Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.СЛ.,
24.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 26 февруари, Две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1253/2019 год. по описа на РС-Б.СЛ.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.С.А., с ЕГН
********** ***, представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК, ет.2,
с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания, като съдът издаде изпълнителен лист
срещу ответника З. „Н.Т.“ ЕООД
с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от в.б.м., за сумата от 383,77лв., представляваща неизплатен
наем за стопанската 2017/2018г. по договор за наем от 10.07.2017г. за поземлен
имот № 059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м.
„Сухия герен”, в землището на с.Т., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното и
исковото производство, включително и адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА на процесуалният представител на ищцата.
С определение постановено в с.з. на
26.02.2020г. по искане на ищцовата страна на основание чл. 214, ал.1 от ГПК
съдът допуснал изменение, чрез
намаляване на предявения иск относно размера му от 383.77 лв. на 255.84 лв. за процесния период на земеделският имот.
ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника З. „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* представлявано от в.б.м., чрез
адв.Вл.Ч. *** е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба,
с който оспорва изцяло исковата претенция на ищцата по изложените в него
съображения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложено е ч.гр.д.№ 1041/2019г. по описа на РС-Б.СЛ.. Приложено е
заверено копие от пр. пр. № 745/2019г.,
по описа на РП-Б.С. и ДП № 545/2019г., по описа на РУ МВР – Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени
в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1041/2019г.
по описа на РС-Б.СЛ. срещу длъжника З. „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от в.б.м. е издадена заповед по чл.410
от ГПК № 639/02.08.2019г. в полза на кредитора А.С.А., с ЕГН ********** ***,
представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК, ет.2, за сумата от 383,77лв., представляваща неизплатен наем за
стопанската 2017/2018г. по договор за наем от 10.07.2017г. за поземлен имот №
059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия
герен”, в землището на с.Т., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. адвокатско
вознъграаждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът З. „Н.Т.“
ЕООД е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като е
посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
С настоящата искова молба кредиторът А.С.А.,
чрез пълномощника си адв.М.М.С. ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземането за горепосочената сума.
Ищцата А.С.А. в и.м. твърди, че по силата
на договор за наем на зем.земя сключен с ответната кооперация на 10.07.2017г.,
ответната З. „Н.Т.“ ЕООД *** е ползвала собственият на ищцата недвижим имот
представляващ НИВА с площ 11.993 дка, имот № 059067, трета категория земя, в м.
„Сухия герен”, в землището на с.Т., обл.в. за стопанската 2017/2018г.
Ищцата се легитимара като собственик на
2/3 ид.ч. от процесният недвижим поземлен имот с Нотариален акт № 104, том VI,
рег.№ 5647, н.д.№ 1015/11.10.2012г. по описа на Нотариус Г.Х. с район на
действие РС-Б.СЛ./ л.94 от делото/.
Ищцата твърди, че в договора за наем от
10.07.2017г. не е посочена наемна цена за ползване на зем.имот, като счита, че
ответника следва да й заплати средното рентно годишно плащане за землището на
с.Т., което възлиза на 32.00 лв./дка за стопанската 2017/2018г. Това
обстоятелство се установява от приложена с и.м. справка от информационна
система „Ползване на зем.зема II” изд.от ОбС”З”-Б.СЛ. удостоверляваща, че
ответника е вписан като ползвател на имота за стопанската 2017/2018г.
Поради ползване имота на ищцата, без
заплащане на наемната цена, за нея се породил правен интерес от търсената
съдебна защита заявена в петутимната част на и.м., впоследствие изменена в
частта относно размера чрез намаление от
383,77лв. на 255.84 лв.
В срока за отговор ответната З. „Н.Т.“
ЕООД, чрез пълномощника си адв.Вл.Ч. от ВрАК оспорва исковата претенция на
ищцата като неоснователна и недоказана и моли да се отхвърли иска с всички
законни последици. Представил е Заповед
№ 343/02.10.2017г. на Директора на ОД”Земеделие”-в., с която са одобрени
масивите за ползване между собственици и/или ползватели на зем.земи в землището
на с.Т., обл.в. за стопанската 2017/2018г. съгласно представено доброволно
сключено споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ от която е видно, че процесният
поземлен имот № 059067, е разпределен за
ползване на ЕТ ”Любчо Чомаковски”, но не и на З. „Н.Т.“ ЕООД./л.22 от делото/.
В подкрепа защитната теза на ищцата е радпитан
свидетеля П. А./съпруг на ищцата, който заяви, че желае да свидетелства въпреки
разявасненото му от съда право на отказ по реда на чл.166,ал.1,т.2 от ГПК/.
А.
посочи, че съпругата му притежава 3 бр. поземлени имоти в с.Т. с обща площ около 20.000 дка, като заедно ги закупили по време
на брака.
През стопанската 2017/2018г. А. не е
получавала рента за имота от 11.993 дка
от когото и да било. Този имот не е отдаван под аренда на нито един
арендатор, както и не е сключван договор за аренда или договор за наем.
Свидетелят заяви, че през 2019г. отишъл
при ответника Андрей Заешки и го попитал дали желае да обработва трите имота,
но отговорът му бил отрицателен, тъй като имотите били необработваеми.
При проверка в Общинска служба
„Земеделие“- Б.С., свидетелят установил, че
има сключен договор с кооперацията на Заешки. При разговор с него,
същият отговорил, че за него това не е документ, земята не струва и не му дължи
пари.
През 2017/2018г. ищцата и съпругът й не
са обработвали земята, поради липса на време, нито са я декларирали пред
ОбС”З”-Б.СЛ. в преиода 2017-2019г. Не са
сключвали договори за аренда или наем със съпругата му, нито са подписвали
анекси.
Свидетелят заяви, че не може да сключи Договор
за аренда с друг арендатор, тъй като процесният даговор представлява пречка да
сключи друг договор за обработка на земята.
След завеждане на настоящето дело, ответника
не е изплатил нито частично, нито изцяло дължимана рента за процесният имот.
От приложено заверено копие от пр. пр. № 745/2019г., по описа на
РП-Б.С. и ДП № 545/2019г., по описа на РУ МВР – Б.С. е видно, че с Постановление
за образуване на ДП от 19.09.2019г. е образувано ДП за това, че в условията на
продължавано престъпление на 10.07.2017г. и на 14.05.2018г. в с.Т., обл.в. е
съставил неистински частни документи-договор за наем на селскостопанска земя-за
трите имота предмет на договора от 10.07.2017г. включително и процесният
поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория
земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т. и го е употребил, за да докаже
съществуването на правно отношение между А. С.А. и З. „Н.Т.“ ЕООД
представлявана от Андрей Заешки-престъпление по чл.309, ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК. По нея са извършени множество процесуално-следствени дейстивя, включително
и СГЕ при която в заключение е установено, че подписите за „наемател” в договорите
за наем от 10.07.2017г. и от
14.05.2018г. са положени от лицето А.Н.З., а подписитът за „наемодател” в
договора за наем от 14.05.2018г. е изпълнен от лицето Иванка Николова Русалийска,
а в договора от 10.07.2017г. не е изпълнен от титуляра и предвид начина на
инкриминирането, не може да се установи изпълнителя.
До приключване на съдебното дирене по
настоящето гражданско дело, няма данни за приключване на пр.преписка. От
служебна справка в деловодната програма на РС-Б.СЛ. се установи, че има
образувано АНД № 34/2020г. по описа на РС-Б.СЛ. срещу Иванка Николова Русалийска, с което е призната
за виновна в това, че на 14.05.2018 год. в с.Т., обл.в. е съставила неистински
частен документ – договор за наем на селскостопанска земя на имоти с номера №
059063, № 059067 и № 059069, и трите имота в местността „Сухият Герен“ в
землището на село Т., и на 15.06.2018 год. е употребен пред Общинска Служба
„Земеделие“ – Б.С., за да се докаже, че съществува правно отношение между А.С.А.
*** и З.„Н.Т.“ ЕООД, представлявана от А.Н.З. от с.Т. - престъпление по чл.309,
ал.1 от НК, като на основание чл.78а НК е освободена от наказателна
отговорност, като й е наложено административно наказание „Глоба“ в съответният
размер.
От приложени 2 бр. справки от ОбС»З»-Б.СЛ./л.57-62
от делото/ е видно, че поземлен имот № 059067, с площ 11.993 дка, в землището
на с.Т. е заявен за ползване от З. „Н.Т.“ ЕООД със заявление по чл.70 от
ППЗСПЗЗ от 28.07.2017г. за стопанската 2017/2018г. За тази стопанска година
средното рентно годишно плащане за землището на с.Т. е 32.00 лв./дка за нивите.
ОбС”З”-Б.СЛ. е посочила, че не разполага с информация за извършени плащания под
формата на субсидии.
От допуснатата ССчЕ, чието заключение не
е оспорено от страните по делото и възприето от съда като компетентно и
безпристрасно, вещото лице установило, че ползавател на поземлен имот № 059067,
представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”,
в землището на с.Т. е З. „Н.Т.“ ЕООД съгласно договор за наем от 10.07.2017г.,
влязъл в сила от 01.10.2017г. за срок от една стопанска година-01.10.2017г. до
30.09.2018г. Тъй като ищцата е собственик на 2/3 ид.ч. от този имот, то тя
притежава 7,996 дка зем.земя, от която само 5,458 дка са обработваема площ, а
останалата 2,537 дка е необработваема площ.
По данни на ползвателя /ответника по
делото/ същият получил подпомагавне под формата на субсидия в размер на 29.00
лв. за 1 дка за обработваемите 5,458 дка, което възлиза на 158,28 лв. За
останалата част от 2,537 дка ползвателят не е получавал субсидия, тъй като тази
част от имота е необработваема.
Средното рентно годишно плащане за
стопанскта 2017/2018г. експерта посочи, че е в размер на 32.00 лв./дка за землещето
на с.Т., обл.в., като евентуалният размер на плащането за обработваемата част
от процесният имот възлиза на 174,66 лв.
Не е налице рентно плащане от ответника
на ищцата.
По данни на ответника същият предложил на
съпругът на ищцата да му заплати рента по 50.00 лв./дка обработваема земя, но
той отказал.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Претенцията на ищцата намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищцата заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1041/2019 год. по описа на БСлРС. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
За успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищцата е да докаже твърдението си, че ответникът й дължи
сумата за която е издадена заповед за изпълнение, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения, въз основа на
които претендира отхвърлянето на предявения иск.
В случая предмет на делото е договор за
наем от 10.07.2017г. сключен между ищцата и ответната З. „Н.Т.“ ЕООД ***,
представлявана към тази дата от Управителя А.Н.З./заличено обстоятелство на
25.04.2019г., видно от служебна
справка извършена в ТР, а в момента се
управлява от Управителя в.б.м./ за три поземлени имота, находяще се в землището
на с.Т., обл.в..
В заповедното производство, респ. в
исковото производство по чл.422 от ГПК се претендира заплащане на ищцата от
ответната кооперация наемна цена в размер на 383,77 лв., впоследствие в размер
на 255.84 лв., чрез намаление на иска за 2/3 ид.ч. от поземлен имот № 059067,
представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”,
в землището на с.Т. за стопанската 2017/2018г., поради това, че ответника е
ползвал имота, но не е платил наемната цена. Самата ищца твърди, че в договора
за наем липсва цена, поради което тя желае ответника да й заплати средното
рентно годишно плащане в размер на 32.00 лв./дка за нейните идеални части от
имота.
Ответника в писменият отговор оспорва
иска като неоснователен и недоказан по изложените в него съображения. Прави
възражение за нищожност на процесният договор за наем от 10.07.2017г., тъй като
в него лисва цена, който порок не може да бъде саниран и следователно не е
налице облигационна връзка между страните по делото.
Видно от приложено ч.гр.д.№ 1041/2019г.
заявителя и настоящ ищец А.А. в т.9, б.”д” и в т.12/обстоятелства от които
произтича вземането/ от заявлението е посочила, че по силата на договор за наем
от 10.07.2017г. длъжника З. „Н.Т.“ ЕООД *** ползвал собствената й зем.земя от
11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т. за
стопанската 2017/2018г. Въпрески наличието на договор и вписването му като
ползвател на имота, ответника не й изплатил дължимият наем. Доколкото в
договора за наем липсва цена за ползване на имота, то той следва да й заплати средното
рентно годишно плащане в размер на 32.00 лв./дка.
Уредбата на договора за наем се съдържа в
разпоредбите на чл.228–239 ЗЗД. Съгласно чл.228 от ЗЗД
с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една
вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определената цена.
Договорът за наем може да бъде характеризиран от правна страна като неформален,
двустранен, възмезден, консесуален. От посочената дефиниция се вижда, че между
страните по един договор за наем трябва да бъде постигнато съгласие по два
основни въпроса: относно вещта, която се предоставя във временно ползване и
относно възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за
предоставеното му ползване. Касае се за един двустранен договор, поради което
спрямо него са приложими всички правила на общата част на ЗЗД, уреждащи
правоотношенията на страните по двустранен договор. Договорът за наем е
неформален, като в съдебната практика изрично е признато, че такъв може валидно
да бъде сключван и по отношение на земеделска земя ( т.2 от Тълкувателно
решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК).
Наемната цена е съществено условие на
този вид договори - ако не е определена, то тя трябва да бъде определяема.
Равносилно на липса на съгласие относно цената е неясно изразена от страните
воля, която не може да се определи чрез тълкуване на договора по правилото на чл.20 ЗЗД. Именно такъв е и настоящия
случай, видно от показанията на св.П. А.. В процесният договор въобще лисва наемна
цена, нито пък има индикации тя да е определяема, при което следва, че между
страните не е постигната договореност по един от съществените елементи от
договора, поради което същият е нищожен.
