РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Бяла, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510100754 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу К. Ж. Н. за признаване за
установено съществуването на вземане на ищеца от ответницата по Договор
за стоков кредит № 464527 от 05.08.2019 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД,
както следва: 2 317,99 лв. – главница, ведно със законната лихва от 31.05.2021
г. до окончателното ú изплащане; 794,38 лв. – договорна лихва за периода от
05.09.2019 г. до 05.10.2020 г.; 262,98 лв. – мораторна лихва върху главницата
за периода от 01.12.2019 г. до 27.04.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 504/2021 г. по описа на
Районен съд – Бяла. Претендира се и присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че на 05.08.2019 г. ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД
сключили Договор за стоков кредит № 464527, по силата на който банката
предоставила на ответницата кредит в размер на 2 317,99 лв. за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „ТЕХНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като била уговорена и договорна лихва във фиксиран
лихвен процент. Сочи, че съгласно договорните клаузи отпусната сума се
усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца, а съгласно уговорения
погасителен план кредитът следвало да бъде върнат на четиринадесет
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, в срок до 05.10.2020
г. Твърди, че ответницата дължи главница по кредита в размер на 2 317,99 лв.,
договорна лихва в размер на 794,38 лв. за периода 05.09.2019 г. – 05.10.2020
г., като на основание чл.12 от Общите условия, неразделна част от договора
за стоков кредит, и чл.86 от ЗЗД поради забава в плащанията дължи и
мораторна лихва върху непогасената главница за периода 01.12.2019 г. –
27.04.2021 г. в размер на 262,98 лв. Заявява, че вземанията по договора за
стоков кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, са
1
придобити от ищеца по силата на сключен с банката-кредитодател Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. и подписано
допълнително споразумение от 14.07.2020 г. с Приложение № 1.1/30.06.2020
г. Заявява, че бил упълномощен от банката-цедент да уведоми длъжника за
извършената цесия, като изпратеното до ответницата уведомително писмо
било върнато с отбелязване на обратната разписка: „получателят отсъства/в
чужбина“. Сочи, че въз основа на подадено заявление по чл.410 от ГПК се
снабдил със заповед за изпълнение, връчена на ответницата при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, с което обосновава правния си интерес от иницииране на
настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна, чрез назначения ú от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител – адвокат К. К. от АК-Русе. В отговора се заема
становище за допустимост и основателност на исковете. Наведените
възражения се свеждат до оплакване за липса на положени достатъчни усилия
за установяване постоянен и настоящ адрес на ответницата, както и
неизследване жизнения статус и здравословното състояние на ответницата
след получаване на кредита.
С влязло в законна сила протоколно определение от 30.05.2022 г.
производството по делото по предявения от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД срещу К. Ж. Н. иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца от ответницата по договора за стоков
кредит в размер на 262,98 лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. до
27.04.2021 г., в частта за сумата от 41,30 лв. и за периода от 01.12.2019 г. до
30.06.2020 г., е прекратено на основание чл.233 от ГПК поради отказ на
ищеца от тази част на спорното право, с обезсилване на издадената по
ч.гр.дело № 504/2021 г. по описа на РС-Бяла Заповед № 213/01.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение в частта за посочените сума и период.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Представен е Договор за стоков кредит № 464527 от 05.08.2019 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитодател и ответницата К. Ж. Н.
като кредитополучател, за сумата от 2 317,99 лв. за закупуване/заплащане от
„Технополис България“ ЕАД на мобилен телефон „IPHONE XS“ на стойност
2 199 лв., както и за сключване на застраховка с „Групама
Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД с еднократна
застрахователна премия в размер на 168,99 лв., с годишен лихвен процент
40,35% и годишен процент на разходите 48,72%, със срок за издължаване на
кредита 14 месеца от датата на усвояването съгласно погасителен план, с
падежна дата 5-то число на месеца. Съгласно чл.2 от договора сумата от
кредита за закупуване на стоката се усвоява еднократно и безкасово по сметка
на търговеца, а за застраховката – еднократно и безкасово по посочена от
застрахователите сметка. Съгласно т.12 от Общите условия на кредитодателя,
неразделна част от договора /чл.14 от договора/, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта на вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорния лихвен процент и
надбавка за забава в размер на десет процентни пункта, а съгласно чл.16 от
ОУ кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора
за кредит. Съгласно т.4 и т.4.1. от ОУ кредитът се олихвява с фиксиран
2
лихвен процент, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част
от кредита и се заплаща месечно.
За извършената покупка на мобилния телефон от „Технополис
България“ ЕАД е издадена фактура № ********** от 05.08.2019 г. за сумата
2 199 лв., от които платени в брой 50 лв., а останалите 2 149 лв. – платени с
кредитна карта ДСК Кредит, с посочени данни за клиент – имената и единния
граждански номер на ответницата. Този факт се установява от приобщения
към доказателствения материал дубликат на фактура.
Представен е Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
17.06.2020 г., сключен между „Банка ДСК“ АД като продавач и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД като купувач, с предмет
възмездно прехвърляне на вземания /§3, т.3.1 от договора/, посочени в
приемо-предавателен протокол, като по силата на §1, т.1.1 от договора под
„вземания“ се разбира всички дължими на продавача суми по предоставени от
него необезпечени стокови кредити на физически лица, със забава между 180
и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с
привилегиите и другите им принадлежности. От договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., извлечение от Приложение №
1.1./30.06.2020 г. към договора и допълнително споразумение от 30.06.2020 г.
и писмено потвърждение за станалото прехвърляне, издадено от „Банка ДСК“
АД в полза на ищеца, се установява, че на 30.06.2020 г. банката е прехвърлила
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД следните вземания
от ответницата по договора за стоков кредит: главница 2 317,99 лв.,
наказателна лихва 41,30 лв. и договорна лихва 794,38 лв.
По делото е представено пълномощно от „Банка ДСК“ АД, с което
същата е упълномощила ответника да уведоми от нейно името всички
длъжници по цедираните /прехвърлените/ вземания, както и да подпише
писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на банката до
длъжниците. Представено е по делото такова уведомление до ответницата, но
не са представени доказателства за връчването му на същата.
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
504/2021 г. по описа на РС-Бяла, на 31.05.2021 г. в съда е постъпило заявление
от ищеца, въз основа на което срещу ответницата е издадена Заповед №
213/01.06.2021 г. за изпълнение на парично от страна по чл.410 от ГПК за
следните суми по договор за кредит № 464527/05.08.2019 г., сключен между
ответницата и „Банка ДСК“ АД: 2 317,99 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 31.05.2021 г. до изплащане на вземането, лихва за периода от
01.12.2019 г. до 27.04.2021 г. в размер на 262,98 лв., 794,38 лв. – договорна
лихва за периода 05.09.2019 г. до 05.10.2020 г., както и разноски за
производството в размер на 67,51 лв. – държавна такса, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта е връчен на длъжника
/ответницата/ при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят е събрал
данни, че Н. не живее на адреса, поради което на 09.07.2021 г. заявителят
/ищецът/ е бил уведомен за възможността да предяви иск за вземанията си.
Във връзка с тези указания, на 09.08.2021 г. в съда е постъпила исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допуснато
изслушването на съдебно-икономическа експертиза, заключението по която
/неоспорено от страните в производството/ е изготвено след запознаване с
материалите по делото и преценка на представена от ответника и от „Банка
3
ДСК“ ЕАД счетоводна информация. Вещото лице дава заключение, че в деня
на подписване на договора за стоков кредит е извършено усвояване на
кредита в размер на 2 317,99 лв., от които 2 149 лв. са платени на
„Технополис България“ ЕАД по фактура № ********** от 05.08.2019 г. за
закупуване на мобилен телефон „IPHONE XS“, а 168,99 лв. са платени на ЗК
„Групама“ за застрахователна премия; по договора за кредит е извършено
едно единствено плащане на дата 05.11.2019 г. в размер на 50 лв., с която
сума е погасено задължение за договорна лихва на първа вноска с падежна
дата 05.09.2019 г.; остатъкът от задължението по договора за кредит, както
към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, така и към датата на
изготвяне на заключението на вещото лице /29.04.2022 г./, възлиза на 2 317,99
лв. – непогасена главница и 794,38 лв. – непогасена договорна лихва,
начислена върху усвоената и неизплатена главница, за периода 05.09.2019 г. –
30.06.2020 г. /при отчитане на извършеното плащане по кредита в размер на
50 лв./, както и 257,66 лв. – обезщетение за забава в плащането, формирано от
сумата 41,30 лв. – начислена лихва за забава за периода 05.09.2019 г. –
29.06.2020 г. и 216,36 лв. – лихва за забава върху дължимата главница за
периода от 30.06.2020 г. /датата на цесията/ до 31.05.2021 г. /датата на
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/.
Заключението на вещото лице като обосновано, компетентно и
почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на
експерта, съдът кредитира изцяло.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно твърденията на страните и отправеното до съда искане, съдът
намира, че е сезиран с предявени по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.99
от ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор
за банков кредит, прехвърлени с договор за цесия, за които е издадена заповед
за изпълнение.
Предявените искове са допустими - същите изхождат от лице с правен
интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от
наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – връчване на
издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение на
длъжника (ответник по исковете) при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и
събрани от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса, като исковете
са насочени срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по
претенцията.
Основателността на ищцовата претенция е предпоставена от
установяването при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно възникнала облигационна връзка по договор за банков кредит между
„Банка ДСК“ ЕАД и ответницата с твърдените параметри; изпълнение на
задълженията на банката по договора за кредит, в това число и предаване на
заемната сума от кредитора в полза на кредитополучателя; валидно сключен
договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и ищеца за прехвърляне на
вземанията по договора за банков кредит и надлежно уведомяване на
длъжника за настъпилата цесия; настъпила изискуемост на вземането; забава
на длъжника; размерът на непогасения към датата на падежа остатък от
главницата и от договорната лихва; размерът на обезщетението за забава.
4
Не е спорно по делото, а и представените писмени доказателства
установяват по категоричен начин наличието на валидно възникнало заемно
правоотношение между ответницата по делото и „Банка ДСК“ ЕАД по силата
на Договор за стоков кредит № 464527 от 05.08.2019 г., по който банката е
изпълнила задължението си да предаде заемната сума в размер на 2 317,99 лв.
в полза на кредитополучателя при уговорените в договора условия – чрез
еднократно и безкасово плащане по сметка на търговеца за закупуване на
посочената в договора стока и чрез еднократно и безкасово плащане на
застрахователната премия по сметка на застрахователя, като плащанията са
сторени в деня на подписване на договора. При това положение за
ответницата е възникнало задължението да върне заемната сума при
условията и сроковете, уговорени в договора, а именно: на 14 равни месечни
вноски, включващи съответната част от главницата и договорна лихва при
фиксиран лихвен процент от 40,35% годишно, считано от датата на
усвояването - 05.08.2019 г., с падежна дата на пето число на месеца, при дата
на последната падежна вноска 05.10.2020 г. В доказателствена тежест на
ответницата е установяването, че е заплатил изцяло задълженията по
договора за кредит, като с оглед събраните по делото доказателства е видно,
че за погасяване на задълженията по кредита е направено едно единствено
плащане на 05.11.2019 г. в размер на 50 лв.
Не е спорно и възникналото впоследствие между „Банка ДСК“ ЕАД и
ищеца договорно правоотношение по силата на договор за цесия, с който са
прехвърлени вземания, сред които и вземанията на банката по процесния
договор за кредит, сключен с ответницата К. Ж. Н., които вземания са
индивидуализирани по уговорените в договора за цесия начин. Ангажираните
по делото писмени доказателства в съвкупност с данните по изготвената в
производството експертиза установявят размера на придобитите от ищеца
вземания по сключения между ответницата и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за
стоков кредит № 464527 от 05.08.2019 г. в размер на 2 317,99 лв. – главница и
794,38 лв. – договорна лихва, както и наказателна лихва, която след
извършения от страна на ищеца отказ, вече не е предмет на производството по
делото.
На следващо място, съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде
съобщено от предишния кредитор (в настоящия случай от банката).
Единствената правна последица от неспазване на задължението за
уведомяване се свежда до това, че до съобщаване на цесията длъжникът може
да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. В случая за
извършената цесия длъжникът е надлежно уведомен с връчването на препис
от исковата молба с приложенията към нея, сред които и писменото
уведомление за извършеното прехвърляне и издаденото от „Банка ДСК“ ЕАД
на ищеца пълномощно в тази връзка (Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.дeло
№ 1711/2013 г. на I ТО на ВКС, Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.дело №
2352/2013 г. на II ТО на ВКС). Макар в случая уведомлението да изхожда от
цесионера, в същото изрично е отбелязано, че на основание чл.99 от ЗЗД и по
силата на предоставено от банката пълномощно, с уведомлението се
съобщава за извършеното прехвърляне на задължението на длъжника към
банката. Упълномощаването на цесионера е уговорено между стария и новия
кредитор още в договора за цесия (§6 т.6.4. и т.6.5.), за което впоследствие е
издадено съответното пълномощно. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл.9 от ЗЗД предишният кредитор
5
(цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания, съгласно
разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът ú се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл.39 от ЗЗД (в този смисъл Решение
№ 137 от 02.06.2015 г. по гр.дело № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС, Решение
№ 114 от 07.09.2016 г. по т.дело № 362/2015 г. на II ТО на ВКС).
А по отношение на обстоятелството, че връчването на уведомлението за
цесията до длъжника е извършено в случая чрез назначения му от съда по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, следва да се има предвид
следното:
Особеният представител се назначава при изпълнение на
предпоставките на чл.47, ал.1-5 от ГПК с цел охрана интересите на ответника.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Така в Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.дело № 193/2018 г. на I ТО на ВКС е прието, че длъжникът
е надлежно уведомен за изявлението на кредитора, че упражнява правото си
да направи кредита предсрочно изискуемо, с връчване на исковата молба на
особения представител на длъжника. По същите съображения, настоящият
съдебен състав намира, че с връчването на приложеното към исковата молба
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД на особения представител на длъжника,
последният е редовно уведомен за извършената цесия, което следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
В обобщение на изложеното по-горе и предвид липсата на
доказателства за погасяване на дължимите суми в уговорените срокове /до
05.10.2020 г./, ответницата дължи на ищеца заплащане по отпуснатия от
„Банка ДСК“ ЕАД кредит главница в размер на 2 317,99 лв., както и
договорна лихва, която към датата на цесията /за периода от 05.09.2019 г. до
30.06.2020 г./ възлиза в размер на 794,38 лв. – толкова, колкото ищецът
претендира за периода от 05.09.2019 г. до 05.10.2020 г. /от датата на падеж на
първата месечна вноска до крайния падеж по кредита/. Съобразно
договорните условия лихвата се дължи върху усвоената и непогасена
главница, като с оглед поясненията, дадени от вещото лице /че посочените в
погасителния план размери на договорна лихва, биха били приложими в
случай на редовно погасяване на задълженията по кредита, каквото в
настоящият случай очевидно липсва предвид установените по делото факти/,
предвид изтеклия към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
краен падеж по кредита, ищецът, който като цесионер е придобил вземането с
всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 от ЗЗД, т.е. с всички права,
произтичащи или свързани с прехвърленото вземане, има право да
претендира договорна лихва при условията на договора за кредит до крайната
падежда дата, предвид липсата на данни за настъпила предсрочна
изискуемост. Съдът обаче не може да даде защита, присъждайки по-висок
размер от претендираната с исковата молба сума, поради което претенцията
за договорна лихва за периода 05.09.2019 г. до 05.10.2020 г. следва да бъде
уважена в посочения от ищеца размер от 794,38 лв.
По силата на чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
6
забавата. Така поради забава в плащането на вземанията по кредита, ищецът
има вземане от ответницата за мораторна лихва върху непогасената главница,
като след извършения отказ по реда на чл.233 от ГПК /за сумата от 41,30 лв. и
за периода от 01.12.2019 г. до 30.06.2020 г./ такава остава дължима за периода
от 30.06.2020 г. до 27.04.2021 г., чиито размер съдът изчисли по реда на
чл.162 от ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор, а именно: 194,47
лв., поради което за горницата до 221,68 лв. /изчислена от първоначално
заявените 262,98 лв. минус 41,30 лв. по надлежно направения отказ от страна
на ищеца/ претенцията се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Основателно се явява и акцесорното искане за присъждане законна
лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното плащане на задължението.
Наведените възражения в отговора на исковата молба от страна на
процесуалния представител на ответницата /за липса на положени достатъчни
усилия за установяване постоянен и настоящ адрес на ответницата и
неизследване жизнения статус и здравословното състояние на ответницата
след получаване на кредита/ са ирелевантни за правилното решаване на
делото, тъй като тези факти и обстоятелства стоят вън от предмета на
доказване, поради което безпредметно се явява обсъждането им от съда.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. Съдът е сезиран
своевременно с искане от ищеца в тази насока.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер 125,21 лв., за депозит за вещо лице в размер на 200 лв. и за депозит за
назначения особен представител в размер на 567 лв., като е претендирал и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чиито размер на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съобразявайки правната сложност на спора и материалния интерес,
както и осъществената защита – изготвяне на искова молба, поддържане на
иска и изразяване на становище чрез молби, без явяване в отрито съдебно
заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско възнаграждение на
100 лв. Така общият размер на разноските в исковото производство пред
настоящата инстанция възлиза на сумата от 992,21 лв., от които
пропорционално на уважената част от исковете, на ищеца се следват 972,37
лв.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 67,51 лв. и е претендирал юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът е определил в размер на 50 лв. Така общият размер на
разноските в заповедното производство възлиза в общ размер на 117,51 лв.,
от които съразмерно на уважената част на исковата претенция, на ищеца се
следват 115,16 лв.
Посочените суми следва да бъдат възложени в тежест на ответницата.
Ответницата съгласно чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК има право да ú бъдат
присъдени разноските за заповедното и исковото производство съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция и на частта досежно прекратената
част на производството по делото, но няма доказателства страната да е
7
сторила разноски, нито претендира такива, поради което разноски не ú се
следват.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК , че К. Ж. Н.,
ЕГН **********, адрес: ............., дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище“, ул.„Панайот Волов“ № 29,
ет.3, по Договор за стоков кредит № 464527 от 05.08.2019 г., сключен между
К. Ж. Н. и „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********, сумите както следва: 2 317,99
лв. /две хиляди триста и седемнадесет лева и деветдесет и девет
стотинки/ – главница, ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до
окончателното ú изплащане; 794,38 лв. /седемстотин деветдесет и четири
лева и тридесет и осем стотинки/ – договорна лихва за периода от
05.09.2019 г. до 05.10.2020 г.; 194,47 лв. /сто деветдесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/ – мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.06.2020 г. до 27.04.2021 г., за които е издадена Заповед №
213/01.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №
504/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла, като ОТХВЪРЛЯ иска да се
приеме за установено съществуването на вземане за мораторна лихва върху
главницата за сумата над 194,47 лв. /сто деветдесет и четири лева и
четиридесет и седем стотинки/ до претендираните 221,68 лв. /двеста
двадесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. Ж. Н., ЕГН **********,
адрес: ................, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н „Оборище“, ул.„Панайот Волов“ № 29,
ет.3, сумата от 115,16 лв. /сто и петнадесет лева и шестнадесет стотинки/ -
разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 972,37 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и
тридесет и седем стотинки/ - разноски за първоинстанционното исково
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8