РЕШЕНИЕ
№ 436
гр. Пловдив, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300500594 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. М. Л. против Решение № 4827/04.12.2024г., пост.
по гр.д.№ 3735/2024, ПдРС, с което се признава за установено по отношение на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, че дължи присъдената по ч.гр. дело № 9766/ 2023
г. на ПРС, I бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4681/ 11.07.2023 г., сумата от 1 116, 91 лв. - главница, дължима по договор за паричен заем №
4012005 от 22.12.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, обезпечен с
поръчителството на „Файненшъл България“ АД, което е изпълнило вместо длъжника,
извършвайки плащане на кредитора, като вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД (като правоприемник на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД) с приложение № 1/ 05.12.2022 г. към рамков договор за
покупко- продажба на вземания от 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.07.2023 г. до окончателното й
погасяване, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят В. Л. обжалва решението изцяло. Счита за неправилен извода на
съда, че спорът относно действителността на договора не може да бъде пререшен, макар
ищецът не е участвал като страна в производството, в която договорът за кредит е обявен за
недействителен. В решението по предходното дело с кредитора, съдът е приел, че самият
1
договор за кредит е недействителен, от което следвало че и договорът за поръчителство
също е недействителен. Поддържа и че с договора за поръчителство се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като поръчителят и кредиторът са свързани лица, т.е.
целена е допълнителна печалба на кредитора. С оглед недействителността на договора за
кредит платеното от поръчителя се явява платено без основание, поради което и
поръчителят не би могъл да суброгира в правата на кредитора, респ. няма права които да
цедира на настоящия ищец. По изложените съображения счита постановеното решение за
неправило и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответната страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е подала
отговор, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва се, че в жалбата
не се сочат новооткрити или новонастъпили факти. Поддържа, че извода на
първоинстанционния съд, че дружеството е носител на правото на иск е правилен, както и че
договорът за цесия е валиден и същият е противопоставим на ответника. Позовава се на
влязло в сила решение по предходен процес, което счита, че следва да бъде зачетено от съда.
Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че след като договорът за
поръчителство е сключен във връзка с договора за кредит, то при нищожен главен дълг не
може да има и валидно правоотношение по поръчителството. Счита, че искът не следва да
бъде отхвърлен, поради това, че главницата се претендира на договорно основание и че
следва да намери приложение нормата чл. 23 от ЗПК. Обсъжда каква е непогасената сума по
главницата на кредита и поддържа, че за тази сума следва да бъде уважен иска. Моли за
потвърждаване изцяло на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник в производството, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Агенция за контрол на просрочени задължения ООД е ищец в производството пред
първоинстанционния съд, сезиран с установителен иск – да се установи в отношенията
между ищеца и ответника В. Л., че последният дължи заплащане на суми, съставляващи
изпълнено от поръчителя „Файнешъл България“ ЕООД негово задължение по Договор за
заем № 4012005 от 22.12.2020г., между Л. и „Изи асет мениджмънт“ АД, с поръчител
„Файнешъл България“ АД. Твърди се, че заемателят не е изпълнил задълженията си по
договора, в резултат на което поръчителят е платил вместо него и е суброгирал в правата на
кредитора. След това е цедирал дълга на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД. За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
2
ч.гр.д.№ 9766/2023, ПдРС. Против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника, поради което са дадени указания на заявителя, че следва да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок. Установява се правния интерес на ищеца от водене на
установителен иск.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е
допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че е налице макар
договорът за заем да е недействителен, то длъжникът дължи връщане на взетата главница.
Доколкото за обезпечение на изпълнението по този договор е сключен договор за
поръчителство, то и последният се явява недействителен. Взел е предвид , обаче, че
договорът за цесия е действителен и че цесионерът, като купувач на дълга, претендира само
невърнатата главница, то при липса на доказателства за плащане, е присъдил именно тази
сума оглед нормата на чл.23 от ЗПК.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло.
В настоящето въззивно производство няма спор относно фактите по делото – че
между В. Л. и Изи асет мениджмънт АД е сключен договор за заем № 4012005/22.12.2020г.,
който е бил обезпечен с договор за поръчителство между Л. и „Файненшъл бългрия“ АД.
Няма спор и относно факта, че „Файненшъл България“ ЕООД е платило на Изи асет
мениджмънт АД сумата от 1303,24лв. по договор за кредит №4012005 и е цедирало
вземането си от Л. на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД. Приложено е и
копие от Решение № 906/18.03.2022, пост. по гр.д.№19754/2021, ПРС, с което е признато за
установено в отношенията между „Изи асет мениджмънт“ АД и В. Л., че последният не
дължи възнаградителна липхва по договор за паричен заем № 4012005/22.12.2020г., както и
между „Файненшъл България“ ЕООД и В. Л., че не дължи сумата по договор за
поръчителство към договора за паричен заем. В същото решение е прието, че договорът за
паричен заем е недействителен , а поради това и договорът за поръчителство също е
недействителен, т.к. не може да се обезпечава несъществуващо задължение.
При така установеното се правят следните правни изводи: С оглед наличието на сила на
пресъдено нещо на решението по гр.д. №19754/2021,ПРС, следва да се приеме, че
договорът за предоставяне на паричен заем между Изи асет мениджмънт АД и В. Л., както и
договорът за поръчителство между Л. и Файненшъл България ЕООД са недействителни.
Безспорно е доказано, че поръчителят е извършил плащане към кредитора по процесния
договор за паричен заем. Това плащане, обаче, е недължимо към кредитора, т.к. платеното по
недействителен договор е платено без основание и подлежи на връщане с оглед нормата на
чл.55 от ЗЗД. Следователно Файненшъл България ЕООД не е суброгирало в правата на
кредитора по договора и респ. няма вземане към длъжника по този договор.
Поставя се въпросът дали с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК може да се приеме, че
3
поръчителят може да изпълни задължението на длъжника за връщане на кредитора само на
нетната стойност на взетия заем. Съдът намира, че това не е възможно. Договорът за
поръчителство е недействителен. Той не може да обезпечава други вземания на кредитора,
различни от договорните. Нормата на чл.23 от ЗПК дава привилегия на кредитора да получи
сумата, с която се е обеднил без да води нарочно производство за доказването й.
Законодателната логика е да се приеме, че невърнатата част от предадена сума пари по
недействителен договор, следва да бъде възстановена от длъжника по този договор без да е
необходимо водене на нарочно производство, в което да се доказва обедняването на
кредитора и обогатяването на длъжника с нея. Следователно това е една привилегия, едно
облекчение за кредитора, от което не могат да се ползват трети за правоотношението лица.
Поръчителят по недействителния договор за поръчителство не може да суброгира чрез
плащане на задължението в правата на кредитора, т.к. правоотношенията между кредитор и
длъжник се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на договорно
основание. В случая Файненшъл България ЕООД се явява едно трето лице в отношенията
между Изи асет мениджмънт ЕАД и Л. по връщане на заетата сума, т.к. дължимостта й не е
на договорно основание. Ето защо, съдът намира, че Файненшъл България ЕООД няма
вземане към В. Л., поради което и договорът за цесия с Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД се явява лишен от предмет.
След като не е придобил никакво вземане, цесионерът Агенция за контрол на
просрочени задължения ООД не може да претендира от В. Л. да запалати сумата, която би
дължал на заемателя по недействителния договор за паричен заем. Липсва
материалноправната легитимация на това дружество да претендира плащане по процесния
договор за паричен заем, който е недействителен. Това обосновава неоснователност на
исковата претенция, поради което и предявеният иск за установяване на вземането следва да
бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение , като постановено при различен краен резултат
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което искът бъде
отхвърлен.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК Агенция за контрол на просрочени задължения следва да
заплати на В. Л. сумата от 26,50лв. заплатена ДТ. Претендирано е и определяне на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител адв. Т. Д. по реда на чл.38 от ЗА,
но по делото няма представен договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
предоставянето на правна защита по горепосочения ред. Представено е единствено
пълномощно, което , обаче, не замества договора между страните и уговорките във връзка с
осъществяването на защитата. За първоинстанционното производство също няма данни за
сторени разноски от страна на ответника Л., поради което и такива няма да бъдат
присъждани.
С оглед на изложеното съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4827/04.12.2024г., пост. по гр.д.№ 3735/2024, ПдРС, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК*****, против В. М. Л., ЕГН **********, иск за признаване за установено в
отношенията помежду им, че В. М. Л. дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД присъдената по ч.гр. дело № 9766/ 2023 г. на ПРС, I бр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4681/ 11.07.2023 г., сумата от 1 116,
91 лв. - главница, дължима по договор за паричен заем № 4012005 от 22.12.2020 г., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт” АД, обезпечен с поръчителството на „Файненшъл България“ АД,
което е изпълнило вместо длъжника, извършвайки плащане на кредитора, като вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (като
правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД) с приложение № 1/
05.12.2022 г. към рамков договор за покупко- продажба на вземания от 02.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда- 03.07.2023 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК*****, да
заплати на В. М. Л., ЕГН **********, сумата от 26,50лв. разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5