Р Е Ш Е Н И Е
260165/5.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Г.
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1142 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три положителни установителни иска с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК – по отношение на
иска за заплащане на дължими абонаментни такси, с правна квалификация чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.342, ал.2 и 3 от ТЗ,
във вр. с чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД – по отношение на
иска за заплащане на дължими лизингови вноски и с правна квалификация чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД - по отношение на претенцията за неустойка.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.***4, ***, сграда 6, съдебен адрес:***, чрез адв.В.Н. от САК
срещу А.П.А., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че между“***” ЕАД и
ответника А.П.А. били сключени множество договори за предоставяне на мобилни
услуги и договори за лизинг, както и допълнителни споразумения по тях.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по посочените по-горе договори, като
задълженията на абоната по сключените договори били фактурирани под клиентски №*********. За периода от
15.10.2018 год. до 30.03.2019 год. задължения на ответника били
индивидуализирани в няколко фактури, като ищцовото дружество в исковата молба
конкретизира същите по период и размер. Тъй като ответникът не изплатил
дължимите суми ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен
съд – гр.Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника,
в резултат на което било образувано ЧГД №697/2020 год. по описа на ШРС. Тъй
като след издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на
известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни
установителни иска, като молят съда да признае за установено, че ответникът
дължи на “***” ЕАД общо сумата от 2415.25 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги за клиентски номер №********* за периода от
15.10.2018 год. до 30.03.2019 год., за
които били издадени фактури №**********//15.11.20187 год., №**********/15.12.2018
год., №**********/15.01.2019 год. и
№**********/15.03.2019 год., от която 486.56 лева – незаплатени
абонаментни такси, 1463.34 лева – незаплатени лизингови вноски и 465.35 лева –
неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите. Молят също съдът с решението си да осъди ответника да им
заплати разноските по заповедното и настоящото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 03.02.2021 год.,
в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове
да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора последният заявява, че счита предявения иск за допустим и вероятно
основателен.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Не
се явява и назначения му особен
представител – адв.Г.Г.
от ШАК.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 16.08.2017 год. между “***” ЕАД и ответника А.П.А.
бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок
от 24 месеца по програма Интернет 10.99 със стандартен месечен абонамент в
размер на 10.99 лева и промоционален в размер на 8.99 лева.
На същата дата – 16.08.2017 год. по повод
горепосочения договор с предпочетен номер между страните бил сключен и Договор
за лизинг, с който лизингодателя е предоставил на ищеца за временно и възмездно
ползване устройство Tablet njoy Turnus 8 4G Metal срещу обща лизингова цена в размер на 100.47
лева, дължима при внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 3.39 лева и
първоначална лизингова вноска в размер на 22.50 лева.
На 28.08.2017 год. между страните бил сключен и
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца по програма Интернет 10.99 със стандартен месечен абонамент в размер на
10.99 лева и промоционален в размер на 8.99 лева.
На 28.08.2017 год. по повод горепосочения договор
с предпочетен номер между страните бил сключен и Договор за лизинг, с който
лизингодателя е предоставил на ищеца за временно и възмездно ползване
устройство Tablet njoy Turnus 8 4G Metal срещу обща лизингова цена в размер на 100.47
лева, дължима при внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 3.39 лева и
първоначална лизингова вноска в размер на 22.50 лева.
На 04.06.2018 год. между страните било сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца по програма Тотал 24.99 с промо НВО GО и стандартен месечен
абонамент в размер на 10.99 и промоционален в размер на 8.99 лева.
На 04.06.2018 год. между страните бил сключен и
Договор за лизинг, с който лизингодателя е предоставил на ищеца за временно и
възмездно ползване устройство Samsung Galaxy J7 2017
Dual Black срещу обща лизингова цена
в размер на 427.57 лева, дължима при внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 18.59 лева.
На 21.06.2018 год. между страните било сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359896704900 за срок от 24 месеца по програма Тотал 36.99 с промоционални 15000 МB и стандартен месечен абонамент в размер на
36.99.
