Р Е Ш
Е Н И Е №
260023
19.10.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На пети октомври през две хиляди двадесет и втора година
В публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ :
Христина Жисова
Секретар: Цветелина Станчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 6 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на Н.М.С. и С.М.К. за прогласяване нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за м. „Изгрев“, гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ 77195.729.403 по КК на гр.Хасково, с площ 1443 кв.м., при граници: ПИ 77195.729.378, 77195.729.402, ПИ 77195.729.400.
Жалбоподателите твърдят, че със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г., издадена от Областния управител на област Хасково на осн. §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 от ЗА, обнародвана в ДВ бр.55/12.07.2019 г., бил одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на м."Изгрев", землище на гр.Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, който бил законова предпоставка за издаване на Заповед № 320/03.02.2020 г. от Кмета на община Хасково по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Г. Б.върху ПИ с идентификатор 77195.729.403 с площ 1443 кв.м., при съседи: ПИ 77195.729.378, ПИ 77195.729.402, 77195.729.400, която обжалвали пред РС Хасково и имало висящо адм.д. № 73/2020 г.
Посочено е в жалбата, че по наследство от дядо им С. С. Д., починал на 17.05.1981 г., притежаващ нот.акт № 78/17.11.1975 г.издаден му от ХРС, жалбоподателките били собственици на процесния ПИ с идентификатор 77195.729.403, стар идентификатор 86, за който имот притежавали нот.акт № 636/23.05.2007 г., издаден от нотариус Х. К. с № 081 по регистъра на Нотариалната камара, вписан под № 4, том X, в СП Хасково. Включването на собствения им ПИ 77195.729.403 в ПНИ определял и правният им интерес от обжалването на влязлата в сила Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г. издадена от Областния управител на област Хасково, като нищожна в частта на имота им, тъй като същият не бил от категорията имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не бил земеделска земя и никога не бил предоставен на граждани по силата на актове, визирани в § 4 - на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерския съвет, с оглед на което липсвало законово основание за включването му в Плана на новообразуваните имоти. В тази част Заповедта на Областния управител била нищожна, издадена била при липса на предмет и на законови основания за издаването й.
Жалбоподателите считат, че имат правен интерес от изричното обявяване за нищожна на визираната Заповед на Областния управител № ДС-28-1/11.06.2019 г., в частта касаеща собствения им имот 77195.729.403, тъй като тя била законова предпоставка за издаване на Заповедта на Кмета на община Хасково по §4к, ал.7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ № 320/03.02.2020 г., която имала производен характер и която обжалвали пред съда и имало висящо адм.д.№ 73/2020 г. Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 г. на Областния управител била административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, с който непосредствено се засягали основни техни права и законни интереси, каквото било правото им на собственост върху описания имот. Визираната заповед на Областния управител била нищожна поради липса на законови основания за издаването й и липса на предмет, която незаконосъобразност следвало да се приравни на нищожност. Позоваването на нищожност на Заповед № ДС-28- 1/11.06.2019 г.на Областния управител, им давало възможност да обжалват заповедта в частта на собствения им имот 77195.729.403 без ограничение във времето съгл.чл.149, ал.5 от АПК., а съгласно § 19, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ /изм. ДВ бр.58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г/., подсъдността била пред PC по местонахождението на имота по реда на АПК, т.е.пред Хасковски районен съд.
По отношение на поддържаните в жалбата основания за нищожност е посочено, че имотът с идентификатор 77195.729.403 в м."Изгрев, гр.Хасково, не бил от категорията имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя и не е бил предоставен на граждани по силата на актове на Президиума на НС, на Държавния съвет и на Министерския съвет, поради което включването му в Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ и възстановяването му на наследници на П. Г. Б.било съществено нарушение на действащите материалноправни норми, която материална незаконосъобразност следвало да се приравни с нищожност. Съгласно чл.18, ал.1,т.3 от ППЗСПЗЗ, „Кметът на общината в срок от 6 месеца от влизане в сила на ЗСПЗЗ предоставя на общинската служба по земеделие наличните данни за настъпили изменения в земеделските земи по землища, които включват.... земи, предоставени за ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ". Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ, границите върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се утвърждавали с решение на Общинската служба по земеделие и се отразявали върху изходната картна основа. Следователно, след като собственият им имот никога не е бил предоставен за ползване по силата на актовете, визирани в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включването му в ПНИ станало при съществено и грубо нарушение на действащите законови норми, което водело до нищожност на Заповедта на Областния управител в обжалваната й част. Заповедта на Областния управител в обжалваната й част се явявала нищожна и поради липса на предмет. Имотът 77195.729.403 бил в строителните граници на гр.Хасково, определени с околовръстен полигон, одобрен с Решение № 67/29.02.2000 г.на Общински съвет Хасково. С оглед на изложеното, имотът нямал характер на земеделска земя по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което обжалваната заповед на Областния управител в частта на ПИ 77195.729.403 била нищожна поради липса на предмет. Освен това, не била налице и идентичност между имот 77195.729.403 и притежаваната от наследниците на П. Г. Б.земеделска земя, възстановена им с Решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл.11 от ЗСПЗЗ.
Въз основа на
изложените съображения, жалбоподателите искат от съда да бъде прогласена
нищожността на Заповед № ДС – 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на
област Хасково, с която е одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ за м.
„Изгрев“, гр. Хасково, в частта й касаеща ПИ 77195.729.403 по КК на гр.Хасково,
с площ 1443 кв.м., при граници: ПИ 77195.729.378, 77195.729.402, ПИ
77195.729.400.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и с процесуален представител в лицето на адв. В. З. от АК Хасково. Поддържат всички изложени в жалбата съображения, молят същата да бъде уважена като излагат допълнителни аргументи, свързани с наличието на нарушения на материалния закон при извършената реституционна процедура, водещи до нищожност на оспорвания административен акт, а именно липсата на валидно решение на Поземлена комисия като акт, който поставя началото й.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито съдебно заседание, не взема и писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна Л.Д.Б., чрез пълномощника си адв. И. К. от АК Пазарджик оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи относно наличието на спор за материално право като счита процесната заповед за правилна, обоснована и законосъобразна.
Във връзка с представено удостоверение с изх. № 39-2760/22.05.2020 г. от Районен съд Хасково, съгласно което Р.Г.Б. се е отказала от наследството оставено от наследодателя й Г. П. Б, същата е била заличена като заинтересована страна, респ. производство спрямо нея е било прекратено с влязло в сила протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 30.03.2022 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС – 28 - 1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищни райони /ж.р./: ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“, в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ, същият бил обнародван в ДВ, бр.51 от 28.06.2019г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на жалбоподателите.
Приложени са от ответника и Протокол № 1, от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-18/08.10.2018г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, както и Протокол № 2 от от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-3/11.03.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно който е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково. От представения Протокол № 4 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти се установява, че планът на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р.“Куба I“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, община Хасково, обл.Хасково е приет с отразените в графиката и регистъра на ПНИ възражения и жалби.
От
представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на
ж.р.“Изгрев“ за процесния имот като правоимащ стар собственик или собственик
към датата на приемане на помощния план са посочени П. Г. Б.и наследници на С.
С., а също е отбелязан и НА № 78 от 17.11.1975г.
Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новообразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково, община Хасково, със схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони и Халилово юг; Списък на ползвателите, платили суми по банкова сметка *** §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж. р. „Изгрев“ гр.Хасково, както и извадка от протокол за анкетиране на собствениците /наследниците/ на земеделски земи, попадащи на териториите по §4 и сл. от ЗСПЗЗ, вкл. и на жилищен район „Изгрев“ гр. Хасково, касаещ процесния имот, видно от който и за имот със стар пл. № 86 по кадастралния план, одобрен със заповед № 969/88 г., е извършено анкетиране на Г. П. Б; Извадка от помощен план на м.„Изгрев“ град Хасково; Извадка от Разписен лист към помощен план на м.„Изгрев“ град Хасково; Списък на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС на м. „Изгрев“; Копие от Протокол № 99/17.07.2000г. за приемане на Помощните планове; Копие от графиката на кадастралния план, одобрен 1988г. за имот пл. № 86 и разписния лист към него; Копие от графиката на помощния план, одобрен 2000 г. за имот пл. № 86 и регистъра към него;
Представени по делото са и извадка от Държавен вестник, бр.76/15.09.2000 г., в който е публикувано съобщение от Община Хасково за изработен кадастрален план на съществуващото положение и план на старата собственост на местности по § 4 ЗСПЗЗ, вкл. и „Изгрев“ и е определен срок до 30.11.2000 г. за писмени възражения и искания до техническата служба на Общината от заинтересованите собственици.
Според представената от жалбоподателите Заповед № 320/03.02.2020 г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 50261 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4102/28.01.2020 г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на П. Г. Б.върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.729.403, ж.р.“Изгрев“, землище гр.Хасково, с площ 1443 кв. м. при граници и съседи: 77195.729.378, жилищна територия; 77195.729.402, жилищна територия и 77195.729.400, улица; ограничения в собствеността няма. В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“.
Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от ОСЗ Хасково, от ответника и от заинтересованата страна Л.Д.Б. Решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на П. Г. Б., на Поземлена комисия – Хасково, както и Протокол № 36-1 за размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на град Хасково от 06.02.1993 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на П. Г. Б.. С решението се признава и възстановява правото на собственост на наследниците на П. Г. Б.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три имота, находящи се в терен по §4 в местността „Чешма дере“, а именно- две ниви от 5.000 дка и една нива от 3.360 дка. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. Според писмо с вх. рег. № 270141 от 15.10.2021 г. на ОСЗ Хасково, решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията в ОСЗ са издадени в един оригинал и са връчени на лицето като след това се издават дубликати на тези решения. Освен това с писмо от Общинска служба „Земеделие“ Хасково от 14.02.2022 г. заинтересованата страна Л.Б. е уведомена, че от специализиран програмен продукт „Фарма 3“ може да бъде изготвен единствено дубликат на решение № 36-51 от 01.04.1998г., заместващ оригинала при необходимост.
Като писмено доказателство по делото се приобщи и Докладна записка на Изпълкома на Градски народен съвет от Р. И. П.– Началник Отдел „селско стопанство“ относно безвъзмездно предаване на пасищата и мерите в изпълнение постановлението на МС от 22.03.1958г., съгласно която се предават безвъзмездно за вечно ползване пасищата и мерите от района на ГНС Хасково, Болярово, на ТКЗС Хасково, ТКЗС Болярово, ДЗС – Хасково и Селскостопански техникум като конкретно съгласно т. IV в докладната записка е записано, че на Селскостопански техникум се предават 100 дка от местността „Чешма дере“.
В приложената преписка по заявление № 50261 от 20.09.1991г. се съдържат и Заявление вх.№ 288/20.09.1991г. от Г. П. Б като наследник на П. Г. Б.до Общинската (кметска) поземлена комисия гр. Хасково ведно с Декларация вх.№ 288/20.09.1991г.; Записка за вписване частен писмен договор за продажба на недвижим имот, съгласно чл.26 от Закона за допълнение на Закона против спекулата с недвижими имоти с № 211, том I от 22.04.1943г., представена от П. Г. Б.на Нотариус при Хасковския областен съд; Нотариален акт за покупко-продажба № 163, том I, регистър 1372, дело № 200/1940г. от 17.04.1940г. на Нотариус при Хасковския областен съд; Нотариален акт за покупко-продажба № 188, том III, дело № 847/1958г. от 13.10.1958г. на Хасковски народен съдия.
Безспорно е
също обстоятелството, че заинтересованата страна Л.Д.Б. – съпруга, е единствен наследник
на Г. П. Б, доколкото дъщеря й Р.Г.Б. се е отказала от неговото наследство
съобразно приложеното по делото удостоверение с изх. № 39-2760/22.05.2020 г.,
издадено от Районен съд Хасково, а същият от своя страна
според удостоверение за наследници № 769/13.09.1991г., издадено от
Общински народен съвет – Хасково, е също единствен наследник
/син/ на П. Г. Б., починал на 21.09.1963 г.
За удостоверяване на правото си на собственост от страна на жалбоподателите са представени Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 78, том IХ, дело № 3009/1975г. от 17.11.1975г. на Хасковски районен съдия, съгласно който С. С. Д. е признат за собственик на нива от 1.2 дка в местността „Чешма - дере“ на основание давностно владение, Хасковско землище, при граници: от две страни А. В., Д. Т. и дере, както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност и наследство № 636, том IV, рег.№ 4260, дело № 530/2007г. от 23.05.2007г. на Нотариус Х. К., вписан под акт № 4, том Х, дело № 2193, вх.рег.№ 3407 от 23.05.2007г. и Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 1735, том IХ, рег.№ 13609, дело № 1416/2008г. от 17.12.2008г. на Нотариус Х. К., вписан под акт № 181, том ХХIV, дело № 5826, вх.рег.№ 8615 от 17.12.2008г., според който двете жалбоподателки заедно с майка си М. А. Д. са признати за собственици по давностно владение и наследство при равни квоти на процесния поземлен имот с идентификатор 77195.729.403 с площ от 1443 кв.м.
Според приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № ГРАОН1-91, издадено на 11.01.2021 г. от Община Хасково, наследници на починалата на ***** М. А. Д. са дъщерите и - двете жалбоподателите Н.М.С. и С.М.К., а съгласно Удостоверение за наследници с № 002071 от 09.05.2007г., издадено от Община Хасково наследници на починалия на ***** М. С. Д. са М. А. Д. – съпруга и двете му дъщери Н.М.С. и С.М.К., който от своя страна е син и законен наследник на С. С. Д., роден на *** г.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че за района, в който попада процесният поземлен имот с идентификатор 77195.729.403 по кадастралната карта а гр.Хасково, е одобрен кадастрален план със Заповед № 969/1988 г., в който план имотът е с планоснимачен № 86 и по предназначението си е земеделска земя. В карта на землището за разпределение на територията по чл.18г ППЗСПЗЗ, оцветяването на териториите по § 4 ПРЗ ЗСПЗЗ и в съществуващи стари реални граници са близки по цвят, поради което не може с точност да се установи в коя от двете територии попада ПИ с идентификатор 77195.729.403.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. Ал. 6 на цитирания § 4к от ЗСПЗЗ, както и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ предвиждат, че плана на новообразуваните имоти се одобрява със заповед на областния управител. В чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага извода, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща.
В закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не е налице, доколкото обжалваният административен акт е издаден от областния управител по местонахождение на имота. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. На следващо място, следва да се отбележи, че съществените нарушения на административно-производствените правила при издаване на административен акт по начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение № 5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените всъщност нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме, че изложените доводи от жалбоподателя, обосноваващи тезата му за нищожност на заповедта на областния управител са основателни, то същите касаят законосъобразността й поради противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с интензитет, който да изведе заключение за нищожност на процесната заповед. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда от такива съществени пороци, а с оглед доводите на жалбоподателите, свързани с твърденията им за притежание на правото на собственост върху процесния имот, както и съобразно оспорването на това обстоятелство от страна на заинтересованата страна, следва, че е налице спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешен в настоящото производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
Възраженията, развити от жалбоподателите в хода на устните състезания, че представеното по делото решение № 36-51 от 01.04.1998г. на Поземлена комисия Хасково е невалидно, тъй като не е подписано от членовете на комисията, настоящия съдебен състав намира за неоснователни. Посоченото решение, представено официално включително и от административния орган – Общинска служба „Земеделие“ Хасково, представлява копие - дубликат на издаденото от Поземлената комисия оригинално решение, което е било връчено на заявителя Г. П. Б. Жалбоподателите не са ангажирали доказателства, от които да се направи извод, че оригиналът на възстановителното решение не е съдържал подписите на неговите издатели, а след като оригиналът е бил предаден на лицето, ползващо се от решението, в административния орган може да остане единствено екземпляр на решението, което не носи подписи на издателите му. Особено в случая, в който издадените вече от Поземлените комисии решения са систематизирани в база данни, в които съществуват като електронни документи на магнитен носител, а не като такива на хартиен носител, няма как да бъдат издадени преписи от административните актове, носещи подписите на издателите им. Следва да се отбележи, че решението на органа на поземлената собственост във вида, в който е представено като официално заверен от ОЗС Хасково препис, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 2, вр. ал. 1 ГПК. В този случай и на основание чл. 193 ал. 2 ГПК страната, която го оспорва, следва да представи доказателства, че документът е неистински, а както бе посочено вече доказателства, от които да се направи такъв категоричен извод, не са ангажирани.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС
– 28 - 1 от 11.06.2019г. на Областния управител на област Хасково, с която е
одобрен План на новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на гр.
Хасково, в частта й касаеща ПИ с идентификатор 77195.729.403 по КК на
гр.Хасково, с площ 1443 кв.м., при граници и съседи: 77195.729.378, жилищна
територия; 77195.729.402, жилищна територия и 77195.729.400, улица, не е
нищожна, а доводите на жалбоподателите неоснователни, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че
разноски се претендират от заинтересованата страна Л.Д.Б. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева, съобразно представения по делото списък и доказателства за реалното му
изплащане /л.66/, на основание чл.143 ал.4 АПК, жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да й заплатят сумата от 1000 лева, представляваща платено
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.К., ЕГН
**********, с адрес: ***, против Заповед № ДС - 28 - 1 от 11.06.2019 г. на
Областния управител на област Хасково, с която е одобрен Плана на
новообразуваните имоти за ж.р. „Изгрев“, в землището на гр. Хасково, в частта й
касаеща ПИ с идентификатор 77195.729.403 по КК на гр.Хасково, с площ 1443
кв.м., при граници и съседи: 77195.729.378, жилищна територия; 77195.729.402,
жилищна територия и 77195.729.400, улица.
ОСЪЖДА Н.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** и С.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.143, ал.4 АПК, да заплатят на Л.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1000 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.