РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
04.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, VІ-ти състав, в публично заседание
на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛГА ЦОНЕВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦОНЕВА адм.
дело № 268 по описа за 2014
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 409,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 1995/04.07.2018
г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (КПКОНПИ) гр. София, представлявана по заместване от заместник
председателя А.С., с искане за издаване на дубликат на изпълнителен лист,
издаден по адм.д. № 268/2014 г. на АдмС – Русе, въз основа на влязло в сила
решение № 14/23.10.2014 г., постановено по същото дело и оставено в сила с
Решение № 13172/07.12.2015 г. по адм.д. № 15451/2014 г. на ВАС, V отд. С
решението на Върховния административен съд В.П.Н. *** е осъден да заплати на
КПКОНПИ сумата от 380.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
В молбата не се посочват причините,
поради които се иска издаването на дубликат на изпълнителния лист. Във връзка с
дадените от съда указания с разпореждане от 16.07.2018 г. за уточняване от
молителя дали издаденият изпълнителен лист е бил изгубен или унищожен и за
посочване на съответните доказателства в тази посока, е постъпила молба вх. №
2245/31.07.2018 г. (л. 207-208), с която е уточнено, че издаденият изпълнителен
лист въз основа на Решение № 14/23.10.2014 г. на АдмС – Русе е изгубен след
влизане в сила на ЗПКОНПИ, когато към Комисията за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество са се вляли и други
структури и структурни звена. Това е наложило редица организационни и
технически промени, свързани с преместване на служители и смяна на работни
места, в резултат на които изпълнителният лист е бил изгубен.
Претендира се съдът да издаде
дубликат на посочения изпълнителен лист за присъдената на комисията сума.
Ответникът по искането – В.П.Н. ***,
в постъпило по делото уведомление вх. № 2374/20.08.2018 г. (л. 227) и в хода на
делото по същество лично и чрез процесуалния си представител, оспорва искането.
Твърди, че е заплатил доброволно сумата по изпълнителния лист чрез пощенски
запис, изпратен до Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КОНПИ) – предшественик на сега съществуващата КПКОНПИ в гр. София. Представя
доказателства за това – известие за експресен превод и писмо изх.№
94-В-06/17.08.2018 г. на Български пощи, ОПС – Русе. От последното е видно, че
пощенският запис е неизплатен към момента и е на разположение за изплащане на
една от двете страни подател или получател. Моли съда, при отхвърляне на
искането да присъди разноски по делото за представляващия го адвокат на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С решение № 14/23.10.2014 г. по адм.д. № 268/2014 г. на АдмС Русе е отхвърлил жалбата
на В.П.Н. срещу Заповед № ДС-107/20.06.2014 г.
на Председателя на КОНПИ, с която е прекратено служебното правоотношение
на жалбоподателя. С решение №13172/07.12.2015 г. по адм.д. 15451/2014 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 14/23.10.2014
г. по адм.д. № 268/2014 г. по описа на АдмС – Русе, като В.Н. е осъден да
заплати на КОНПИ 380,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната
съдебна инстанция.
С оглед на влязлото в сила съдебно
решение на ВАС комисията, чрез своя председател П.Г.Д., с молба вх. № 3587/21.12.2015
г. (л. 178) е поискала издаването на изпълнителен лист. Такъв е издаден, видно
от направеното отбелязване върху молбата, извършено от секретаря на състава,
както и от положения печат на самото решение № 14/23.10.2014 г. по адм.д. № 268/2014
г. Изпълнителният лист е получен на 28.12.2015 г. от надлежно упълномощен служител
на комисията – М.И., като за получаването е направено отбелязване върху молбата
от 21.12.2015 г.
В хода на съденото производство ответникът
по молбата е представил удостоверение от Български пощи, че на 11.12.2015 г. от
ПС Русе Ц е приет експресен паричен превод с № PS
700000V2EDC с подател В.Н.
и получател П.Г.Д., Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество гр.
София, ул. „Г.С.Раковски“ № 112, който превод не е изплатен към момента. Като
съобщение на подателя в известието за експресен превод е вписан текст:
„юрисконсултско въз. д.№ 15451/14 г.“.
С оглед установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Искането е подадено от надлежна
страна при наличие на правен интерес, с оглед на което се явява ДОПУСТИМО за
разглеждане.
Разгледано по същество искането е
НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Съгласно чл. 409, ал. 1 от ГПК, ако
първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е
издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта,
по който е издаден първообразът.
За да бъде уважена молбата за
издаване на дубликат, законът изисква кумулативно да са налице следните
предпоставки: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т.е.
същият да не се намира в държане на молителя и 2. молителят да разполага с
изпълнително основание. В случая спорът се свежда до
това дали е налице първото кумулативно условие - дали издаденият първоначален
изпълнителен лист е загубен.
В подкрепа на твърденията
си молителят не е представил каквито и да било доказателства. В тежест на молителя е да докаже, че
първообразът на изпълнителния лист е бил изгубен, каквото е неговото твърдение
в подадената молба до съда. Действително изгубването
на изпълнителния лист е отрицателен факт, т. е. той няма свое самостоятелно
битие и за неговото настъпване се съди от други факти и обстоятелства. А
доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за
положителни факти, които да създадат достатъчно убеждение у съда за
проявлението на отрицателния. В конкретния случай, обаче, такива факти не се
установяват и не се доказват.
От друга
страна, в това производство длъжникът може само да противопостави липсата на
условията по чл. 409, ал. 1 от ГПК и да прави възражения за погасен дълг. Съдът
намира, че в хода на настоящото съдебно производство безспорно се доказа, че
ответникът по молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист и в
качеството си на длъжник по него е изпълнил задължението си. Последното се
явява погасено, въпреки че взискателят (КПКОНПИ)
не е получил плащането. В съответствие с чл. 68, б. „а“ от ЗЗД паричните
задължения са носими и ако местоизпълнението не е
определено от закона, от договора или от естеството на задължението,
изпълнението трябва да се извърши в местожителството на кредитора по време на
изпълнение на задължението. В случая ответника В.Н. е направил точно това, като
е изпратил дължимата по изпълнителния лист сума чрез пощенски запис до адреса
на КОНПИ в гр. София. Изпълнението е извършено и в съответствие с нормата на
чл. 75 от ЗЗД, а именно – на кредитора КОНПИ, чрез законния му представител –
председателя П.Г.Д. Липсата на реално получаване на сумата от страна на
взискателя, който не е предприел необходимите действия за това, не прави
изпълнението от длъжника недействително, още повече че дори и чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК предвижда като основание за прекратяване на изпълнителното
производство представянето от длъжника на разписка от пощенската станция за
извършен пощенски превод.
Предвид
гореизложеното съдът намира искането за издаване на дубликат на изпълнителен
лист по настоящото дело № 268/2014 г. за неоснователно, поради което молбата на
КПКОНПИ – София следва да бъде оставена без уважение.
С
оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния
представител на ответника по молбата за присъждане на разноски за процесуалното
представителство от адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.06.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в
тези случаи (по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата) полагащото се
адвокатско възнаграждение се определя от съда съгласно тази наредба. Съдът
намира, че на ответника по молбата следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определени съобразно
разпоредите на чл. 7, ал. 7 във връзка с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които съдът счита за
приложими в настоящия случай по силата на § 1 от допълнителните разпоредби на
същата наредба.
Така мотивиран и на основание чл.
409, ал. 3 и 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
гр. София с вх. № 1995/ 04.07.2018
г. с искане за издаване на дубликат на изпълнителен лист срещу В.П.Н. ***, въз
основа на влязло в сила решение № 13172/ 07.12.2015 г., постановено по адм.д. №
15451/2014 г. по описа на ВАС, V отд., с което е оставено в сила решение № 14/23.10.2014
г., постановено по адм.д. № 268/2014 г. по описа на Административен съд – Русе,
за сумата от 380.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество гр. София,
представлявана от председателя П.Г.Д., да заплати на В.П.Н. *** , ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: