№ 3554
гр. Варна, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100101261 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Предмет на делото е иск на С. Д. И., ЕГН**********, с адрес гр. Варна,
кв. .........., и Г. А. А., ЕГН**********, с адрес гр. Варна, ул. ........, срещу
Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните по делото, че ответникът не е собственик на ПИ №1............
по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на
изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
имота от 11.05.2016г., с адм. адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик,
с.о. ........, с площ от 5540кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор: няма, при съседи имоти: №..........., №.............,
№..............., №.................., №..................., №..................., №.................,
№.................., №..................., №................. №.................... и №..................., без
изградените в него постройки, за който терен в полза на ответника е издаден
АЧОС №8942/22.04.2016г ., но който се сочи собствен на ищеците по
давност в периода 2000г.-2010г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищците твърдят, че са собственици по давностно владение на поземлен
имот с идентификатор №1............ по КК и КР на Варна, одобрени през 2007г.,
находящ се в гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, с.о. ........, в резултат на
изтекла придобивна давност при съвместно владение в периода 2000г.-2010г.
По-конкретно твърди, че през м. април 2000г. ищците установили владение
върху терена, който към този момент бил изоставен, обрасъл с трева и храсти
и с паднала мрежа. Тогава ищците премахнали оградата, поставили нова
1
ограда с мрежа и бетонови колове от източната, западната и южната му
страни, почистили мястото от тревата и храстите и засадили овощни дръвчета
(кайсия, слива, праскова). От този момент ищците се грижели за имота като за
свой, ежегодно косяли тревата, поддържали и поливали дръвчетата, а по-
късно поставили и бодлива тел от северната страна на земята. Така ищците
заедно, трайно, непрекъснато, необезпокоявано и явно са владяли земята, в
резултат на което я придобили по давност с изтичането на 10-годишния срок,
а именно през м. април 2010г. Владението им продължило и след това.
Твърдят, че въпреки горното едва през 2022г. за първи път инициирали
процедура за издаване на КНА по обстоятелствена проверка за собствеността
си, но в хода на същата узнали, че теренът бил актуван като частна общинска
собственост през 2016г., за което бил издаден АПОС №8942 от 22.04.2016г.
от Община Варна. Ищците поддържат обаче, че издаденият АЧОС
удостоверява несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е
придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта
основание и изобщо по никой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи, а
позоваването от Общината на общо нормативно основание за
трансформиране на собствеността в общинска не се отъждествява с реално
конкретно придобивно основание.
По тези причини и с оглед спора за материално право между ответника
и себе си, ищците молят за отричане правата на ответника и съдебни
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между
страните, но счита иска за напълно неоснователен. Оспорва ищците изобщо
да са имали своително владение върху терена с предпоставките му по закон.
Оспорва още и годността на терена да бъде придобиван по давност, тъй като
той бил частна общинска собственост – на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, което
основание е било и вписано в самия АЧОС (но без фактически твърдения за
соченото основание). Позовава се още и на мораториума за придобиване по
давност на имотаи – частна държавна или общинска собственост. По
същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: правото си на собственост върху процесния имот на
твърдяното от ищеца придобивно основание, с пълния фактически състав, а
именно: явното, трайно, несмутено и спокойно владение по смисъла на ЗС, с
намерение за своене, на исковия терен, считано от м.04.2000г. до м.04.2010г.,
а и след това; твърденията относно начина и момента на установяването на
владението (с влизане в изоставен и безстопанствен имот, почистване на
храстите и тревата в него, ограждане с мрежа и колове и засяване с плодни
дървета); твърденията за своителен характер на ползването на имота;
годността на имота да бъде обект на придобивна давност; всички други
2
положителни твърдения, на които основава придобивна давност.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителни твърдения, на които основава възраженията
си; в това число цялостно и противопоставимите си на ищеца права на
собственост върху спорния имот на наведеното основание – чл.2, ал.1, т.7 от
ЗОС с всички фактически обстоятелства, които обосновават приложението на
разпоредбата; съответно че теренът е бил обект на мораториума за
придобиване по давност на общински имоти, в т.ч. срока на мораториума от
под 10 години за случая.
Съдът, на осн.чл.146, ал.1, т.3 ГПК, обявява за безспорни по делото:
спорът за материално право между страните относно исковия терен, както и
че за него е издаден АЧОС от 2016г. в полза на ответника.
По редовността: Искът е отрицателен установителен, като в отговора си
ответникът сочи своя собственост на правно основание, но без да сочи изобщо
фактически твърдения за заявеното основание. Поради това на осн. чл.101
ГПК следва да се дадат указания на ответника за въвеждане на такива
твърдения, при неизпълнение на което поведението му ще се цени при
произнасянето по доказателствата и по същество.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
На ищците следва да се допуснат двама свидетели при режим на водене,
за доказване на своителното им владение върху процесния имот през заявения
времеви период, при сочените обстоятелства.
СТЕ по вещни дела по принцип е допустима, но поради пълната липса
на фактически твърдения за соченото от ответника придобивно основание
съдът в момента не може да се произнесе по относимост на всички / част от
въпросите, поставени от ответника в отговора. Произнасянето следва да се
отложи до осз. и след уточненията от ответника, съгласно указанията на съда.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 08.12.2022г. от
10.20ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1,
ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора.
3
УКАЗВА на ответника, до деня преди първото о.с.з. по делото, ясно да
заяви конкретни фактически твърдения за възникване и наличие на правото
на собственост у ответника на соченото основание по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, в
това число и кое конкретно от избоените в нормата и кога и как са
възникнали всички негови предпоставки, на осн. чл.101 от ГПК.
При неизпълнение поведението му ще се цени при произнасянето по
доказателствата и по съществото на спора съобразно чл.101, ал.3 от ГПК.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да водят двама свидетели в о.с.з.
за доказване на своителното им владение върху процесния имот през заявения
времеви период и при твърдяните обстоятелства.
* ОТЛАГА произнасянето по молбата на ответника за допускане на
СТЕ на въпроси, посочени в отговора на исковата молба до о.с.з. и след
изпълнение на указанията по реда на чл.101 от ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4