№ 260134 / 17.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…..Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1455 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0000573/02.10.2020г. на Директор РД „АА” гр.Враца, ул.Васил Кънчов № 78 е наложено на Х.С.Х. с посочен съдебен адрес xxx чрез адв. Х.И.Х. xxx, административно наказание – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ за административно нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС.
Недоволен от наказателното постановление Х. моли да бъде отменено. В писмено становище се поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 24.09.2020г. около 14:40 часа на главен път Е 79 при км 92 с посока на движение гр.Монтана бил спрян за проверка водача Х.С.Х., управляващ съчленено ППС в състав – влекач Скания Р410 с рег. № XXXX и полуремарке Шмитц С01 с рег. № XXXX . В хода на извършената проверка от св.С.В.Г. – инспектор отдел контрол при РД „АА” гр.Враца в присъствието на колегата му Л.С.К. било установено, че Х. извършва международен превоз на товари със заверено копие № ********** към лиценз на ЕО от 12.10.2016г. и международна товарителница СМР от 21.09.2020г. /мебели/ по маршрут Полша – България. Водачът Х. не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност за превоз на пътници и товари. Същият представил УПГ № 402225/14.02.2017г. с изтекъл срок на валидност на 14.02.2020г. Направена е справка в ИС на ИА АА.
За установеното административно нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС св.Г. съставил спрямо Х. АУАН Серия А – 2019 № 277254/24.09.2020г.
При предявяване на АУАН, Х. посочил в графата – възражения – че няма такива.
На базата на изготвения АУАН, наказващият орган – Директор РД “АА” Враца издал процесното НП санкционирайки водача Х. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
По делото е приложена справка и писмо рег. № 52-00-13-6330/4/04.11.2020г. на РД „АА” – Враца, от които е видно, че спрямо водача Х. е налично УПГ № 632380, валидно до 27.09.2023г. Заверено копие на това УПГ е приложено към жалбата.
Жалбоподателят Х. излага следните доводи: на посочената дата в АУАН и НП при проверка от контролните органи от РД „АА” Враца се установи, че е изтекло удостоверението за психологическа годност. Предимно изпълнявам курсове извън България. Редовно съм проверяван от контролни органи на територията на Европейския съюз. Не са ми искали такова удостоверение, тъй като доколкото знам по регламентите на Европейския съюз не се изисква от водачите извършващи международен превоз на товари такова удостоверение. Изисква се само по подзаконовия акт - Наредба № 11 от 31.10.2002г на МТС. През 2019г. подменях картата за професионална квалификация и дигиталната карта за времето за управление и почивките. Тогава останах с впечатление, че удостоверението за психологическа годност трябва да го подновя м.февруари 2021г.
От м.февруари 2020г. фирмата не е работила поради въведеното извънредно положение. След като започнаха да излизат поръчки започнаха да ни възлагат инцидентно курсове. Тъй като притежавам удостоверение за психологическа годност, аз изпълнявах възложените ми курсове макар и рядко. Извършвали са ми проверки, но не са ми изисквали този документ. При проверката на 24.09.2020г. в България преди гр.Монтана се установи, че удостоверението ми е изтекло. Веднага като се прибрах се явих и преминах психологическото изследване като удостоверението ми беше издадено на 27.09.2020г. - три дни след проверката.
Считам, че като първо нарушение е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсва каквато и да е обществена опасност. С това нарушение не съм ощетил държавата, нито съм създал опасност за движението, нито състоянието ми е било такова, че да представлявам при управлението на автомобила някаква опасност. АНО би следвало да извърши необходимата проверка при индивидуализация на наказанието относно смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства с оглед разпоредбите на чл.27 от ЗАНН и вместо да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и да ме предупреди писмено, че при повторен случай ще ми бъде наложено наказание, е издал НП с което директно ме е санкционирал без да е осъществил задължителната за него (според приложимата съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по т.н.д. №1/2007г. на ОСНК на ВКС) проверка за съществуването или липса на маловажност.
Съгласно чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, Издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр.108 от 19.11.2002г., в сила от 19.11.2002 г., (Предишен текст на чл.58 - ДВ, бр.95 от 2006г.), (изм. - ДВ, бр.46 от 2006г., бр.9 от 2018г.) - Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата;
Имайки предвид цитираната разпоредба, в контекста на приложените по делото доказателства, жалбоподателя водач Х.С.Х. е извършил нарушението посочено в АУАН и НП, което е и доказано.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят Х. на 27.09.2020г. се е снабдил с поредното валидно УПГ, важащо до 27.09.2023г., видно и от справката изготвена по искане на съда от РД „АА” гр.Враца и приета по делото. Само три дни след извършване на проверката, Х. се е снабдил с липсващото УПГ на 24.09.2020г. и на практика към момента на издаване на НП – 02.10.2020г., водача Х. вече е имал валидно УПГ.
С оглед на посоченото, по разбиране на настоящия съд, от нарушението не са настъпили никакви вредни последици. Това обстоятелство, както и фактът, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗАвПр. Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че наложената глоба очевидно е силно завишена, както и че не съответства на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Настоящият съд като прецени всички събрани по делото доказателства, в контекста на изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС намира че процесния случай може да се квалифицира като маловажен и поради това НП следва да се отмени. Настоящето нарушение не се отличава с особена значимост, не е свързано с липсата на квалификация, напротив, видно е, че водача Х.С.Х. притежава изискващото се УПГ, валидно до 27.09.2023г.
На основание горното, съдът
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000573/02.10.2020г. на Директор РД „АА” Враца, ул.Васил Кънчов № 78, с което на Х.С.Х., с посочен съдебен адрес xxx чрез адв. Х.И.Х. xxx, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: