Решение по дело №1169/2022 на Районен съд - Враца

МОТИВИ към решение от 16.01.2023 г. по НАХД№1169/22 г. на ВРС:
Производството е по реда на чл.375 НПК.Образувано е по внесено
постановление на ВРП с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на лицето Б. А. Р. от с******* с налагане на административно
наказание за извършено от същия престъпление по чл.313, ал.1 НК, за това,
че на 16.05.2022 г., в гр.Враца пред сектор “ПП”при ОД на МВР-Враца е
потвърдил неистина в писмена декларация от 16.05.22 г. /с вх.№967000-
5473/16.05.22 г./, която декларация по силата на закон- чл.160 ЗДвП се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
като заявил, че е изгубил свидетелството си за управление на
МПС№*********.
В съдебно заседание, за ВРП-редовно призована, не се явява
представител.
Подсъдимият Р. се признава за виновен в досъдебната фаза на
производството и изразява съжаление за стореното. В съдебно заседание
представляващият го упълномощен защитник-адв.Д.Х., не оспорва
изложените в постановлението факти и доказателствата им обезпеченост.
Отправя искане за уважаване на предложението на ВРП и налагане на
административно наказание в предвидения от закона минимум.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът
намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е род. на ******, с основно образование, работещ, женен,
неосъждан и с добри характеристични данни по местоживеене. Същият е
правоспособен водач на МПС.
На 16.05.2022 г., подс. Р. отишъл в сградата на КАТ-Враца, находяща
се в гр. Враца, на ул.„Христо Ботев,, № 152, където пред служителката на
„КАТ-Пътна полиция” при ОДМВР-Враца- св.Б. Г. подал молба-декларация
по реда на чл.160 от ЗДП и чл.16, ал.2 от Наредба 1-157/2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина с рег.№**********/16.05.2017 г. В декларацията, подс. Р.
изрично посочил, че свидетелството му за управление на моторно превозно
средство с № *********, издадено на 15.03.2019 г. от МВР-Враца, не е отнето
от органите на „Пътна полиция“, а е било изгубено в с. Малорад.
Въз основа на така подадената декларация е издаден дубликат на
СУМПС с № *********, валидно до 15.03.2024 г.
На 25.07.2022 г. Р. е подал документи за смяна на СУМПС с ново, тъй
като е придобил допълнителни категории за управление на МПС. В тази
връзка му е издадено СУМПС № *********, валидно до 27.07.2027 г. като на
04.08.2022 г. подсъдимият посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Враца, за да получи новоиздаденото СУМПС с № *********.
1

Същият собственоръчно е написал сведение, в което е заявил, че СУМПС за
управление на МПС му е било отнето през месец декември на 2021 г. в
Република Германия, поради употреба на алкохол. При отнемането от
германските органи, последните са му заявили, че ще изпратят до 2-3 месеца
свидетелството за управление на МПС на органите в Р. България, но това не
се случило.След 8 месеца, той решил да излъже, че го е изгубил в с. Малорад,
за да се сдобие с дубликат. На 29.07.2022 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР-Враца е постъпило писмо от Главна дирекция „Национална полиция“ с
per.№ 3286р-37597/26.07.2022г., с което уведомяват, че СУМПС №*********,
издадено от ОД- МВР-Враца на името на подсъдимия, действително е отнето
от компетентните власти във Федерална Република Германия.
Съгласно изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза,
подписите за „Декларатор” в молба-декларацията до Началника на сектор
„Пътна полиция” - ОДП-Враца от 16.05.2022г. от името на Б. А. Р. са
изпълнени от подсъдимия.
Така изложеното от фактическа страна се установява изцяло и
безпротиворечиво от всички събрани на досъдебното производство
доказателства- самопризнанието на подсъдимия, подкрепено и със
свидетелските показания на св.Б.Г. инкриминираната декларация,
заключение на почеркова експертиза, писмена документация и справки от
КАТ-Враца, характеристика, справка за съдимост на подсъдимия и др.
Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и не
се оспорват от страна на защитата, поради което и не се налага по-детайлното
им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното: по делото, безспорно се установи, че на инкриминираната
дата и място, подсъдимият е представил пред сектор „ПП”-Враца писмена
декларация, с която по силата на чл.160 ЗДвП е трябвало да удостовери, че
свидетелството му за управление на МПС, не е отнемано от органите на МВР,
а е изгубено. Установи се също така, че в тази декларация, подсъдимият е
потвърдил неверни обстоятелства, заявявайки че свидетелството е изгубено,
докато фактически е било отнето преди това от компетентни власти на ФРГ.
От субективна страна, деянието е извършен с пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на поведението си и на
последиците от него и въпреки това го е извършил. Така описаното поведение
на подсъдимия, от обективна и субективна страна покрива изцяло състава на
престъплението по чл.313, ал.1 НК, поради което и съдът призна подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение за това престъпление, с предмет
гореописаната декларация.
Подсъдимият не е осъждан и за извършеното от него престъпление по
чл.313, ал.1 НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода
2

или глоба и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а НК с решение по НАХД№506/18 г. на РС-Бяла Слатина, влязло в
сила на 04.10.2018 г. и с наложена административна глоба от 1000.00 лв. За
събирането й, на 19.11.2018 г. е било образувано изп.дело №20189000401194
по описа на ЧСИ Цв.Д.. Съгласно материалите от това изпълнително дело и
изготвената от ЧСИ нарочна справка, след 25.01.19 г. не са извършвани
действия по изпълнението, а като краен резултат – с постановление от
15.04.22 г., влязло в сила на 03.05.22 г., изпълнителното производство е било
прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК. При горните данни и съгласно
задължителните предписания по т.7 от ТР№2/28.02.2018 г. по н.д.№2817 г. на
ОСНК на ВКС, в случая приложимите срокове /двегодишен давностен по
чл.82, ал.1,б.”а” ЗАНН + едногодишен-равен на този по чл.86, ал.1,т.3 НК/, се
явяват изтекли на 25.01.22 г., т.е. преди извършване на процесното деяние,
поради което и институтът на чл.78а НК е приложим повторно спрямо
подсъдимия.
При така изложените съображения, съдът счете предложението на ВРП
за основателно, поради което и го уважи като призна подсъдимия за виновен
по горепосоченото обвинение, освободи го от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание-глоба в минимален размер от 1000.00 лв.
При индивидуализацията на това наказание, съдът отчете единствено
смекчаващи вината обстоятелства, а именно- оказано съдействие за
изясняване на случая и проявена самокритичност, чисто съдебно минало,
добри характеристични данни по местоживеене, социален и семеен статус.
С оглед изхода на делото, съдът възложи в тежест на подсъдимия да
заплати направените в досъдебната фаза разноски в общ размер на 150.00 лв.,
платими по сметка на ОДМВР-Враца.
При горните мотиви, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	27
Дата:	16 януари 2023 г.
Съдия:	Стела Петрова Колчева

Дело:	20221420201169
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 декември 2022 г.

Решение по дело №1169/2022 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите