Решение по дело №3282/2015 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

            №

 

                                              гр. Плевен, 25.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, VII граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

           При секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия Банкова гр.д.№3282/2015г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,чл.224, ал. 1,чл.128,  чл.245, ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ.

          Пред ПлРС е постъпила ИМ от  С.Х.С. против ЕТ”М. ***. В молбата се твърди, че ищцата е работила при ответника по ТД№001/03.03.2014г., сключен на осн. чл.67, ал.1 т.1 от КТ с основно ТВ- 340лв. на длъжността „фармацевт – магистър” , а от 01.01.2015г. с ТВ 360лв.Твърди се, че не е изплащано ТВ, освен 200лв. за май месец 2015г. и осигуровките към НОИ.Посочва се, че  на 30.05.2015г. е посетила аптеката и в присъствието на свидетел е уведомила писмено работодателя за прекратяване на ТПО, считано от 01.06.2015г., поради неплащане на трудовото възнаграждение.Твърди се, че представителя на работодателя е отказал да приеме молбата и отказа е бил оформен в нейно присъствие с подписа на един свидетел.Твърди се, че независимо от това е изпратена молбата и по пощата и е получена от работодателя на 01.06.2015г.Твърди се, че на 30.05.2015г. е предала всички първични документи, касаещи касата на аптеката за периода, за който е работила и ключовете, като по този начин вече не е имала достъп до аптеката.Твърди се, че работодателят й е изпращал няколко покани да се яви на работа и предаде документите.Посочва се, че на 15.06.2015г.  с писмо са поискани обяснения за неявяване на работа, а на 24.06.2015г  и е била връчена Заповед№003/24.06.2015г. за дисциплинарно уволнение с посочени мотиви, която заповед е подписана от работника с възражение, че ТПО е било прекратено на 30.05.2015г.Твърди се, че на 29.06.2015г. е получила нова Заповед№003/29.06.2015г., която е допълнение към предходната и в която работодателят е направил прихващане на дължими по негова преценка суми , с дължими от него суми или че ищцата дължи сумата 289,12лв. Въз основа на изложеното оспорва посочените заповеди , като незаконосъобразни. Моли съда да отмени заповедите като незаконосъобразни,  да заплати ТВ в размер на 5000лв. за периода 03.03.2014г.-30.05.2015г., обезщетение за забава върху ТВ в размер на 300лв. за периода 01.05.2014г.- 10.07.2015г., сумата 130лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск -8 р.д., обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 360лв., както и лихва върху главниците , считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумите.В с.з. е направено изменение на исковете претенции ,както следва:1.Искът за неплатено трудово възнаграждение вместо за 5000лева да се счита предявен за сумата 4672,39 лева.2.Лихвата за забава върху горката сума вместо за 300лева да се счита предявена за сумата 293,06лева и включва:-12,99лева лихва върху неплатеното ТВ за м.01.2015г. в размер на 327,31 лева за периода 01.02.2015г. - 10.07.2015г. датата на подаване на исковата молба;-10,72лева лихва върху неплатеното ТВ за м.02.2015г. в размер на 292,26лева за периода 01.03.2015г. - 10.07.2015г. датата на подаване на исковата молба;

-8,20лева лихва върху неплатеното ТВ за м.03.2015г. в размер на 292,26лева за периода 01.04.2015г. - 10.07.2015г. датата на подаване на исковата молба;-1,04лева лихва върху част от неплатеното ТВ за м.05.2015г. в размер на 93,80лева за периода 01.06.2015г. - 10.07.2015г. датата на подаване на исковата молба;3.Обезщетението по чл.221 КТ вместо за 360лева да се счита предявено за сумата 433,44лева;4.Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 8 дни вместо за 130лева да се счита предявено за сумата 117,80лева.

          По делото   е постъпил отговор от представителя на ответника, като оспорва предявените искове.Направено е възражение за прихващане.

          Съдът, като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства и на основание закона, намира за установено следното:

         Безспорно по делото се установява, видно от представените заверени ксерокопия на трудов договор№001/03.03.2014г. и  трудова книжка, стр.1 и 12-13, че ищцата е работила при ответника  на длъжността “фармацевт- магистръ4, считано от 03.03.2014г., с основно ТВ 340лв. и ДВ-0,60процента за всяка година трудов стаж.Не е спорно, че прекратено ТПО през 2015г.

Спорни по делото са въпросите: кога е прекратено ТПО и на какво основание, законосъобразни ли са атакуваните заповеди№003/24.06.2015г. и №004/29.06.2015г.,  дължат ли се претендираните обезщетения и ТВ, в какъв размер, основателно ли е възражението за прихващане.

По исковете по чл.344, ал.1 от КТ и чл.128 от КТ

В ИМ се твърди, че ТПО е прекратено осн. чл.327, ал.2 от КТ, поради неплащане от страна на работодателят на дължимото ТВ.С оглед на спорния въпрос, дали е изплатено ТВ, са били назначени СИЕ, СГЕ, събрани са писмени и гласни доказателства.Разпитана е като свидетелка счетоводителката, при ответника, Р.Д., която посочва, че отчетността се е водила в тетрадка, която е била за вътрешно потребление и в нея се е водила цялата отчетност на аптеката.Посочва, че тетрадката не й предавана, само я е преглеждала.Свидетелката К. посочва, че  е  замествала ищцата, когато е отсъствала  за периода 15.09.-22.09.2014г. Заявява, че се е водила тетрадка за стоково-паричния отчет и данните в нея се нанасят от управителя на аптеката.Заявява, че подписа в тетрадката е бил на С..Посочва, че при напускане на ищцата тетрадката е изчезнала. ВЛ,  по допуснатата счетоводната експертиза, е извършило проверка  в счетоводството на работодателят и посочва, че при преглед на ведомостта, се е установило, че е имало подпис само за месеците януари- март 2015г. и 200лв. за м. май 2015г.Посочва, че е начислено ТВ за периода 03.03.2014г.-30.05.2015г. -3666,75лв. Посочва, че при приспадане на 200лв. за м. май 2015г. дължимата сума е 3466,76лв.С оглед оспорване от страна ищцата на подписите за м. януари, февруари и март 2015г. е назначена СГЕ. ВЛ посочва, че  подписите в  разчетно - платежни ведомости за посочените три месеца: януари- март 2015г., не са положени от лицето С.С.,   а са имитирани.От страна на ответника  е бил представен Протокол от 26.06.2015г. от извършена проверка от Инспекцията по труда, във връзка с жалба на ищцата.В тази връзка е представено и писмо от Инспекцията по труда, за което е издадено и съдебно удостоверение. В същото се посочва, че проверката е извършена по повод оплакване  на Св.С., че работодателят не е й е върнал трудовата книжка след прекратяван на ТПО.В писмото се посочва, че  при проверката не е констатирано нарушение  по изплащане на трудовото възнаграждение.

          С оглед на събраните доказателства , съдът приема, че на ищцата не и изплатено ТВ за посочения в ИМ период.На първо място  проверката на Инспекцията по труда е било във връзка с неоформяне и невръщане на трудовата книжка от страна на работодателя. Изложеното в писмото  на л.98, не обвързва съда да установи действителното положение с всички доказателствени средства.В молбата от 15.10.2015г.-л.82, изрично е било посочено, че се изискват допълнителни доказателства , само във връзка с заплащане на ТВ за месеците януари- март 2015г.А от СГЕ е установено, че подписите, във ведомостта за трите месеца, не са на Св.С.. Установи се, че счетоводните документи не са оформени по надлежния ред, а именно не съдържат подписа на работника, с което да удостовери, че е получил дължимото ТВ. Няма доказателства и за извънсъдебно признание, няма съставени и разходооправдателни документи. Плащането на осигуровки, същото не установява изплащането на ТВ.Освен това е недопустимо да се установява този факт   със свидетелски показания.  При това положение, съдът приема, че предявеният иск за ТВ за претендирания период е основателен и доказан.Относно размера , предвид и заключението по СГЕ, е изготвено допълнително заключение, в което ВЛ  включва и месеците януари- март 2015г. или общо дължимата сума е 4472,39лв.– сумата 3466,76лв. по първото заключение , без 200лв. за май месец 2015г. и сумата 911,83лв. по второто заключение.При това положение следва да се осъди ответникът, да заплати сумата 4378,59лв представляваща неизплатено трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за периода 03.03.2014г.-30.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-10.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 4672,39лв. , се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът приема, че трудовият договор е прекратен на осн.чл.327, ал.2 от КТ, което се установява от  представените доказателства на лист №9,10,12 от делото- волеизявление на работника до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение от 01.06.2015г.Съгласно съдебната практика и закъснение от един ден за изплащане на ТВ е достатъчно ,за да обоснове правото на работника по чл.327, т.2 от КТ. Разпоредбата на чл.335, ал.1 от КТ, предвижда, че трудовия договор се  прекратява писмено. Писмената форма за прекратяване на трудовия договор означава изразяване в писмена форма на волеизявлението, като същата е обикновена писмена форма, без никакви други допълнителни изисквания за нея. Съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, трудовият договор се счита за прекратен от момента на получаване на писменото изявление на работника, от работодателя.

Предвид изложеното, съдът приема, че издадените Заповед №003/24.06.20015г. и Заповед№004/29.06.2015г., се явяват незаконосъобразни, тъй като веднъж прекратен договора , не може да бъде прекратяван  отново.Следва само да се отбележи, че не бяха събрани и доказателства, че са извършени посочените в заповедта за уволнение нарушения.

При така изложеното, съдът намира, и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен.

По иска по чл.245, ал.2 от КТ

         Съгласно разпоредбата на чл.245,ал.2 от КТ разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.Трудовото възнаграждение се дължи помесечно. Ответникът е изпаднал в забава от първо число на месеца, последващ отработения до подаване на ИМ.ВЛ посочва, че общия размер на дължимото обезщетение е 290,66лв./258,75лв. по първото заключение  и 31,91лв. по допълнителното/ за периода 01.05.2014г.-30.05.2015г.Предвид изложеното следва да се уважи предявеният иск за сумата 290,66лв., като за разликата до 293,06лв. се отхвърли като неоснователен и недоказан.

          По иска с правно основание чл.221,ал.1 от КТ

          Съгласно чл.221, ал.1 от КТ, е че работодателя дължи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, т.2 от КТ.ВЛ е посочило, че дължимото обезщетение е в размер на 433,44лв./бруто/. При това положение следва да се уважи изцяло за сумата 433,44лв., представляваща обезщетение при забавяне изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

            По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

           При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.В заключението на ВЛ се посочва, че се дължи обезщетение за 8 р. д. неизползван платен годишен отпуск за 2015г. Според експертното заключение, което се кредитира от съда като обективно и компетентно, се установява, че дължимата сума е 130,88лв./бруто/ и чиста сума 117,80лв. При това положение следва да се уважи предявения иск за сумата 117,80лв. /чиста сума за получаване/,ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

          Предвид изхода на делото, съдът приема, че направеното възражение за прихващане се явява неоснователно и следва да се отхвърли.Не е установено, че работникът е уволнен за дисциплинарно нарушение, поради което не се дължи обезщетение в полза на работодателят по чл.221, ал.2 от КТ, а сумата 60лв. касае имуществена отговорност, която от една страна не е реализирана по съответния ред, а то друга- не е установено посоченото нарушение.

  Останалите доказателства и възражения съдът не ги обсъжда, като неотносими към спора.

          С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по делото в размер на 919,32лв., по компенсация.       Следва ответникът да заплати по сметка на ПлРС 355,14д.т. върху уважените искове-лв. и разноски за ВЛ-а в размер на 280лв.

           Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

             ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ Заповед №003/24.06.2015г.  и Заповед№004/29.06.2015г.  на Управител на ЕТ“М. ***, с които  е наложена дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратено трудовото правоотношение на С.Х.С., ЕГН**********.

          

          ОСЪЖДА на основание чл. 242 от КТ във вр. с. чл.128 от КТ ЕТ“М. М-М“, със седалище и адрес на управление  ***, ЕИК114012211, ДА ЗАПЛАТИ  на С.Х.С., ЕГН**********, сумата общо в размер 4378,59лв,, представляваща неизплатено трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ за периода 03.03.2014г.-30.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-10.07.2015г.  до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 4672,39лв., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

        ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал.2 от КТ ЕТ“М. М-М“, със седалище и адрес на управление  ***, ЕИК114012211, ДА ЗАПЛАТИ  на С.Х.С., ЕГН**********, 290,66лв./258,75лв. по първото заключение  и 31,91лв. по допълнителното/ за периода 01.05.2014г.-30.05.2015г., като за разликата до 293,06лв., ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.1 от КТ ЕТ“М. М-М“, със седалище и адрес на управление  ***, ЕИК114012211, ДА ЗАПЛАТИ  на С.Х.С., ЕГН**********, сумата от 433,44лв./ бруто /, представляваща обезщетение  при забавяне изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 10.07.2015г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ ЕТ“М. М-М“, със седалище и адрес на управление  ***, ЕИК114012211, ДА ЗАПЛАТИ  на С.Х.С., ЕГН**********, сумата от 117,80лв./чиста сума/, представляваща обезщетение за 8 р. д. неизползван платен годишен отпуск  за  2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 10.07.2015г. до окончателното й изплащане.

           ОТХЪРЛЯ направеното  от ЕТ“М. М-М“, със седалище и адрес на управление  ***, ЕИК114012211, възражение за прихващане на сумата за обезщетение за неплатен отпуск от 130,88лв. със сумата 289,12лв.,  претендирана като остатък от обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ и обезщетение за вреда в размер на 60лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ“М. М-М“, със седалище и адрес на управление  ***, ЕИК114012211, ДА ЗАПЛАТИ  на С.Х.С., ЕГН**********, направени разноски общо в размер 919,32лв., по компенсация.

            ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК “ ЕТ“М. М-М“, със седалище и адрес на управление  ***, ЕИК114012211,  ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на ПлРС,  сумата 355,14д.т. лв. върху уважените искове  и разноски в размер на 280лв. за ВЛ-а.

                Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен  съд в двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: