№ 82
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно
търговско дело № 20223001000610 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба, имаща характера на въззивна,
от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б, ЕИК ********* против определение № 240/03.08.2022г. на
Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
83/2021г., имащо характера на решение, с което е отхвърлена молбата на
дружеството вх. рег. № 3957/18.07.2022 г. за поправка на очевидна
фактическа грешка на Решение № 55/10.06.2022г., постановено по същото
дело. Жалбоподателят моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен поради постановяването му при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода
на съда, че в конкретния случай не сме изправени пред хипотезата на
очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК тъй като, видно от
мотивите на решението, дължимото обезщетение е определено в размер на
посочените суми, като е отчетено и съпричиняването на вредите от страна на
ищеца, респ. неговите родители. Според разбирането на частния
1
жалбоподател при определено обезщетение от 50 000лв и съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 50 %, застрахователят би следвало да бъде
осъден да заплати 25 000лв за неимуществените вреди и 1 554лв за
имуществените, като присъдените разноски и държавна такса следва да бъдат
съобразени с тези редуцирани размери на обезщетението. Моли в този смисъл
за произнасяне от въззивната инстанция.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и иска от съда
същата да бъде оставена без уважение. Основният довод се свежда до
приложението на Тълкувателно решение от 01.08.2022г. на ОСГТК на ВКС,
постановено по тълк.дело № 1/21г., съгласно което съдът, при прилагане
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, може да определи и по-голямо от
претендираното обезщетение, но не може да присъди повече от размера на
заявената претенция.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Т.д. № 83/2021г. на ДОС е образувано по подадена искова молба от Д.
Р. Н. с ЕГН ********** в качеството й на настойник на Н. Д. Р. с ЕГН
**********, и двамата от с.О., ул.“Т.“ № 30, община Т., област Добрич срещу
ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.София за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП от 23.10.2019г. в размер на 80 000лв, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2020г., както и за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП в размер на
3 108лв, ведно със законната лихва от 23.10.2020г.
С решение № 55/10.06.2022г. съдът приел, че приносът на пострадалия,
респ. на неговите родители за настъпилите от произшествието вреди следва
да бъде определен на 50 %, в резултат на което определил окончателно
обезщетение за неимуществените вреди от 50 000лв. Искът за имуществени
вреди съдът намерил за основателен и доказан, поради което го уважил в
пълния предявен размер.
Спорът между страните се свежда до това определеният от съда
окончателен размер на дължимото застрахователно обезщетение съобразен
ли е с приетия за доказан процент съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. В тази връзка съдът съобрази следното :
2
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че явна фактическа
грешка е налице при всяко несъответствие между формираната истинска воля
на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в
диспозитива. Такава грешка представляват погрешното посочване в
решението на съда на имената на страните, на размера на присъдената сума,
погрешните пресмятания на суми, неотразяването в диспозитива на
решението волята на съда, личаща от мотивите. Пропускането да се изрази в
решението част от формираната, а следователно налична воля на съда, трябва
да се разграничава от липсата на формирана воля, в който случай сме
изправени пред непълно решение. Не представляват очевидни фактически
грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които
съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да
се вземе становище по част от иска или по някой от исковете. Тези грешки
могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на
допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно
формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и
недопустимо да се отстраняват служебно от съда. Поправянето на очевидна
фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече
формираната воля на съда.
В процесния случай Добричкият окръжен съд на първо място е приел,
че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия е в
размер на 50 %, а едва след това след това е определил окончателно
обезщетение от 50 000лв. Следователно размерът на обезщетението от
50 000лв е съобразен с определения процент съпричиняване, което от своя
страна води до извода, че първоинстанционният съд е определил размера на
дължимото застрахователно обезщетение от 100 000лв преди редуцирането
му наполовина съобразно възприетото съпричиняване, при заявена искова
претенция от 80 000лв за неимуществени вреди. Като е процедирал по този
начин, първоинстанционният съд е действал в съответствие с разрешението,
дадено в Тълкувателно решение от 01.08.21г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело
№ 1/21г., съгласно което „ При прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е
ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.“ Следователно по
3
отношение на определеното обезщетение за неимуществени вреди не е налице
твърдяната в жалбата очевидна фактическа грешка, тъй като липсва
несъответствие между формираната воля на съда и изразената такава в
диспозитива на решението.
Такава грешка не е налице и по отношение на присъденото обезщетение
за имуществени вреди. При предаявен иск за този вид вреди в размер на
3 108лв в мотивите на решението е прието, че същият следва да бъде уважен в
пълния си размер. Очевидно съдът е формирал воля, че определеният от него
процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
следва да се приложи само по отношение на обезщетението за неимуществени
вреди, не и за имуществените такива. Така формираната воля е изразена
съвсем точно в диспозитива на решението. Приемането на нещо различно, а
именно – че процентът на съпричиняване следва да бъде приложен и по
отношение на обезщетението за имуществени вреди, следва да бъде
постигнато по пътя на възззивното обжалване, а не по реда на чл.247 ГПК.
Липсва основание присъдените по делото разноски да бъдат
намалявани съобразно процента на съпричиняване. В мотивите си съдът е
изложил доводи за определянето им съобразно преценената от него
фактическа и правна сложност на делото и практиката на Съда на
Европейския съюз – Люксембург, а не съобразно минималния им размер по
чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ. Следователно касае се за спор по
същество, а не за очевидна фактическа грешка. Страната, която не е съгласна
с така определените от съда разноски, следва да защити правата си по реда на
чл.248 ГПК.
Относно дължимата от застрахователя държавна такса по реда на чл.78
ал.6 ГПК – при уважена част на исковите претенции от 53 108лв дължимата
държавна такса е в размер на 2 124,32лв. Ответникът е осъден да заплати
1 800лв. Липсва основание за намаляване на дължимата държавна такса по
реда на чл.247 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение с характер на
решение се потвърждава.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 240/03.08.2022г. на Добричкия окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 83/2021г., с характер на
решение, с което е отхвърлена молбата на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, ЕИК ********* вх.
рег. № 3957/18.07.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка на
Решение № 55/10.06.2022г., постановено по същото дело.
Решението в частта за неимуществените вреди може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1
ГПК.
В останалата си част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5