№ 687
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000633 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 847/13.06.2024 г., по т.д. № 1945/2023 г., на СГС,ТО, VI-5 състав
е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ на „Гепар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Цар Борис III“№ 60, ет. 3, ап. 9, за откриване на
производство по несъстоятелност, на основание неплатежоспособност.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Гепар“ ООД, което
поддържа, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и при неправилна интерпретация от съда на събраните
доказателства. Моли същото да бъде отменено като въззивният съд да постанови друго, с
което да открие производство по несъстоятелност по отношение на дружеството. Поддържа,
че невъзможността за погасяване на задълженията представлява основание за обявяване
неплатежоспособност на длъжника и това било налице при „Гепар“ ООД. Съдът
необосновано приел на стойностите на коефициентите за ликвидност за нормални като не
взел предвид отрасъла, в който дружеството осъществява дейност. Решението се позовавало
на предположение, неподкрепено с доказателства, че дружеството осъществява дейност и
може да реализира доходи. В тази й част експертизата следвало да се счита необоснована,
защото вещото лице не посочило във връзка с какви обстоятелства приемало, че
дружеството ще реализира печалба, след като към момента не осъществявало търговска
дейност и било на загуба. В допълнителното заключение вещото лице установило, че
данъчните задължения на „Гепар“ ООД към 31.12.2023 г. са в размер на 10 754.44 лв., а
1
осигурителни задължения към 31.12.2023 г. са в размер на 1817.15 лв. Към 31.12.2023 г.
„Гепар“ ООД отчело собствен капитал в размер на /-2/ хил.лв. Дружеството разполагало с 14
хил.лв. вземания от съдружниците, а парични средства в брой били в размер на 54.97 лв.
Общият размер на задълженията му бил 15 901.72 лв. /в т.ч. към персонала – 3 330.13 лв. и
данъчно-осигурителни задължения - 12 571.59 лв./. съответно 16 хил.лв. Експертизата
установила, че анализът на финансовото състояние за периода 2021 г. – 2023 г. показва
влошени финансови показатели на платежоспособност и задлъжнялост през 2023 г.
Експертизата е посочила, в своето заключение, че дружеството би могло да погаси данъчно-
осигурителните си задължения, които са в размер на 13 хил.лв., но не е посочила по какъв
начин ще погаси тези задължение, след като по-надолу се установява, че за 2023 г. са
отчетени приходи от продажби в размер на 7 хил.лв. при разходи в размер на 14 хил. лв.. в
т.ч. за персонала 11 хил.лв. Вещото лице установило отчетена загуба за текуща година в
размер на 7 хил. лв. Неправилно първоинстанционния съд приел, че не може да бъде
направен категоричен извод, че е налице трайно и обективно състояние на търговското
дружество при невъзможност да покрие задълженията си, след като съгласно заключението
на СИО с всяка изминала година дружеството ставало все по-зле финансово, като през 2023
г. загубата за текущата година е в размер на 7 хиляди лева, а приходите намалявали
значително. Към момента дружеството генерирало само загуби. Актуалният дълг към
работниците/ служителите бил 3 330.13 лв. и не можело да бъде разплатен. Това сочело на
основателност на молбата.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба с правно
основание чл.625 от ГПК, подадена от длъжника „Гепар“ ООД, който е поискал от съда да
обяви неплатежоспособността му и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него. Посочил е, че през десетте месеца преди подаване на молбата /19.10.2023
г. не бил в състояние да покрива своите публични задължения към държавата, да заплаща
трудови възнаграждения и осигуровки на наетите от него лица. От последния годишен
финансов отчет било видно, че за 2022 г. разходите му за персонал възлизат на 11 000 лв.,
като според приложената справка задълженията му към държавата възлизат в общ размер на
6584.73 лв. към 30.06.2023 г. Поддържа, че не разполага с достатъчно активи за покритие на
посочените задължения като е спрял изцяло плащанията си и няма реализирана печалба за
посочения период.
Към молбата са представени справка за задълженията и справка за
предприятието, от която се установява, че предмет на дейността на търговеца е ремонт на
електрически съоръжения.
Представен е годишния финансов отчет за приходи и разходи за 2022 г. на
„Гепар“ ООД, отчет за собствения капиталза 2022 г., отчет за паричните потоци по прекия
метод; справка за заеми и начислени лихви; справка за вземания и задължения и отчет за
заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд.
От изисканата и представена справка от МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“
се установява, че към момента дружеството не притежава МПС.
Изискана е и е представена справка от НАП за общите задължения на „Гепар“
ООД, съгласно която към 3.11.2023 г. са дължими 154.27 лв. към Универсален пенсионен
фонд и и 859.55 лв. – задължения за ДОО и здравни осигуровки за периода м. 01.2005 г. – м.
12.2006 г.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена
от молителя. От заключението на вещото лице се установява, че в баланса на „Гепар“ ООД
не са отразени дълготрайни активи, а размерът на краткотрайните активи на дружеството
2
възлиза, съответно към края на 2021 г. – на 195 000 лв., към края на 2022 г. – на 199 000 лв.,
към края на 2023 г. – на 84 000 лв., от които парични средства с относителен дял от 0.99 към
сумата на актива. Вещото лице е констатирало, че намалението на паричните средства е в
резултат на платени дивиденти и заплати, а със счетоводна операция от 01.07.2023 г. са
бракувани осчетоводените за предходните години като част от актива материали, като
негодни. Структурата на пасива през анализирания период се изразява със същите числови
стойности за всяка от годините, от които 188 000 лв. неразпределена печалба за 2021 г. и
2022 г., записан капитал от 5000 лв. текуща печалба, съответно в размер на 2000 лв. и в
размер на 4000 лв. Сумата на пасива към края на 2023 г. е 84 000 лв., от която 74 000 лв. –
неразпределена печалба, като е отчетена текуща загуба от 7000 лв., задължения към
персонала с относителен дял от 0.04, осигурителни и данъчни задължения. Вещото лице е
установило, че, размерът на данъчните задължения, посочен в баланса на дружеството и
този в справката от НАП по делото, се различават, тъй като не е деклариран данък върху
дивидента в размер на 6 000 лв. В заключението вещото лице е изчислило и анализирало
стойностите на приложимите финансови коефициенти. Според стойностите на коефициента
на обща ликвидност за периода 2021 г. – 2023 г. и доколкото надвишават значително
приетата препоръчителна граница за финансова стабилност от 1 до 3, същите сочат
възможност на дружеството да погасява текущите си задължения с наличните текущи
активи. Същите изводи съдът прави и при анализ на изчислените от вещото лице
стойностите на коефициента на бърза ликвидност, което сочи на състоянието на
дружеството да погасява текущите си задължения с наличните парични средства, както и на
коефициента на абсолютна и незабавна ликвидност, тъй като дружеството не разполага с
вземания и дългосрочни инвестиции. Вещото лице е изчислило коефициентите на финансова
автономност за периода 2021 г. – 2023 г. като от техните стойности са налага извод, че
дружеството е финансово независимо. Заключението сочи, че ниските стойности на
задълженията на „Гепар“ ООД определят съответно ниски стойности на коефициента на
задлъжнялост за целия период. Към 31.12.2021 г. не се констатират задължения; към
31.12.2022 г. коефициентът е 0.01; и към 31.12.2023 г. – 0.17. Това означава липса на
задлъжнялост на дружеството, която да застрашава финансовата му стабилност. Последното
плащане към НАП е за здравни осигуровки за м. 08.2023 г. в размер на сумата от 56.80 лв.
Актуалният дълг към работници и служители е 3 300.13 лв., а към НАП за публични
задължения е 8 891.59 лв. – данъчни и осигурителни задължения. В заключението вещото
лице е посочило, че са налице парични средства и персонал, чрез които дружеството да
генерира приходи, а това не обуславя тенденция на липса на възможност да бъдат
обслужвани краткосрочните задължения по търговски сделки.
В първоинстанционното производство е изслушано допълнителна съдебно-
икономическа експертиза във връзка с включване в баланса за 2023 г. на фактури, които не
са били осчетоводени. Вещото лице е изчислило при новите данни намаляване на активите,
представляващи парични вземания и материали до сумата от 14 000 лв., която представлява
вземания от собствениците на дружеството. Към 31.12.2023 г. не е отчетена наличност на
парични средства по банкови сметки, а наличността на каса е 54.97 лв.. Изплатени са
вземанията на собствениците на капитала от 13 800 лв. и е извършено плащане и на
дивиденти в размер на 69 920 лв. Отчетените стойности на коефициентите за ликвидност за
счетоводната 2023 г., които са под единица, показват, че дружеството не е в състояние да
погасява текущите си задължения с наличните си активи. Коефициентът на финансова
автономност е с отрицателна стойност/-0.13/, което означава, че дружеството е
декапитализирано и няма финансова автономност. Отрицателна е стойността на
коефициента на задлъжнялост за 2023 г. /-8.00/, което показва висока степен на
задлъжнялост. Вещото лице е изразило становище, че предвид характера на основната
дейност на дружеството, независимо от липсата на парични средства към края на 2023 г.,
налице са предпоставки за генериране на приходи и обслужване на краткосрочните му
задължения при осигуряване на необходимите разходи за дейността.
3
Във въззивната инстанция е изслушана повторна съдебно-икономическа
експертиза, която не е оспорена от жалбоподателя. Вещото лице е извършило финансово-
икономически анализ на предприятието на жалбоподателя и е установило, че докато към
31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. коефициентът на обща ликвидност е около и над 1-ца, за
2023 г. е 0.8750. Към 31.12.2023 г. „Гепар“ ООД има отрицателен коефициент на финансова
автономност, което говори за декапитализиран собствен капитал. Коефициентът на
задлъжнялост също е отрицателен, което показва задлъжнялост на дружеството. Към
31.12.2023 г. краткотрайните активи на дружеството не са достатъчни за покритие на
текущите му задължения. Това е причината и дружеството да има отрицателен нетен
оборотен капитал. Финансовия резултат за 2023 г. е загуба и показателите за рентабилност са
отрицателни, което говори за неспособност на дружеството да носи полза на собствениците
си. Дружеството е прекратило дейността си към 31.12.2023 г.
При преценката дали длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е
дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения
по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.2006 г.- и частни държавни вземания. В разпоредбите на
чл.608 ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ са предвидени хипотези, при които се презюмира настъпила
неплатежоспособност и които служат за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
В процесния случай не са налице факти, които да дадат основание на съда да
презюмира неплатежоспособността на ответника, но отчита, че посочените факти са
косвени доказателства, че е възможно състоянието на неплатежоспособност.
За да се установи състоянието на неплатежоспособност в този случай следва
да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на
длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява задълженията си.
При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели. При това
изследване, съдът възприема заключението на вещото лице, представено в допълнителното
заключение, при който изчисленията са извършени като са отчетени всички осъществени от
дружеството сделки.
При техният анализ съдът изхожда от следното:
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в
производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване
/плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо
се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж
до 1 година/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени
със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен
по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
4
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота
са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг
вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези
коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи
задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани
според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато
при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че
от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси.
При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания.
Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните
паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше посочено те са най-
ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия
оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент,
ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен
спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните
запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при
реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се трансформират в
парични средства.
На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на
краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като %
от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната
основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните
вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия
размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси
/материали, стоки, готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна
или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието.
На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване
на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност,
отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения.
Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по допълнителното
заключение и заключението във въззивната инстанция, в които стойностите на
коефициентите за ликвидност за счетоводната 2023 г. са под единица и показват, че
дружеството не е в състояние да погасява текущите си задължения с наличните си активи.
Коефициентът на финансова автономност е с отрицателна стойност/-0.13/, което означава, че
дружеството е декапитализирано и няма финансова автономност. Отрицателна е стойността
на коефициента на задлъжнялост за 2023 г. /-8.00/, което показва висока степен на
задлъжнялост. Ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите
текущи плащания към кредиторите си като за норматив на общата ликвидност се приема
коефициент 1.00. Това означава, че към 31.12.2023 г. „Гепар“ ООД е било неспособно да
5
извършва своите текущи плащания към кредиторите си, тъй като краткотрайните активи на
предприятието са значително по-малко от неговите краткосрочни задължения, поради което
то не може да поема плащанията по тях.
Предвид тези данни съдът намира, че ответникът е в състояние на
неплатежоспособност и по отношение на него следва да бъде открито производство по
несъстоятелност. Това е обусловено от дългия период, в който е продължило състоянието на
неплатежоспособност и признанието на самия длъжник, че не извършва търговска дейност,
което за съда означава невъзможност да генерира приходи.
Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде
определена 31.12.2023 г., към която дата видно от заключението на вещото лице, изслушано
по въззивното дело показателите за ликвидност са показвали, че дружеството не е в
състояние да погасява своите задължения. Към тази дата икономическите и финансови
показатели на ответника сочат на лошо финансово състояние, съгласно изслушаната
експертиза. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на собствения към
привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да
посрещне дългосрочните си задължения.
Съдът намира, че изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за
състоянието на предприятието показва, че същото е неплатежоспособно. Дългият срок, в
който е продължило това състояние сочи на необратимост на процеса.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че
дружеството не разполага с налични парични средства за покритие разноските в
производството по несъстоятелност.
Воден от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 847/13.06.2024 г., по т.д. № 1945/2023 г., на СГС,ТО, VI-5
състав като неоснователна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Гепар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.София, район Красно село, бул. Цар Борис III 60, ет.3, ап.9 и
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Гепар“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес: гр.София, район Красно село, бул. Цар Борис III 60, ет.3, ап.9.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „Гепар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.София, район Красно село, бул.
Цар Борис III 60, ет.3, ап.9, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Гепар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.София, район Красно село, бул. Цар Борис III 60, ет.3, ап.9, на
основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЩА ВЪЗБРАНА И
ЗАПОР ВЪРХУ ИМУЩЕСТВОТО НА „Гепар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес:
гр.София, район Красно село, бул. Цар Борис III 60, ет.3, ап.9.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1945/2023 г. на СГС, ТО,
VI-5 състав, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
6
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ на кредиторите и на длъжника
„Гепар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.София, район Красно село, бул. Цар
Борис III 60, ет.3, ап.9, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.
629б ТЗ в размер на 15 000 лева.
УКАЗВА на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ на кредиторите и на „Гепар“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.София, район Красно село, бул. Цар Борис III 60,
ет.3, ап.9, че ако в 1 годишния срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, съдът
ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от
ТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на незабавно вписване в ТРРЮЛНЦ, за което да се
предприемат необходимите мерки от деловодителя, съгласно чл. 622 във вр. с чл. 633, ал. 1
от ТЗ, както и на незабавно изпълнение на основание чл. 634 от ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд
в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър при Агенцията по вписванията, при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7