Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 16.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: БЕТИНА
БОШНАКОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 4022 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20236200 от 27.10.2020
г. по гр.д. № 12849/2020 г. по описа на СРС, 85 с-в е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Р.98 ЕООД, ЕИК ******** срещу И.П.И., ЕГН **********
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 4200.00 лв., заплатена без
основание с банков превод от 05.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 09.03.2020 г. /дата на подаване на исковата молба/ до окончателно
погасяване на задължението; оставено е без разглеждане възражението за
прихващане на И.П.И. с дължими суми по договор за абонаментно обслужване
сключен между страните на 01.07.2009 г.; осъден е Р.98 ЕООД да заплати на И.П.И.
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 305.00 лв.-разноски по делото.
С определение от
08.01.2021 г. на основание чл.248 ГПК съдът е допълнил постановеното решение
като е присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на И.П.И. и сумата 695.00
лв.-разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищеца Р.98 ЕООД с излагане на доводи, че
решението в обжалвана част е неправилно като
необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила;
вътрешно противоречиво и несъответно на събраните в производството
доказателства. Заявява, че оспорва към момента на извършване на превод на
сумата 4200 лв. да е действал договора за абонаментно правно обслужване сключен
с ответника на 01.07.2009 г. Заявява, че в проведеното с.з. пред СРС е оспорено
наличие на действащо правоотношение по абонаментното обслужване към 05.03.2015
г. и това обстоятелство не е обсъдено от съда при постановяване на решението. Съответно,
съдът не е изложил мотиви, за установяване, че договорът е съществувал към
посочения момент без да съобрази срока на действието му. Моли за отмяна на
решението и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И.П.И., в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението на СРС, като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Срещу постановеното на
основание чл.248 ГПК определение от 08.01.2021 г. е подадена частна жалба от
ищеца с молба за отмяната му като неправилно. Поддържа, че неправилно съдът е
изменил постановеното решение, като е допълнил същото в частта на разноските,
присъждайки на ответника сторените пред първата инстанция разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение без да съобрази направеното искане за намаляването им
до предвидения минимум. За последното, според жалбоподателя е направено
своевременно възражение за прекомерност с оглед действителната правна и фактическа
сложност на спора.
В срок не е подаден
писмен отговор на подадената частна жалба от ответника.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбата
предмет, приема следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението
на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
Производството е
образувано по предявен иск с
правно основание чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД -
за връщане на платена при начална липса на основание сума.
За да бъде
уважен предявения иск ищецът е достатъчно да докаже, че ответникът е получил
исковата
суми, а за да отблъсне иска ответникът следва да докаже, че получаването на
сумите е на някакво валидно правно основание. В конкретния случай
ответникът следва да докаже твърденията си, че платената сума е по договор за абонаментно правно обслужване сключен с
ответника на 01.07.2009 г., каквото становище е изложил пред първата инстанция
в подадения писмен отговор и възражение от 01.10.2020 г. във връзка с
изготвения от първата инстанция дклад по делото.
В проведеното
производство е установено и страните не спорят, че с банков превод от
05.03.2015 г. ищецът е превел на ответника сумата 4200.00 лв., както и че
същата е получена от ответника.
В производството е
представен договор за абонаментно правно обслужване сключен на 01.07.2009 г.,
по силата на който ищецът, като възложител-абонат се е задължил за срока на
договора да заплаща на ответника, като изпълнител-консултант ежемесечно сумата
800.00 лв. без ДДС /чл.5, ал.1 от договора/ до пето число на конкретния месец
за абонаментно правно обслужване. Действително в чл.2 от договора е предвидено,
че същия се сключва със срок една година. Според предвиденото обаче, ако друго
не бъде уговорено, в едномесечен срок преди изтичане срока му същият продължава
действието си за още една година при същите условия. Страните са уговорили в
чл.6 от договора, че същият се прекратява при взаимно, изразено писмено
съгласие; по искане на възложителя или изпълнителя с отправено едномесечно
писмено предизвестие изпратено до другата страна, чрез препоръчено писмо с
обратна разписка.
Доводите на въззивника,
че пред първата инстанция е направено своевременно оспорване твърденията на
ответника, че заплатената на 05.03.2015 г. сума е с основание - погасяване на задължения по договора за абонаментно
правно обслужване, съдът намира за неоснователни. В проведеното пред първата
инстанция с.з. на 01.10.2020 г. ищецът е поискал съдът да разгледа договора за
правно обслужване и уговорения в него срок, което съответно съдът е сторил.
Доводът, че договорът е прекратил действието си е релевиран едва пред първата
инстанция и на основание чл.266, ал.1 ГПК е преклудиран. Същевременно в
производството не са заявени обстоятелства и съответно не са ангажирани
доказателства за прекратяване на договора за правно обслужване на някое от
посочените в него основания- едностранно по искане на някоя от страните по него
или по взаимна воля отразени в писмена форма. С оглед това и именно при
тълкуване волята на страните по договора при спазване указанията на чл.20 ЗЗД
получената от ответника сума се явява получена на правно и валидно основание –
заплащане на такса по съществуващ към 05.03.2015 г. договор за абонаментно
правно обслужване сключен между страните на 01.07.2009 г.
Доводите на въззивника
за необоснованост на изложените от съда изводи във връзка с наличието на заемно
правоотношение между ответника и управителя на дружеството ищец, съдът намир за
неоснователни. При постановяване на своето решение съдът е обсъдил извършеното
признание на факт от страна на управителя на дружеството ищец направено пред
съда по гр.д.№ 9772/2019 г. по описа на СГС, че сумата 4200.00 лв. е заплатена
от дружеството – ищец на 05.03.2015 г. във връзка със съществуващо заемно
правоотношение между ответника и управителя на дружеството – ищец. В настоящето
производство ответникът е този, който следва да установи основание за задържане
на получената сума и последния категорично оспорва това да е съществуващо
заемно правоотношение. С оглед това съдът приема наличие на правоотношение по
договор за абонаментно обслужване каквито твърдения са изложени в
производството, за което съответно са представени обсъдените по-горе доказателства.
С оглед изложеното, подадената
въззивна жалба се явява неоснователна. Поради съвпадане изводите на двете
инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По частната жалба:
Доводите изложени от
жалбоподателя за неправилност на постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение, съдът намира за основателни в една част. В проведеното пред
първата инстанция производство ответникът е направил разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв., за което е представил
надлежни доказателства и списък по чл.80 ГПК. В срок от страна на ищеца е
направено искане за присъждане на по-нисък, минимален размер съобразно действителната
правна и фактическа сложност на спора /чл.78, ал.5 ГПК/, по което искане съдът
не се е произнесъл. С оглед изхода на
спора, при съобразяване действителната правна и фактическа сложност на спора,
съдът намира че на ответника следва да бъде присъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 530.00 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
първата инстанция, който размер е съответен на предвидения в чл.7, ал.2, т.2 ГПК от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
минимален размер. С оглед това, съдът намира че следва да отмени постановеното
определение в частта, с която е присъдена допълнително сумата от 470.00 лв.
/над сумата 530.00 лв. до сумата 1000.00 лв./-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20236200 от 27.10.2020 г. по гр.д. № 12849/2020
г. по описа на СРС, 85 с-в.
ОТМЕНЯ Определение
от 08.01.2021 г. по гр.д. № 12849/2020 г. по описа на СРС, 85 с-в, В ЧАСТТА, с
която по реда на чл.248 ГПК съдът е допълнил постановеното Решение № 20236200
от 27.10.2020 г. по гр.д. № 12849/2020 г. по описа на СРС, 85 с-в като е
присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на И.П.И. допълнително и сумата
470.00 лв. /над сумата 305.00 лв. до сумата 530.00 лв./ - разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искането на И.П.И. за присъждането му на
основание чл.78, ал.3 ГПК на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
пред СРС в размер на 470.00 лв. /над сумата 530.00 лв. до сумата 1000.00 лв./ и
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 08.01.2021 г. по гр.д. № 12849/2020 г. по описа на СРС, 85 с-в, В ЧАСТТА, с
която по реда на чл.248 ГПК съдът е присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК в
полза на И.П.И. сумата 530.00 лв. - разноски по делото пред СРС за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.