Р Е Ш Е Н И Е
гр.**** ....01 .07. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
****ският районен съд
...................................................................колегия в
публичното
заседание на девети юни................................................................................................................
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Иван Йорданов…...............................
Членове : ………...................................................
Съдебни заседатели: …...........................................................
Секретар
Емилия
Василева….....................................…...................................…………..……….
Прокурор.....................................……………………….…………...................…………………...……
като разгледа
докладваното от съдията
Йорданов......……..............................….…..................
АН дело № 32. .........…......……...................
по описа за 2020 год….………………....................
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба на А.И. А.И.К., с ЕГН **********
***, който е останал
недоволен от електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 2000457 от 31.03.2018 г. на ОД на МВР
Кърджали, с който му е била наложена глоба в размер на 20 лева за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 31.03.2018 год., в 11,10 часа, на път II-59 с.Горна Кула на км. 30+500 по
посока на движение от гр.Момчилград за гр.**** при ограничение на скоростта 50
км./ч., в населено място, заснет с АТСС „TFRl-М“ и приспаднат толеранс от 3 км./ч., управлявал МПС ******, с установена скорост от 55
км./ч., при разрешена 50 км./ч., или с други думи с превишена скорост от 5
км./ч., установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 626.
Не били спазени правилата за издаването на
ел.фиш, т.к., не са били налице условията по процесуалният закон и по чл.189
ал.4 от ЗДвП, и това било така защото при заснемането на управляваният от него
л.а. не е била използвана стационарна камера, а мобилна такава. Позовава за
тълкувателно решение на ВАС в тази насока. Иска отменяване на наложената със
ел.фиш глоба, като развива подробни съображения в жалбата.
В съдебно заседание – жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, и не се представлява.
Ответната страна- административно-
наказващият орган, ОДМВР - Кърджали, РУ - ****, е постъпило писмено становище,
в което се развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност
и законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на
атакуваното постановление и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 2000457, издаден от ОДМВР - Кърджали, и на осн.чл.189,
ал. 4, във връзка с чл. 182 ал.1 т.1 от ЗДвП, на жалбоподателят А. А.И.К. в качеството му на законен
представител на Е.Т., е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева, за това, че на 31.03.2018 год., в 11,10 часа, на път II-59 с.Горна Кула на км. 30+500 по
посока на движение от гр.Момчилград за гр.**** при ограничение на скоростта 50
км./ч., в населено място, заснет с АТСС „TFRl-М“ и приспаднат толеранс от 3 км./ч., управлявал МПС ****** собственост на дружеството, с
установена скорост от 55 км./ч., при разрешена 50 км./ч., или с други думи с
превишена скорост от 5 км./ч., установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 626.
В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 50 км/ч, установената скорост е била 55 км/ч, а превишението е било с 5 км/ч, което
представлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Като
доказателство по делото АНО е приложил клип № 3132 от радар № 626, който съдържа 4 броя снимки
от дата 31.03.2018 г. в 11,10 часа, и в които се
вижда МПС с рег. № К 9583ВВ, като измерената скорост е 58 км/ч., при ограничение от 50 км/ч., и превишение на
скоростта с 8 км в час, и е прието като стойност на
наказуемата скорост 55 км в час, като наказуемо превишение на скоростта е от 5 км/ч. с
оглед приложения и законов толеранс от минус 3 км/ч.
В този снимков материал е посочено и
мястото на нарушението, но само с координати (приложена е карта с географските
координати на мястото, където е разположена АТСС). Посочен е също така и
регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посоченият номер във
ел.фиш, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.
Видно от копие на протокол с рег. № 289р-
4456/ 02.04.2018 г. на РУ - **** към ОДМВР- Кърджали, се установява,
че автоматизираното техническо средство (посочено по-горе с №626), на
31.03.2020 г. за времето от 9, 30 ч. до 11, 30 часа е било разположено на път II-59 с.Горна Кула на км. 30+500 по
посока на движение от гр.Момчилград за гр.****,
където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 50 км/ч.- като
разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало
на 150 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 8
клипа (с нарушения) с посочени номера, в това число и процесният, посочен
по-горе (със съответният номер). Към протокола е приложена и схема/скица на
разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.
От приложената като доказателство по делото справка за
нарушител/ водач се установява, че жалбоподателя не е бил системен нарушител на
правилата за движение.
От справка в Централна база КАТ за собствеността на
автомобила е установено, че въпросният лек автомобил е собственост на Е.Т., с ЕИК
****, с адрес: гр. ****, ****
Установява се също, че мобилната система за
видеоконтрол, с идентификационен № 626/13 год. отговаря на метрологичните
изисквания, съгласно Протокол от
проверка № 6 -19 – 17 /15.09.2017 год. на лаборатория за проверка на радарни
скоростомери и анализатори за алкохол в дъха.
Съгласно протокол за извършено обучение от 04.04.2016
год. е извършено такова на служители на МВР – РУ - ****.
Видно от приложеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835 се установява, че е от 24 .02. 2010 г. и се
отнася за АТСС „ТFR1-М", вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване и има срок на валидност до 24 .02. 2020
г.
От справка, извършена в системата на КАТ,
е видно, че описаното по-горе МПС в процесният ел.фиш е собственост
на Е.Т., с ЕИК ****, с адрес:
гр. ****, ****
По делото е приета като доказателство разписка за
доставяне на обжалвания електронен фиш,
с дата на получаване 12.03.2020 г.
При така приетата фактическа обстановка от права
страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в 14- дневен срок за обжалване.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в 14 - дневен срок за обжалване, тъй като изхожда от легитимирана страна в процеса и е подадена в срок от жалбоподателя на 19 .03. 2020 г., тъй като на 12 .03.
2020 г. му е връчен обжалвания ЕФ. Разгледана по същество е неоснователна.
Електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП; териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението е посочена като ОДМВР-Кърджали. Няма изискване в закона в същия да се
посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да
се обжалва, същото да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на
мястото и датата на издаването му. Не може по аналогия да се прилагат правилата
на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП,тъй като такова препращане не е
предвидено. Още повече, че в случая е използван утвърден образец на ЕФ от
министъра на вътрешните работи.
При така посоченото място – на територията на
община ****, безспорно е видна компетентността на ОД на МВР-Кърджали да издаде
ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на
електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни
обозначения за съществуването им (чл. 165, ал.
2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от
съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган,
тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства
нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление.
На първо място, с изменението на ЗДвП с ДВ от
13.03.2015 г., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани
технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на
автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съгласно § 65. (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на
ЗДвП , "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
На второ място,с последното изменение на чл.189, ал.4
от ЗДвП, ДВ бр.54 от 2017год., в сила от 09.07.2017год., която редакция е
в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в
отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за
това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС или система и за
него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки.Или отсъствието на контролния орган и нарушителя е
меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на
административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от
09.07.2017 г. на чл. 165,
ал.2, т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното следва, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014 г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП.
В това тълкувателно решение и в чл. 7, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. , която
разпоредба понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на
движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният
знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7
от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на
съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Съдът приема, че електронния фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.4 от ЗДвП. Установено и заснето е нарушение с АТСС, а именно мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС „ТFR- 1 - М", за
което свидетелства приложения клип № 3132 от радар № 626 от 31.03.2018 г. год., който
съгласно чл. 189,ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба
на чл. 188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не
посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение. В настоящият казус се установява, че съгласно справка от
централна база КАТ, МПС е регистрирано на Е.Т., с ЕИК ****, с адрес: гр. ****, ****
Жалбоподателят се явява носител на административнонаказателна
отговорност по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, в качеството си на законен
представител - управител и едноличен собственик на капитала на Е.Т., което дружество към датата на извършване на нарушението се
управлявало и представлявало от него. Това обстоятелство е потвърдено и от
направената от настоящия съдебен състав служебна справка в сайта на Търговския
регистър, от която е видно, че от 09 .04. 2011 г. и до настоящия момент,
жалбоподателя се явява законен представител на
дружеството, което обстоятелство не се оспорва от него. Същият не се е възползвал от правото си по чл. 188,
ал.2, изр.2 ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало
моторното превозно средство, поради което този съдебен състав намира, че
правилно жалбоподателя А.И. А.И.К. в качеството си на законен представител на
горепосоченото дружество е привлечен към административнонаказателна
отговорност, доколкото е посочен като автор на деянието.
Правилна е и правната
квалификация на нарушението, че се касае за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е отчетена скорост 55 км/ч на МПС – то с приспаднатия толеранс от 3 км/ч при разрешена 50 км/ч., като в случая е установено,
че то е извършено при движение в населено място, следователно превишението е от 5 км/ч.
При превишение от 5 км/ч., правилно е определено, че
съгласно чл.182,ал.1,т.1 от ЗДвП следващото се административно наказание е
глоба в размер на 20 лв.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяната на същият,
поради и което той следва да бъде потвърден (Виж в този смисъл Решение № 54 от 19.05.2020 г. постановено по к. адм. н. д. № 7 /2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, което е част от константната
(трайната) му практика по тези дела).
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски,
на основание чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН следва
на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е
от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които
не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил
и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на
същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 2000457 от 31.03.2018 г. на ОД на МВР - Кърджали, с който на А.И. А.И.К., с ЕГН **********,*** в качеството му на законен представител на Е.Т., с ЕИК ****, с адрес: гр. ****, ул.
„****, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП .
ОСЪЖДА А.И. А.И.К., с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните
пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Районен съдия: