МОТИВИ към Присъда № 48 от 05.12.2019г. по НОХД № 1556/2019г.
по описа на Районен съд - гр. Монтана.
Районна
прокуратура - гр.Монтана е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 3/2017г.
по описа на РУ - гр.Монтана и пр. пр. № 21/2017г. по описа на същата
прокуратура против К.П.И., с ЕГН: xxxxxxxxxx, А.И.Ц., с ЕГН: xxxxxxxxxx и А.И.И.,
с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx за това, на 01.01.2017г. в гр. Монтана, в стая № 106 в
хотел ,,Монтана”, в съучастие, като извършители (подсъдимата И. като
непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, а подсъдимият А.И. и при условията на повторност и в не
маловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление), отнели от владението на собственика А.Е.Е. движими вещи –
мъжко портмоне марка ,,Арт” и сумата от 3 480 евро или всичко на обща
стойност 6 900,29 лева, без негово знание и съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК за подсъдимата К.П.И. xxx,
с ЕГН: xxxxxxxxxx, престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК за подсъдимия А.И.Ц. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx и престъпление по
чл.195, ал.1 т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за подсъдимия А.И. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
В съдебно заседание прокуратурът поддържа обвинение
спрямо тримата подсъдими. Намира, че от събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се
доказва по безспорен начин факта на извършване на престъплението, за което
подсъдимите са били привлечени към наказателна отговорност. Пледира по
отношение на подсъдимата К.И. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изтърпяване с изпитателен срок от три години.
По отношение на подсъдимия А.Ц. намира, че следва да
му бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, а спрямо подсъдимия А.И. също
следва да бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим. Иззетата като веществено
доказателство по делото, при извършения в дома на подсъдимата К.И., 1 брой
банкнота с номинал от 100.00 евро с № 41141606736, съхранявана в банкова
касетка, наета от ОДМВР – гр.Монтана, след влизане в сила на присъдата следва
да се отнеме в полза на държавата, тъй като е била отнета чрез престъпление.
Защитникът на подсъдимата К.И. намира, че повдигнатото
обвинение спрямо неговата подзащитна се доказва от събраните по делото
доказателства. В пледоарията си пред съда изразява становище, че наказанието,
което следва да й бъде наложено следва да бъде към предвидения в закона
минимума, като се съобрази факта, че именно тя е възстановила изцяло
причинените имуществени вреди, за което представя и писмени доказателства пред
съда. Също така следва да се отчете младата й възраст и доброто й процесуално
поведение. В заключение предлага съда да наложи наказание от четири месеца
лишаване от свобода, което да бъде отложено за изтърпяване по реда на чл.66,
ал.1 от НК. По отношение на иззетата банкнота в размер на 100.00 евро намира,
че тъй като липсват данни да е била част от отнетата сума от пострадалия, след
влизане в сила на присъдата, същата следва да бъде върната на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимите А.Ц. и А.И. счита, че
обвинението спрямо неговите доверители не е доказано по категоричен и несъмнен
начин и същото се гради идинствено и само на косвени доказателства. Преценени
поотделно и в тяхната съвкупност обаче, същите не обуславят единствения и
несъмнен извод, че подсъдимите имат някаква съпричастност н отнемането на
парите и вещите от страна на подсъдимата И.. Поради тези правни съображения
имоли съда да ги оправдае, ведно с произтичащите законови последици.
В своя лична защита и последна дума и тримата
подсъдими се съгласяват със становищата на техните защитници и молят за
постановяване на по – леко наказание и респективно оневиняване поради липса на
съпричастност в извършеното престъпление.
Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното
производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, аргументите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата К. е родена на xxxгxxx,,А.
Батенберг” № 9, ет.6, ап.17,
българка, български гражданин, с основно образование, не омъжена, безработна, неосъждана,
с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият А.И.Ц. е роден на xxxгxxx, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, работещ в Кралство
Испания, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият А.И.И. е роден на xxxгxxx1, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с
ЕГН: xxxxxxxxxx.
Подсъдимият А.И. е осъждан, като едно от предишните му
осъждания е за извършена квалифицирана кражба по НОХД № 30100/2012г. по описа
на Районен съд – гр.Монтана. Към датата 01.01.2017г. той бил ползвател на
абонетен номер № 0877 418 946.
Подсъдимият А.Ц. е осъждан и към дата 01.01.2017г. бил
ползвател на абонатен номер 0876 218 717 по договор с ВИВАКОМ.
Свидетелката Симона Сталинова от гр.Монтана поддържала
пирятелски отношения с подсъдимия А.Ц. и познавала другите двама подсъдими.
Същата била собственик на лек автомобил марка АУДИ модел А3 с рег.№ М 90 41 ВМ
и ползвател на абонатен номер № 0895 054 005 по договор с ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД.
Пострадалият свидетел А.Е. xxx работил като строителен
работник във Федерална Република Германия и се познавал с подсъдимите А.Ц.А.И..
На 16.12.2016г. свидетелят Е. се прибрал в България,
където престоял до 07.01.2017г. докато пребивавал на територията на страната
ползвал абонатен номер 0876 749 167.
В ранните часове на 01.01.2017г. Е. посетил дискотека
,,Клеопатра” в гр.Монтана, където престоял до около 09:30ч.
Там били подсъдимите И., Ц. и И., както и свидетелката
Сталинова и други неустановени по делото лица. При посещението си в
заведението, свидетелят Е. носил в себе си пормоне марка ,,Арт”, в което държал
документи и пари в размер на 3 480 евро.
Тъй като познавал подсъдимите, свидетелят се настанил
в близост до тяхната маса и започнал да общува с подсъдимата К.И.. Между
двамата се завъзрал интимен флирт, който решили да продължи на по – усамотено
място. Другите двама подсъдими решили да продължат празненството някъде другаде
и предложили това да стане именно там, където ще бъдат подсъдимата И. и
свидетеля Е.. След като последните били видимно много почерпени, двамата отишли
в хотел ,,Монтана” в гр. Монтана. Пострадалият наел от свидетелката Мая
Петкова, която работела като администратор на хотела, стая № 106. Двамата
влезли в банята се отдали на любовни наслади. През това време подсъдимите Ц. и И.
отишли с автомобила на свидетелката Сталинова до хотела с намерение да проучат
дали там могат да продължат празнуването. След като разбрали, че не е удобно да
бъдат там, се върнали при свидетелката и отишли на язовирната стена. Качването
и слизането до стаята на хотела било възпирето от свидетелката Петкова като
сравнително краткотрайно. Междувременно свидетелят Е. предложил па подсъдимата дори
да й заплати за използването на допълнителни сексуалните услуги. След като
първа излязла от банята, подсъдимата преровила дрехите на свидетеля Е. и в тях
намерила портмонето с парите и го мушнала в джоба на якето си. Под предлог, че
отива да си купи цигари, тя излязла от стаята и се качила в автомобила,
управляван от свиделката Сталинова, на коята подсъдимия А.И. се обадил, да я
вземе. След като сторила това, подсъдимата И. отишла при другите двама
подсъдими на язовирната стена в града, където по техни собствени признания пушили
трева. Напускането на хотела от подсъдимата било възприето от свидетеля Е.,
който бил на терасата на хотелската стая. След като започнал да се облича,
пострадалият забелязал, че портмонето му липсва. Ведната телефонирал на
подсъдимия А.И. и му казал за това. Последният отишъл в хотела, но му казал че
няма нищо общо с кражбата. Междувременно Е. слязъл на рецепцията на хотела и
заявил на свидетелката Мая Петкова, че е окраден и я попитал дали в хотела има
камери.
След като получил отрицателен отговор си тръгнал. Тя
не споделила на свидетелката Сталинова, нито на двамата подсъдими, за
извършената кражба. Около 11:00ч. подсъдимата К.И. се прибрала вкъщи е легнала
да спи. В продължение на няколко дни след това похарчила парите за лични нужди.
След два - дена домът й бил посетен от полицията,
където в условията на неотложност било извършено претърсване и изземане. Била
намерена 1 брой банкнота с номинал от 100.00 евро с № 41141606736. В отразеното изявление в протокола подсъдимата заявила, че парите
били дадени от ,,Сашко от Пъстренците”, очевидно визирайки подсъдимия А.Ц..
Процесуално следственото действие било одобрено от съдия от Районен съд –
гр.Монтана с нарочно Определение от 04.01.2017г., постановено по ЧНД № 9/2017г.
по описа на съда.
В хода на проведеното разследване пострадалият Е.,
както и тримата подсъдими, били разпитани в качеството на свидетели.
Подсъдимата К.И. дори била разпитана пред съдия по реда на чл.223, ал.1 от НПК.
Били снети показания от свидетелката Симона Сталинова, която подробно описва
поведението на пострадалия и тримата подсъдими през инкриминираната дата, Мая
Петкова и Павлина Атанасова, както и Пламен Първанов. Била назначена съдебно
оценъчна експертиза, която дала заключение, че паричният еквивалент на
откраднатите пари и вещи възлиза на сумата от общо 6 900.29 лева. В хода
на разследването била изисквана разпечатка на ползваните абонатни номера на
свидетеля Е. и тримата подсъдими, както и справка на телефонните разпечатки на
посочените абонатни номера, устанвоваваща комуникацията помежду им. Били изискани
и характеристични справки на тримата подсъдими, справки за съдимост и други
писмени доказателства.
С нарочно Постановление от 08.03.2017г. към
наказателна отговорност била привлечена К.И. по обвинение в извършване на
престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК. Обвинението й било
предявено на 25.03.2017г. с участието на служебен защитник. При разпита си в
качеството на обвиняема, същата се признала за виновна и депозирала лаконични
обяснения. В последващ разпит от 26.08.2019г. подсъдимата не се признала за
виновна и отново депозирала обяснения, в които изложила приблизително същата
версия за случилото се като в предходните.
Привлечени в качеството на обвиняеми А.Ц. и А.И. не се
признали за виновни и отказали да депозират обяснения.
В хода на съдебното следствие и тримата подсъдими
депозират обяснения, излагащи тяхната версия за случилото се.
Първоинстанционното производство е протекло по
предвидения в чл.371 т.1 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от
подсъдимите и техните защитници. Пред съда и тримата подсъдими са изразили
съгласие да не с провежда разпит на свидетелите и вещото лице, като при
постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи,
експертно заключение по назначената в досъдебното производство съдебно оценъчна
експертиза, както и останалите писмени доказателства и доказателствени средства.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и подкрепяща
се от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства приобщени посредством предпочетената от подсъдимите и техните
защитници съкратена процедура, както и от показанията им, дадени пред съда.
В
хода на съдебното производство подсъдимите депозират обяснения, в които
подсъдимата К.И. признава, че е отнела от владението на свидетеля Е. портмонето
му с паричната сума от 3 480 евро. Същата изразява съжаление за стореното
и признава, че освен намерението й неправомерно да се обогати, е действала и
под въздействието на алкохол. Подсъдимите А.Ц. и А.И. отричат каквато и да е
съпричастност с действията на подсъдимата И. и заявяват, че действително са
посетили хотелската стая, в която се е намирала с пострадалия, но с намерението
на продължат новогодишното празненство. След като не успели да сторят това, се отправили
заедно със свидетелката Симона Сталинова към язовирната стена в гр.Монтана,
където дошла и подсъдимата И..
Поради
наличието на противоречие между обясненията на подсъдимата К.И. дадени в хода
на досъдебното производство и тези в съдебно заседание, съдът приложи
процедурата по чл. 279, ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК като прочете протоколите й
за разпит, находящи се на страници 237 и 238 от досъдебно производство №
3/2017г. по описа на РУ – гр.Монтана.
Съдът
възприема изцяло обясненията на подсъдимата, дадени непосредствено в съдебно
заседание, като правдиви, относно времето, мястото и начина на извършеното от
нея престъпление.
Изложените
в тях фактически твърдения се потвърждават и от останалите писмени
доказателствени средства и най – вече от депозираните по досъдебното
производство показания на пострадалия свидетел А.Е..
Подсъдимата
К.И. е последователна и категорична в обясненията си, че единствено и само тя е
отнела парите и вещите от свидетеля Е.. Изложените признания в тази насока се
подкрепят и от дадените такива в хода на досъдебното производство. Независимо
от проведената съкратена процедура по чл.371 т.1 от НПК, процесуалният ред на
приобщаване на протоколите за разпит на обвиняем, находящи се на стр. 237 и 238
от досъдебно производство № 3/2017г. по описа на РУ – гр.Монтана, е този по
чл.279 от НПК (в този смисъл е и Решение № 356 от 25.09.2013г. по кнд №
1097/2013г. по описа на ВКС – І – во н.о.). Въпреки известните непълноти и
противоречия, относно поведението на подсъдимата по време на общуването с
пострадалия, както и признанието и отричането й на виновното й поведение, признанието
й за отнемане на парите и вещите, остава категорично и при трите й разпита.
Съдът следва да кредитира като най – правдиви обясненията й, дадени
непосредствено пред съдебния състав, със съответните уточнения на предходните
такива.
Вярно е, че обясненията на обвиняемия са доказателствено средство и само едно от
средствата за защита, които са му предоставени в процеса и могат да служат като
източник на доказателства само когато отговарят на предвидените в НПК условия.
Доколкото самопризнанието е доказателствено средство наред с всички други, то
не притежава предустановена доказателствена сила и на общо основание подлежи на
проверка относно всички съдържащи се в него обстоятелства за начина, по който е
направено, вътрешната връзка, последователност и логичност, подкрепа от
останалите данни по делото и на оценка по вътрешно убеждение. Формалната
последователност и външнологическата издържаност на самопризнанието не са
достатъчни то да се приеме за достоверно. Трябва да са налице и други факти,
които го подкрепят. Съдът обаче
не би могъл да цени изявлението на подсъдимата в протокола за претърсване и
изземане като обяснение, тъй като е предвиден изричен процесуален ред за това (в
този смисъл е и Решение № 110/2010г. ІІ – н.о. на ВКС).
В случая са налице и други доказателства, уличаващи подсъдимата в признатото
престъпление, а именно показанията на пострадалия свидетел А.Е., който след
напускане на стаята, в която се е намирал с подсъдимата И., е установил липсата
на портмонето и сумата от 3 480 евро. Същият, макар и да не е възприел
непосредствено факта на отнемането, се явява непосредствен очавидец на последващото
поведение на подсъдимата. Пострадалият е установил липсата на неговите пари и
вещи непосредствено след като подсъдимата е напуснала хотела и своевременно е
предприел необходимите действия по нейното разкриване.
Особеното му положение в процеса би могло да го мотивира към тенденциозност,
недобросъвестност и необективност. Ето защо съдът подложи на внимателен и
задълбочен анализ нееднократните му показания, депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени по съответния процесуален ред. По разбиране на
съдебния състав, свидетелят Е. е депозирал достоверни и правдиви показания,
които се потвърждават както от неколкократните обяснения на подсъдимата И., но
и от тези, дадени от свидетелите Пламен Първанов, Симона Сталинова и Павлина
Атанасова. Изложените от тримата твърдения косвено потвърждават както
обясненията на И., така и показанията на пострадалия. При разпитите си същите
изрично заявяват, че подсъдимата и пострадалия са били заедно в дискотеката,
отишли са в хотел ,,Монтана”, впоследствие подсъдимата е излязла от стаята и е
била откарана от свидетелката Сталинова при другите двама подсъдими. Предвид
липсата на оспорване относно вида и размера на откраднатите пари и вещи, съдът
кредитира заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство експертиза, относно паричния им еквивалент, като обективно и
вярно.
При този разбор на доказателствата следва да се
приеме, че обвинението спрямо подсъдимата К.И. в извършване на престъпление по
чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.4 от НК се явява доказано по категоричен и
несъмнен начин и същото не се гради единствено и само на нейните признания.
Субект на наказателна отговорност е лице, което е
извършило инкриминираното деяние като непълнолетно, но е разбирало свойството и
значението на извършеното и е умеело да ръководи постъпките си.
От обективна страна изпълнителното деяние на И.
покрива признаците на престъплението кражба, тъй като същата е отнела от
владението на друго лице пари и вещи, без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
В случая обвинението спрямо подсъдимата следва служебно
да бъде преквалифицирано от съда с присъдата в прилагането на закон за по –
леко наказуемо престъпление, без да е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. В хода на съдебното следствие
подсъдимата ангажира писмени доказателства, че единствено тя, доброволно и по
собствена подбуда, изцяло е заместила левовия еквивалент на отнетите вещи и
валута.
Предвид поведението й съдът преквалифицира
инкриминираното деяние, прилагайки привилегирования състав на чл.197 т.1 във
вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.4 от НК (в този смисъл са и Решение
№ 299/69г. – ІІ н.о., Решение № 2/83г. – І н.о. на ВС и др.). Вследствие на
извършената с присъдата преквалификация на повдигнатото обвинение следва да
бъде постановен и оправдателен диспозитив по първоначално повдигнатото от
прокурора обвинение в извършено престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.63,
ал.1 т.3 от НК. Тъй като в хода на наказателното производство не се установи
съпричастността на другите двама подсъдими А.Ц. и А.И. с извършената от
подсъдимата К.И. кражба, за което съдът ще изложи самостоятелни мотиви, същата
подлежи на оправдаване и по обвинението по чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна инзъплинетлното деяние и извършено
умишлено и при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че
намерените в дрехите на пострадалия партмоне и валута не са нейни и въпреки
това ги е отнела, след което е напуснала местопрестъплението и ги е похарчила
за ,,лични нужди”.
Поради изложените фактически и правни съображения
съдът призна подсъдимата К.И.И. за виновна по обвинение в извършване на
престъпление по чл.197 т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.4 от НК.
При
определяне на вида и размер на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
- младата възраст на подсъдимата, признанието на вината и доброто й
процесуално поведение и в двете фази на наказателното производство, а като отегчаващи
такива следва да се отчетат високата обществена опасност на деянието и дееца, значителният
по размер предмет на престъпно посегателство, отрицателните характеристични
данни на подсъдимата, предходното й осъждане и извършване на престъплението под
въздейстивето на алкохол и употребата на наркотици по собственото й признание,
ниското й правно съзнание и незачитане на установения в страната правов ред.
Преценявайки
горните обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че
наложеното наказание следва да бъде определено при наличие на отегчаващите отговорността
обстоятелства и към предвидения в закона среден размер.
За
извършеното престъпление наказателният закон предвижда наказание лишаване от
свобода до две години.
Съобразявайки
изложените основания настоящият съдебен състав намира за законосъобразно и
справедливо да наложи на подсъдимата К.И. наказание при условията на чл.54,
ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година. Именно с
такова по размер наказание биха се постигнали в най – пълна степен целите на
наказанията, визирани в чл.36, ал.1 от НК и най – вече поправянето и
превъзпитаването на дееца. Отрицателните характеристични данни и високата
степен на обществена опасност на дееца, макар и непълнолетен към момента на
извършване на престъплението, не обусловят определяне на наказанието при
условията на чл.55, ал.1 т.2 б. ,,б” от НК.
Видно от
приложената към делото справка за съдимост е, че подсъдимата е била осъдена с Присъда
/Определение/, постановена по НОХД № 1238/2019г. по описа на Районен съд –
гр.Монтана, влязла в сила на 02.08.2019г. на наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, чието ефективно изтърпяване е било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок. Престъплението по настоящето
дело, е извършено на 01.01.2017г., т.е. преди спрямо подсъдимата И. да е била постановена
влязла в сила присъда.
Поради тази
причина спрямо К.И. са налице предпоставките на чл.25, ал.1 във вр.с чл.23,
ал.1 от НК за определяне на едно общо най – тежко наказание измежду настоящата
присъда и предходната такава в размер на една година лишаване от свобода.
Съдът
намира, че така определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода не
следва да бъде изтърпявано ефективно. Предвид цялостното процесуално поведение
на подсъдимата, както и като се взе предвид, че същата не е била осъждана към
момента на деянието и е все още ученик, евентуалното изтърпяване на наложеното
наказание в затвор или затворническо общежитие би накърнило обучителния й
процес. Поради тази причина настоящият съдебен състав намира, че изтърпяването
на наказанието следава да бъде отложено с максимално предвидения за
непълнолетните извършители на престъпления изпитателен срок по чл.69, ал.1 от НК от три години, считано от датата на влизане в сила на настоящата присъда.
Размерът
на този срок също е съобразен със смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подсъдимата обстоятелства.
По
отношение на двамата подсъдими А.Ц. и А.И. съдът намира, че обвинението
не е доказано по категоричен и несъмнен начин.
Събраните в
хода на наказателното производство съдържат единствено и само косвени
доказателства, илачаващи и двамта подсъдими в съпричастност към извършеното
престъпление. Видно от показанията на свидетелите Е., Сталинова и Петкова е, че
Ц. и И. са били същата вечер в дискотека ,,Клеопатра”, заедно с подсъдимата И.
и пострадалия. В процеса се доказва, че след като пострадалият и подсъдимата са
били вече в наетата хотелска стая, двамата са били превозени от свидетелката
Сталинова до хотела, се качили до стаята и впоследствие бързо са си тръгнали,
след което отишли на язовирната стена. Всичките тези факти и обстотяелства,
съдържащи се в приобщените по делото писмени доказателствени средства, се
потвърждават от обясненията и на двамата подсъдими, депозирани непосредствено в
съдебно заседание. Проследявайки хронологията на действия на поведението на
всеки един от тях заедно и поотделно, по никакъв начин не може да се достигне
до единствения възможен и логичен извод, че след като подсъдимата Коринка И. е
отнела вещите и парите от свидетеля Е., е предала същите на подсъдимите, след
като се качили при нея в хотелската стая. Липсват каквито и да е доказателства
в тази насока. При разпита си в хода на досъдебното производство, свидетелката
Сталинова също не излага твърдения, че по време когато е превозвала
подсъдимите, е ставало на въпрос са извършване или за извършена впоследствие на
кражба. Единственото пряко доказателство относно авторството на деянието, е
разпита на свидетелката К.И. пред съдия по ЧНД № 602/2018г. по описа на Районен
съд – гр.Монтана от 25.04. 2018г. Видно от съдържанието на протокола е, че в
него разпитаната излага твърдения, свързани със съпричастността на подсъдимите Ц.
и И. към извършената от нея кражба. Впоследствие обаче свидетелката е
привлечена към наказателна отговорност и е придобила различен процесуален
статут в процеса, правещ недопустимо ползването на показанията й пред съдия (Решение
№ 254/2010г. ІІ – н.о. на ВКС). След извършването на кражбата не е бил
извършван обиск на подсъдимите и в тях не са били намирани вещи или пари на
пострадалия, които пряко да ги уличи в извършеното престъпление.
Наличието
на активна телефонна комуникация между тримата, за което към кориците на делото
са приложени справки и телефонни разпечатки, също не навежда на безспорния
извод, че е налице знание и участие в извършената от подсъдимата И. кражба.
Съдът не
споделя възражението на защитника на подсъдимите, че основанието за тяхното
оневиняване е липсата на извършено деяние от тяхна страна. Както беше посочено
по – горе в мотивите, в хода на наказателното производство бяха ангажирани
доказателства, които навеждат на извода са наличие на съпричастие в извършеното
престъпление. Част от тези доказателства обаче, освен че се явяват недопустими,
но и по обем и недостатъчни, за да обусловят единствения и несъмнен извод
относно участието им в извършеното престъпление. Поради тази причина и
обвинителния акт на прокурора, в частта относно подсъдимите Ц. и И., се явява
необоснован, тъй като установената впоследствие фактическа обстановка, не
кореспондира с тази, посочена в обстоятелствената му част.
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че макар и в съкратена
процедура по чл. 371 т.1 от НПК повдигнатото спрямо подсъдимите обвинение е
недоказано по категоричен и несъмнен начин, поради което и същите следва да
бъдат признати за невинни и оправдани по
обвинение по чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за подсъдимия
А.И.Ц. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx и престъпление по чл.195, ал.1 т.7 във вр. с
чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК за подсъдимия А.И. xxx,
с ЕГН: xxxxxxxxxx.
По отношение
на иззетата от дома на подсъдимата като веществено доказателство по делото - 1 брой банкнота с номинал от 100.00 евро с №
41141606736, съхранявана в банкова касетка, наета от ОДМВР – гр.Монтана не беше
установено дали същата е била част от отнетата от пострадалия парична сума. По
делото липсва протокол за предявяване на веществени доказателстви, от който да
е видно дали свидетеля Е. е разпознал банкнотата по номера й като своя. На
следващо място възстановявайки изцяло паричния еквивалент на отнетите евра, подсъдимата
е заплатила стойността на намерената банкнота, поради което и същата следва да
й се върне след влизане в сила на присъдата.
При този
изход на делото и като се взе предвид, че подсъдимите А.Ц. и А.И. бяха изцяло
оправдани по повдигнатите им обвинения, единствено подсъдимата К.И. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР – гр. Монтана сумата в размер на
41.00 лева, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената в хода
на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза, а по сметка на
Районен съд – гр.Монтана и сумата то по 5.00 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: