РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. , 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря Д.Т.Т.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20241860100256 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от от Р. Н. М., ЕГН: ********** в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете Н.Е.Г., ЕГН: **********
срещу нейния баща Е. П. Г., ЕГН: **********, с която се иска изменение на месечната
издръжка, която ответникът е осъден да заплаща на детето си по гр.д. №407/2015г. на РС-
Пирдоп от 120.00 лв. на 400.00 лв. с оглед изменение на обстоятелствата.
В исковата молба се твърди, че ответникът Е. П. Г. е баща на малолетното дете Н.Е.Г.,
родена на ********г. в гр.*******. Твърди се, че с решение №185 от 18.12.2015г. по гр.д.
№407/2015г. по описа на РС-Пирдоп родителските права по отношение на детето Н.Е.Г. са
предоставени на майката Р. Н. М., определено е местоживеенето на детето да е по адрес на
майката и е определен режим на лични отношения на бащата с детето. Със същото съдебно
решение бащата бил осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на
120.00 лв., считано от 02.09.2015г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска
от датата на падежа до изплащането й. Сочи се, че понастоящем Н. е на 12 години, като през
учебната 2023г./2024г. е записана като ученичка в 6-ти клас в ********. Сочи се, че от
определяне на издръжката със съдебното решение до настоящия момент е изминал дълъг
период от време- повече от 8 години, през които детето е физически израснало, на възраст е,
на която нуждите му от издръжка значително са се увеличили. Сочи се, че средномесечните
разходи за издръжка на детето са около 800 лв.- за храна, облекло, учебни помагала, за
обучение и спорт, за лечение при нужда и други инцидентни разходи., за посещение на
извънкласни платени занимания- школа по балет, както и за нужди, покриващи нормалните
1
ежедневни потребности на детето. Сочи се, че бащата не е давал други парични средства,
извън определената издръжка от 120 лв. месечно, въпреки настъпилите промени в социално-
икономическия живот в страната през годините. Сочи се, че майката е заета по трудово
правоотношение в търговско дружество ************* с брутно трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната, който доход е недостатъчен за
цялостната издръжка на Н.. Освен това, към момента присъдената издръжка на детето е под
минималния размер, предвиден в чл.142, ал.2 СК, който за 2024г. е 233.25 лв. Твърди се, че
бащата на детето е трудоспособен и работи на трудово правоотношение с доход по-голям от
този, който е получавал към момента на определяне на първоначалната издръжка. Отделно
от това, бащата нямал други алиментни задължения към други лица, а задължението му към
Н. за издръжка е безусловно до настъпване на нейното пълнолетие.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Е. П. Г. чрез адв.П. К. от АК-Пловдив, с който бащата заявява, че от определяне на
издръжката на дъщеря му през 2015г. наистина са изминали години и икономическата
обстановка в страната е променена, но същевременно с това дъщеря му отказвала какъвто и
да е контакт с него Сочи, че работи, но страда от редица заболявания, а също така пътува по
няколко пъти в седмицата до гр.*******, тъй като жената, с която живее на семейни начала
работи и живее в гр.*******. Жената, с която живее, не била в състояние да му помага
финансово. Той самият твърди, че работи във фирма *********- гр.Пирдоп, като средната
му заплата за последните 12 месеца се равнява на 1106.36 лв.. Сочи, че всеки месец, освен
обичайните разходи за живот, дава минимум 200 лв. за лекарства, които не са покрити от
НЗОК, тъй като страда от редица заболявания: киста на костите на ляв крак; натрошен
минискус; травма на око, извадено през 1982г.; парезис на лява ръка; прищипан нерв на лява
ръка; дискова херния на гръбнака. За всички тези заболявания твърди, че приема лекарства.
Поради това за него сумата от 400 лв. месечно за издръжка на дъщеря му Н. била непосилна
и ако я заплаща, счита, че ще живее под прага на бедността. С оглед заявеното, ответникът
моли съда да постанови решение, с което да измени издръжката на дъщеря му на 250.00 лв.
месечно.
В първото съдебно заседание ищцата Р. Н. М. се явява лично и с пълномощника си
адв.С. Е. от САК, която поддържаа предявената искова молба. В последното съдебно
заседание ищцата не се явява, а процесуалният й представител адв.Е. взема становище по
съществото на делото като моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Счита, че по делото се събрали достатъчно доказателства, които
обосновават извод за уважаване на иска изцяло. Адв.Е. моли за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът Е. П. Г. се явява лично в проведените съдебни заседания, като се
представлява от упълномощената адв.П. К. от АК-Пловдив. Страната оспорва иска за
претенцията над 250 лв. месечно, като ответникът изразява съгласие, при сключване на
спогодба, да заплаща максимално 270 лв. месечно за издръжка на дъщеря си, на което
предложение насрещната страна не се съгласява. В хода на устните състезания адв.К. моли
2
съда да уважи иска частично до размер от 270 лв., които предложило като вариант за
споразумение, защото тези пари е възможно от страна на ответника да бъдат платени и би
ги отделил за детето си, въпреки че това ще му е трудно. Адв.К. заявява, че по един
безспорен и категоричен начин било доказано, че ответникът Е. Г. има най-различни
болести, поради което се налага да купува скъпи лекарства ежемесечно, които не се поемат
от здравната каса. Необходимо било да ходи на изследвания и лекари в други градове, а
често трябвало да си взима и болничен. Поради това заплатата му варирала и най-ниският й
размер бил около 800 лв. месечно. При такава заплата за него ставало невъзможно да
покрива сумата, поискана от ищцата, още повече, че и двете му деца не желаят никакъв
контакт с него, не го поздравяват на улицата, не го канят на празници и преди, когато им е
предлагал подаръци и грижа, те са отказвали. И тази страна претендира разноски и моли
искът да се отхвърли за сумата над 270 лв. месечно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Към исковата молба е приложено удостоверение за раждане на Н.Е.Г. серия КМР №
***, издадено на ********г. от община *******, видно от което Н.Е.Г. е родена на
********г. от родители Р. Н. М. и Е. П. Г., за което е издаден акт за раждане № *** от
********г.
Видно от решение №185 от 18.12.2015г. по гр.д. 407 от 2015г. по описа на РС-Пирдоп,
с него упражняването на родителските права по отношение на Н.Е.Г. и вече пълнолетната
към момента нейна сестра В.Е.Г. е предоставено на майката- Р. Н. М., при която е
определено и местоживеенето на децата, а на бащата Е. П. Г. е определен режим на лични
отношения с децата. Със същото решение бащата е осъден да заплаща на дъщеря си Н.Е.Г.
месечна издръжка в размер на 120.00 лв., а на дъщеря си В.Е.Г. месечна издръжка в размер
на 150.00 лв., платими чрез тяхната майка и законен представител, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска от датата наа падежа до изплащането и до настъпване на
основания за изменение или прекратяване на издръжката. Видно от мотивите на съдебното
решение, ответникът Е. Г. и към онзи момент е работил в същата фирма- ********* ЕООД с
месечно брутно възнаграждение от около 790 лв., декларирал е жилище и автомобил и е
доказал с медицински документи трайно намалена работоспособност 32 % заради разкъсна
рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани. С това съдебно решение съдът
е приел, че общата необходима спрямо нуждите на детето Н. Г. издръжка е 220 лв. /като към
онзи момент детето е било на 4 години/, от които бащата трябва да заплаща 120 лв.
Видно от представеното удостоверение за настоящ адрес изх. №484/28.09.2015г.,
издадено от община Пирдоп, адресната регистрация на Н.Е.Г. е в гр.***********, считано от
28.09.2015г.
Към исковата молба е представено удостоверение изх. № 69/07.12.2023г., издадено от
*******, в уверение на това, че Н.Е.Г. е била записана в 6 ти клас, дневна форма на
обучение през учебната 2023/2024 г. в учебното заведение и посещава редовно учебни
занятия.
3
Представено е към исковата молба и удостоверение изх. № 1938/01.02.2024г.,
издадено от ***********, за доходите на Р. Н. М. за периода февруари 2023г. до декември
2023г., които нетно за периода възлизат на 7317.69 лв., което средномесечно се равнява на
около 665 лв.
Към отговора на исковата молба е приложено удостоверение изх. № 1/29.04.2024г.,
издадено от ********* ЕООД относно възнаграждението, получавано от Е. П. Г. за периода
от април 2023г. до март 2024г. Общо нетният доход на лицето за посочения период е
отразено, че възлиза на 13276.16 лв., което средномесечно се равнява на 1106 лв., като през
повечето месеци лицето е получавало нетно 1238.46 лв., а през някои месеци - под 1000 лв.
Към отговора на исковата молба, в подкрепа на твърдението, че ответникът страда от
различни заболявания, са приложени няколко на брой епикризи от различни лечебни
заведения за периода от 1978г. до момента. Най-актуалните епикризи са от 2023г. и от тях е
видно, че на ответника Е. П. Г. са правени рехабилитационни процедури на крак през април
2023г., след като преди това през януари 2023г. е оперативно лекуван в областта н колянната
става заради лезия на латералния минискус. Представена е и рецепта за лекарства, с касов
бон за закупуването им през февруари 2024г. на стойност 98.86 лв., както и фактура на
стойност 196.50 лв. от януари 2023г. за закупуване на други медицински продукти. Видно от
друга епикриза от 2017г. ответникът страда и от увреждания на междупрешленните дискове
в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
Изискан е по делото социален доклад от компетентната социална институция-
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пирдоп. Такъв е представен с изх. № ПР/Д-СО-
ПП/11-005/01.07.2024г. Социалните служители са провели телефонни разговори с майката,
доколкото същата е установила месторабота и пребиваване в гр.Поморие, провели са среща
и разговор с бащата, а също са използвали и служебна информация, за да изготвят доклада.
Посочено е в доклада, че майката Р. Н. М. полага основни грижи за детето Н.Е.Г. и
задоволява основните му битови, здравни и образователни потребности. Посочено е, че до
момента в Отдел „Закрила на детето“ в гр.Пирдоп не са постъпвали сигнали за неглижиране
на детето в средата, в която се отглежда. Не били постъпвали сигнали и от училището на
момичето – ********** за допуснати неизвинени отсъствия и отрицателни прояви на детето,
както и за налагани санкции по Закона за предучилищно и училищно образование. Майката
е предоставила информация, че жилището, в което се отглежда детето е апартамент в
гр.*********. Относно трудовата заетост на родителите е отразено, че бащата Е. Г. работи
във фирма ********* ЕООД гр.Пирдоп като строителен работник, а майката Р. М. от
14.06.2024г. работи като камериерка във фирма ********* гр.Пирдоп с месторабота в
момента в гр.Поморие. Майката е съобщила, че няма добра комуникация с бащата на детето
и че решенията за отглеждането на детето ги взима сама, а бащата единствено заплащал
ежемесечно издръжка до момента в размер на 120 лв. месечно. Бащата пък е съобщил, че от
години няма контакт с дъщеря си и тя не иска да се среща с него. В заключение в социалния
доклад е посочено, че майката Р. М. е родителят, който е пряко ангажиран с грижите за
малолетната Н. Г. и полага необходимите грижи за нея, като според социалните служители
4
от значение е осигурявнето на средства за издръжка и от двамата родители, тъй като по този
начин по-пълно биха били задоволени потребностите на детето. Счетено е, че размерът на
издръжката следва да се увеличи както според нарасналите нужди на детето, така и предвид
обстоятелството, че присъдената издръжка към момента е под определения в Семейния
кодекс размер.
Разпитани са по делото двама свидетели- по един доведен от всяка страна.
Ищцовата страна е ангажирала като свидетел по-голямата вече пълнолетна дъщеря на
страните- В.Е.Г.. Момичето е на 18 години и заявява, че живее заедно с майка си и по-
малката си сестра в жилището им в гр.*********, като сестра й е на 12 години, 6-ти клас в
**********. Твърди, че сестра й ходи на балет и таксата й е 20 лв. на месец. Отделно от това
ежемесечно за сестра й се купували дрехи, обувки, консумативи за училище. Казва, че вкъщи
консумират нормална храна от магазина, като често купуват плодове и зеленчуци, като
гледат да купуват здравословни храни и да избягват консервирана и нездравословна храна.
Джобните пари, които се дават на сестра й за училище сочи, че са по 10 лева на ден.
Свидетелката казва, че майка й работи на минимална работна заплата, а на нея самата от 16-
годишна възраст се наложило да работи, за да може да подпомага семейството си
финансово. За себе си казва, че тази година е завършила училище, но от страна на баща си
не е получила никакво финансово подпомагане за абитуриентския бал. Свидетелката твърди,
че от училището на сестра й организират редовно екскурзии, на които тя иска и е
препоръчително да ходи. Близка такава екскурзия щяла да се проведе на 01.6.2024г. и
размерът на таксата, който трябвало да заплати семейството, бил 50 лв., като отделно трябва
да й се предоставят джобни пари за деня. Свидетелката казва, че семейството им не ходи на
море, защото нямат финансова възможност. Относно здравословното състояние на сестра си
твърди, че преди две години установили, че момичето има затруднения с виждането на
далеч, което наложило платен преглед при специалист и слагане на очила, като на 6 месеца
ходят на профилактични прегледи, а последното увеличиение на диоптера наложило
закупуването на нови очила на стойност 150 лв. преди една година пък се наложило сестра й
да сложи брекети, тъй като състоянието на зъбите й било влошено. Заплатили прегледите
при специалисти, а самите брекети, които трябва да носи, били на стойност около 1500 лв.
Свидетелката твърди, че баща им не е помогнал за никой от тези разходи на сестра й, които
изброява. Свидетелката твърди още, че не поддържат контакти с баща си и това е
предшествано от години на неразбирателство, като ако се срещнат, се поздравяват, но нищо
повече. Казва, че баща им е искал да ги води на екскурзии, но това е било преди доста
години, а и те са отказвали, тъй като не се чувстват добре в неговата компания. Преди били
ходили все пак при баща си, предимно сестра й ходела в дните по режима. Към момента не
го канели на рождени дни и събития и той не им се обаждал, за да ги поздрави.
Свидетелката казва, че последният размер на нейната издръжка, който баща й плащал, бил
150 лв., но откакто навършила пълнолетие спрял да го плаща. За сестра й баща им
превеждал издръжка винаги точно колкото е по решението и не давал никакви
допълнителни пари.
5
Разпитана е като свидетел и Х.С.С., с която ответникът Е. Г. съжителства на
съпружески начала. Свидетелката С. казва, че живее с ответника от около 6 години, като по
принцип тя работи в гр.*******, той в гр.Пирдоп и пътуват /единият или другият/ към някое
от двете населени места, за да са заедно. Свидетелката твърди, че откакто са заедно
ответникът е претърпял две операции на краката- едната в село Доганово, другата в Елин
Пелин. След това възстановяването му продължавало около 6 месеца. Той нямало как да се
придвижва сам и тя го транспортирала. Ходели след операциите да му слагат инжекции,
които не били малки суми. По 150 лв. му искали само, за да му бият една инжекция.
Повечето лекарства пък не се поемали от здравната каса. Някои ги поръчвали и по интернет,
защото ги нямало в аптеките. Едното лекарство било над 300 лв., но било задължиелно да го
ползва и го поръчвали на 3 месеца. Разходите на ответника на месец само за лекарства били
около 200-250 лв., а отделно трябвало да ходи и на прегледи. Свидетелката не познава лично
децата на ответника, а само визуално. Не знае каква точно издръжка им заплаща месечно, но
знае, че спазва решението и превежда точно парите, без закъснение по банков път. Казва, че
е била свидетел как той звъни на децата по телефона и иска да разговаря с тях, да се срещат,
но те не вдигат. Винаги им звънял за рождените дни, но те не откликвали. Знае, че е ходил и
да иска да ги вземе, но му е било отказвано. Свидетелката казва, че и двамата с фактическия
й съпруг работят, но тя не може да му помага и той поема своите разходи сам. Знае, че
доходите му са около 1000-1200 лева месечно, но има зимни месеци, през които не работят и
тогава доходите падат доста, а разходите са си едни и същи всеки месец- храна, сметки,
лекарства, като отново акцентира, че за лекарства отиват най-много. Свидетелката казва, че
за момента не се очертават други операции, но състоянието на Е. не се подобрява, ръката му
също била зле, имал и дискова херния. Всички пътувания за прегледи, които все още се
налагало да прави, се финансирали с лични средства. За ядрено-магнитен резонанс платили
около 400 лв. плюс пътни разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл.150 вр. чл.143, ал.1 СК за увеличаване
размера на присъдената на малолетната Н.Е.Г. издръжка.
Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
На първо място, безспорен и доказан по несъмнен начин е фактът, че ответникът Е. Г.
е баща на малолетната Н.Е.Г. (12-годишна към момента) и до настоящия момент той е
заплащал издръжка от 120 лв. месечно за детето, какъвто размер е постановил РС-Пирдоп
през 2015 г. със решението по гр.д. №407/2015г.
Установява се и че ответникът е баща и на по-голямата сестра на Н.- В.Е.Г.,
навършила пълнолетие през 2023г., до който момент е заплащал и на нея издръжка, в размер
на 150 лв. месечно, чието заплащане е преустановил с навършване на пълнолетие на
момичето.
Спорен в настоящото производство е въпросът налице ли са предпоставките на чл.150
6
СК за изменение на определената по гр.д. № 407/2015 г. на Районен съд- Пирдоп издръжка
за детето Н. над сумата от 250 лв. /колкото ответникът е заявил, че може да заплаща/, следва
ли издръжката да бъде увеличена над този размер и с колко.
За да се уважи предявеният иск по чл.150 СК следва да се докаже изменение на
условията, при които е присъдена първоначалната издръжка. В т.19 на ППВС №
5/16.11.1970г. е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата” като е
посочено, че такова ще има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на
издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно
наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание.
Съдебната практика приема също така, че под „траен характер” следва да се определи онова
ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди
изменението на обстоятелствата. С Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на ВС и
Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС е прието, че възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация,
а нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях по отделно, като те
дължат издръжка, независимо от това дали са работоспособни и могат да се издържат от
имуществото си. Цитираните принципи са установени, както с разпоредбите на чл.142 СК,
чл.143, ал.1 и ал.2 СК, така и със съдебната практика.
За претендираната издръжка над 250 лв., които са над определения законоустановен
минимум на издръжката по чл.142, ал.2 СК /който в момента е 233.25 лв./ в тежест на
ищовата страна е доказване на фактите, които водят до нарастването на нуждите, както и
самите нараснали нужди на детето, каквото нарастване се твърди, че се наблюдава, както и
нарасналите възможности на бащата- ответник по делото, каквото твърдение също фигурира
в исковата молба.
Съдът намира, че с ангажираните писмени и гласни доказателства се доказаха
обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото и по-конкретно - свързани с
проблематиката увеличили ли са се или не нуждите на детето Н. Г. от 2015г. насетне, по
какъв начин и в какъв аспект и има ли положителен ръст във възможностите на ответника.
Основен факт, който съдът установи, е че издръжката на детето Н. Г. е актуализирана
преди близо 9 години. Този период е особено дълъг и е белязан от инфлационни процеси от
една страна, а от друга страна неминуемо е свързан с физическо съзряване на детето, което
към онзи момент е било на 4 години, а към настоящия момент е на 12 години.
За изминалия период детето се е трансформирало от невръстно малолетно момиче в
съзряваща тийнейджърка. Израснала е физически, а нуждата от смяна на дрехи и обувки е
ежесезонна. Налице са при момичето специфичните за всяко младо момиче нужди от
подходящо облекло, подходяща козметика, подходяща културна дейност и подходящи
7
социални партньорства. Всяко излизане на момичето от дома, несъмнено обуславя детето да
има и джобни пари. Категорична е съдебната практика, че при преценка основателността на
иск за изменение на издръжката, се взема предвид възрастта на детето. В настоящия случай,
промяната във възрастта на момичето обхваща близо години от живота му и то такива, които
са съществени за развитието му, т.е. настъпили са множество промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран.
Трудно доказуем е месечният размер на паричните разходи за дрехи, обувки и храна на
детето. Документи за закупуването на такива стоки не са представени, а дори и да бяха
представени, те не могат да са категорично доказателство, че закупеното отговаря на
нуждите на детето. В този смисъл, съдът отчита свидетелските показания на сестрата на
ищцата- В. Г., която общува ежедневно и непосредствено със сестра си и живее в едно
домакинството с нея и майка си. Според нейните наблюдения ежемесечно се правят разходи
за закупуване на дрехи, обувки и училищни пособия за сестра й; ежемесечно се заплаща
такса за балет; ежедневно й се дават джобни пари. Според съда пълноценното хранене и
подходящият хранителен режим на израстващо момиче (каквото е Н. Г.) изисква отделянето
на бюджет поне от 250 лв. месечно. Като ученичка Н. неминуемо се храни и в училищна
среда, където следва да заплаща консумираната храна и напитки, и житейски неприемливо е
момиче на тази възраст да не разполага поне с 10 лв. дневни пари за храна, колкото й се
дават, за да може да има две пълноценни хранения с подходяща храна и напитки. Отделно от
това, вечерните хранения на детето в домашни условия също са свързани с не малък разход,
доколкото майката следва да закупува продукти и да приготвя храна, която отново да е
подходяща за интензивно израстващата Н.. При предходното определяне на издръжката
детето се е хранило по съвсем друг начин и с много по-малко храна, предвид възрастта.
Парични средства за храна са били заделяни и тогава, но хранителните продукти са най-
бързо поскъпващите стоки и за 9 години стойността на този разход се е изменила в посока
„увеличение“ и то многократно. Отделно от това, към 2015г., когато детето е било 4-
годишно, не се е налагало да получава джобни пари за училище, тъй като такова не е
посещавало.
За период от 9 години се е променила финансовата обстановка в страната и
покупателната възможност на парите е намаляла, което също трябва да се отчете.
Изменението в покупателната способност на парите съдът приема, че цялостно е
рефлектирало върху бюджета на домакинството на Н. Г., както и на възможностите за
задоволяване на потребностите на момичето от пълноценна храна, здравеопазване и
образование, още повече, че майка й работи на минимално възнаграждение и години наред е
отглеждала нея и сестра й само с това минимално възнаграждение и получавана издръжка,
която по размер е била не само недостатъчна, но и далеч под минималната.
Отделно от това, несъмнено се доказа, че в процесния период от време, Н. е преминала
от ниво „детска градина“ в „училищно“ ниво на образование. В сравнение с 2015г., Н. има
едно същностно нови разходи – за учебници, учебни пособия и училищно облекло, които са
съществен разход от бюджета на семейството.
8
Тези изменения, които бяха обсъдени, а именно: израстването на детето, започването
на училищен етап от живота му и промяната на покупателната способност на парите, имат
траен и продължителен характер и може да се направи обоснован извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /в този смисъл Р.
№ 2469/1971г. на II г.о. на ВС/.
Установи се от свидетелските показания, че за детето има и други разходи- за
извънкласни дейности/ „балет“/, както и за корекция за зрение и зъбен статус, които са
наложили както на определени лекари, така и закупуване на коригиращите консумативи-
очила и брекети.
Във връзка с изложеното съдът намира, че нуждите на непълнолетната Н. Г., са се
увеличили значително в сравнение с тези от 2015 г. При отчитане изменението в разходите и
възрастта на детето, семейството трябва да разполага с минимален бюджет за издръжката на
Н., както следва: за дрехи, обувки, козметика - 100 лв. месечно; за учебници и училищни
пособия – 80 лв. месечно; за храна в училище и у дома - 300 лв. месечно; за здраве- 50 лв.
месечно; за други нужди /културни, социални и извънкласни дейности/ - 50 лв. Сумата
възлиза на около 580 лв. месечно. От тази сума бащата следва да заплаща по-голяма част –
320 лв., а майката- останалата част, като се има предвид, че тя осъществява пряката грижа по
отглеждането на детето и осигурява бита му.
Сумата, на която са оценени нуждите на детето Н. Г. - 580 лв., е недостатъчна за
охолен живот и изключва задоволяване на нужди над обикновените, но именно
„обикновените нужди“ са тези, които издръжката цели да гарантира.
Съдът следва да извърши преценка и относно способността на бащата Е. Г., от когото
се претендира заплащане на издръжка, да предоставя такава с оглед евентуално трайно и
съществено увеличаване на възможностите му на задължено лице. Тази предпоставка за
увеличаване размера на издръжката е алтернативна на предпоставката „трайно и съществено
увеличаване на нуждите на правоимащия“, за която пък вече бе обсъдено по-горе в
мотивите, че е налице в настоящия случай. След преценка на събраните доказателства,
съдът намира, че възможностите на бащата не са по-добри в сравнени с тези от 2015г. Към
момента на определяне на предходния размер на издръжката доходите му са били по-ниски,
но не са се увеличили съществено за 9 години, само са актуализирани с цел покриване на
инфлацията. Отделно от това, бащата се установява, че страда от няколко заболявания, които
са наложили оперативни интервенции и които неминуемо нарушават трудовите му
възможности, но и също така са свързани с продължаващо и към момента закупуване на
лекарства. Цялостната преценка на възможностите на бащата води до извод, че същите не са
нараснали в сравнение с момента на предходното определяне на издръжката на дъщеря му
Н.. Това обаче се оказва без правно значение, предвид установените и нараснали нужди на
детето в случая. От друга страна, за бащата е отпаднал към момента разходът за издръжка на
другата му дъщеря, който е заплащал до скоро, което пък позволява да поеме дължимото
увеличиение за издръжката на по-малката си дъщеря без съществено да се промени сумата,
която до момента е заплащал.
9
Обстоятелството дали бащата е давал парични суми на дъщеря си, извън тези по
издръжката, не може да рефлектира върху изводите на съда, че са налице предпоставки за
увеличение размера на издръжката, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Отношенията между двамата, на които ответникът акцентира, а именно: че дъщеря му не
желае да общува с него и да се срещат, също не се отразяват на задължението му като
родител да предоставя дължимата издръжка. Определянето на увеличен размер на
издръжката и вменяването на регулярност в заплащането й чрез съдебното решение
гарантират интересите на детето, които са водещи в случая.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира предявения иск за основателен до
размера от 320 лв. месечна издръжка за Н. Г., считано от завеждане на исковата молба на
24.04.2024г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. В останалата част- до
пълния предявен размер на иска от 400 лв. същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, ответникът Е. Г. следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на РС-Пирдоп върху увеличения размер на издръжката на Н. Г. (4% върху
увеличените платежи за 3 години), а именно: 288.00 лв. Ищците по искове за издръжка са
освободени от заплащане на държавна такса (чл.83, ал.1, т.2 ГПК), поради което за размера,
за който искът е отхвърлен, държавна такса не се дължи.
С оглед изхода на спора и частичното уважаване на исковете ответникът дължи
съразмерно с уважената част на исковете /чл.78, ал.1 ГПК/ част от сторените разноски за
адвокатски хонорар на ищцата, каквото искане е отправено от процесуалния представител
адв.Е.. Припадащата се част от адвокатския хонорар, която ответникът следва да заплати,
съразмерно с уважената част от иска, е 400 лв. Ответникът също е претендирал заплащане
на разноски за адвокатски хонорар и такива следва да му се присъдят съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно: 100 лв.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, в частта за присъдената издръжка.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК вр. чл.143, ал.1 СК, размера на издръжката, която
Е. П. Г. е осъден по силата на Решение № 185/18.12.2015 г. по гр.д. № 407/2015г. на РС-
Пирдоп да заплаща на малолетното дете Н.Е.Г., ЕГН: **********, като Я УВЕЛИЧАВА от
120.00 лв. месечно на 320.00 лв. /триста и двайсет лева/ месечно и ОСЪЖДА Е. П. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр.************ ДА ЗАПЛАЩА издръжка в увеличения й размер –
320.00 лв. /ТРИСТА И ДВАЙСЕТ ЛЕВА/ МЕСЕЧНО на детето Н.Е.Г., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Р. Н. М., ЕГН: **********, считано от
10
предявяване на иска на 24.04.2024 г. до настъпване на основания за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на падежа до изплащане на дължимата сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част за горницата над 320.00 лв. до пълния размер на претенцията от 400.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е. П. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр.****************** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. М., ЕГН: **********, адрес: гр.Пирдоп, обл.
Софийска, ул. „Цар Освободител“ №103, вх.А, ет.6, ап.18 сумата от 400.00 лв.
/четиристотин лева/, представляваща заплатени от ищцата разноски за адвокатски хонорар,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. Н. М., ЕГН: **********, адрес:
гр.**************** ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр.******************* сумата от 100.00 лв. /сто лева/, представляваща заплатени от
ответника разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Е. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.**************************6 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-Пирдоп
държавна такса върху увеличения размер на издръжката, в размер на 288.00 лв. /двеста
осемдесет и осем лева/.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението в частта за увеличения размер на издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано
от 17.07.2024 г. пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
11