На 21.06.2018 год. между страните бил сключен и
Договор за лизинг, с който лизингодателя е предоставил на ищеца за временно и
възмездно ползване устройство Samsung Galaxy J7 2017
Dual Black срещу обща лизингова цена
в размер на 276.16 лева, дължима при внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 9.29
лева и първоначална лизингова вноска в размер на 62.50 лева.
На 10.09.2018 год. между страните бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца по програма Тотал 24.99 с неограничени минути със стандартен месечен
абонамент в размер на 24.99 лева.
На 02.11.2018 год. между страните било сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца по програма Тотал 30.99 с промоционални 6000 МB и стандартен месечен абонамент в размер на
30.99.
На 02.11.2018 год. между страните бил сключен и
Договор за лизинг, с който лизингодателя е предоставил на ищеца за временно и
възмездно ползване устройство Samsung Galaxy J6 Plus Dual Black срещу обща лизингова цена в размер на 378.97 лева, дължима при
внасяне на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 12.89 лева и първоначална лизингова вноска в размер на
82.89 лева.
На 02.11.2018 год. между страните било сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359896728685 за срок от 24
месеца по програма Тотал 30.99 с промоционални 6000 МB и стандартен месечен абонамент в размер на
30.99.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по
посочените по-горе договори, като задълженията на абоната по сключените
договори били фактурирани под клиентски №*********. За периода от 15.10.2018 год. до 30.03.2019 год.
задължения на ответника били индивидуализирани в няколко фактури, като
претенцията на ищцовото дружество обхваща следните суми:
207.31 лева, представляваща част от общо дължима
сума в общ размер на 217.75 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги, във
връзка с които е била издадена фактура №**********//15.11.20187 год. за периода
15.10.2018 год. – 14.11.2018 год., от която 159.76 лева – дължими
абонаментни такси и 47.55 лева – дължими
лизингови вноски.
210.95 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги, във връзка с които е била издадена
фактура №**********/15.12.2018 год. за периода 15.11.2018 год. – 14.12.2018
год., от която 163.40 лева – дължими абонаментни такси и 47.55 лева – дължими лизингови
вноски.
210.95 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги, във връзка с които е била издадена
фактура №**********/15.01.2019 год. за периода 15.12.2018 год. – 14.01.2019
год., от която 163.40 лева – дължими абонаментни такси и 47.55 лева – дължими лизингови
вноски.
1786.04 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги, във връзка с които е била издадена
фактура №**********/15.03.2019 год. за периода 15.02.2019 год. – 14.03.2019
год., от която 465.35 лева – неустойка и 1320.69 лева – дължими лизингови
вноски.
Тъй като ответникът не изплатил дължимите суми
ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.Шумен
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на
което било образувано ЧГД №697/2020 год. по описа на ШРС. Тъй като след
издаване на заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните
по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен
ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Пълномощни, Договор за правна защита и съдействие, Фактури, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 16.08.2017 год., Договор за лизинг от
16.08.2017 год. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
28.08.2017 год., Договор за лизинг от
28.08.2017 год., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 04.06.2018 год., Договор за лизинг от 04.06.2018 год., Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359896704900 от 21.06.2018 год.,
Договор за лизинг от 21.06.2018 год.,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
10.09.2018 год., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от
02.11.2018 год., Договор за лизинг от 02.11.2018 год., Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359896728685 от 02.11.2018 год., Общи условия, Платежни
нареждания за заплатена държавна такса, както и от материалите, приложени по
ЧГД №697/2020 год. по описа на ШРС.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.124 от ГПК съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на
сключените между “***” ЕАД и ответника
А.П.А. Договори за предоставяне на мобилни услуги и допълнителните
споразумения към част от договорите. От представените като писмени
доказателства по делото фактури се установява, че в периода от 15.10.2018 год.
до 30.03.2019 год. ответникът е ползвал мобилни услуги. Предмет на претенцията
на ищцовото дружество в настоящото производство по отношение на първия
обкетвино съединен иск е сумата от 486.56 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени абонаментни такси за далекосъобщителни услуги за клиентски номер №********* за посочения
период, за които били издадени фактури №**********//15.11.20187
год., №**********/15.12.2018 год., №**********/15.01.2019 год. и №**********/15.03.2019 год. Не се спори между
страните по делото, че А. не е заплатил посочените суми, поради което съдът
намира, че така предявения положителен установителен иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 486.56 лева, представляваща
незаплатени абонаментни такси за далекосъобщителни услуги за клиентски номер №********* за периода от
15.10.2018 год. до 30.03.2019 год.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на втория обективно съединен
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.342, ал.2 и 3 от ТЗ, във вр. с чл.345, ал.1
от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД съдът приема от правна страна
следното:
Както
бе посочено и по-горе от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че страните са били в облигационни отношения и по отношение на
сключените между “***” ЕАД и
ответника А.П.А. Договори за лизинг и
допълнителните споразумения към част от договорите. В тази връзка на ответника са
били предоставени за временно и възмездно ползване пет мобилни устройства,
както следва Tablet njoy Turnus 8 4G Metal, Tablet njoy Turnus 8 4G Metal, Samsung Galaxy J7 2017 Dual Black, Samsung
Galaxy J7 2017 Dual Black и Samsung Galaxy J6 Plus Dual Black срещу задължение
от негова страна да заплати дължимите по договора лизингови вноски. Не се спори
между страните по договорите, че устройствата са били предадени на ответника,
че същият е заплатил първата лизингова вноска и че не е изпълнил задължението си
по договора да заплати уговорените между страните лизингови вноски. С оглед на
изложеното ищцовото дружество е реализирало предвиденото си право в
разпоредбата на чл.12 от ОУ към договора за лизинг да обяви оставащите лизингови
вноски по договорите за предсрочно изискуеми. По делото липсват данни длъжникът
да е бил уведомен от кредитора за обявената
предсрочна изискуемост на процесните лизингови вноски преди завеждане на
иска, но с оглед на трайно установената практика на ВКС, според която, в
хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на
препис от исковата молба на длъжника /респективно на негов упълномощен или
особен представител/ това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът
на настъпване на предсрочната изискуемост. Следователно следва да се приеме
извода, че ответникът е узнал за изявлението на ищеца за обявяване на вземането
за предсрочно изискуемо с получаване на препис от исковата молба по делото.
Връчването на препис от исковата молба обаче е станало след изтичане крайния
срок на действие на договорите за мобилни услуги и лизинг, от което следва, че
претендираните лизингови вноски са били с настъпил краен падеж и поради това
изискуеми преди завеждане на иска, който факт следва да бъде съобразен от съда.
От страна на ответника не са представени доказателства или наведени твърдение
за извършени плащания от негова страна, поради което съдът намира, че вторият обективно съединен
положителен установителен иск се явява също основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1463.34 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от 15.10.2018 год. до 30.03.2019
год., за които били издадени фактури
№**********//15.11.20187 год., №**********/15.12.2018 год.,
№**********/15.01.2019 год. и
№**********/15.03.2019 год.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на третия обективно съединен
положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД съдът приема от правна страна
следното:
Ищцовото дружество
претендира неустойка в размер на 465.35 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.92
от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно същата се
дължи от страна на длъжника в случай на виновно неизпълнение на поето с договора задължение. За да е осъществен
фактическия състав на неустойката
е
необходимо наличието на изрично уоворена между страните валидна клауза за неустойка, неизпълнение от страна на длъжника и виновно поведение от страна на последния, като вината се презюмира до доказване на противното. Неустойката се дължи в уговорения размер
без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т. е. в тежест на кредитора е
да докаже фактът на неизпълнение на задължението от страна на лицето,
от което я претендира.
В настоящия
случай, от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
договора
на основание разпоредбата на раздел IV,
т.3 от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги. Посочената разпоредба предвижда в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в него по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, че последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване,
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В същото време в допълнение на неустойката по предходното изречение
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответства на оставащия срок на договора,
както и съответна част от разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия
срок на договора.
Доколкото ответникът е физическо лице, на което по силата на
сключените договори са били предоставени различни мобилни и лизингови услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, то
същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. С оглед на
изложеното следва да приемем, че ответникът, в качеството си на получател на
услугите в отношенията, възникнали между него и ищеца по силата на сключените
договори се ползват от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, които в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските
договори въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993
год. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП Неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В тази
връзка съдът намира за неравноправна и съответно недействителна клаузата,
визирана в раздел IV, т.3 от Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги, която предвижда неустойка за неизпълнение на
договорно задължение на потребителя или при настъпване на предвидените в
посочената разпоредба случаи. Тази уговорка създава задължение за потребителя
да заплати неустойка, която е прекалено висока, както спрямо задължението,
което не е изпълнено, така и с оглед вида и предмета на договора. Действително
неустойката винаги е форма на договорна отговорност. В този смисъл е
Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС по тълк. дело №1/2009
год.. В същото време обаче автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието със закона. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняването на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай
приемането на условията на кредитора по процесните договори и по-конкретно
клаузата за неустойка, която се явява прекалено висока, е несъвместимо с целта
на предоставената услуга, нарушава добрите нрави и се явява нищожна по смисъла,
вложен в разпоредбата на
чл.26,
ал.1, предл.трето от ЗЗД. Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на
доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма
да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а
води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на
неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в
случая така договорената компенсаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителен
приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за
изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо се налага извода, че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения
интерес на доставчика, като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно
изпълнение от длъжника, а води до неговото неоснователно обогатяване.
С оглед на изложеното
третият обективно съединен положителен установителен иск се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло за сумата от 465.35
лева.
С оглед изпадането си в забава ответникът дължи и
законната лихва върху дължимата главница по първите два обективно съединени
положителни установителни иска. По отношение на първия иск, касаещ претенцията
за заплащане на дължими абонаменти такси и предоставени далекосъобщителни
услуги обезщетението се дължи считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.04.2020 год. до окончателното изплащане
на самата. В същото време обаче по отношение на втория обективно съединен
положителен установителен иск, касаещ претенцията за заплащане на дължими
лизингови вноски, съдът намира, че обезщетението е дължимо, считано от датата,
на която е била получена исковата молба от особения представител на ответника –
02.11.2020 год., доколкото това е датата, на която до ответника е достигнало
изявлението на ищеца за обявяване на задълженията по договорите за предсрочно
изискуеми.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 992.75 лева, представляваща заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за назначения в производството особен
представител, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представени
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.П.А., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.***4, ***, сграда 6, съдебен
адрес:***, чрез адв.В.Н. от САК сумата в
размер на 1949.90 лева /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща дължима сума за незаплатени
далекосъобщителни и лизингови услуги за клиентски номер №********* за периода от
15.10.2018 год. до 30.03.2019 год., за
които били издадени фактури №**********//15.11.20187 год., №**********/15.12.2018
год., №**********/15.01.2019 год. и
№**********/15.03.2019 год., от
която 486.56 лева /четиристотин
осемдесет и шест лева и петдесети и шест стотинки/, представляваща дължими и
незаплатени абонаментни такси и мобилниуслуги
и 1463.34 лева – незаплатени
лизингови вноски, ведно със законната лихва върху сумата, като по отношение на
главницата от 486.56 лева законната лихва се дължи считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.04.2020 год.
до окончателното изплащане на сумата, а по отношение на главницата от 1463.34 лева, считано от датата, на която е била получена
исковата молба от особения представител на ответника – 02.11.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за признаване за установено, че А.П.А., с ЕГН********** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК*** разликата
над 1949.90 лева до първоначално предявения размер от 2415.25 лева, включващ и
сумата от 465.35 лева, представляваща претендирана неустойка.
ОСЪЖДА А.П.А., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.***4, ***, сграда 6, съдебен адрес:***, чрез адв.В.Н. от САК направените
в хода на заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 992.75 лева /деветстотин деветдесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки/, включващи заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за назначения в производството
особен представител, съгласно представен списък и съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: