Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260724 08.03.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 15077 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК
********* против А.П.Д., с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7,
т.11, т.17, чл. 33 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.08.2016 г. между ответника и трето лице –
кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен
договор за кредит № ….., под формата на електронен документ по реда на ЗПФУР.
Била предоставена сумата от 600 лева, която следвало да бъде върната в срок от
30 дни – 14.09.2016 г., ведно с договорна лихва и такса за експресно
разглеждане на документи.
Според ОУ – ответникът имал право да кандидатства за втори кредит,
преди да е върнал първия, което и сторил. При отпускане на доп. сума, договорът
се изменял чрез подписване на нов, без промяна на съществуващите условия, с
изкл. на размера на задълженията. Същият бил изменен на 19.08.2016 г.,
25.08.2016 г., 30.08.2016 г., два пъти на 07.09.2016 г., с получаване на – 150
лева; 50 лева; 50 лева; 50 лева и 50 лева, с последна падежна дата 18.10.2016
г.
Въпреки настъпването й и опитите за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът не погасил. На осн. т.13.3а ОУ, кредиторът начислил наказателна
лихва.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за
присъждане на сумите от общо: 950 лева
– главница; 914,69 лева – наказателна
лихва за периода 19.10.2016 г. – 22.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на ИМ в съда – 24.09.2019 г. до окончателното
погасяване и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва исковете.
Липсвали доказателства за наличие на твърдените облигационни
правоотношения, вкл. ел. изявление за потвърждаване от ответника. Отделно –
договорът бил нищожен, поради противоречие с чл. 11, ал.1, т.9-12 ЗПК – нямало
упоменати условия за прилагане на лихвения процент; размерът на възн. лихва не
бил регламентиран; нямало разпределение на вноските по пера при плащане; не
ставало ясно как е определен общият размер на посочените за дължими суми и
какви вземания се включват в тях; нямало погасителен план; клаузата за
начисляване на наказателна лихва била недействителна, като противоречаща на чл.
33 ЗПК и на добрите нрави, т.к. нарушавала принципа на справедливост. Оспорва
цесията като недействителна и непородила действие, поради липса на съгласие за
цената и неположени подписи на последна страница от страните. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Твърдените
договор за кредит с изменения са сключени по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията
между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора
става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно
изявление, чрез активиране на изпратен линк за потвърждение. За да установи възникването
на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР,
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора.
Съобразно ангажираните доказателства – договори, ОУ
и СТЕ, която се кредитира изцяло от съда – като компетентна, ясна и неоспорена
от страните, съдът приема, че сочените облигационни отношения са възникнали.
Тъй като договорът за кредит е сключен под формата
на електронен документ, последният, ведно с ОУ, са представени по делото на хартиен
носител, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора са посочени личните данни
на кредитополучателя – ответник. Уговорени са – предоставена сума от 600 лева,
а впоследствие – на още общо 350 лева на датите - 19.08.2016 г., 25.08.2016 г., 30.08.2016 г., два пъти
на 07.09.2016 г., конкретни лихвени проценти, ГПР, срок за
връщане, общо дължима сума. Съобразно съдържанието на договора, съдът не
споделя възраженията на ответника за недействителността му/им на осн. чл. 22 ГПК, поради нарушени изисквания на чл. 11, ал.1 т.9-12 ЗПК. Договорът е сключен
в писмена форма, измененията му също, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, ГПР, фиксираният лихвен процент, общият размер на
всички плащания, условията за издължаване, елементите от общата стойност на
кредита, датите на плащане и размерът на погасителната вноска. Погасителен план
не се изисква, т.к. е уговорено плащане само на една вноска в 30 дневен срок. Договорът
не е недействителен на посочените основания.
Дори да се приеме различно становище, то, съгласно
чл. 23 ЗПК, на връщане подлежи чистата стойност на получения кредит, която се
претендира в процеса.
Относно оспорването на ел. изявление и наличието на
облигационни правоотношения – възраженията също не се споделят.
В ОУ е регламентирано, че договорът се сключва по
искане на кредитополучателя след регистрация в системата на www.vivus.bg или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и
извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на
началната страница на дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние.
Според т. 3.1 ОУ - страните изрично се съгласяват - съобщенията по електронната
поща да имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП.
Прието е заключение на СТЕ, според което - след
справка в електронната система за предоставяне на кредити на „4финанс” /с търговска марка „Вивус”/ - …., е установено, че е наличен профил на
ответната страна А.П.Д., с посочени лични данни, електронен адрес и телефонен номер, както и
банкова сметка, ***. След регистрация в системата, последната генерирала
персонален идентификационен номер на потребителя. Вещото лице е установило, че
от същия профил на 15.08.2016 г. Д. е кандидатствала за пети поред кредит. Избрала сумата от 600 лева, падежа за връщане,
влязла е в профила си, след което й е предоставен СЕФ. Според описания от ВЛ
алгоритъм на кандидатстване за кредита, след натискане на бутон „продължи“ са
се появили условията на договора, които клиентът е трябвало внимателно да
прочете, след което, ако е съгласен, да натисне бутон „подпиши“, което е и
сторено. Експертът е посочил, че при регистрация на потребителя и създаване на
негов профил, в системата на дружеството се предоставят – три имена, ЕГН, номер
на л.к., дата на издаване, моб. телефон, имейл, банкова сметка, ***.к. и
настоящ, ако е различен. Вътрешната система на дружеството правела справка в
ЦКР към БНБ и НОИ, като били проверени валидност на л.к., дали клиентът има
платени здравни осигуровки, дали може да бъде намерен адресът по местоживеене
в приложението „google maps“, както и
местоположението на IP адреса и др. Цялата подадена информация се проверявала от служител, който
се свързвал с клиента и по телефона. Като нер. част от СТЕ е представено
приложение № 1, в което е отразена подробно, цялата комуникация с потребителя,
отнасяща се до процесния кредит. В таблица, обективирана в заключението, били
посочени действията, извършени от потребителя и, които вещото лице е изследвало
и установило, с посочване на идентификационния номер на операцията, описание на
самото действие, дата и час на извършването му и IP адреса, от който това
действие е осъществено. Заключението е
ясно, подробно, безпристрастно изготвено и се кредитира изцяло от съда.
По делото са приети 5 преводни нареждания от 15.08.2016 г.; 19.08.2016 г., 25.08.2016 г.,
30.08.2016 г., 07.09.2016 г. за твърдените от ищеца суми. В тях като получател
е посочена ответницата с ЕГН, с наредени суми по
банковата сметка, описана в договора, и основание за преводите - № на процесния
договор и поредност на транша. Тези преводи и получаването на сумите бяха
оспорени, но неоснователно.
Видно от представената информация от обслужващата
тази банкова сметка *** .. /л.144/, титуляр на б. сметка, описана в договора и
пл. нареждания, е именно ответницата, като наредените суми са постъпили на
твърдените от ищеца дати, с наредител – кредиторът „4финанс” ЕООД и основание - договорът. Посочено е, че
сумите са усвоени чрез теглене и плащане на АТМ и ПОС устройства с банкова
карта, издадена на ответницата Д.. Относно последната предоставена сума от 50
лева на 07.09.2016 г., както е посочено в договора – като предпочетен от
потребителя начин – чрез Изипей /л.18/, е представена разписка в оригинал с
всички съществени реквизити /имена на получател, наредител, сума, дата,
основание – шести поред превод по процесния договор, както се твърди в ИМ/. Същата
съдържа подписа
на ответника за клиент – получател, както и саморъчното изписване на имената му. Документът не е оспорен откъм авторство или съдържание.
Той удостоверява по категоричен начин получаване на твърдяната заемна сума по
договора от страна на ответника на сочената дата.
Предвид тези доказателства, по
делото се установява по несъмнен начин получаване на всички твърдени от ищеца
суми от общо 950 лева по процесния договор. Оспорванията на ответника са бланкетни и се опровергават с
категоричност.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУЗ/,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законът
придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/, но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП/.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания
писмен документ.
Съдът намира, че процесният договор представлява
електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис по
смисъла на ЗЕДЕП. Независимо, че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС - Решение
№ 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о., според която - “принципно
представянето на документ, върху който липсва подпис на издателя му,
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят
му”.
В случая възраженията в ОИМ съдът приема за
неоснователни, като на база писмените доказателства - договори, ОУ, пл.
нареждания, разписки, данни от обслужваща банка, и СТЕ, приема, че страните са
сключили договор за кредит с посоченото съдържание. Ответницата през системата
на кредитодателя на сайта .., е подала заявка за сключване на договора –
пети по ред /а впоследствие и още няколко до достигане на исковата сума от 950
лева/ и е генерирала сключването чрез натискане на бутона „подпиши“. Заявката с
посочване на параметрите на договора е направена от профила на потребителя А.Д.,
след което от този профил при следване на стъпките на системата, е бил
генериран договор със съответните параметри, с който вещото лице се е запознало
и, който е приет от потребителя с натискане на бутона “подпиши”.
Сключване на договора, с предоставени парични
средства от общо 950 лева, се доказва по несъмнен начин и от съвкупния анализ
на представените преводни нареждания, информация от обслужващата банковата
сметка на ответницата банка и саморъчно подписана разписка. Разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се счита сключен
в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради което следва да се
приеме, че договорът е сключен, като за ответника е възникнало задължението за
връщане на предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на
сумата от общо 950 лв. при условията и за сроковете, установени в договора и
общите условия към него.
Следователно,
доказва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор „4финанс” ЕООД. Последният е изправна страна, предвид
предоставяне на уговорените парични суми. Възраженията в обратна насока в ОИМ
не се споделят.
От
ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен
размер, такова не беше проведено. Вземането за главница е изискуемо на краен
падеж – 14.09.2016 г., до когато е следвало да бъде погасена.
От представените
доказателства - договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. и приложение №1 към него /л.27,
в което фигурират вземанията към ответника под № ../ се установява, че между
„4финанс” ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД е сключен договор за цесия, по
силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от
договора за кредит. Такава възможност е предвидена изрично в чл. 13.2 б. „б“ от
Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна. Ищецът
е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за кредит. Възраженията
в отговора относно цесията – не се възприемат - видно е, че подписи фигурират за страните
както в самия договор, така и в приложението, неразделна част от него, при
което и съгласие за прехвърляне именно на процесните вземания, е налице, а
относно цената – ответникът не може да оспорва прехвърлянето с подобни
възражения, т.к. не е страна по договора, а за сключването му е налице и изрично потвърждение
от цедента /л.30/.
По делото е прието уведомително
писмо от цедента „4финанс” ЕООД, съгл.
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер /л.29/ за
извършената цесия /л. 31/, адресирано до длъжника, което не е получено.
Ответникът следва да се счита редовно уведомен за сключването й в хода на
процеса, т.к.:
Изходящото от
упълномощения-цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността
цедентът да упълномощи цесионера - Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от
значение за спорното право, извършеното и по този начин уведомление следва да
бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и
непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ
т. о./. С оглед горното, ищецът е титуляр на вземанията и надлежен кредитор.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност -
наличието на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена
паричната сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по
силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемото процесно вземане за
главница, както и, че длъжникът е уведомен за цесията /в т. см. Решение № 260299/01.03.2021 г. по в.гр.д. №
2823/20 г. на ПОС/.
Претендира
се пълната предоставена сума, като погашения не се установяват. Главният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като се присъди сумата от 950 лева, ведно
със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване,
като последица.
Относно наказателната лихва:
В
т.13.2, б.“а“ ОУ е предвидено, че – при забава се дължи надбавка за наказателна
лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в размер на законната лихва
върху неизплатената сума за периода на просрочие, като към датата на сключване
на договора, нак. лихвен процент възлизал на 10 %.
Тази
уговорка пряко противоречи на чл. 33, ал.2 ЗПК /приложим/, според която при
забава - кредиторът има право единствено на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Нак. лихва в случая е над 50 %, като надвишава многократно
законната лихва за исковия период /201,87 лева, изчислена чрез он-лайн
калкулатор/. Такава клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост.
Тя е и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция
преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, приложим, съгласно чл. 18, ал. 5 ЗПФУР, защото
задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати
необосновано високо обезщетение под формата на нак. лихва. Чрез нея се
заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП, в редакция преди
изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г. Установена е при
превес на санкционната функция и с оглед генериране на допълнително възнаграждение
за кредитора.
Ето
защо, акцесорният иск за наказателна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Не може да се присъди обезщетение в размер на законната лихва, т.к.
искът е предявен на конкретно основание, чрез позоваване на съответни
предпоставки за дължимост именно на търсената сума като нак. лихва, като в
противен случай, би се излязло извън диспозитивното начало в процеса.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни, по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане, представил е
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от: 100 лева – ДТ /за
иска за такси, делото е прекратено по искане на страната, поради което ответникът
не може да понася отговорност за платена ДТ за него/; 180 лева – депозит СТЕ;
360 лева с ДДС – платено адв. възнаграждение. По съразмерност се дължат 326,06
лева.
Ответникът е представил списък и
доказателства за плащане на 600 лева – адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Възражението за прекомерността му е своевременно и основателно. При минимум от
300 лева, съгл. НМРАВ, като съобрази конкретната фактическа и правна сложност
на делото, извършените процесуални действия, явяването в о.с.з. и пр., справедливото
и адекватно по размер възнаграждение съдът определя на сумата от 400 лева. По
съразмерност се дължат 196,21 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните
суми: 950 лева /деветстотин и
петдесет лева/ - главница, дължима по договор за кредит № ., изменен на
19.08.2016 г., 25.08.2016 г., 30.08.2016 г., два пъти на 07.09.2016 г., сключен
с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредитреформ България” ЕООД с договор за
цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда
–24.09.2019 г. до окончателното погасяване, както и общо 326,06 лева /триста двадесет и шест лева и шест стотинки/ -
разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на сумата от 914,69 лева – наказателна лихва за периода
19.10.2016 г. – 22.11.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ № 10 да плати на А.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 196,21 лева /сто
деветдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП