Решение по дело №14243/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 16.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                              Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                               МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 14243 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.09.2020г. по гр.д. № 25732/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 31-ви състав,  е отхвърлил предявения от К.Е.Б., ЕГН ********** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К.Е.Б. не дължи на ответника  поради погасяване по давност на следните суми: сумата от 20 000 лв. представляваща задължение  за главница по Договор за кредит от 12.11.2009г. ведно със законната лихва, считано от 14.10.2011г., сумата от 37.10 лв., представляваща  заемна такса, сумата от 7545.38 лв., представляваща лихва за забава от 20.08.2010г. до 13.10.2011г. и 1268.07 лв. съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист  от 11.11.2011г., издаден по гр. д. 44001/2011г. по описа на СРС, 119 състав въз основа на което е образувано изпълнително дело № 20198490400252 по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ с район на действие СГС. С посоченото решение ищецът К.Е.Б. е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляващи сторени по делото разноски.

 Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца К.Е.Б., действащ чрез процесуалния си представител адв. И.Б., в която тВръди, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен. Смята, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът дължи сумите по изпълнителен лист от 11.11.2011г. , издаден по чл. гр. д. № 44001/2011г. по описа на СРС  за главница, заемна такса и разноски по делото. Твърди, че изпълнителните действия на ЧСИ Р.М.са невалидни, защото са извършени след настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 9 ГПК. По силата на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС следва, че след прекратяване на изпълнителното дело извършените и изпълнителни действия следва да бъдат обезсилени по право.  Твърди, че е неправилен изводът на съда, че с действията си длъжникът също е прекъснал давността н вземането. Твърди, че с действията си ищецът не е признавал вземането, както за главница така и за лихви. Сочи, че давностният срок за дължимите лихви е започнал с издаването на изпълнителния лист – 11.11.2011г. и към 05.10.2015г., е бил изтекъл. Във въззивната жалба се позовава и на нови обстоятелства, настъпили след приключване на устните състезания пред първа инстанция, а именно – възобновяване на изпълнително дело № 252/2019г.  по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ. Твърди,че това действие е незаконосъобразно, защото въззивникът вече не дължи претендираните от взискателя суми. Прави искане в случай, че съдът не установи, че е изтекла давността на претенидраните суми, да приеме, че същите не се дължат поради плащане. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.П.е депозирал в срок  отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. По отношение на направеното искане за евентуално произнасяне, че сумите не са дължат, защото са вече платени, твърди, че това възражение е преклудирано и въззивният съд не следва да се произнася по него. Моли да отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

                Въз основа на изпълнителе лист изпълнителен лист от 11.11.2011г. , издаден по чл. гр. д. № 44001/2011г. по описа на СРС  е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20127900400910 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 на КЧСИ с район на действие СГС по молба на взикскателя „Банка ДСК“ ЕАД.   От представеното по делото копие на изпълнителното дело се видно, че същото е образувано по молба от 02.04.2012г., от „Банка ДСК“ ЕАД, с която са възложени на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител пълни правомощия, предвидени в посочения член, без ограничения, както и е поискано да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжниците и на притежаваните от тях банкови сметки и недвижими имоти. По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение от 12.04.2012г., получена от длъжника К.Е.Б. на 27.04.2012г.

            Съдебния изпълнител е изпратил запорни съобщения на 12.04.2012г. до няколко банки, с които е наложил запор върху всички банкови сметки, разкрити на името на длъжника в тях. Със запорно съобщение от същата дата съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането, което длъжникът има  в качеството си на управител на „Р.Т.И.Ю.“ ЕООД .

            Междувременно по силата на Договор за покупко-продажба  на вземания /цесия/ от 22.06.2012г. взискателят по изпълнителното дело -  „Банка ДСК“ ЕАД е продала вземането си на ответното дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД.  Предмет на договора за цесия е вземането от ищеца, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица № 0402253 от 12.11.2009г., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежност.  Длъжникът е уведомен по надлежния ред за извършената цесия на 24.09.2015г.

        С молба от 30.08.2013г., подадена от цесионера  „О.Ф.Б.“ ЕАД молба до съдебния изпълнител, с която е поискал налагане на запор вана вземанията на длъжника от дружеството на което е управител  -  „Р.Т.И.Ю.“ ЕООД, с ЕИК ********. ГПК.

          Съдебният изпълнител е изпратил до длъжника К.Е.Б. покана за принудително изпълнение от 09.09.2013г., в която е посочено, че на 31.10.2013г. от 16,00 часа съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение, като ще извърши опис и оценка на движимите вещи в дома на длъжника. По делото е постъпила молба на 29.10.2013г. от длъжника, с която моли за отлагане на описа и оценката на движимите вещи, както и че до 40 дни ще започне работа и предлага да превежда 200лева до десето число на месеца.

           С нова молба от 13.05.2014г. взискателя е поискал  да бъде наложен запор на вземанията на длъжника от дружеството, на което е управител. По делото е депозирана и нова молба от взискателя от 08.09.2015г., с която е поискано да бъде насрочена дата за опис и оценка на собствените движими вещи на длъжника находящи се на регистрирания на длъжника адрес, както и да бъдат запорирани/възбранени имоти и МПС на длъжника.

          По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя на 25.09.2015г., с която и поискал от съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху вземането на длъжника, което получава от „Б.Б.Т.“ съгласно сключен договор за управление и контрол. С разпореждане от същата дата е наложен искания запор. Със запорно съобщение от 19.10.2015г. е наложен запор върху вземания, които длъжникът  има от  „К.М.“ ЕАД. С призовка за принудително изпълнение от 19.10.2015г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че пристъпва към принудително изпълнение, като ще извърши опис и оценка на движимите вещи в дома на длъжника на 30.11.2015г., както и е забранил на длъжника да се разпорежда със следните недвижими имоти: земя от 548 кв.м. и земя от 810 кв.м., находящи се в с. Житен, по ул. „*******и ул. „Акация“ № 10.

          Междувременно третото задължено лице -  „У.Б.“ ЕАД  на 11.04.2016г.,е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 32659,81 лева по наложения запор от 12.04.2012г. На 22.04.2016г. в полза на  ответното дружество  -  „ОТП Ф.“ ЕАД е преведена сума в размер от 29425,03 лева, видно от представеното платежно нареждане л.188 от делото и отбелязването върху самия изпълнителен лист.

          Взискателя и ответник по делото „О.Ф.Б.“ ЕАД с молба от 28.04.2016г., подадена е поискал да бъде наложен запор на дружествените дялове на длъжника в следните дружества: „Р.Т.И.Ю.“ ЕООД; „ТВ С.“ ЕАД, „Б.Б.Т.“  ЕАД.

        С постановление от 29.11.2018г. съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изпратил е съобщение за  това на взискателя.  Видно от отбелязването върху самото постановление същото е влязло в сила на 12.04.2018г. Оригиналът на изпълнителния лист е предаден на ответното дружество от съдебния изпълнител на 28.01.2019г.

          След като дългът по изпълнителния лист не бил напълно погасен взискателят е поискал   с молба с вх. № 3080/03.04.2019г. по описа на ЧСИ М.С.с рег. 928 на КЧСИ с район на действие СОС бъде образувано изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист. С молба от 10.04.2019г. ответникът е поискал на основание чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК от съдебния изпълнител да изпрати делото на ЧСИ А.П.рег. № 849 на КЧСИ с район на действие СГС. Същият е образувал изпълнително дело № 20198490400252 по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ с район на действие СГС

            По време на извършване на изпълнителните действия за принудително събиране на дълга между страните е имало разговори, на които са обсъждани различни варианти за неговото погасяване от страна на въззивника.  С отговора на исковата молба от  ответника са представени документи, изхождащи от ищеца, които не са оспорени относно тези преговори. С молба от 11.09.2015г. ищецът е поискал да бъде предоговорен кредит № 31448891. След проведен разговор е съставен документ, в който са описани различни варианти за изплащане на задълженията по кредита от 24.09.2015г., подписан от страните, в който е посочено, че текущият дълг на К.Е.Б.. Б. е в размер от 37 430,37 лева. Между страните са обсъждани три  варианта: опрощаване на 50 % от дълга, остатъкът разсрочен на 6 месеца; опрощаване на 50 % от дълга, остатъкът разсрочен на 2 вноски, таксите за ЧСИ да са за сметка на длъжника; подобряване на предложението. Посочено е, че в срок до 25.09.2015г. ще се входира молба с конкретно предложение. Представена е и молба от 05.10.2015г. от взискателя  К.Б. до ответното дружество, с която е посочил, че желае кредитът с № 31448891 да бъде предоговорен със следните параметри- месечна вноска от 3120 лева; срок за издължаване на кредита от датата на подписване на споразумението- шест  месеца, опрощаване на 50 % от дълга.

           

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание  чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания по издаден изпълнителен лист от 11.11.2011г. по гр.д. №44001/2011г. по описа на СРС, 119 състав, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, срещу К.Е.Б., ЕГН ********** за събиране на които е образувано изп. дело №20198490400252 по описа на ЧСИ А.П.с рег. № 849 на КЧСИ с район на действие СГС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

            От установените по делото факти е видно, в периода от издаване на изпълнителния лист -11.11.2011г. до 14.09.2020г. по  двете изпълнителни дела, водени срещи длъжника за събиране вземането на ответното дружество са извършвани изпълнителни действия, поради което не е налице основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. Съобразно становището, възприето в мотивите към т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

            От представите писмени доказателства е несъмнено установено, че по изп. дело № 20127900400910 по описа на ЧСИ Р.М.са извършвани действия от образуването му през 2012г. до 28.04.2016г. Непосредствено след образуването му са наложени запори върху вземания и банковите сметки на длъжника със запорни съобщение от 12.04.2012г.; след конституиране на 30.08.2013г. като взискател на ответното дружество като цесионера на 09.09.2013г. съдебният изпълнител е пристъпил към принудително изпълнение, като е уведомил длъжника, че ще извърши опис и оценка на движимите вещи, намиращи се в дома му на 31.10.2013г. Следва да бъде посочено, че въпреки че не е извършен опис /поради подадена молба от длъжника, че ще извършва плащания по изпълнителното дело/ съдът намира, че висящността на изпълнителното производство следва да бъде поддържана от взискателя чрез искания за предприемане на съответните изпълнителни действия. Основание за прекратяване на делото е бездействието на взискателя и съдебния изпълнител в хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да поддържат тази висящност. Действията, които поддържат висящността на производството са тези, които изграждат определен изпълнителен способ. С изпращането на покана за принудително изпълнение до длъжника за провеждане на опис на движимите му вещи, способът „изпълнение върху движими вещи“ е започнат и съдебният изпълнител е обективирал недвусмислено волята си да пристъпи към изпълнение срещу конкретно имущество на длъжника. С оглед на това, действието по насрочване на опис представлява упражняване от съдебния изпълнител на възложените му от взискателя правомощия по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и поддържа висящността на производството по същия начин, както би го поддържала нарочна молба от взискателя за извършване на описа. При наличие на такова действие не може да се приеме, че е налице пасивното поведение, съставляващо основание за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. Независимо, че насрочения по делото опис не е бил проведен, това обстоятелство не влияе върху предпоставките за прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а единствено върху отговорността на длъжника за свързаните с него разноски.

             От материалите по делото е видно, че ответното дружество е имало активно поведение, с цел събиране на вземането си от въззивника.  С депозираните по изпълнителното дело молби за извършване на изпълнителни действия, същият е прекъсвал течението на давността, а именно - с молбите от 13.05.2014г., 25.09.2015г., 28.04.2016г.  Установено е по делото, че  в периода 25.09.2015г. -  до 19.10.2015г. са наложени запори на вземанията на длъжника, в дружествата,  в които е съдружник. От страна на съдебния изпълнител е изпратена и нова покана за опис и оценка на движими вещи от 19.10.2015г. Последното изпълнително действие, извършено по посоченото изпълнително дело, годно да прекъсне давността е подадена молба от ответвото дружество от 28.04.2016г. След тази молба до постановлението на съдебния изпълнител действително не са извършвани изпълнителни действия в период от 2 години, поради което и съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с  постановление от 29.11.2018г.

            Неоснователно е твърдението на въззивника, че с молба от 05.10.2015г.,, адресирана до ответното дружество, с искане за предоговаряне на дължимия размер по кредита, въззивникът К.Б. не бил признал задължението си. По своята правна същност това е молба от длъжник до кредитор с искане за промяна на срока и начина на погасяване на дълга. По изложените съображения следа да се приеме, че с депозирането й длъжникът е признал задължението си към ответното дружество, поради което и с тази молба е прекъсната давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

            Единственият  период от време, през който от представените по делото писмени доказателства не се установиха действия, годни да прекъснат давността е от 28.04.2016г. до образуване на новото изпълнително дело- 03.04.2019г., подадена пред ЧСИ М.С.с  рег. № 928 към КЧСИ. Въпреки това периодът  който е изтекъл не е достатъчен за погасяване на вземанията  по давност, доколкото не е изтекъл нито тригодишен, нито петгодишен срок. Поради което доводите във въззивната жалба са неоснователни и същата следва да бъде оставена без уважение.

            Неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба възражения, че длъжникът не е бил надлежно уведомени за цесията. От представените по делото писмени доказателства е видно, че то е уведомен на първата срещу проведена между страните   на 11.09.2015г, но тогава е отказал да подпише протокол, удостоверяващ това. Съгласно представения протокол от втората проведена среща за  предоговаряне на дълга на взискателя км ответника, провела се на 24.09.2015г. това длъжникът е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането. Въпреки това без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането /в този смисъл решение №209/28.11.2018г., постановено по т.д. №2530/2017г. на ВКС, ТК, I т.о./.

           Настоящият състав не разглежда въведеното за пръв път във въззивната жалба твърдение, че ако претендираното взеване не е погасено по давност, то същото е погасено чрез плащане. Това изявление на длъжника  е извън предмета на исковата претенция с правно основание чл. 439 ГПК. В случай,  че процесното задължение е погасено чрез плащане, то това твърдение следва да се направи пред съдебния изпълнител, а не пред настоящата инстанция.  

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.09.2020г. по гр.д. № 25732/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 31-ви състав.

  ОСЪЖДА К.Е.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ответника „О.Ф.Б.“  ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание на основание  чл.78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева разноски за въззивно производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.