Р Е Ш Е Н И Е
София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в
състав, в открито заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове:
Пепа Тонева
Габриела Лазарова
при
секретаря ………………………………………………………………………...…… и с участието прокурора
………………………………………………………….. като разгледа
докладваното
от ………………………….съдия Михайлов…... ч.гр. д. № 2 698.. по описа
за
2019 г., и за да се произнесе съдът взе
предвид:
Производството е по реда на чл.435,
ал.4 от ГПК.
Образувано е по повод
постъпила жалба от И. Н.А. срещу постановление за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 201779000401435 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790.
В жалбата се твърди, че съдебния изпълнител не е извършил необходимите
проверки, преди да извърши публичната продан. Твърди, че от 2015 г. е в
процедура по издаването на документи за собственост по обстоятелствена проверка
и към настоящия момент се е снабдила с такива. Твърди, че взискателката чрез
измама и забуда е заблудила СРС и ЧСИ, а тя е много болна и се намира в
болница. Моли съда да отмени действията на ЧСИ като незаконосъобразни. С
уточнителна молба прави уточнение, че като трето лице обжалва въвода и
предаването на ап.1, бл.75, кв. „********1“, гр.София.
Ответниците по жалбата Х.Г.
и Б.Г. оспорват жалбата и поддържат становището си по делото.
Ответникът М.Т. оспорва
жалбата. Твърди, че същата е недопустима, тъй като е налице влязло в сила
постановление за възлагане. Твърди, че ако съдът приеме жалбата за допустима,
то същата е неоснователна, с оглед липсата на доказателства за владението на
имота.
Ответникът „К.С.“ ЕООД
оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима, тъй като е налице влязло в
сила постановление за възлагане. Твърди, че ако съдът приеме жалбата за
допустима, то същата е неоснователна, с оглед липсата на доказателства за
владението на имота.
В обясненията си ЧСИ, че
жалбата е недопустима, предвид факта, че постановлението за възлагане може да
се обжалва само от изброените в разпоредбата на чл.435, ал.3 лица, а
жалбодателката не попада в този кръг. Твърди, че ако съдът приеме жалбата за
допустима, то същата е неоснователна. В тази връзка твърди, че с оглед факта,
че се изнася на публична продан неподеляем недвижим имот, то за съдебния
изпълнител не се изисква налагането на възбрани. Същият е длъжен само да
продаде имота и да разпредели постъпилата сума, съобразно квотите в решението.
Ето защо моли съда да остави без уважение подадената жалба.
Съдът след като се
съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от
доказателствата по делото, че процесното изпълнително дело № 201779000401435
по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 е образувано въз основа на
изпълнителен лист
от 07.07.2017 г., издаден от Софийски районен съд, по гр. д.№ 16439/1981 г., по
негов опис срещу съделителите Б.Х.Г., конституиран на основание чл.429,ал.1
Г11К в качеството му на частен правоприемник на М.Б.И., с ЕГН:********** и Х.Б.Г.,
с ЕГН **********.
Не се спори между страните, а се
установява и от доказетелствата по делото, че с изпълнителния
титул, на основание чл. 348 ГПК се изнася на публична
продан допуснатият до съдебна делба имот, а именно: апартамент № 1 /едно/,
находящ се в гр. Софт, район ********/седемдесет и пет/, вх. А /буква
"А"/, ет. 1 /едно/, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, застроен на 59.38 кв.м./петдесет и девет цяло тридесет и осем стотни
квадратни метра/, при граници: изток - зелена площ, запад - стълбище и
апартамент № 2 /две/, север -улица и юг- зелена площ, заедно с мазе №16
/шестнадесет/, при граници: изток - коридор, запад - коридор, север - М. М., юг
- улица и заедно с 0,649 % /нула цяло шестстотин четиридесет и девет хилядни
върху сто/ идеални части от общите
части , на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при следните
квоти: 1/4 - за Б.Х.Г., 1/2 - за М.П.Т.,
1/4 - за Х.Б.Г..
Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че с протокол за опис на недвижим имот №1 260 от 02.08.2017 г. е извършена
опис и оценка на горепосочения недвижим имот. В протокола е
е описано,
че вратата е отключена и имота не е обитаем от дълго време. Всъщност трудно
имаше достъп до стаите, тъй като още от коридора имаше нахвърлен боклук, багаж
и стари мебели. Прозорците бяха отворени, изпочупени и имаше бездомни котки.
Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че с протокол и на основание
чл.494, ал.2 от ГПК е насрочена публична продан на процесния имот с времетраене
от 04.09.2017 г. до 04.10.2017 г., при начална цена 82 500.00 лв. Видно от доказателствата протоколът за разгласа е регистриран в
СРС на 01.09.2017 г.
Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че с протокол от
05.10.2017 г. е обявен за купувач на основание и по реда на чл. 492 от ГПК
лицето „К.С.“ ЕООД, вписано в Търговския регистър с ЕИК: ********, съ седалище
и адрес на управление *** за сумата от 85 000.00 лв. , като с
платежно нареждане от 09.10.2017 г. при „П.И.Б.“ АД купувачът е превел изцяло
предложената цена, поради което с Постановление му е възложен имота.
Постановлението за възлагане е влязло в сила на 18.10.2017 г.,
поради което е вписано в АВ. От доказателствата се
установява, че по
делото не е депозирана молба от взискателя за извършване на въвод във владение.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По отношение на подадената
жалба, в частта, която се твърди, че като трето лице обжалва въвода и
прадаването на процесния апартамент е процесуално недопустима.
По отношение на наведените доводи за недопустимост
на жалбата съдът намира същите за основателни. Съгласно разпоредбата на чл.436
от ГПК жалбата се подава чрез съдия-изпълнителят до окръжния съд по мястото на
изпълнението в едноседмичен срок от извършеното действие, като след
получаването на същата съдебния изпълнител е длъжен
да изпрати препис от същата на страните в производството, за което липсват
доказателства по делото. С разпоредбата на чл. 435, ал. 5 ГПК законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на
трето на изпълнението лице, което упражнява фактическата власт върху имота,
предмет на допуснатото до принудително удовлетворяване - чрез въвод във владение, да защити
упражняваното от него владение върху недвижимата вещ. В конкретния случай, видно от
доказателствата по делото липсва осъществен въвод във владение, поради което
подадената жалба е недопустима, тъй като няма предмет на обжалване.
По отношение на подадената жалба, в частта,
с която се обжалват действията по изпълнението, като се твърди, че лицето
владее имота, съдът намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може
да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещ, която в деня на възбраната се намира във владение на това
лице. Ето защо доколкото жалбоподателят твърди, че владее имота от преди 2015
г., откогато е в процедура по издаване на нотариален акт, съдът приема, че
депозираната жалба е допустима с оглед качеството на лицето, което я депозира.
В
настоящото производство съдът следва да провери въпросите, касаещи
собствеността на спорния имот, като в случай, че се установи, че вещта
принадлежи на длъжника по изпълнението, макар и да се намира във владение на
третото лице - жалбоподател, законът приема, че изпълнението е законно и
валидно е породило правните си последици (така в доктрината БГПП, С., Ж., стр.
794, изд. 2000 г.). Обратно - ако третото лице ангажира доказателства, че е
титуляр на право на собственост, макар в настоящото производство да не се
разрешава материално правен спор в тази насока, съдът ще следва да приеме, че
действията на ЧСИ, доколкото са насочени към имот - чужда собственост (а не на
длъжника) са незаконосъобразни. В конкретния случай, видно от събраните по
делото доказателства жалбодателката не ангажира годни доказателства, от които
да се установи факта на владение на имота, съдът намира, че жалбата е
неоснователна. От друга страна, видно от представените в изпълнителното
производство, както и пред настоящата инстанция доказателства наследодателят на
страните в изпълнителното производство е притежавал правото на собственост
върху процесния имот, по силата на договор за покупко продажба с общината.
С оглед на изложоеното настоящият съдебен
състав намира, че атакуваните действия са законосъобразни и подадената жалба
следва да се остави без уважение.
По отношение на направените изявления
за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат на ответника Т.,
поради което и предвид направеното възражение за прекомерност, жалбодателката следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 300 лв.
Водим
от гореизложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 24 720 от 18.12.2018 г. подадена от
И. Н.А. срещу въвод във владение, извършен по изп.д. № 20177900401435 по описа
на ЧСИ Р.М., рег. № 790, като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№ 24 720 от 18.12.2018 г. подадена от И. Н.А. срещу действията
на съдебния изпълнител насочени върху вещ, която в деня на възбраната се намира
във владение на трето лице, извършени по изп.д. № 20177900401435 по описа
на ЧСИ Р.М., рег. № 790, като неоснователна.
Решението подлежи на
обжалване в 7 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд, в частта, в която е оставена без разглеждане подадената жалба,
имаща характер на определение.
Решението, в частта, в
която съдът е оставил без уважение подадената жалба е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.