Решение по дело №288/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба на „СИАЛ 2016“ ЕООД, [населено място], чрез пълномощник адв. А. К. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-172-0173901/25.07.2024 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ [област] в ЦУ на НАП „запечатване на търговски обект – магазин за плажни стоки“, находящ се в [населено място], [улица] забрана достъпа до него за срок от 30 дни издадена на основание чл.186, ал.1,т. 1,б.а и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

Твърденията в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна и не е съобразена с целта на закона – чл. 22 ЗАНН, като мярката е прекалено крайна и за същото нарушение има издадено и НП, по което жалбоподателят е платил глобата. Мярката според жалбоподателя е несъразмерна и предвид решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г. недопускащо автоматично кумулиране на мерки, които по съдържание са със санкционен и превантивен характер. В този смисъл се твърди, че санкционния характер и срока за запечатване на обекта с наложената ПАМ е непропорционален и извън целения ефект.

В съдебно заседание, пълномощникът поддържа жалбата по съображения изложени в нея. Претендира присъждане на сторените разноски в производството.

Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ [област] в ЦУ на НАП не се явява и не се представлява.

Административен съд – [област], като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На 12.07.2024 г. е извършена проверка на търговски обект, по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, стопанисван от дружеството жалбоподател и осъществена контролна покупка, за която не е издадена фискална бележка от монтираните и работещи устройства. В деня на проверката на 16.07.2024г е съставен АУАН, в който се сочи, че нарушението е осъществено повторно за година, въз основа, на който е издадено НП № 779734/25.07.2024г.с което е наложена санкция от 2500 лв. .

Според данните, изложени в протокол за извършена проверка в обект, сер. АА №0173901 на 12.07.2024 г. (л.47 - 49), служителите от приходния орган констатирали, че дружеството - задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е допуснал нарушение на тази наредба, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на услуги в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на 2 бр. плажни гелове на обща стойност от 64 лв., заплатени от проверяващото лице А. Б.. За покупката не е издаден ФКБ от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, не е издадена и ръчна касова бележка от кочан в момента на плащането. Резултатите от извършената проверка с фактическите обстоятелства, описани в протокола са възприети от Началник отдел „Оперативни дейности“ [област] в ЦУ на НАП в издадената Заповед.

За установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им, изискванията към лицата, които извършват продажби, чрез електронен магазин, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него за срок от 30 дни“.

В заповедта са изложени съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, неотчитането на приходи, местоположението и вида на обекта, характера на дейността, с оглед възможността за реализиране на високи обороти, налична положителна касова разлика, както и че за определяне на срока на ПАМ са повлияли и предходни/идентични случаи, като за същото нарушение има влезнало в сила НП, връчено на 16.08.2024 г. В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същия е неблагоприятен. Заповедта е получена от управителя дружеството на 01.08.2024 г., а жалбата пред компетентния съд е подадена на 14.06.2024 г. и е в рамките на законоустановения 14 - дневен срок, от което следва, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ, следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и правомощията, предоставени на издателя със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 76).

Оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Според чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Видно от съдържанието на процесната заповед в нея са включени фактическите и правни основания послужили за издаването й. Приложената от органа разпоредба на чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка - запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки. В изпълнение на тази законова разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /наричана Наредбата/, издадена от министъра на финансите. По силата на чл. 3, ал. 1 от тази наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Между страните е безспорно и жалбоподателят не отрича, че за извършената продажба на стоки за сума в размер на 64 лв. в търговския обект към момента на проверката не е издаден фискален косов бон или бележка от кочан, с което и осъществен състав на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което несъмнено осъществява състав на административно нарушение по цитирания текст. Според чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Не е спорно и че за същото нарушение е влезнало в сила НП № 779734/25.07.2024г. с наложена санкция от 2500 лв. По изложените съображения, съдът приема, че независимо че са били налице предпоставките за налагане на ПАМ, като се има предвид, че за същото нарушение е издадено и НП № 779734/25.07.2024г. с наложена санкция от 2500 лв., което е влезнало в сила, то оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа за пропорционалност.

При така установеното, съдът намира за основателни доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед на това основание. Несъразмерно за това нарушение, за което има влезнало в сила НП № 779734/25.07.2024г. с наложена санкция от 2500 лв. е наложено и запечатване на търговски обект, в който се извършва дейността на оспорващия и е забранен и достъпът до него за срок - 30 дни.

Този извод се налага и като се има предвид решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Съобразно диспозитива на това решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. (Решение №6669/21.06.2023 г., дело № 680/2023 г.). Ограничението на административният орган, според това решение на Съда на Е. от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора да кумулира два вида административна принуда – налагане на ПАМ със заповед за ПАМ и на имуществена санкция с наказателно постановление. (В този смисъл: Решение № 6905/23.06.2023 г. дело № 1631/2023 г. на ВАС; Решение № 6650/21.06.2023 г. по дело № 1295/2023 г. по дело на ВАС.) В настоящият случай изборът на административния орган не е сведен единствено до издаване на процесната ПАМ, а за същото нарушение не се спори, че е наложена и имуществена санкция с наказателно постановление. Ето защо възраженията и позоваването на жалбоподателя на цитираното решение на Съда на Е. по дело С-97/21 г. са относими в настоящия случай.

Предвид изложеното, съдът намира наложената ПАМ - Запечатване на търговския обект и забрана достъп до него е постановена при неправилно приложение на процесуалния закон, при което оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и ДТ за образуване на делото в размер от 450,00 лева е основателно, поради което, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-172-0173901/25.07.2024 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ [област] в ЦУ на НАП .„запечатване на търговски обект – магазин за плажни стоки“, находящ се в [населено място], [улица] забрана достъпа до него за срок от 30 дни.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „СИАЛ 2016“ ЕООД [населено място] разноски в размер на 450 лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд – [област].