№726 /26.11.2018 г.
Варненски Апелативен съд -
Търговско отделение, втори състав, в закрито заседание на горепосочената дата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия А. БРАТАНОВА ч.в.т.д.№ 618/2018 година по описа на АС -
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от В.Й.Й. от гр. Добрич, действащ със съгласието на
своя родител и законен представител К.К.Р.-Й., чрез адв. Т., срещу определение
№ 469/25.09.2018г., постановено по т.д.№ 272/2018 год. по описа на ОС – Добрич,
с което съдът е оставил без уважение обективираното в исковата молба искане на
ищеца на основание чл.83,ал.2 от ГПК да бъде освободен от заплащане на
дължимата държавна такса и разноски по
делото.
В жалбата се съдържат
оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Излагат
се съображения за това, че паричния влог на името на непълнолетно лице, не
представлява доход. Разпореждането с влогове на името на дете се извършва само
с разрешение на съответния районен съд в случай, че това не противоречи на
интересите на детето. В тази връзка са наведени твърдения за нарушение
разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК, тъй като съдът не е дал нужните указания за
искане на разрешение от съответния районен съд за разпореждане с паричния влог.
Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд с указания за провеждане на производство по чл. 83, ал.
2 ГПК.
Частната жалба е
подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което съдът приема същата за
процесуално допустима.
Производството пред
ДОС е образувано по искова молба на В.Й.Й.,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.К.Р.-Й.,
чрез адв. Т., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ОЛИМПИК-КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, с която
са предявени иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди понесени от ищеца вследствие
ПТП от 23.10.2015г. причинено от Димитрин Пеев, който има сключена с ответното
дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед прекратяване на наказателното производство, респ. липсата на влязла в
сила присъда, ищецът не попада сред лицата визирани в хипотезата на чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК, което е обусловило направеното с исковата молба искане за
освобождаването му от заплащането на държавни такси и разноски по делото.
В разглеждания случай
искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е обезпечено единствено с декларация за
материално и гражданско състояние-л.66, от която е видно, че молителят е
непълнолетен, роден на *** г. Същият не получава месечни доходи, няма сключен
граждански брак и не притежава недвижимо и/или движимо имущество, дялове или
акции в търговски дружества, следователно не реализира доходи от каквото и да е
естество. Притежаваните от него парични средства са под формата на паричен влог
в размер на 3 500 евро, равняващи се на 6 845,41 лв.
За да приеме, че не са
налице основания за освобождаване на непълнолетния молител – настоящ
жалбоподател, от заплащане на такса и разноски по делото, ДОС е приел, че
декларираните данни са достатъчни, за да се обоснове извод за наличието на
финансови средства – паричен влог в размер на 3 500 евро, които са
достатъчни за заплащане на дължимата по делото държавна такса, възлизаща на
1 557 лева.
В конкретния случай,
преценката за освобождаване от държавна такса и разноски по делото на непълнолетния
ищец се предпоставя от даването на разрешение от районния съд по настоящия му
адрес – чл. 130, ал.3 СК. При необходимост от извършването на действия на
разпореждане с влогове, принадлежащи на детето, съдът е длъжен да даде указания
на непълнолетния, чрез неговия законен представител, да поиска разрешение от
районния съд, в чиито правомощия е да разреши или откаже разпореждането, с
оглед интересите на детето. В този смисъл е и определение № 472/05.10.2017 г.
на ВКС по ч.гр.д. № 3685/2017 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 278,
вр. чл. 274, ал. 3 ГПК, чието разрешение се споделя от настоящия състав на
ВАпС.
Производството за
освобождаване от държавна такса има охранителен характер /Определение № 99 от
1.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1915/2018 г., I г. о., ГК; Определение № 120
от 18.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 873/2017 г., III г. о., ГК Определение №
396 от 29.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1488/2016 г., II т. о., ТК и др./. От
охранителния характер на производството
следва, че при разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса и
разноски, са приложими общите правила за охранителните
производства и на основание чл. 533 ГПК съдът е длъжен да провери служебно дали са налице основанията за
уважаване на молбата. В рамките на тази преценка, съдът има право, включително
и по своя инициатива да събира доказателства, вкл. да дава указания за представянето на
такива до страната. С идентични правомощия разполага и въззивната инстанция в
производство по чл. 538 ГПК вр. чл. 278, ал.2 ГПК.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че произнасянето на настоящата инстанция е обусловена от даване
на указания до молителя за представяне на разрешение или отказ на РС за осъществяване
на разпоредителни действия с паричен влог с цел заплащане на дължима държавна
такса и разноски в производството по т.д.№ 272/2018 год. по описа на ОС –
Добрич.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на
частния жалбоподател в двуседмичен срок от връчване на настоящото определение
да представи разрешение или отказ на РС за осъществяване на разпоредителни
действия с паричен влог с цел заплащане на дължима държавна такса и разноски в
производството по т.д.№ 272/2018 год. по описа на ОС – Добрич при условията на
чл. 130, ал.3 СК.
След изтичане на
указания срок, делото да се докладва за произнасяне.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: