна монтирали специален найлон, за да не тече вода по пода. Ремонтът бил
извършен за сметка на „Мода Ф“. Свидетелката е заявила, че предполага, че за ремонта
фирмата е заплащала труда на работници и материали. Изчистили и измазали стените.
Извикали ел.техник да оправи осветлението. Свидетелката отключвала на работниците.
Познавала Г., която била шеф и работела на втория етаж. Като служител в
администрацията в „Мода Ф“ се занимавала с домакински работи. Плащали сметките на Г..
Всеки месец й пускали фактури какви суми дължат и вече в края на 2010-2011 г. започнали
да спират тока и водата и разбрали, че не са плащани сметките дълго време. „Мода Ф“
плащали сметките за ток и вода и на фирмата на Г. и за всички офиси в сградата. За
процесния гараж имало само една лампа. Нямало водомер и електромер.
При ремонта първо изчистили долу всички коридори, за да се стигне до този гараж.
До него се стигало като се влезе в сградата, след това наляво, после направо през дълъг
коридор, надолу по стълби към мазето, направо по дълъг коридор и надясно през метална
врата със стъкло. От външна страна се влизало през уличката на гърба на сградата, през
огромна метална, заключена врата. Била заключена, защото от там се влизало в подземни
станции на Топлофикация и Енергото. Още като дошли била заключена. Отключвала се и
„Мода Ф“ имала ключ, за да дадат достъп за профилактика на Енергото и на Топлофикация
всяка година.
От началото на ремонта през есента 2004г., за един-два месеца свидетелката всеки
ден поне по два пъти слизала в гаража. Там била и непрекъснато докато работят майстори.
Преди това от 1998г. до 2011г. слизала в този гараж поне два пъти в седмица.
От показанията на свидетеля на ответната страна З. Ж. С. се установява, че е заявила,
че познава С. или Т. Г. от 1989-1990г. В началото след промените работили заедно.
Свидетелката била търговски посредник. В периода след 1989г до 1997г. посещавала
сградата на бул. „Стамболийски“ № * и се срещала с Г.. Водела и клиенти от Русия и
Германия. Посещавала сградата на два, три месеца, на половин година, по повод. Срещите
правели на четвъртия етаж в сградата, където имало зала. Случвало се с автомобил да излиза
от сградата, защото пътували от там до Етрополе и на други места. Пътували с кола на „Еко
5
тек“ и на Т. Г., с нейния шофьор. Тя държала няколко гаража долу в сградата и слизали през
първия етаж, през една метална врата, през стълби и през вътрешна врата. След това
излизали от задната част на сградата, през една уличка. Свидетелката не паркирала собствен
автомобил, но пътували с колата на Г. - тъмно червена, луксозна. Слизали в гаражите и от
там тръгвали. Там имало офиси, други помещения и гаражи. Това били техни гаражи и
според свидетелката Таня имала ключ, като щофьорът заключвал. Освен от офисите ходили
към училището, от другата страна на сграда. Там Г. имала магазин на нивото на улицата за
обувки и кожени изделия. Свидетелката не е виждала никого друг освен Г. и шофьорът й да
ползват гаража. Цялата част била тяхна.
От показанията на свидетеля на ответната страна М. И. Х.-Д. се установява, че е
заявила, че познава С. Г. от 1992г. Работили в една и съща сграда на бул.“Стамболийски“ №
*. Свидетелката извършвала услуги на нейната фирма. Г. стопанисвала почти цялата сграда.
Свидетелката също ползвала гаража с позволение на Г. през периода от 1992-93г. до 2010-13.
Оставяла свои неща - стари ксерокопия, машини и други. Г. имала ключ и й разрешила. Само
Г. ползвала гаража. Там си държала служебния автомобил. Персоналът й също го ползвал.
Подземието на сградата, което било предвидено за Кафе- клуб, дълго време било в ремонт.
Само този гараж бил в този му вид. Свидетелката е заявила, че не знае дали другите гаражи
са били използваеми. Не влизала в тях. Влизала в процесния гараж не с кола, а само по
стълбите. Преминавало се през целия Кафе-клуб с ремонта и се стигало в дъното на
коридора, до гаража.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от „Мода Ф” АД
срещу Р. М. Г. за установяване, че дружеството е придобило процесния имот въз основа на
осъществено давностно владение за периода от 1991 до датата на подаване на исковата
молба-31.05.2019г.
Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата
на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата
на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно
определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно
изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент
от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. /Така Тълкувателно
решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012г., ОСГК./
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Като фактическо състояние
между правните субекти по повод на вещи, владението се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен -
намерението да се държи вещта като своя (animus domini).
За да се осъществява владение е необходимо да се предприемат
едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се
демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия
следва да са доведени до знанието на собственика. В противен случай
презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е
налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия
имот в срока по чл. 79 ЗС.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК
6
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване
на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. /Така ТР № 11/2011г по т.д.
№11/2012г. на ВКС./
По делото констативен нотариален акт за собственост е представила ответната
страна, поради което доказателствената тежест се носи от ищеца като оспорващ същия.
За установяване на това обстоятелство ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката М. З. М.. Същата е посочила, че дружеството е ползвало гаража
1998-1999 до 2011г непрекъснато и през 2004г е започнала ремонт на този подземен гараж.
Преки впечатления същата е имала при извършване на ремонт на сутерена на
административната сграда. Показанията й са базирани на предположения, че разходите за
труд и материали са били заплащани от дружеството. Заявила е, че знае за собствеността от
документи, които е виждала и от разговори, което няма отношение към твърдяното от ищеца
придобиване право на собственост върху процесния имот въз основа на владение. Дала е
показания, че са заплащани разходи за консумативи на майката на ответника-Г.. Показанията
й за достъп до гаража не могат да се приемат, че индивидуализират именно процесния
гараж, по начин на описание, достъп до същия. За разлика от ангажираните от ответника
свидетелски показания на свидетели М. Х.-Д. и З. С. касаят конкретния процесен имот и
установяват, че същият е владян от праводателя на ответника.
Ищецът не е установил направените от него оспорвания на представените от
ответната страна документи, които да бъдат обсъдени като начало на давностния срок на
праводателя на ответника, въз основа на които е установено владение върху процесния имот
и впоследствие се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Възраженията му,
че не е отчетен представеният приемо-предавателен протокол и е започнала да тече
придобивна давност за ищеца, са неоснователни, тъй като същият е изключен от
доказателствата по делото. Поради това не се установява и твърдението му за начало на
давностния срок, от който следва същият да се отчита.
Доводите, че Протокол за опис от 29.11./10./ 2022г е отразено, че ответникът и
третото лице не разполагат с ключ от процесния имот касаят период, който е извън този, за
който праводателката на ответника С. Г. е твърдяла, че е установила владение върху
процесния имот и се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, за да се
приеме, че оборват осъществяваното от нейна страна владение и се установява, че ищецът е
осъществявал такова.
Представеният от ответника Договор за покупко-продажба от 16.08.1991 г. за
придобиване право на собственост на неговата праводателка и квитанция за заплащане на
цената също са пречка да се приеме, че през този период ищцовото дружество е владяло
необезпокоявано процесния имот.
Следва да се съобрази и съдебната практика, че макар по дефиниция владението да
трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да е с фактическо въздействие в имота,
фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те
сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица. /Виж
Решение № 78 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5479/2013 г., I г. о., ГК./
Поради изложените съображения, въззивният съд приема, че ищецът не е установил
изтека в негова полза придобивна давност въз основа на която да е придобил правото на
собственост върпху процесния имот, поради което исковата претенция по чл.124 ГПК следва
да бъде уважена. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271
ГПК.
7
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдено
„Мода Ф“ АД с ЕИК ********* да заплати на Р. М. Г. с ЕГН ********** сумата от 1200лв.
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037/19.01.2024г, постановено по гр.д.№ 7146/2019г по
описа на СГС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК „Мода Ф“ АД с ЕИК ********* да заплати на Р. М.
Г. с ЕГН ********** сумата от 1200лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8