Определение по дело №152/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 25.03.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 25.03.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00152 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. А.П. – в качеството му на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на А.С., против решение № 1624/09.01.2019 г. по гр.д. № 353/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което по предявените от "Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД срещу А.С. искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи: на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗД сумата 89.70 лева, представляваща незаплатенато от А.С. задължение по сключен с "Мобилтел" ЕАД Договор за продажба на изплащане № *********/22.12.2014 г., която сума е заплатена от "Състейнъбъл Бизнес Солюшънс" АД в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.07.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 16.46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.10.2015 г. до 21.07.2017 г.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че е необосновано и изводът за доказаност на материалната легитимация на ищеца не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и неправилно е преценил наведените в отговора възражения и доводи относно: че ищецът надлежно и валидно е уведомил предварително ответника за предсрочната изискуемост на задължението му и за намерението му в качеството на поръчител да плати вместо него, спазвайки изискванията на закона; оспорването на поръчителството на ищеца и наведените доводи за нищожност на сключения между него и "Мобилтел" ЕАД договор за поръчителство поради липса на установен предмет, както и че не е персонифициран като конкретизирано вземане нито в договора, нито в приложението; че ответницата не е страна по сочения договор за продажба на изплащане и че по силата на този договор на ответницата не са й предоставяни стоки и услуги, респ. че ответницата дължи по него главници и лихви. Освен това счита, че към датата на сключване на поръчителството и датата на плащане от поръчителя, не е било налице просрочие в изпълнението на задължението на ответницата и това задължение не е било изискуемо в цялост – дори и да е било налице просрочие, предсрочната изискуемост не е била предявена пред ответницата. По възражението за нищожност на клаузите на чл. 9.1.2., ан чл. 12.3 и на чл. 14 от договора за продажба на изплащане, поради противоречие с императивни законови разпоредби и задължителни директиви на ЕС и с практиката на ВКС; по възражението за изтекла кратка тригодишна погасителна давност по отношение на евентуалните вземания за главници и за лихви, тъй като се касае за вземания за равни ежемесечни платежи, представляващи периодични такива – по отношение на главницата е приложим чл. 111, б. В ЗЗД, а по отношение на лихвите - чл. 111, б. Б ЗЗД; по възражението, че ответницата не е положила собственоръчно подпис за купувач върху цитирания в исковата молба договор за продажба на изплащане. Първоинстанционният съд не е обсъдил и не са изложени мотиви по възраженията на ответника: че ищецът не е положил дължимата грижа на търговец в съответствие с добрата търговска практика за осъществяване на комуникация с ответника и уточняване на дължимия за погасяване размер на евентуалното нейно задължение; че преди подаване на заявлението  в РС, ищецът не е уведомил ответницата по валиден начин – с покана за доброволно плащане, в която да е обявило остатъка от задължението или неговите части за предсрочно изискуем, респ. че не е налице редовно обявено предсрочна изискуемост на евентуално съществуващо вземане по процесния договор. Първоинстанционният съд не е обсъдил обективно и не е дал вярна оценка на оспорванията от ответника във връзка с представените от ищеца документи. Тези възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, не са изложени мотиви защо не се приемат от съда и вследствие е постановено едно неправилно и необосновано решение. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на предявените искове. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Направено е искане на особения представител за бъде определено от съда възнаграждение пред въззивната инстанция в размер като пред първата, като бъде указано на въззиваемото дружество да внесе същото по сметка на ОС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Претендира разноски във въззивното производство. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (жалбата е подадена от особен представител, поради което предварително не се внасят държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

На основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител се назначава на разноски на ищеца като разпоредбата се намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което важи и във въззивното производство и дружеството –въззиваем следва да заплати възнаграждение за особен представител на жалбоподателя. Съобразно фактическата и правната сложност на делото на особения представител следва да се определи възнаграждение по оправилото на  чл. 47, ал. 6, изр. последно ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева, което да се заплати от въззиваемото дружество.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за особения представител на жалбоподателя А.Х.С., ЕГН ********** - адвокат А.П.,*** във въззивното производство пред ПОС в размер на 150 лева и УКАЗВА на въззиваемата страна "Състейнъбъл бизнес солюшънс"АД, в тридневен срок от съобщението, да предостави доказателства за внесено адвокатско възнаграждение за особен представител на жалбоподателя в размер на 150 лв. по набирателната сметка на ОС – Перник.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.04.2019 г. от 09,45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

2.