РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Свиленград, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200623 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Я. М. Я. с ЕГН ***************** от град
****************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат А. Г., се оспорва
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5411398 на ОДМВР - Хасково, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100
лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно
издаване на ЕФ – при съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон, липсвали обективният и субективният елементи от
нарушението и наложеното наказание било несправедливо, както и се сочи се,
че жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение. Претендират се
разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
1
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Я., се явява. За него
се явява адвокат Г. Г., преупълномощена от А. Г., която пледира пред
настоящия Съдебен състав за отмяна на обжалвания акт, тъй като видно от
приложените към преписката снимки процесният лек автомобил бил заснет
извън чертите на населеното място – град Свиленград, а същевременно
жалбоподателят бил санкциониран за нарушение, извършено в чертите на
посочения град. С Писмена молба-становище адвокат А. Г. сочи доводите си
за отмяна на обжалвания акт – видно от представената към преписката снимка
на полицейския автомобил той се намирал на друго място, а не на мястото на
нарушението и лекият автомобил бил заснет в извъннаселено място.
В съдебната фаза се ангажират писмено и гласно доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 18.10.2021 година в 11.45 часа в град Свиленград, на улица „Асен
Златаров”, пред дом № 3, област Хасково, с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М
е регистрирано и заснето движещото се в посока към първокласен път № 8
моторно превозно средство (МПС) марка „БМВ”, модел 535 И с държавен
регистрационен номер Х 90 09 КР, със скорост 76 км/ч, при разрешена
такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 26 км/ч -
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 5411398 на името
на жалбоподателя Я. в качеството му на собственик на превозното средство,
2
видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ
е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част
на ЕФ са отразени данни за установената скорост и превишението й, респ.
разрешената, като е приета и съответно вписана правната квалификация по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на
основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е
връчен на лицето на дата 22.08.2022 година (, видно от Справката за
нарушител, отметката, направена в приложения към Жалбата ЕФ и
Придружителното писмо с вх.рег.№ 8655 от 26.09.2022 година) (възражения
относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави
възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 18.10.2021 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването
на АТСС - 18.10.2021 година, времето (11.00 часа до 12.30 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в
град ************************, за ограничението на скоростта в населено
място - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, както
и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на
образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото
нарушение по ЗДвП, въз основа на направен запис от системата – налични са
четири снимка за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите
3
се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 90
09 КР в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол. От
снимките става ясно, че процесният лек автомобил е заснет непосредствено
до знаците В24 - забранено е изпреварването на МПС, с изключение на
мотопеди и мотоциклети без кош и В10 - забранено е влизането на пътни
превозни средства, теглени от животни, които знаци са поставени един над
друг и регулират движението в насрещното платно, като е видно, че тези
знаци се намират след табелата, обозначаваща край на населеното място
Свиленград.
От представения Протокол № 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Дадена е възможност на жалбоподателя да даде обяснения, в които
посочва, че пътните знаци В24 и В10, които се виждат на снимките от
заснетия клип се намират след табелата, обозначаваща край на населеното
място Свиленград и че табелите за начало и край на Свиленград се намират
успоредно една на друга на двете страни на пътя.
4
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения, идентични с тези, посочени от
адвокат Г. в Писмената му молба-становище:
По делото е налице противоречие относно един от основните реквизити
на ЕФ, а именно: мястото на нарушението - от една страна в ЕФ, в
Придружителното писмо с вх.рег.№ 8655 от 26.09.2022 година и в Протокола
за използване на АТСС, приложен в Административнонаказателната преписка
(АНП), е посочено, че нарушението е извършено в населено място; а от друга
– от обясненията на жалбоподателя (, които Съдът кредитира, тъй като са
логични, вътрешно непротиворечиви и последователни, като разбира се
5
отчете заинтересоваността на Я. от изхода на делото) става ясно, че снимките
от заснетия клип на нарушението, приложени към АНП, касаят извън
населено място; т.е. не става ясно къде точно е извършено нарушението дали
в или извън населеното място – град Свиленград.
Посоченото очевидно разминаване между фактите, касаещи мястото на
нарушението, изложени в ЕФ и в документите по преписката от една страна и
от друга – в обясненията на жалбоподателя, съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените.
Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност
относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване,
чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по
същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това
принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на
издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези
и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез
предвидените доказателствени средства, което в настоящия случай не бе
сторено по отношение на мястото на нарушението. С оглед събраните по
делото доказателства Съдът достигна до извода, че на снимките от заснетия
клип се вижда процесния лек автомобил, който обаче се намира извън
границите на населеното място, тъй като автомобилът не е достигнал табелата
за начало на град Свиленград, което налага и извода, че липсва нарушение в
населено място, каквато правна квалификация е посочил АНО в обжалвания
ЕФ.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред районния съд страните имат право на присъждане на
6
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати
на жалбоподателя Я. с оглед изхода на делото.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Я. Я. е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр.чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден
против него ЕФ. Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част
на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима
скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 3, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за
наказаното лице за да разбере в цялост извършеното административно
нарушение и да организира адекватно защитата си.
Действително в Протокола за използване на АТСС е посочен грешно
7
номерът на Протокола за метрологична проверка на радара, но това не би
представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като в АНП е
наличен този Протокол за метрологична проверка.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на МВР.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедури (включително срокове) за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на
Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС,
настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая би
било че към датата на връчване на ЕФ не е изтекъл, респ. несъмнено е спазен
общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според
неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга
давност).
Съдът би приел, че мобилното средство за контрол е одобрен тип
съгласно правилата на Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното
Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения
Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по
делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с
метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща
проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП. Фактът на
8
извършване на последваща проверка на посочената в ЕФ АТСС в
Лаборатория на МВР не би било основание за приемане на Протокола за
извършена последваща проверка № 4-53-21 от 05.05.2021 година за негодно
доказателство. Т.е. Съдът би приел, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В
обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от
контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл.
6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по
безспорен и категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна с оглед писмените доказателства, налични по
делото, Съдът би приел, че се доказват обективните признаци на
нарушението - скоростта на движението на автомобила и превишението на
максимално разрешената скорост в пътния участък. Ето защо използваното
АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на ЗДвП би било законосъобразно
приведено в работен режим, технически изправно, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз
основа на писмените доказателства по делото, Съдът би приел, че на
18.10.2021 година в град ************************, собственикът на
процесното МПС – Я. М. Я. е управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел
535 И с държавен регистрационен номер Х 90 09 КР със скорост 76 км/ч, при
ограничение на скоростта, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока от 50 км/ч.
9
Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния
пътен участък, биха били фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, и основание за прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия
закон, съобразно констатираното превишение от 26 км/ч, над разрешената –
50 км/ч спрямо установената на движението на МПС - 76 км/ч, след
приспадане на допустимата грешка +/- 3 км/ч, отразена и видно от Протокола
за последваща проверка на системата за видеоконтрол.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 79 км/ч с 3%
до приетата за установена скорост от 76 км/ч е в интерес на жалбоподателя Я.
Я., тъй като изключва неблагоприятни за него последици от допустима
грешка на измерване с техническото средство № 656 (радар).
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна
система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби би се
наложил извод, че към процесния момент на нарушенията на правилата за
движение по пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и
санкционират чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни
АТСС, а и посредством мобилни АТСС за контрол.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не би представлявало съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
10
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на
същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по делото е
представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец –
Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Приложена е и снимка
на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който се
извършва заснемането. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би
възприел тази липса като несъществен и неоказващ влияние върху
констатациите, направени с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на
разположението на уреда за контрол на скоростта не би накърнило правото на
защита на санкционираното лице. Ето защо Съдът би приел, че направеното
от адвокат А. Г. в Писмената му молба-становище, възражение, касаещо
полицейския автомобил е неоснователно.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Я. Я. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС и правилно би
била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
В конкретния случай скоростта е превишена с 26 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 3 от разпоредба на чл. 182, ал. 1 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 100 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Според Съда, процесното нарушение, по
11
начин на извършване, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с
липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид,
поради което биха липсвали каквито и да е основания за квалифицирането му
като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този
закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се
ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост
над разрешената.
Съдът не би кредитирал обясненията, дадени от жалбоподателя, тъй като
би приел, че те са в противоречие с другите събраните по делото
доказателства, които се кредитират.
По разноските:
При този изход на делото не се дължат разноски на жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 5411398 на ОДМВР - Хасково, с който на Я. М.
Я. с ЕГН ******************* от град *********************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с
12
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Я. М. Я. с ЕГН
****************** от град ***********************************, сумата
от 300 лв. (триста лева), представляваща извършените от последния разноски
за адвокатско възнаграждение по АНД № 623/2022 година по описа на
Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13