Решение по дело №638/2017 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  № ....

 

гр.Козлодуй, 11.08.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в публично заседание на 02.08.2017г./Втори август, две хиляди и седемнадесета година/ в състав:

                                                                                                          Районен съдия: Галя Петрешкова

 

при секретаря  Стела Д. и в присъствието на прокурора       като разгледа докладваното от съдията Г. Петрешкова гражданско дело № 638 по описа за 2017г. на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е образувано по искова молба на М.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявил против „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от Иван Андреев – Изпълнителен директор, иск по чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение, за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на общо 20 609.09 лева за периода от 25.03.2016 г. до 27.07.2016 г., ведно със законните последици.

Ищецът твърди, че е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност „Началник цех Строително-ремонтен” в Дирекция „Производство”с БТВ за пълен работен месец в размер на 4 973.40 лева. Твърди, че със заповед № 13/18.01.2016 г. на изпълнителния директор на ответното предприятие, връчена му на същата дата, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърди, че с влязло в законна сила решение по гражданско дело № 165/2016 г. на РС Козлодуй заповед № 13 от 18.01.2016 г. на изпълнителния директор, с която е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца е отменена, той е възстановен на предишната работа при ответника и му е присъдено част от обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за част от времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 27.01.2016 г. до 24.03.2016 г. в размер на 9 231.31 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане. Тъй като съгласно чл.225, ал.1 КТ той има право на обезщетение, за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, но не за повече от шест месеца, претендира работодателя да му заплати и останалата част от обезщетението /за пълните шест месеца/ за периода от 25.03.2016 г. до 27.07.2016 г. в размер на 20 609.09 лева, ведно със законната лихва. Твърди, че тези шест месеца не е работил по трудово правоотношение и не е получавал доходи.

Ответникът оспорва иска, като не оспорва фактите на незаконно уволнение и отмяната му от съда и за възстановяване на ищеца на работа. Оспорва иска за обезщетение по съображения, че ищеца сам се е поставил в състояние да търпи вреди като не е положил усилия да си намери друга работа и да се регистрира като безработен в Бюро по труда.

Сериозно и по същество с писмения отговор ответника е заявил възражение за прихващане на сумите, изплатени на ищеца през месец януари 2016г. като обезщетение по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 4973.40 лева и като обезщетение поради пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, шест БТВ, или общо сумата 29 840.40 лева, за което представя фиш за получено от ищеца трудово възнаграждение за месец януари 2016 г.

Възражението за прихващане е сторено от надлежна страна и в срока – с писмения отговор, поради което съдът следва да го приеме, разгледа и да се произнесе по съществото на спора с решението.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Румен Маноев, поддържа исковата молба и доразвива доводите, посочени в нея в хода на устните състезания.

Ответното дружество, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Валерия Борисова, оспорва исковете като неоснователни по съображенията, посочени в отговора по чл. 131 от ГПК и в хода на устните състезания.

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а направеното с отговора по чл. 131 от ГПК възражение за прихващане е с правно основание чл. 103 от ЗЗД.

 

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и доводите на страните, Козлодуйският районен съд прие за установено следното:

 

Страните не спорят, а това се установява и от представеното трудово досие на ищеца е видно, че е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност „Началник цех Строително-ремонтен” в Дирекция „Производство”с БТВ за пълен работен месец в размер на 4 973.40 лева.

Със заповед № 13/18.01.2016 г. на изпълнителния директор на ответното предприятие трудовия договор на ищеца е бил прекратен от работодателя, на основание чл.328, ал.1 т.10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С влязло в законна сила решение по гражданско дело № 165/2016 г. на РС Козлодуй уволнението на ищеца със заповед № 13/18.01.2016 г. е признато за незаконно и е отменено, той е възстановен на предишната работа при ответника и му е присъдено част от обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за част от времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 27.01.2016 г. до 24.03.2016 г. в размер на 9 231.31 лева, ведно със законната лихва считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане.

Между страните е безспорно обстоятелството, че БТВ на ищеца за пълен работен месец преди уволнението е в размер на 4 973.40 лева, видно от представеното с писмения отговор удостоверение.

В съдебно заседание на 02.08.2017 г. съдът извърши констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца, от която констатация установи, че от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника /27.01.2016 г. / до пълните шест месеца /27.07.2016 г. / ищецът не е работил по трудово правоотношение.

Между страните е безспорно също, че на ищеца е изплатено през месец януари 2016г. обезщетение по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 4973.40 лева и като обезщетение поради пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, шест БТВ, или общо сумата 29 840.40 лева, за което представя фиш за получено от ищеца трудово възнаграждение за месец януари 2016 г.

Предпоставките за уважаване на иска са оставането без работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след незаконното уволнение, претърпени от това вреди, както и причинна връзка между уволнението и вредите.

Видно от извършената от съда констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца, същият след уволнението му от датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника /27.01.2016 г. / до пълните шест месеца /27.07.2016 г. / не е работил по трудово правоотношение.

Искът е доказан по основание, включително относно наличието на причинно-следствена връзка между оставането без работа и претърпените вреди.

В условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца същият доказа обстоятелството, че за останалата част от времето на тези шест месеца, считано от 25.03.2016 г. до 27.07.2016 г., е останал без работа като не е работил по друго трудово правоотношение и не е получавал обезщетения за безработица, или за нетрудоспособност.

По тези съображения, съдът намира искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ за основателен и доказан, ищецът има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, но не за повече от шест месеца в размер на шест БТВ.

На ищецът му е присъдено част от обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за част от времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 27.01.2016 г. до 24.03.2016 г. в размер на 9 231.31 лева, ведно със законната лихва считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане.

Тъй като съгласно чл.225, ал.1 КТ има право на обезщетение, за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение, но не за повече от шест месеца, претендира работодателя да му заплати и останалата част от обезщетението /за пълните шест месеца/ за периода от 25.03.2016 г. до 27.07.2016 г. в размер на 20 609.09 лева, ведно със законната лихва.

При изчисляването на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за основа се взема брутното трудово възнаграждение на работника за последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението. По делото не е спорно обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищеца по чл. 228, ал. 1 от КТ за последния напълно отработен месец е в размер на 4 973.40 лева.

Предвид основателността на иска по чл. 225 КТ, следва да бъде разгледано и направеното от ответника евентуално възражение за прихващане по чл. 103 от ЗЗД с изплатено обезщетение по чл. 220 КТ  и по чл.222, ал.3 КТ. Между страните не е спорно, че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 4973.40 лева и обезщетение поради пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, шест БТВ, или общо сумата 29 840.40 лева, за което представя фиш за получено от ищеца трудово възнаграждение за месец януари 2016 г.

Съгласно чл.103, ал.1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. На основание чл.104 от ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

От постановеното Решение № 123 от 30.05.2017г. на ВКС произтичат всички права за ищеца относно възстановяване на заеманата длъжност и връщане на получените обезщетения, решението е в сила от 30.05.2017г. Въз основа на същото решение на 15.06.2017г. е изпратена поканата от ответното дружество до ищеца за връщане на суми, изплатени му като обезщетение по отмененото прекратяване на трудовия договор.

Правото да се извърши прихващане възниква ex lege при наличието на следните елементи от фактическия състав на чл. 103, ал.1 ЗЗД: Става дума са наличието на две задължения (вземания), които да бъдат насрещни – кредитор по едното трябва да бъде длъжник по другото и обратно, както е в случая. Не е необходимо вземанията да са елемент на едно и също правоотношение или между тях да има някаква връзка (Р-899-1995, І г.о.). Необходимо е обаче двете задължения да имат за предмет или пари, или еднородни и заместими вещи. Освен това вземането на страната, която прави прихващането, трябва да е изискуемо и ликвидно. Всички тези елементи в случая са налице. Задължението на ищеца към ответното дружество е парично, изискуемо и ликвидно, тъй като решението, с което е установено, е влязло в сила. То е безспорно и определено по размер. Задължението на ответното дружество към ищеца също е парично, изискуемо и ликвидно. Последиците от прихващането са действие на едностранното изявление на длъжника, отправено до насрещната страна – чл. 104, ал. 1 ЗЗД. Това изявление е достигнало до длъжника.

По тези съображения съдът приема, че са налице предпоставките за компенсация на двете насрещни вземания. Двете страни си дължат взаимно пари. Изявлението за прихващане от ответното дружество с отговора на искова молба, т.е налице е и другата предпоставка за извършване на прихващане – необходимостта от отправяне на изявление и достигането му до адресата.

Видно от изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза за оставането без работа на ищеца за пълни шест месеца, полагащото се обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ е в размер на 29840.40лева.

Размера на вземането на отпаднало основание за обезщетение по чл. 220 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 4973.40 лева и обезщетение поради пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, шест БТВ, или общо сумата 29 840.40 лева, законната лихва от датата на поканата  от 15.06.2017г.  е 356.43лева  или общо сумата е в размер на 35170.23лева.

Като се приспадне дължимата сума като полагащо се обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 20 609.09 лева, от изплатените обезщетения с лихва по чл. 220 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 4973.40 лева и обезщетение поради пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, шест БТВ в размер на 29 840.40 лева,  суми в общ размер на 35170.23лева, то дължимото възстановяване от ищеца  като сума остава 14561.14лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът „А.К.” ЕАД следва да бъде осъден да заплати съответна част от сторените по делото разноски, съразмерно уважената част на иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска .

С оглед изхода на спора и извършеното прихващане на иск по чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ предявен от М.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, с вземането на отпаднало основание за обезщетение по чл. 220 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 4973.40 лева и обезщетение поради пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, шест БТВ за сумата от 29 840.40 лева, ведно със законната лихва  в размер на 356.43лева,  от датата на поканата  -15.06.2017г.  или общо сумата в размер на 35170.23лева, и с оглед факта, че за ищеца производството по трудови дела е безплатно - чл. 359 КТ, съдебните разноски остават в тежест на страните както са направени.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Козлодуйски районен съд сумата 824.36 лв. върху уважения размер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ./, съобразно уважената част от иска/.

Воден от всичко гореизложено, Козлодуйският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ като погасен поради прихващане иск по чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ предявен от М.М.М., ЕГН ********** с адрес ***, за заплащане на обезщетение, за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на общо 20 609.09 лева, за периода от 25.03.2016 г. до 27.07.2016 г., ведно със законната лихва, до размера на по – малката сума.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „А.К.” ЕАД *** с ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Козлодуйски районен съд, сумата 824.36  лева, представляваща държавна такса за образуване на делото, съобразно уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от 11.08.2017г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на публикуване съгласно Вътрешните правила на Козлодуйския районен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: