№ 28
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Ст. С. Е. М. Р.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С определение от 10.11.2022 г. на СОС, НО, 4 състав на основание чл. 68, ал. 1
от НК е активизирано наказанието от девет месеца лишаване от свобода, определено
на осъдения И. Х. Р. по н.о.х.д. № 97/2011 г. на РС- Сливница при отложено
изтърпяване, което е прието, че следва да се търпи при първоначален строг режим.
Недоволство от произнасянето е изразил защитникът на осъдения – адв. С. С.. В
срочно подадена въззивна жалба тя твърди, че определението на окръжния съд е
неправилно. Необходим и достатъчен аргумент за това защитата намира в текста на
член 82 от НК и във факта, че към момента на постановяване на оспореното
определение изпълнителската давност на активизираното наказание е била изтекла.
Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на определението и за издаване на
ново, с което предложението на прокурора по член 306, ал. 1, т. 3 от НПК бъде
оставено без уважение.
В жалбата не е направено искане за събиране на доказателства пред тази
инстанция.
На собствено основание въззивният съд не е съзрял необходимост от попълване
на делото с такива.
В съдебно заседание пред САС защитникът поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея.
Осъденият И. Х. Р. в лична защита моли обжалваното определение да бъде
1
отменено. Такава е позицията му и в последна дума. Твърди, че здравословното му
състояние е силно влошено, а престоят в затвора би застрашил живота и здравето му,
тъй като в качеството си на защитен свидетел е давал показания срещу лица, които
понастоящем изтърпяват наказание в местата за лишаване от свобода.
Представителят на САП моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
определението на окръжния съд като правилно и законосъобразно издадено да бъде
потвърдено.
Софийски апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото,
мотивите на обжалваното определение и доводите, изложени в жалбата, прие от
фактическа и правна страна следното:
За да постанови определението си, първостепенният съд е счел, че са налице
основания за активизиране на наказанието лишаване от свобода, определено на
осъдения по н.о.х.д. № 97/2011 на РС-Сливница.
Преди да отговори на въпроса дали тази активизация е извършена правилно,
въззивният съд прецени данните за съдимостта на осъдения с отношение към
настоящото произнасяне. От изисканите от окръжния съд справка за съдимост и
преписи от бюлетините за съдимост е видно, че тези осъждания са следните:
1. С одобрено споразумение по н.о.х.д. № 97/2011 г. на РС-Сливница осъденият
се е признал за виновен в извършване на престъпление по член 234, вр. с чл. 20 от НК,
за деяние от 27.10.2010 г., като се е съгласил да му бъде наложено наказание от 9
месеца лишаване от свобода, отложени по реда на член 66 от НК с изпитателен срок от
3 години.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на
27.04.2011 г.
2. С присъда по н.о.х.д. № 137/2017 г. на РС-Брезник за престъпление по член
343б, ал. 1 от НК, за деяние, извършено на 22.10.2017 г., подсъдимият е осъден на една
година лишаване от свобода, глоба в размер на 200 лева и наказание лишаване от
правоуправление в размер на една година и два месеца.
Присъдата е влязла в сила на 28.02.2018 г.
3. С одобрено споразумение по н.о.х.д.№6/2022 г. на СОС осъденият се е
признал за виновен в извършване на деяния по член 242, ал. 2 НК и по член 354а, ал. 1,
вр. с чл. 26 НК, осъществени в периода 04.12.2012 г. -15.03.2013 г., като се е съгласил
да му бъде наложено общо наказание от една година и два месеца лишаване от
свобода.
Определението, с което е одобрено споразумението, е влязло в сила на
28.06.2022 г.
С определение по ч.н.д. № 390/2022 г. на СОС са кумулирани наказанията,
отбелязани по-горе под номер 2 и 3, като на И. Р. е определено увеличено по член 24
от НК общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, към което са
присъединени наказанията глоба и лишаване от правоуправление. В това производство
не е било взето отношение по въпроса с активизиране на условното наказание по
н.о.х.д. №97/2011 г.
Това е сторено в самостоятелно производство по член 306, ал. 1, т. 3 от НПК,
образувано по предложение на прокурор от СОС, в което производство е прието, че
2
основанията за подобно активизиране са налице и приведеното в изпълнение условно
наказание, с оглед правилата на ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим.
Към този правен извод въззивният съд се присъeдинява
Деянията по н.о.х.д. № 6/2022 г. на СОС са извършени в периода 04.12.2012 г. –
15.03.2013 г., т.е. в изпитателния срок на условното осъждане, определено спрямо Р.
по н.о.х.д. № 97/2011 г. на РС-Сливница. И по двете присъди/споразумения Р. е
наказан за престъпления с умишлен характер. При това положение предупредителният
ефект на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК е следвало да бъде задействан и осъденият
е трябвало да изтърпи ефективно и двете наказания лишаване от свобода - онова, по
което е постановено отложено изтърпяване и онова, по което му е издадено одобреното
от съда споразумение по н.о.х.д № 6/2022 г. на СОС. Това е правното предписание на
закона, предвидено в този му вид, защото с налагането на условно наказание се
преследват целите, посочени в чл. 66 НК, а осъденото лице се е отклонило от
задължението си да не извършва друго престъпление в рамките на този изпитателен
срок.
Спорният по делото въпрос е дали окръжният съд е имал право да активизира
условното наказание, след като според защитата давността /относителна и абсолютна/
за неговото изпълнение е била изтекла.
Изложените от защитата съображения са некореспондиращи със съдържанието
на член 82, ал. 2, пр. 2 от НК. Началният момент на срока на давността за наказанието,
т.нар. „изпълнителска давност“, определен в посочената норма, започва да тече от
момента, когато наложеното наказание е изпълнимо по силата на ефективно
налагащата го присъда или впоследствие при условията на член 68 от НК, когато с
друг акт /присъда или определение/ е постановено отложеното наказание да се
изтърпи. Това означава, че когато с осъдителна присъда/споразумение се налага
ефективно наказание срокът за давността за изпълнение започва да тече от влизането й
в сила, а когато наказанието е било отложено по реда на член 66 от НК и с последващ
акт е постановено то да бъде активизирано, срокът на давността за изпълнение започва
да тече след влизането в сила на този друг съдебен акт. В случая именно оспореното
определение придава изпълнимост на отложеното условно наказание /вече
активизирано/, а не моментът на влизане в сила споразумението по н.о.х.д. №97/2011 г.
на РС-Сливница, с което това наказание е било определено.
Този въпрос е разрешен не само от закона, а еднозначно и от съдебната
практика, обективирана в Решение № 289/08.06.2011 г. по н.д. №1564/2011 г. на 1 н.о.
на ВКС, Решение № 137/09.203.2010 г. по н.д. № 779/2009 г. на 3 н.о. на ВКС, в
Решение № 574/28.12.2011 г. по н.д. № 1868/2011 г. на 1 н.о. на ВКС и други.
Цитираните в съдебно заседание от защитата произнасяния на ОС-Кюстендил и ОС-
Плевен не биха могли да бъдат противопоставени нито на горните решения на
върховната съдебна инстанция, нито на изричната повеля на закона.
Макар по делото да не са представени доказателства за влошено здравословно
състояние на осъдения, то не се оспорва от този състав на съда. Причини от
хуманитарен характер обаче не могат да бъдат основание за отказ да се приложи член
68 от НК, когато законовите предпоставките за активизацията са налице.
Здравословните проблеми на осъдения, здравната грижа за него и съответното му
медицинско проследяване трябва да бъдат обект на внимателен анализ и контрол от
здравните служби в местата за лишаване от свобода. Органите, които следят за
изпълнение на наказанието, следва да вземат мерки и в случай, че поради давани от
него показания като защитен свидетел, осъденият би могъл да бъде застрашен от други
3
лишени от свобода.
Мотивиран от горните съображения въззивният съд прие, че определението на
първата инстанция е правилно и законосъобразно издадено в неговата цялост и като
такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, Софийски апелативен съд, 6
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.11.2022 г. на СОС, НО, 4 състав на
основание чл. 68, ал. 1 от НК е активизирано наказанието от девет месеца лишаване от
свобода, определено на осъдения И. Х. Р. по н.о.х.д. № 97/2011 г. на РС- Сливница при
отложено изтърпяване, което е прието, че следва да се търпи при първоначален строг
режим.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Органите по изпълнение на наказанието следва да осигурят подходящи
медицински грижи и мерки за сигурността на осъдения И. Р. в местата за
лишаване от свобода.
За издаване на решението му да бъдат уведомени страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4