№ 29
гр. Враца , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
като разгледа докладваното от Камелия П. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20211400500199 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 121 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на "ЦЕНТРОМЕТ"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от изп. директор В. А., чрез адв. К. Т., против
определение № 260447 от 04.03.2021 г., постановено по гр.д. № 3557/2020 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което по направено от ответника възражение е прекратено
производството, образувано по искова молба на жалбоподателя срещу "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, гр. София, и делото е изпратено по подсъдност на
Районен съд гр. София.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Посочва се, че компетентния съд се
определя по правилата на чл. 113 ГПК, тъй като претенцията на дружеството произтича от
облигационни отношения с ответника по повод захранване с електрическа енергия на негов
обект, поради което той се явява "потребител на енергийни услуги" по смисъла на пар. 1, т.
41б от ДР на Закон за енергетиката /ЗЕ/. Цитира се съдебна практика, обобщавайки извод от
нея, че изборната подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителски
спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а
следва да намери приложение "за всички спорове между потребители и доставчици на
услуги". При тези съображения се иска определението да бъде отменено, а направеното
възражение за местна неподсъдност на делото – оставено без уважение.
Ответника по частната жалба е редовно уведомен за нея и в срока по чл. 276 ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че подсъдността на делото
следва да се определи по общия ред на чл. 105 във връзка с чл. 108, ал. 1 ГПК. Излага довод
за неприложимост на чл. 113 по аргумент, че от формулировката на текста, сравнението й с
тази на чл. 105 ГПК, както и по арг. от пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, се извежда, че качеството
1
потребител принадлежи само на физически лица, а в случая ищецът е юридическо лице –
търговец. С тези мотиви счита определението за правилно и моли то да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази оплакванията в жалбата,
становището на другата страна, данните по делото и изложените от районния съд
мотиви относно подсъдността на делото, намира следното:
Районният съд в гр. Мездра е бил сезиран с искова молба от "ЦЕНТРОМЕТ"АД гр. Враца
срещу "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД гр. София с искане последното да бъде
осъдено да му заплати сумата от 4683,09 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи, които ищецът е извършил за леене на риза леярски № 6711,
както и сумата от 5366,91 лева – обезщетение за пропуснатата полза от невъзможността да
реализира печалба от продажбата на риза леярски № 6711, ведно със законната лихва върху
тези суми. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че
претендираните вреди са настъпили от неизпълнение на задължението на ответника за
известяване на ищеца за предстоящо прекъсване на ел. захранването.
След получаване на исковата молба ответникът "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД
гр. София е направил възражение за местна неподсъдност на делото на Районен съд – Враца
с аргументи, идентични на тези, изложени в отговора на въззивната жалба.
Видно от извършената служебно в търговския регистър справка, а и от посочването в
отговорите и другите писмени доказателства по делото е, че седалището на ответника е в гр.
София.
При тези данни и с оглед направеното възражение за местна неподсъдност на делото
решаващият състав е прекратил производството по делото и е изпратил последното за
разглеждане на компетентния според него съд – Районен съд гр. София.
Врачанският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания
съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за
установено от правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
За определяне на компетентния да разгледа делото съд е необходимо да се даде отговор на
спорния въпрос по делото, релевантен за разрешаването на спора, а именно следва ли съдът
при определяне на местната подсъдност спрямо предявен иск от юридическо лице в
качеството му на потребител по § 1, т. 41 б от ДР на Закона за енергетиката да приложи
разпоредбата на чл. 113 ГПК.
С нормата на чл. 113 ГПК законодателя, с оглед гарантиране определени законови
облекчения във връзка с воденето на съдебни процедури за защита правата на потребителите
в Република България, закрепва законово изключение от общите правила на местната
подсъдност, давайки възможност исковете на и срещу лица, имащи качеството
"потребители" да се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Подсъдността по чл. 113 ГПК
намира приложение не само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в
2
Закона за защита на потребителите, но следва да намери приложение „за всички спорове
между потребители и доставчици на услуги”.
От това принципно разбиране следва да се изходи, за да се даде отговор на повдигнатия
спор за подсъдност. В тази връзка релевантен е въпроса представлява ли ищецът –
юридическо лице, потребител на енергийни услуги по смисъла на §. 1,т. 41б от ДР на Закон
за енергетиката, и потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на Закон за защита на
потребителите.
Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 1 ДР ЗЗП "потребител" е само физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. За да бъде изключено всяко съмнение, което би
могло да възникне във връзка със статута на едноличния търговец (по чл. 56 и сл. ТЗ),
същата дефиниция предвижда, че "потребител" е и всяко физическо лице, което като страна
по договор по ЗПП действа извън рамките на своята търговска професионална дейност.
Следователно законодателят категорично посочва, че потребител по смисъла на ЗЗП е само
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. От друга страна, съгласно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "потребител на енергийна услуга" би могъл да бъде както краен клиент по смисъла на
§ 1, т. 27г ДР ЗЕ (клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване), така и ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия или природен газ. Ето защо понятието "потребител на енергийна услуга" по смисъла
на § 1, т. 41б ДР ЗЕ не е идентично с понятието "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР
ЗЗП, поради което подсъдността, въведена в чл. 113 ГПК, би била приложима по отношение
на потребител на енергийна услуга, само ако този потребител е физическо лице, купуващо
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а не във връзка със своята
търговска или професионална дейност, и не ако се касае за юридическо лице, потребител на
енергийна услуга. В този смисъл е определение № 440 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 3350/2019
г. на ВКС.
Същевременно сам ищецът сочи, че доставяната му енергийна услуга е за задоволяване
нуждите не негов производствен обект. Възникналият между страните съдебен спор е по
повод твърденията на ищеца, че ответното дружество не е изпълнило договорните си
задължения да извести ищеца за предстоящо прекъсване на ел. захранването на посочения
по – горе обект.
Преценено от гледна точка на въпроса, с който е сезиран настоящият съдебен състав,
мотивите по-горе дават основание да се приеме, че ищецът не действа като потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП. В случая не е налице потребителски спор и местната
подсъдност следва да се определи съобразно общата разпоредба на чл. 108, ал. 1 ГПК, по
силата на която местно компетентен да разгледа предявения иск като първа инстанция се
явява районния съд, в чийто район се намира седалището на ответника, който в случая е
Районен съд гр. София.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, Окръжен съд - Враца, в
настоящия съдебен състав,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260447 от 04.03.2021 г., постановено по гр.д. №
3557/2020 г. по описа на Районен съд – Враца.
ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд – Враца за постановеното определение.
Определението не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 274, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4