РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 14.04.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
Н.В.
при участието
на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия В. в. гр. дело № 867 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Т.П. против
решение № 200 от 07.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1713/2018 г. по описа
на Районен съд – Ботевград, с което е допусната делба на следните недвижими
имоти: 1/ нива с площ 3,500 дка, трета категория, находяща
се в м. „К.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……… по плана за
земеразделяне на селото; 2/ нива с площ 1,500 дка, пета категория, находяща се в м. „.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № …………… по плана за
земеразделяне на селото; 3/ нива с площ 1,248 дка, пета категория, находяща се в м. „С. Н.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……….по плана за земеразделяне
на селото; 4/ дървопроизводителна горска площ от
4,996 дка, находяща се в м. „И.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ………. по картата на
възстановената собственост на землището; 5/ дървопроизводителна
горска площ от 20,000 дка, находяща се в м. „Б.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……… по картата на
възстановената собственост на землището; 6/ дървопроизводителна
горска площ от 40,000 дка, находяща се в м. „Т.р.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ………… по картата на
възстановената собственост на землището; 7/ дървопроизводителна
горска площ от 12,000 дка, находяща се в м. „С. У.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № …………. по картата на
възстановената собственост на землището; 8/ дървопроизводителна
горска площ от 7,000 дка, находяща се в м. „Д.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № …………… по картата на
възстановената собственост на землището между следните съделители
и при следните квоти: 5/30 ид.ч. за Й.В.Г., 5/30 ид.ч. за Н.В.Н., 2/30 ид.ч. за В.С.П.,
2/30 ид.ч. за И.Т.П., 2/30 ид.ч.
за М.Т.Д., 2/30 ид. ч. за Т.Т.В.,
2/30 ид.ч. за В.Т.В., 5/30 ид.ч.
за Н.П.В., 5/30 ид.ч. за В.П.Т..
С въззивната жалба въззивницата
оспорва първоинстанционното съдебно решение като
неправилно. Твърди, че допуснатите до делба имоти са нейна собственост заедно
със съпруга ѝ, в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди, че
собствеността върху имотите е придобита по давност, тъй като заедно със съпруга
ѝ са упражнявали явно, спокойно и непрекъснато фактическа власт върху
имотите за период по-дълъг от 10 години с намерение за придобиване на
собствеността. Счита, че това обстоятелство се установява от доказателствата по
делото. Твърди, че е получавала добивите от недвижимите имоти, както и че се е
легитимирала като собственик пред различни институции. Излага доводи, че е
демонстрирала спрямо всички лица своето намерение да свои имотите. Посочва, че останалите сънаследници не са проявили интерес към процесните
имоти. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното
решение.
Въззиваемите В.П.Т., Т.Т.В., В.С.П., Й.В.Г., Н.В.Н., М.Т.Д. и В.Т.В.
са получили чрез адв. Д. препис от въззивната жалба на 11.11.2019 г. и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват. Считат, че е
неоснователно възражението за придобивна давност на въззивницата. Посочват, че собствеността върху процесните имоти е възстановена на общия им наследодател В.П.
Д. Считат, че въззивницата не е получавала владението
върху процесните имоти от Т. В.П.. Считат, че
въззивницата е извършвала действия на управление
спрямо имотите от името на останалите сънаследници и
съсобственици и е била държател на техните идеални части. Претендират разноски
по делото.
Въззиваемият Н.П.В. е
получил препис от въззивната жалба на 06.11.2019 г. и
в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не се е възползвал от възможността да подаде
отговор на същата.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта
му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира, че
оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като
потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното
решение съобразно доводите, изложени във въззивната
жалба.
Първоинстанционното производство е делбено, в неговата първа фаза. Образувано
е по искова молба на И. В. И., В.П.Т., Т.Т.В. и В.С.П. против
Н.П.В., И.Т.П., М.Т.Д. и В.Т.В.. С исковата молба е предявен иск по чл. 341 от ГПК за допускане до делба на следните недвижими имоти: 1/ нива с площ 3,500
дка, трета категория, находяща се в м. „К.“, в землището
на с. Н., общ. Б., имот № ………… по плана за земеразделяне на селото; 2/ нива с площ 1,500 дка, пета
категория, находяща се в м. „С.“, в землището
на с. Н., общ. Б., имот № ………… по плана за земеразделяне на селото; 3/ нива с площ 1,248 дка, пета
категория, находяща се в м. „С. Н.“, в землището
на с. Н., общ. Б., имот № ………… по плана за земеразделяне на селото; 4/ дървопроизводителна
горска площ от 4,996 дка, находяща се в м. „И.“, в землището
на с. Н., общ. Б., имот № ……… по картата на възстановената собственост на землището; 5/ дървопроизводителна горска площ от 20,000 дка, находяща се в м. „Б.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……….. по картата на възстановената собственост на землището;
6/ дървопроизводителна горска площ от 40,000 дка, находяща се в м. „Т. Р.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……….. по картата на възстановената собственост на землището;
7/ дървопроизводителна горска площ от 12,000 дка, находяща се в м. „С. У.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № ……….. по картата на възстановената собственост на землището;
8/ дървопроизводителна горска площ от 7,000 дка, находяща се в м. „Д.“, в землището на с. Н., общ. Б., имот № …………. по картата на възстановената собственост на землището.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че страните са съсобсвеници на процесните имоти при съответни квоти и затова е допуснал
делбата на имотите. Решението на съда се обжалва в неговата цялост като по
съществото на спора, настоящият състав на въззивния
съд намира следното:
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗС наследникът може да поиска винаги делба, макар
да има противно разпореждане от наследодателя. Следователно за да бъде уважен
предявения иск за делба следва да се установят следните предпоставки: 1/
страните да се съсобственици на процесните имоти, при
съответни квоти и на определено основание; 2/ някой от съсобствениците да иска
подялба на тези имоти.
Както бе изяснено, по силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2
от ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по
правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните
във въззивната жалба основания. Следователно,
предметът на решаващата дейност на въззивната
инстанция е очертан с релевираните във въззивната жалба основания за неправилност на обжалвания
съдебен акт – по отношение на неговата обоснованост, респ. по отношение на
обстоятелството дали първоинстанционният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или не е приложил правилно
материалния закон. Основният довод на въззивницата е,
че процесните имоти не са съсобствени,
а собствеността върху тях е придобита по давност от нея и от нейния съпруг.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
но ако то е добросъвестно – в продължение на 5 години /арг.
чл. 79, ал. 2 от ЗС/. Според чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Следователно владението е едновременно проявление на субективен и
обективен елемент. Обективният елемент се изразява в упражняване на
фактическата власт върху веща и включва фактически действия, които запълват
съдържанието на правомощията на собственик /в този смисъл Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС/. Субективният елемент на
владението – намерението за своене е психическо
състояние, за което законодателят е установил законова оборима
презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно
чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието
на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. За
да се приложи презумпцията, тези действия трябва да са доказани.
В случая от удостоверение за наследници изх. № .. от ………… г., издадено от длъжностно лице при О. Б., с. Н. се установява,
че общият наследодател на страните по делото - В.П. Д. е починал на 21.01.1977 г. и е оставил за наследници по
закон: М. Л.В. /съпруга – починала на 10.12.1981 г./, ищцата И. В. И. /дъщеря/, П. В.П. /син – починал на 29.03.2017 г./, ответникът Н.П.В. и ищцата В.П.Т.
/внуци – деца на П.В.П./, Т. В.П. /син-
починал на 05.03.1998 г./, ищцата В.С.П. /съпруга на Т.В.П./, ответницата И.Т.П., ответницата М.Т.Д., ищецът Т.Т.В. и ответникът В.Т.В. /внуци – деца на Т. В.П./. При смъртта на общия им наследодател страните по
делото са придобили чрез универсално правоприемство
всички имуществени права и правни задължения, притежавани приживе от техния общ
наследодател, в това число и правото да им бъдат възстановени отнетите от него
имоти - земеделски земи и гори и земи от горския фонд.
На 07.05.1980 г. по силата на договор за продажба на наследство ищцата И. В. И. е продала на
брат си Т. В.П. възмездно
цялото си наследство останало от баща им В.П. Д. В хода на процеса пред първоинстанционния съд ищцата И. В. И.е починала, а на нейно място са били конституирани
наследниците ѝ Й.В.Г. и Н.В.Н., които са посочени в удостоверение за
наследници изх. № 49/05.03.2019 г. на О. Б., с. С.. Видно от удостоверение от 12.12.1989 г. на Районен съд
– Ботевград се установява, че П. В.П. се е отказал от наследството на баща си В.П. Д., който отказ е вписан в нарочен регистър.
По заявление с вх. № Н0782 от 29.05.1992 г., подадено от Т. В.П. е образувана преписка, по която с решение № .. на О. С. П. з. – гр. Б. от 22.08.1998 г., в сила от 16.11.1998 г. и на основание
чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците
на В.П. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот № ……….., представляващ
нива от 1.248 дка, пета категория, находяща се в
местност „С. Н.”, в землището на с. Н., общ. Б.. Имотът е отразен в скица № ………./………… г. на О.с. п. з. – гр. Б.. По същото заявление е образувана и преписка, по която с
решение № … на О. С. П. з. – гр. Б. от …………… г., в сила от ……………….. г. е възстановено правото на собственост на наследниците
на В.П. Д. и върху следните имоти: нива от 3.500 дка, трета категория, представляваща
имот № 027092, находящ се в местността „К.” в землището
на с. Н., община Б. и нива от 1.500 дка, пета категория, представляваща имот № ., находящ се в местността „С.” в землището на с. Н., община Б. Неразделна част от решението са и скици № ………./………….. г. и № ……………/………….. г.
По заявление с вх. № ………/…………… г., подадено от И.Т. В.е образувана преписка, по която с решение № ..-. на О. С. П. з. – гр. Б. от 11.05.2001 г., в сила от 11.05.2002 г. и на основание чл. 14, ал. 5 от
ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд
на наследниците на В.П. Д., а именно: дървопроизводителна
горска площ от 4.996 дка, представляваща имот № ……….., находящ се в местността „И.” в землището
на с. Н., общ. Б.; дървопроизводителна горска площ 20.000 дка,
представляваща имот № ……………, находящ се в местността „Б.” в землището
на с. Н., общ. Б.; дървопроизводителна горска площ от 40.000 дка,
представляваща имот № …………., находящ се в местността „Т. Р.” в землището на с. Н., общ. Б.; дървопроизводителна горска площ от 12.000 дка,
представляваща имот № ……….. находящ се в местността „С. У.” в землището на с. Н., общ. Б.; дървопроизводителна горска площ
от 7.000 дка, представляваща имот № ……………, находящ се в местността „Д.” в землището на с. Н., общ. Б. Имотите са отразени в скица № …………../………….. г., скица № ……………/…………… г., скица № …………../………….. г., скица № …………./……….. г. и скица № …………/…………. г. Видно от
протокол № .. от ……………. г., на посочената дата ответницата И.Т. В.е била въведена във владение на тези имоти.
От изложените обстоятелства следва, че правото на собственост върху процесните имоти е било възстановено на наследниците на В.П.
Д.след извършени
реституционни процедури по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ последователно през 1996 г., 1998 г.
и 2002 г. Извършеният от П. В.П. отказ от наследството и продажбата на наследство от ищцата И. В. И. нямат действие
за реституираните впоследствие процесни имоти. Това
следва от разпоредбата на чл. 90а от ЗН, според която продажбата на наследство,
извършена след одържавяване на недвижими имоти, собствеността върху, които се
възстановява, няма действие за тези имоти. Според чл. 91а от ЗН при наследство,
в което влизат одържавени имоти, собствеността върху които се възстановява,
отказът от наследство, извършен след одържавяването, няма действие по отношение
на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от
закона. Ето защо по силата на наследственото правоприемство
между страните по делото е възникнала съсобственост върху процесните
имоти.
Ответницата И.Т.П. твърди, че заедно със съпруга ѝ е упражнявала владение върху процесните имоти и е отблъснала владението на останалите
съсобственици. Когато съсобственикът упражнява
фактическа власт над съсобствен имот се счита, че той
владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване на
противното /в този смисъл е Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. №
149/68 г., ОСГК на ВС/. Презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
Когато в тези случай съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална
част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на
останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Подобни са
случаите при наследяването като общо правоприемство,
какъвто е и настоящият случай. Владението е част от имуществото на
наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по
право, независимо, че само един от тях остава в наследствения имот и е държател
на идеалните части на останалите съсобственици. В тези случай съсобственикът
следва да доведе до знанието на останалите съсобственици промяната на своето
намерение да държи техните идеални части. Това следва да бъде обективирано с конкретни действия, с които по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Когато съсобственикът се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия,
с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
са доведени до знанието на останалите съсобственици /в този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
От показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Р. Д., се установява, че ответницата И.П.,
заедно със съпруга ѝ, е ползвала процесните
имоти – ниви. Това обстоятелство се потвърждава и от представените по делото
удостоверение № 1/29.10.2018 г. на ЗК „Н.” и удостоверение № 1/31.10.2018 г. на
„В. Я. ….” ООД, от които
е видно, че И.П. е отдала нивите под наем и е получавала рента. Според
свидетелката бащата на ответницата И.П. – Т.В.П. е предал на брат си П. В.П. сумата от
3000 лева, с което е счел за уредени имуществените им отношения по отношение на
наследствените им имоти. Според свидетелката останалите наследници не са имали
претенции към процесните имоти. От показанията на
разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Г. Г. става ясно, че процесните имоти – гори, са били ползвани от ответницата И.П.,
която заедно със своя съпруг е получавала добивите от горите след извършване на
сеч. Това обстоятелство се потвърждава и от представените по делото
позволителни за сеч № 0298444, № 0298454, издадени за периода на провеждане на
сечта 14.04.2016 г. – 31.05.2016 г. и № 0293797, издадено за периода на
провеждане на сечта 11.03.2016 г. – 30.04.2016 г. и № 0338275, издадено за
периода на провеждане на сечта 04.01.2017 г. – 30.03.2017 г. Свидетелят
посочва, че именно въззивницата И.П. се е грижела за
охраната и стопанисването на процесните дърводобивни
площи. Тези показания се потвърждават и от показанията на свидетеля П. П. – съпруг на въззивницата И.П.. Свидетелят посочва, че той, заедно със
съпругата му И.П., са обработвали нивите като са засявали различни посеви, а от
горите са добивали дървесина. Свидетелят посочва, че никой друг от останалите съделители не е ползвал процесните
имоти, нито се е интересувал от тези имоти. В тази част показанията на
свидетеля противоречат на показанията на свидетелката К. Н.а, според която починалата в хода на
процеса ищца И. В. също се е
интересувала от имотите. Според
свидетелката К. Н. въззивницата И.П. е движела процедурата по възстановяване на процесните имоти, но за да не се налага всички наследници
да се занимават с това. Свидетелката посочва, че И. В. също е
получавала рента от процесните ниви. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля П. в частта, в която посочва, че останалите
съсобственици не са се интересували от имотите. От една страна както беше
посочено, в тази им част показанията му противоречат на показанията на
свидетелката Н., а от друга
страна свидетелят има известен интерес от изхода на делото, доколкото се
твърди, че и той заедно с въззивницата П. е придобил
имотите по давност.
Съгласно постановките на Тълкувателно
решение № 91 от 1.X.1974 г. по гр. д. №
63/74 г., ОСГК на ВС действия, които са насочени към запазване и поддържане на
имуществото, събиране на доходи, използване, изплащане на задължения, сключване
на договори за наем до три години и др., са действия на обикновено управление. Настоящият
съдебен състав счита, че извършваните от въззивницата
действия спрямо процесните
имоти представляват именно действия на управление и не са с такъв интензитет за
да се приеме, че отричат и отблъскват владението на останалите съсобственици. Освен
това по делото не се установи, че въззивницата е
довела до знанието на останалите съсобственици промяната в намерението си да
държи техните идеални части за себе си с намерение да ги свои.
Неоснователен е доводът на въззивницата И.П., че в случая не е било необходимо да
демонстрира пред останалите съсобственици промяната в намерението, с което
упражнява фактическа власт върху техните идеални части от процесните
имоти, тъй като това било обективно невъзможно. По делото не се установи
наличието на такава обективна невъзможност. Действително съгласно цитираното от
въззивницата решение № 214 от 28.10.2015 г. по гр. д.
№ 1919/2015 г. на I ГО на ВКС за да достигне промяната в намерението до адресата е необходимо
местонахождението му да е известно на извършващото действията лице, а за да
бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението
се противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на
правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. В
настоящия случай от показанията на свидетелката Н. се установи, че местонахождението на починалата
в хода на процеса ищца И.. И., която е и една от наследниците на общия наследодател на
страните, е било известно на въззивницата. Още повече от показанията на свидетелката Н. се установи, че
И. В. И. е претърпяла
операция на гръбначния стълб и е била трудно подвижна. Това от своя страна
представлява обективно препятствие за нея да предприема действия, свързани с
упражняването на правата си относно процесните имоти.
Свидетелката Н. посочва, че
именно поради това самата тя е взимала от името на И.В. И. рента, получена
от въззивницата И.П.. Освен това свидетелката
посочва, че през 2015 г. И. В. И. се е противопоставила на изсичането на съсобствените гори. По делото не се установи останалите съделители, а именно майката, братята и сестрата на въззивницата, да са с неизвестно за нея местоживеене или да
са напуснали територията на страната. Поради тези съображения настоящият състав
не счита, че е била налице обективна невъзможност за въззивницата
да демонстрира пред останалите съсобственици промяната в намерението си, с
което упражнява фактическа власт върху техните идеални части от процесните имоти.
Неоснователен е доводът на въззивницата, че доколкото владението върху процесните имоти ѝ е предадено от нейния пряк
наследодател – Т. В.П. още докато той е бил жив с уговорката, че тези имоти
ще са нейни, то действа презумпцията на чл. 69 и чл. 68 от ЗС и следва да се
приеме, че тя владее имотите за себе си. В настоящия случая по делото се
установи, че Т. В.П. е починал на
05.03.1998 г. Към този момент с решение
№ … на О. Сл. П. з. – гр. Б. от ………. г., в сила от …………….. г. е възстановено правото на собственост на наследниците
на В.П. Д. единствено върху нива от 3.500 дка, трета категория, представляваща имот №
……….., находящ се в местността „К.” в землището на с. Н., община Б. и нива от 1.500 дка, пета категория, представляваща имот
№ …………., находящ се в местността „С.” в землището на с. Н., община Б. Собствеността върху останалите процесни имоти е възстановена едва след смъртта на Т. В.П. и
следователно не е възможно той да е предал владението върху тях приживе на въззивницата И.П.. Що се отнася до посочените две ниви, то
Т. В.П. е бил
владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите
съсобственици, тъй като собствеността е придобита по силата на наследственото правоприемство и реституция, а по делото не се установи той
да е отблъснал владението на останалите съсобственици.
Настоящият съдебен състав счита за
неоснователен и доводът на въззивницата, че още от
самото начало е установила фактическа власт върху процесните
имоти с намерение да ги свои за себе си, тъй като се е считала за единствен
наследник. По делото се установи, че между страните е възникнала съсобственост
по силата на наследствено правоприемство. Както беше
посочено, презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между съсобствениците
следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение /така е при
наследяването като общо правоприемство, какъвто е и
настоящият случай/. Когато съсобственикът е започнал да владее собствената си
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Владението е
част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава
от наследниците по право. Неоснователно въззивницата
се позовава на извършения от П. В.П. отказ от наследството и извършената от ищцата И. В. И. продажбата на
наследство като твърди, че поради това се е считала за единствен наследник на
имотите. Както беше посочено тези актове на разпореждане с наследството,
останало от В.П. Д., нямат действие по отношение на възстановените впоследствие на
наследниците му недвижими имоти. Освен това имотите са съсобствени
не само между наследниците на разпоредилите се с наследството, останало им от В.
Д. – П. В.П. и И. В. И., но и между останалите наследници на прекия наследодател на ищцата – Т. В.П., а именно В.С.П., М.Т.Д., Т.Т.В.
и В.Т.В.. Поради това не може да се приеме, че ищцата е имала основание да счита
себе си за единствен наследник на процесните имоти и
от там да има намерение да упражнява фактическа власт само за себе си с
намерение да ги свои.
По изложените съображения, възражението на въззивницата
И.П.
за придобиване на собствеността върху процесните делбени имоти по давност се явява неоснователно. Ето защо
тези имоти са съсобствени между наследниците на В.П. Д.- Й.В.Г., Н.В.Н., В.С.П., И.Т.П., М.Т.Д., Т.Т.В., В.Т.В., Н.П.В., В.П.Т.. Тъй
като ищците са носители на право на собственост в съответни ид.
части от процесните недвижими имоти, то те притежават
потестативното право да искат да бъдат поделени тези
имоти съобразно квотите, които съделителите
притежават от общите вещи. След като бе установено от представените по делото
доказателства, че в настоящото съдебно производство участват като страни всички
съсобственици на поделяемите имоти, следва да се
допусне упражняването на предявеното потестативно
право на делба с предмет – същите тези имоти, при квоти, установени от районния
съд.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат напълно, то на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1 от ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на въззивното
производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат само въззиваемите. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от който се установява, че В.П.Т., Т.Т.В., В.С.П., Й.В.Г., Н.В.Н., М.Т.Д. и В.Т.В. са заплатили 600 лева за
адвокатско възнаграждение. Тази сума им се дължи в пълен размер. Останалите въззиваеми не са представили доказателства за сторени пред въззивната инстанция разноски.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200 от 07.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1713/2018 г. по
описа на Районен съд – Ботевград.
ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН:**********,
адрес: ***, да заплати на В.П.Т., ЕГН:**********, Т.Т.В., ЕГН:**********, В.С.П., ЕГН: **********, Й.В.Г., ЕГН: **********,
Н.В.Н., ЕГН:**********, М.Т.Д., ЕГН: ********** и В.Т.В., ЕГН: **********,
сумата от 600 лева – разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд,
в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.