№ 3441
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100110750 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. А. срещу
Столична община за осъждането й да заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило на
09.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 09.09.2024 г. около 21.00 часа вървяла по бул.
„*********“ от „The Mall“ към ул. „Йерусалим“ в района на бул. „*********“
№ 115 попаднала на участък с неравни, неукрепени и плаващи плочки,
загубила баланс и паднала. Изпитала силни болки в областта на дланта,
рамото и двете колена. Незабавно постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където се установило счупване на метатарзална кост на дясна ръка и контузии
на коляното и на раменния пояс. Дясната ръка била обездвижена с гипсова
имобилизация, след което А. продължила лечението си в домашни условия.
Изпитвала затруднения да се самообслужва. Поради контузията на коленна
става през първите дни не можела да се движи, а след това походката й била
нестабилна и се нуждаела от помощ. Това повлияло емоционалното й
състояние – чувствала се в тежест на близките си, станала тревожна,
неспокойна и напрегната.
1
Твърди, че инцидентът настъпил на път, собственост на Столична
община. Бездействието на служители при ответника по поддържане на пътя
станало причина за инцидента. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община е подал
отговор, в който твърди, че не е ясно точното място на настъпване на
инцидента. Оспорва, че отговаря за поддръжката на пътя, където е настъпил
инцидентът; механизма на получаване на уврежданията и причинната им
връзка с падането.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото е разпитан свидетелят С.К., очевидец на инцидента. Разказва,
че познава ищцата и че е възприел непосредствено инцидента на 09.09.2024 г.,
настъпил около 21 ч. на бул. „*********“, в близост до „The Mall“.
Свидетелят излизал от търговския център и вървял към тротоара, когато
видял, че на тротоара пада жена. Тротоарът бил вдясно от „The Mall“, в
близост до билборд, зад спирката и преди да се пресече локалното платно. С.
паднала тротоара до билборда. Когато се приближил да й помогне, видял, че е
негов съсед. Помогнал й да стане. Пострадалата се оплакала, че я боли дясната
ръка, двете колена и рамото. Отказала помощ, тъй като можела да се движи и
затова свидетелят я оставил да се прибере сама и си тръгнал. Тротоарът в
близост до билборда бил компрометиран, с неравности, разместени плочки и
видимо се нуждаел от ремонт.
Във връзка с възражението на ответника, че инцидентът не е настъпил в
стопанисван от него имот е допусната съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице е установило, че в района след изхода от търговския обект на
бул. „*********“ № 115 и вдясно тротоарът попада в три имота – с
идентификатори 68134.4081.425, 68134.4081.706 и 68134.4082.797, първите
два от които частна собственост, а третият – собственост на Столична община.
Свидетелят П.Х. узнал за инцидента с леля му С., когато вечерта на
09.09.2024 г. му се обадила и му казала, че е паднала. На следващия ден
сутринта отишъл да я види. Дясната й ръка била подута и посиняла. Синини
имало и по краката й. Х. я закарал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където се
установило счупване на дясната ръка. Поставили й гипс. Вечерта децата й я
2
прибрали у дома. Гипсът носила около месец, след което провела курс по
рехабилитация. Ходел два-три пъти седмично да й помага за битови нужди,
като простиране, гладене и пазаруване. В момента все още имала оплаквания
от болки в ръката и в коленете при промяна на времето. Станала и психически
нестабилна, като проявявала нервност.
Въз основа на медицинската документация по делото и след личен
преглед на ищцата е изготвена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице
д-р С. е заключил, че при инцидента на 09.09.2024 г. С. А. е получила счупване
в основата на пета дланна кост на дясната ръка, контузии на дясна раменна
става, на двете колена и на главата и сътресение на мозъка. Счупването на
дланната кост й причинило трайно затруднение в движенията на дясна ръка за
срок, по-дълъг от 30 дни. Непосредствено след инцидента й поставили
гипсова имобилизация на дясната ръка, а три дни по-късно, поради
продължаващи оплаквания, била приета за наблюдение н клиника по
неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където се диагностицирало
мозъчно сътресение. През периода на възстановяване А. търпяла болки и
страдания за период от 45 дни, като през първите 10 дни болките били с по-
висок интензитет. При извършения на 10.02.2025 г. личен преглед вещото
лице не е установило функционален дефицит в движенията на дясната ръка,
но пострадалата се оплакала от болки в областта на счупването, засилващи се
при студено време и физическо натоварване.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от С. П. А.
срещу Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди.
Ищцата извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица,
на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В случая
Столична община е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа.
За уважаването на така предявения иск за непозволено увреждане е
необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили
3
вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като
вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквента да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за увреждане на телесната цялост на пешеходец, който се е движил по
необезопасената пътна мрежа.
Въз основа на показанията на свидетеля С.К. и заключението на
съдебно-техническата експертиза съдът приема, че участъкът, където е
настъпил процесния инцидент, е тротоар, подлежащ на стопанисване от
Столична община. Имотът, в който е разположен билбордът и в близост до
който е паднала ищцата А., е публична общинска собственост. Като общински
път, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 1, пр. 3 от ЗП Столична община
е длъжна да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища, част от
които са тротоарите. Законово вменените си задължения ответникът
изпълнява посредством възлагане на определена работа на физически лица,
негови служители. Тяхна е отговорността при пропуск да вземат
необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни задължения да
осигурят безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата,
общинска собственост на всички участници в движението.
В конкретния случай се установи, че служители на ответника не са
изпълнили задължението си да ремонтират компрометираните плочки по
тротоара до локалното платно на бул. „*********“ № 115. От показанията на
свидетеля С.К., които съдът кредитира като подробни, последователни и
неопровергани от други доказателства по делото, се установи повредена площ
по тротоара, която не позволява безпроблемно преминаване на пешеходци. По
смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът представлява изградена, оградена
или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
4
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Като
е упражнявала правото си на придвижване по тротоара, в изпълнение на
задължението си по ЗДвП, ищцата С. П. А. е получила безспорно
установените от заключението на съдебно-медицинската експертиза
увреждания.
Съдът приема за категорично доказана причинно-следствената връзка
между установените от вещото лице д-р С. увреждания – счупване в основата
на пета дланна кост на дясната ръка, контузии на раменна става, колене и
глава, и падането на тротоара на бул. „*********“ № 115.
При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската експертиза е установила, че уврежданията,
описани в исковата молба, чието обезщетяване ищцата претендира, са
причинени от инцидента на 09.09.2024 г. Ищцата е носила гипсова
имобилизация в продължение на един месец, като три пъти се налагала смяна
на гипса поради значителен оток в областта на травмата. За времето от 13.09.
до 17.09.2024 г. е била настанена за изследвания и лечение на оплаквания от
болки в скулата, главоболие и световъртеж. Приложено е било консервативно
лечение с водно-солеви разтвори. За период от около два месеца пострадалата
не е могла да се придвижва безпроблемно и е ползвала помощта на близки за
ежедневни битови дейности. В продължение на десет дни е изпитвала по-
интензивни болки. Възстановителният процес е приключил, без останали
трайни последици за двигателната активност на А.. При прегледа на
05.02.2025 г. вещото лице не е отразило трайни последици от получената
фрактура. В рамките на нормалните за увреждането са периодичните болки и
дискомфорт в долния десен крайник при натоварване и при метеорологични
промени.
При тези данни съдът намира, че обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде определено на 10 000 лева. За горницата до 30 000 лева
претенцията подлежи на отхвърляне. При определяне на размера на
обезщетението съдът преценява и контузиите на раменната става и на
коленете, които са допринесли за допълнителен дискомфорт.
5
Сумата от 10 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 09.09.2024 г., съгласно чл. 84, ал. 3 от ГПК.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Адвокат А. В. е оказал на ищцата безплатна правна помощ, съгласно
договор от 12.05.2024 г., поради което му се дължи адвокатско
възнаграждение. С оглед вида и характера на спора, броя на проведените
съдебни заседания и извършените по делото процесуални действия,
адвокатското възнаграждение съдът определя на 6 000 лева. Съразмерно на
уважената част от претенциите, ответникът дължи на адв. В. 2 000 лева
адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр.
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото
юрисконсултско възнаграждение съдът определя на 300 лева, от които му се
дължат 200 лева.
С. А. е била освободена от държавна такса и разноски, което поражда
задължение за ответника да заплати по сметка на СГС 400 лева държавна
такса и 300 лева депозити за експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична община, с
адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на С. П. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „*********, ап. 49 сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди при падане върху
компрометирана тротоарна настилка на бул. „*********“ № 115 в гр. София
на 09.09.2024 г., ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати
на адвокат А. С. В., с адрес гр. София, ул. „*********, ет. 2 сумата от 2 000
лева адвокатско възнаграждение за производството.
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, С. П. А., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. „*********, ап. 49 да заплати на
Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 сумата от 200
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Столична община, с адрес
гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 400 лева и 300 лева депозити за експертизи.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7