РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Монтана , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Цв. Бранкова
Членове:Диана К. Йорданова
Костадин Ст. Живков
в присъствието на прокурора Анна Евгениева Иванова (РП-
Монтана)Окръжна прокуратура - Монтана
като разгледа докладваното от Милена Цв. Бранкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211600600122 по описа за 2021 година
С Присъда на РС Лом от 04.07.2021 г. по НОХД № 179/2020 г., подсъдимия О.
А. от гр. *, обл. *е признат за ВИНОВЕН в това, че на 16.09.2017 г. около
21,40 ч. в гр. *пред частен дом на ул. „*“ № *, след като бутнал Ю.Ю.,
умишлено му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
шийката на дясна бедрена кост, довела до трайно затруднение движението на
десен долен крайник за срок от 8-12 месеца при нормален ход на
възстановителен процес, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК е ОСЪДЕН на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
ОТЛОЖЕНО за срок от ПЕТ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия са поставени и направените по
производството разноски.
В срок срещу горната Присъда е постъпил ПРОТЕСТ от РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА ЛОМ. Поддържа се, че наложеното от първоинстанционния
1
съд наказание е явно несправедливо. Иска се отмяна на условното осъждане и
постановяване на ефективно изтърпяване на иначе правилно определеното по
размер наказание.
В срок срещу горната Присъда е постъпила и въззивна жалба от
подсъдимия О.А.. Моли осъдителната присъда да бъде отменена и да бъде
оправдан. Твърди, че не е установено по несъмнен начин как пострадалият е
бил блъснат, за да падне и получи констатираното нараняване, че деянието му
не е умишлено, а извършено по непредпазливост, та дори е налице и случайно
деяние. В случай, че не бъдат възприети тези му доводи, моли наказанието да
бъде определено на минимума на текста на чл. 129 от НК и изтърпяването му
бъде отложено за подходящ срок или да бъде приложен текста на чл. 55 от
НК и наказанието „лишаване отсвобода“ бъде заменено с „пробация“.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят и
защитникът му поддържат доводите в жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА
изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че поддържа
доводите в първоинстанционния Протест, но не възразява и да бъде
потвърдена присъдата.
Във въззивното производство нови доказателства не са събирани.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в Протеста и в
жалбата, във връзка с доводите и становищата на страните и след като
провери по реда на чл. 314 от НПК и служебно обжалваната Присъда, намира
следното:
Въззивната жалба, а и Протестът са допустими – подадени са в срок
и от страни, които разполагат с процесуалната възможност за въззивно
обжалване. Съдържанието им отговаря на изискванията на закона.
Разгледани по същество, протестът и жалбата са неоснователни.
За да постанови присъдата си, в рамките на проведено по общия
предвиден в НПК ред съдебно следствие, първоинстанционният съд приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. живее в гр. *на ул. „*“ № *. Осъждан е през 1997
2
г., но вече е реабилитиран. Страда от „Синдром на алкохолна зависимост,
личностово разстройство от смесения кръг“, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както
и да участва в наказателното производство. Пострадалият Ю.Ю. е негов
съсед – от ул. „*“ № *. На 16.09.2017 г., след 21 ч Ю. се прибирал към къщи
заедно със съпругата си – св. Ю., св. С.и малолетния внук на последния. В
близост до дома си видял подсъдимият А. да пали кофата за боклук на тяхна
съседка и изказал възмущението си. Подсъдимият го чул, понечил да се
прибере у дома си, но променил намерението си и се насочил към Ю..
Блъснал го с ръка в гърдите, от което последният паднал на земята, като
извикал от силна болка. Св. С. хванал подсъдимия за дрехите, а св. Ю. го
избутала към тротоара, след което подсъдимият се прибрал в къщата си.
Двамата свидетели занесли пострадалия в дома му и го сложили да седне на
стол. Внукът на св. С. се разплакал и двамата си тръгнали. Съпругата на
пострдалия потърсила помощ от полицията и на място се отзовали
свидетелите М. И., М. М. и Е. И.. Била извикана и Спешна помощ и
пострадалият бил откаран в местната болница, където остнал на лечение до
26.09.2017 г. Била му поставена диагноза „счупване на бедрената шийка в
дясно“, което наложило операция за частична смяна на дясна тазобедрена
става, аопластика на шийката и главата на дясна бедрена кост. След изписване
от болница, възстановяването на пострадалия протекло нормално, дори
управлявал автомобила си, но на 02.11.2017 г. починал. Според приетите по
делото медицински експертизи, счупването на шийката на дясната бедрена
кост при пострадалия Ю. е довело до затруднение в движението на десния
долен крайник за срок от 8-12 месеца, като подобно увреждане може да се
получи по механизма, съобщаван от пострадалия и свидетелите – при падане
от собствен ръст след бутане. Около месец и половина след изписване от
болницата, пострадалият Ю. е починал. Не е правена аутопсия и тройната
съдебно-медицинска експертиза е в невъзможност да установи дали е налице
пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и нанесените от
подсъдимия по-рано увреждания. Установено било още, че към датата на
извършване на деянието подсъдимият е употребил алкохол, но съдебно-
психиатричната и психологична експертиза определят състоянието му като
обикновено алкохолно опиване, което не пречи на психологическата му
годност правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава
3
достоверни обяснения за тях.
Тази фактическа обстановка съдът приел въз основа на събраните по
делото и неоспорени от страните писмени доказателства и експертни
заключения. Обсъдил подробно свидетелските показания на изслушаните в
хода на съдебното следствие лица, както и обясненията на подсъдимия и ги
съпоставил помежду си и с останалите доказателства по делото. При това
кредитирал покзанията на свидетелите – очевидци /С. и Ю./, както и тези на
пристигналите след събитието на място полицаи, които макар и да
препредават факти, които са им били съобщени от присъствалите при
осъществяване на деянието, са последователни и безпротиворечиви в
показанията си.
От правна страна, съдът квилифицирал деянието като умишлено
нанесена от подсъдимия средна телесна повреда – престъпление по чл. 129,
ал. 1 от НК. Приел, че от обективна страна – с поведението си / бутане с ръце
на нищо неочакващия пострадал/, подсъдимият е станал причина
пострадалият да падне на земята, при което настъпило усукване на долния
десен крайник при фиксирано стъпало / според СМЕ/. Горното е довело до
счупване на шийката на дясната бедрена кост, затрудняващо движението на
долен десен крайник за продължителен период от време. Тази травма, по
своята медико-биологическа характеристика, отговаря на „средна телесна
повреда“ по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. От субективна страна – съдът
приел, че подсъдимият е извършил деянието при условията на пряк умисъл,
тъй като не само е съзнавал общественоопасните му последици, но е искал и
целял тяхното настъпване. Мотивирал този си извод с установеното по
фактите, че подсъдимият е блъснл с ръка пострадалия в близост до тротоар,
на улицата и е съзнавал, че това блъсване може да причини падане и
увреждания, а още и това, че първоначално подсъдимият се е отправил към
дома си, но впоследствие е променил намеренията си и се е насочил към
пострадалия да се саморазправя.
При беседване съставомерността на престъпното поведение на
подсъдимия, първостепенният съд е обсъдил задълбочено и направените от
защитата възражения. Счел, че не е съществено установеното разминаване в
показанията на свидетелите къде точно подсъдимият е ударил пострадалия – в
главата или в тялото, тъй като е несъмнено установено, че след този удар Ю.
4
е паднал на земята и е получил процесната травма. Мотивирал се, че се
доверява относно мястото на удара на св. С., който е безпристрастен очевидец
на случилото се и сочи на удар от страна на подсъдимия в тялото на
пострадалия. Приел за неоснователни твърденията на защитата, че деянието е
извършено по непредпазливост, като анализирал установеното по фактите
относно умисъла за извършване на престъплението. Отхвърлил и твърдението
да е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като такова би
било налице само, ако подсъдимият не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици. Въпреки
установената употреба на алкохол по време на извършвне на деянието,
подсъдимият се е намирал в обикновено алкохолно опиване / според
експертизата/, което не му попречило да осъзнава, че с поведението си ще
причини увреждания.
Съдът отмерил наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. При това отчел да липсва многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, за да намери приложение текстът на чл. 55
от НК. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчел настъпилата
реабилитация по право при подсъдимия, който след първоначалното си
осъждане не е имал никакви противообществени прояви, водещи до нови
осъждания. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчел употребения
алкохол преди извършване на деянието и осъществяването на последното на
публично място – на улицата, пред свидетели, сред които и непълнолетно
дете. По отношение изтърпяването на това наказание, съдът счел, че е
достатъчно целите на наказанието, предвидени в закона, да бъдат изпълнени
и чрез едно условно наказание, поради което на основание чл. 66 от НК,
отложил изтърпяването за срок от пет години от влизане на присъдата в сила.
При извършената въззивна проверка на горната присъда по повод
подадените срещу нея жалба и протест, а и при служебната такава,
настоящата инстанция не намери законови основания за нейната отмяна или
изменение.
Първоинстанционното производство е проведено в пълно
съответствие с изискванията на процесуалния закон, като не са допуснати
процесуални нарушения, камо ли пък такива със съществен характер.
5
Събрани са в нужния обем всички относими и допустими доказателства по
предвидения в НПК ред. Тези доказателства са надлежно обсъдени в тяхната
взаимна връзка и логическо единство, при което са направени верни, логични
и последовтелни изводи по фактите. Съдържанието на първоинстанционните
мотиви изцяло съответства на изискванията на чл. 305 от НПК. Съдът е
обсъдил всички доказателства и се е мотивирал на кои от тях дава вяра и
защо. Не е пропуснал и направените възражения от страна на защитата, като
мотивирано е посочил защо ги смята за неоснователни. Във въззивната жалба
са направени оплаквания в индентичен смисъл на тези възражения - относно
мястото, където е нанесен удара по пострадалия, относно формата на вината
при извършване на престъплението и относно твърдяно обстоятелство,
изключващо вината и от тук и наказателната отговорност / случайно деяние/.
Изложените потези възражеия доводи от първоинстанционния съд са
правилни и настоящата инстанция ги възприема изцяло, без необходимост да
ги повтаря и в настоящето решение.
Относно оплакването във въззивната жалба за неправилно
определяне на наказанието: настоящата инстанция намери това оплакване за
неоснователно. При определяне и индивидуализиране на наказанието
първостепенният съд е съобразил всички обстоятелства с правно значение.
Наложено е наказание, което като вид е предвидено в текста на чл. 129, ал.1
от НК. По делото не се установяват нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, з да се определя наказание при условията
на чл. 55 от НК и да се премине към по-ликото наказание „пробация“.
Законосъобразно наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК.
При това са съобразени обществената опасност на деянието и тази на самия
деец, отчетена е настъпилата реабилитация и продължителния период на
последвалата липса на противоправно поведение, водещо до наказателна
отговорност, отчетено е и състоянието на алкохолно опиване, в което се е
намирал извършителя към момента на осъществяване на деянието и всички
обстоятелства с правно значение за вината.
Неоснователни въззивната инстанция намери и двете
противоположни твърдения за явна несправедливост на наложеното
наказание: - искането за ефективно изтърпяване на наложеното наказание,
съдържащо се в протеста и искането за намаляване размера на наказанието,
6
съдържащо се във въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наказанието е
явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК или когато неправилно е
приложено или отказано прилагането на условното осъждане. В настоящия
случай липсва която и да е от тези хипотези. Първостепенния съд правилно е
преценил, че причиняването на средна телесна повреда е деяние със
сравнително висока степен на обществена опасност, тъй като се засяга
сериозно телесната неприкосновеност на пострадалото лице. Правилно е
преценено и че личността на извършителя не очертава висока степен на
персонална обществена опасност въпреки установената у него алкохолна
зависимост и в известа степен асоциално поведение към съседи. След
осъждането си през 1997 г. подсъдимият не е извършвал други престъпления,
като правилно е отчетено, че целите на наказанието при него имат
предвидения в закона предупредителен и възпитателен ефект. Съответно на
конкретните факти по настоящето дело е преценно, че и в настоящия случай
целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез отлагане
изтърпяването на наложеното справедливо по размер наказание. За
приложението на чл. 66 от НК липсват и законови пречки.
Като взе предвид изложеното, въззивната инстанция намери, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
По горните съобржения и на основание чл. 338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъдата н Районен съд град Лом, постановена на
07.04.2021 г. по НОХД № 179/2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8