О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ … …
град Кърджали, 30.01.2023 год.
Административен съд – Кърджали, …………………......…
в закрито …………….….….…..
съдебно заседание на тридесети януари …………...……..…….……….……………….…….……..……
през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
разгледа докладваното
от …………………..……….… съдията Виктор Атанасов ……………..…...
административно дело №49 …... по описа за ……..........................
2023 год. …….....…..……
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.40, ал.1, във вр. с чл.28, ал.2 от
Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/ и във вр.
с чл.149, ал.2 от АПК.
Образувано е по повод кратко ръкописно изложение, наименовано
„жалба”, подадено от А.А.Ю. от ***, против: Мълчалив
отказ на председателя на Народното събрание на Република България за предоставяне
на обществена информация по заявление по реда на ЗДОИ, регистрирано с Вх.№ЗДОИ-48-21-17
от 08.12.2022 год. на Народно събрание на Република България.
Жалбоподателят
твърди в така подадената „жалба”, че до момента, от датата 08.12.2022 год. до 16.01.2023
год., по повод подадено от него заявление за достъп до обществена информация,
регистрирано с Вх.№ЗДОИ-48-21-17/08.12.2022 год., до председателя на Народно
събрание на Република България,
последния не се бил произнесъл съобразно правила по чл.28 от ЗДОИ, по
поисканата с горецитираното заявление информация. С
това, съдържанието на т.нар. „жалба” се изчерпва.
За да се произнесе по така подадената „жалба”, съдът прецени
и взе предвид следното:
Жалбата, ведно с приложените към нея писмени
доказателства/заявление по чл.4 от ЗДОИ, подадено от А.А.Ю.;
писмо с Изх.№ЗДОИ-48-21-17 от 09.12.2022 год. на директора на Дирекция
„Парламентарна канцелария“ в администрацията на Народното събрание на Република
България; писмо Изх.№ЗДОИ-48-21-17 от 20.12.2022 год. на главния секретар на
Народното събрание на Република България/, е била подадена направо в
Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодната система на съда с
Вх.№174 от 16.01.2023 година.
С Разпореждане на съдията-докладчик по делото, с №78 от
17.01.2023 год., така подадената жалба е оставена без движение, като на
жалбоподателя А.А.Ю., с посочен в жалбата адрес: ***,
му е указано изрично да отстрани нередовностите на
същата, като в 7/седем/-дневен срок от получаване на съобщението, да внесе
дължимата държавна такса, в размер на 10/десет/лева, по сметка на
Административен съд – Кърджали и да представи в съда, в същия 7/седем/-дневен
срок, документа за внесената/платената/ държавна такса, съгласно разпоредбата
на чл.151, т.3 от АПК. С разпореждането е указано на жалбоподателя А.А.Ю., че при неизпълнение на горното разпореждане в
указания 7/седем/-дневен срок, жалбата му против „мълчалив отказ по заявление
за достъп до обществена информация, подадено до председателя на Народното
събрание”, ще бъде оставена без разглеждане, съгласно разпоредбата на чл.158,
ал.3, във вр. с ал.1 от АПК. В изпълнение на това
разпореждане, с молба до Административен съд – Кърджали, постъпила в съда с
Вх.№304 от 25.01.2023 год./л.8/, от страна на жалбоподателя А.А.Ю. приложено е представен документ, удостоверяващ
внасянето на дължимата държавна такса, в размер на 10.00 лева, по сметка на
Административен съд – Кърджали – вносна бележка с УРН *** от 25.01.2023 год. на
Банка „ЦКБ” АД ***/л.9/.
След като се запозна с документите, приложени към жалбата,
съдът констатира от фактическа страна следното:
На 07.12.2022 год., жалбоподателят А.А.Ю. от ***, е подал Заявление по чл.4 от Закон
за достъп до обществена информация/л.5/, до председателя на Народно
събрание на Република България, с което е поискал да му се предостави „писмено
мотивирано становище”, съществува ли закон, съгласно който, получените от
земеделския стопани субсидии от Държавен фонд „Земеделие”, със средства на
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони/ЕЗФРСР/, следва да
бъдат облагани с данък. В заявлението жалбоподателят е посочил, че описаната информация
желае да му бъде предоставена в следната форма: оригинал или копие, или чрез копия
на материален носител.
Така подаденото
заявление за достъп до обществена информация е било регистрирано, с
Вх.№ЗДОИ-48-21-17/08.12.2022 год. на Народното събрание на Република България,
видно от приложеното към жалбата писмо, с Изх.№ЗДОИ-48-21-17 от 09.12.2022 год.
на директора на дирекция „Парламентарна
канцелария” в администрацията на Народното събрание/л.3/, с което жалбоподателя А.А.Ю. е бил
уведомен за регистрационния номер на подаденото от него заявление.
По повод това заявление за достъп до обществена
информация с Вх.№ЗДОИ-48-21-17/08.12.2022 год. на Народното
събрание на Република България, на 20.12.2022 год., до заявителя А.А.Ю.
е изпратено писмо с Изх.№ЗДОИ-48-21-17 от 20.12.2022 год. на главния секретар на
Народното събрание на Република България/л.4/, в което е посочено, че отправеното
заявление не може да бъде квалифицирано като такова по Закона за достъп до
обществена информация, тъй като чрез питането се иска получаване на правно
становище по конкретен въпрос и че даването на юридическа консултация не е в
правомощията на Народното събрание. В писмото е указано на заявителя, че за
негово улеснение, във връзка с поставените в заявлението въпроси, относно
облагането на доходите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и
други подпомагане от ЕФРСР, следва да насочи вниманието си към Закона за
данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр.95 от 24.11.2006 год., посл.
изм., ДВ. бр.100 от 16.12.2022 год.).
Независимо от получаването на горното писмо, за което
свидетелства факта, че същото е приложено към процесната
жалба, заявителят А.А.Ю. е преценил, че е налице мълчалив отказ на председателя
на Народното събрание на Република България да му предостави поисканата от него
информация и е подал жалбата, по повод която е образувано и настоящото съдебно
производство.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
Предмет на съдебното производство е мълчалив отказ на председателя
на Народното събрание на Република България да предостави достъп до обществена
информация по заявлението с Вх.№ЗДОИ-48-21-17 от 08.12.2022 год. на Народното събрание на Република
България. Съдът в настоящия
състав намира, че не е налице такъв индивидуален административен акт - мълчалив
отказ на председателя на Народното събрание на Република България, срещу който
е депозирана жалбата до Административен съд - Кърджали.
Аргументите за това са
следните:
Съгласно
чл.2, ал.1 от ЗДОИ,
обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.
Понятието „обществена информация” следва да бъде възприемано като сведение,
знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за
дейността на задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти, като такъв орган по смисъла
на чл.3, ал.1 от с.з. безспорно е и Народното събрание на Република България. Съдът
намира, че поисканата от жалбоподателя А.А.Ю. със Заявлението,
постъпило с Вх.№ЗДОИ-48-21-17 от 08.12.2022 год. на Народното събрание на
Република България, информация, а именно – да му се предостави становище дали
съществува закон, съгласно който, получените от земеделските стопани субсидии
със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони/ЕЗФРСР/, следва да бъдат облагани с данък, категорично не може да бъде
квалифицирана или определена като обществена информация по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗДОИ, т.е. това не е обществена информация по смисъла на същия закон, достъп
до която може да се осъществи по реда и
условията на ЗДОИ, респ., до която жалбоподателят А.Ю. да има право на достъп
по реда на този закон.
Така, от горното следва, че за председателя на
Народното събрание на Република България не е било налице задължение да се
произнася по заявлението на жалбоподателя А.Ю. с решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ,
в 14-дневния срок по ал.1 на същия текст, тъй като не е бил налице основен, правопораждащ задължението му, юридически факт, а именно -
наличие на обществена информация, достъп до която се иска с това заявление.
Липсата на задължение за произнасяне по това заявление прави неоснователно твърдението
на жалбоподателя А.Ю., за наличие на мълчалив
отказ на председателя на Народното
събрание на Република България, т.е. такъв мълчалив отказ не е налице. Така, липсата
на мълчалив отказ
всъщност означава липса на подлежащ на оспорване акт, т.е. липса на предмет на
твърдяното право на оспорване. Липсата на подлежащ на оспорване акт, и в
хипотезата на чл.58, ал.1 от АПК, е абсолютна процесуална пречка за допустимост
на съдебното производство и съответно, съставлява основание за неговото
прекратяване/в т.см. -
Определение №2080 от
13.02.2014 год.
на ВАС по адм. дело №723/2014 год.,
VII отд./.
Деловодни
разноски не са претендирани в настоящото
производство, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Ето защо предвид
изложеното и след като жалбата е недопустима за разглеждане, тъй като не е насочена
срещу индивидуален
административен акт по смисъла на
чл.21, респ. на чл.58,
ал.1 от
АПК, Административният съд
О
П
Р
Е
Д
Е
Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.Ю. от ***,
против „мълчалив отказ” на председателя на Народното събрание на Република
България, за предоставяне на обществена информация по заявление за достъп до
обществена информация, регистрирано с Вх.№ЗДОИ-48-21-17 от 20.12.2022 год. на Народното
събрание на Република България.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №49/2023 год. по
описа на Административен съд – Кърджали.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението може да се обжалва
с частна жалба, пред Върховния
административен съд на Република България,
чрез
Административен съд – Кърджали, в
7/седем/-дневен срок от получаването или връчването
му на страните.
С Ъ Д И Я: