№ 58933
гр. София, 19.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110121439 по описа за 2024 година
Заявлението е неоснователно в частта за сумата 392,71 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 28.03.2023 г. до 27.03.2024 г., както и за сумата 258,61 лева,
представляваща такса за разглеждане на искането за кредит, вкл. за осигуряване на
средствата по кредита и сключването на договора, по следните съображения:
Лихва за забава забава в размер на 392,71 лв. за процесния период надхвърля значително
максималния размер на законната лихва предвиден в императивната разпоредба на чл. 33
ЗПК. Лихвата за забава изчислена с електронен лихвен калкулатор на НАП за периода
посочен и върху цялата главница лихва и такса е 179,85 лв., т.е. се претендира много повече
от максималния размер.
С §13а от ДР на Закона за защита на потребителите са въведени разпоредбите на
описаните директиви, вкл. на Директива 93/13/ЕИО на съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на
потребителите и за изменение на предходната директива, Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на
Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на
интересите на потребителите.
Решенията на Съда на Европейските общности /СЕС/ с предмет тълкуването на
разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на
органите на Европейския съюз е задължително за всички съдилища в страната. С решение
С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino,
постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от
23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите
на потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на държава-
1
членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на
неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни
договора, като измени съдържанието на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus
Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно от текста на член 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да
не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им.
Договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на
вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът.
В този смисъл лихва за забава не се дължи, тъй като претендирания размер противоречи
на закона и на добрите нрави. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 76 от 22.07.2020 г. по т.д. №1011 / 2019 г. ВКС, I т.о.
По отношение на таксата за разглеждане на документи, съдът намира, че същата
произтича от нищожна клауза, тъй като противоречи на чл.10а, ал. 2 ЗПК - Кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
В този смисъл и размерът на самата такса не предполага и не оправдава извършеното
действие по отпускане на кредита.
Очевидно има несъразмерно и непропорционална такса и липсват обосновани разумни
разходи срещу нея. не е извършена елементарна проверка на кредитоспособността както
изисква закона и директивата. В този смисъл изрично и мотивите на съда в СЕС. В този
смисъл Решение на Съда (четвърти състав) от 16 юли 2020 г. по съединени дела C-224/19 и
C-259/19.
Предвид изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлениеза издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
117943/09.04.2024 г., подадено от "Ю***" ЕООД против Д. Л. М., ЕГН **********, в частта
за сумата 392,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от 28.03.2023 г. до
27.03.2024 г., както и за сумата 258,61 лева, представляваща такса по договор за кредит
№L315155/04.02.2023 г. за разглеждане на искането за кредит, вкл. за осигуряване на
средствата по кредита и сключването на договора.
Разпореждането подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му на
страните пред СГС.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3