За да бъде уважен искът за
заплащане на наемната цена, ищцата следва да докаже, че е налице валиден
договор за наем върху конкретна вещ, че е изпълнила задължението си по
предаване на вещта на наемателя, а същият не й е заплатил следващата се наемна
цена. С оглед установената в настоящото производство нищожност на сключеният
договор за наем, поради липса на съгласие досежно цената на същият, то
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
Основанието на иска се определя от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства -
размера на дължимата сума, дали се касае за неизпълнение на договорно
задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др., както и от
заявеното искане, т.е. петитума на исковата молба.
В петитума на настоящата искова молба ищцата
А.А. желае да се приеме за установено по отношение на ответника З. „Н.Т.“ ЕООД ***
представлявана от управителя в.б.м., съществуването на вземането на ищцата за
сумата 383,77 лв./впоследствие намалена на 255.84 лв./ представляваща главница
за неплатен наем за ползване на поземлен имот с площ 11.993 дка, трета
категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т. за стопанската
2017/2018г., съгласно договор за наем от 10.07.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда-01.08.2019г.
до окончателното й изплащане.
В с.з. от 22.01.2020г. процесуалният представител
на ищцата заявява, че в случая се касае
за иск с правно основание по чл.55, предложение първо от ЗЗД, като представил 2
бр.справки, изд. от Общинска служба „Земеделие“ –Б.С. относно подаване на
заявление от ответника по чл.70 от ППЗСПЗЗ за ползване на имота. Същият навежда
друго основание в исковото производство
по чл. 422 от ГПК, а именно неоснователно обогатяване.
Настоящият съдебен състав намира, че в
случая е недопустимо изменение на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/виж т.9, б.“д“ и т.12 от заявлението/
съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, поради което обуславя извода, че искът
за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.
В производството по иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне
или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство./Решение № 183/02.11.2016г. по т.д.№ 2588/2015г. на
ВКС-I т.о./.
В случая такъв осъдителен иск в условията
на евентуалност по чл.55,предл.първо от ЗЗД не е предявен и съдът не може да се
произнесе плус петитум.
Ето
защо, предявения от А. С.А. против ответника З. „Н.Т.“ ЕООД, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.124,ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответника
З. „Н.Т.“ ЕООД ***, че същият й дължи сумата
от общата сума от 255.84 лв., представляваща неизплатен наем за стопанската
2017/2018г. по договор за наем от 10.07.2017г. за поземлен имот № 059067,
представляващ нива с площ 11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”,
в землището на с.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното и исковото
производство, включително и адвокатско възнаграждение определено на основание
чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА, за което е издадена заповед № 639/02.08.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1041/2019 г.
по описа на РС – Б.СЛ., е неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
РАЗНОСКИ:
Ищцата е поискала да й се присъдят
разноски в заповедното и в исковото производство. Представила, чрез
процесуалният си представител списък с разноски по чл.80 от ГПК/л.96 от
делото/, съгласно който претендира следните суми: 25,00 лв. заплатена държавна
такса в заповедното производство, 25,00 лв. заплатена държавна такса в исковото
произвоство, 10,00 лв. за издаване на съдебни у-ния, 150,00 лв. депозит за вещо
лице по ССчЕ.
Процесуалният й представител в ход на
устните състезания е поискал съдът да осъди ответника да му заплати дължимото
се адвокатско възнаграаждение на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА.
Ответника в писменият отговор и
последвалите писмени становища също е поискал присъждане на разноски в размер
на 360.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в случай на отхвърляне на
иска, като приложил е списък с разноски по чл.80 ГПК/л.56 от делото/.
При този изход на делото на ищцата не
следва да й се присъждат разноски.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцата
следва да заплати на ответника направените от него разноски в исковото
производство в размер на 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А.С.А., с ЕГН ********** ***,
представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК, ет.2, с правно
основание чл.422 ГПК, вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 от ГПК, за приемане за установено
по отношение на ответника З. „Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от в.б.м., че същият й дължи сумата от 255.84
лв., представляваща неизплатен наем за стопанската 2017/2018г. по договор
за наем от 10.07.2017г. за поземлен имот № 059067, представляващ нива с площ
11.993 дка, трета категория земя, в м. „Сухия герен”, в землището на с.Т., обл.в.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски в заповедното и исковото производство, включително и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1 ,т.3 от ЗА, за което
е издадена заповед № 639/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1041/2019 г. по описа на РС – Б.СЛ., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата А.С.А., с ЕГН
********** ***, представлявана от адв.М.М.С. ***, обл.в., сграда на АПК,
ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на ответника З.Н.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от в.б.м., направените от ответника
разноски в размер на 360,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1041/2019г.по описа на РС-Б.СЛ..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: