Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 13.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и седми октомври
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 16963 по
описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Т.Т.С., Г.В.С., В.В.Р. и Г.Б.И. против Г. ф., с която
са предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че на 12.10.2016 г.
около 13,20 часа в гр. София, на бул. „Околовръстен път“ на 217 м преди № 467,
е реализирано ПТП с участието на л.а.м. „Субару Аутбег“ с рег. № ******(с
неистинска регистрационна табела) и без задължителна застраховка Гражданска
отговорност и лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******. Твърди се, че ПТП
настъпва изцяло по вина на водача на л.а.м. „Субару Аутбег“, който се движи по
бул. „Околовръстен път“ в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул.
„Цариградско шосе“ при влошени атмосферни и пътни условия (облачно и дъждовно
време, мокър асфалт и наличие на пясък в двете пътни платна). Твърди се, че
когато наближил участък от Околовръстен път, отговарящ на № 467, движейки се в
средна пътна лента в посока бул. „Цариградско шосе“, водачът на л.а.м. „Субару
Аутбег“ решил да предприеме маневра по изпреварване чрез преместване в
най-лявата лента, където се установил и възнамерявал да задмине намиращата се в
средната пътна лента колона от коли. В същия момент неочаквано пред него от
средната към лявата лента се отклонил неустановен автомобил, който му препречил
пътя, за да избегне удар водачът на л.а.м. „Субару Аутбег“ рязко натиснал
спирачките и завъртял волана на ляво, което довело до загуба на контрол върху
управляваното превозно средство-автомобилът преминал разделителната тревна площ
и навлязъл неконтролируемо в насрещното трилентово платно. По същото време в
неговата средна лента в обратна посока се движил лек автомобил „Рено Меган“ с
рег. № ******, вследствие на което последвал сблъсък между двете моторни
превозни средства. В резултат на реализираното ПТП водачът на лек автомобил
„Рено Меган“ с рег. № ****** В.Б.И. получава тежки травматични увреждания,
вследствие на които почива на 25.10.2016 г. При инцидента е пострадала и
возещата се в лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ****** пътничка Р.В.С., която
също получава тежки и несъвместими с живота травматични увреждания, вследствие
на които почива на място. Твърди се, че вследствие смъртта на Р.С., нейните
наследници Т.С. (майка), Г.С. (брат) и В.Р. (сестра), са претърпели значителни
неимуществени вреди от загубата на своята дъщеря и сестра, с която са
поддържали изключително близки и топли отношения, основани на съществуващата
между тях силна и трайна емоционална връзка, изграждана във времето. Твърди се,
че към днешна дата майката на починалата Р., не може да свикне с мисълта за
неестествената загуба на този близък и скъп за нея човек-често ходи на
гробищата и се моли за покой на душата й. Тази трагедия й се е отразила
негативно и върху психиката-ищцата е тъжна и потисната, оставайки сама, намира
утеха и облекчение единствено в плача при спомена за нейната дъщеря.
Изключителни по обем негативни последици са изпитали брата и сестрата на
починалата Р.. Твърди се, че през годините ищците непрекъснато са усещали
подкрепата на тяхната сестра във всеки един аспект.
Твърди се, че в резултат на
смъртта на В.И., неговите наследници Т.С. (баба) и Г.И. (брат), са претърпели
значителни неимуществени вреди от загубата на своя внук и брат, с когото са
поддържали изключително близки и топли отношения, основани на съществуващата
между тях силна и трайна емоционална връзка, изграждана във времето. Твърди се,
че Т.С. е отгледала своя внук, възпитала го е и го е формирала като
пълноценната личност с изградена ценностна система. Т. обичала В.като свое дете
и страда като майка за неговата смърт.
Поддържа се, че с Присъда № 142/06.06.2018 г. на СГС, НО,
30 състав по н.о.х.д. № 5867/2017 г., влязла в сила на 22.06.2018 г. водачът на
л.а.м. „Субару Аутбег“, е признат за виновен за процесното ПТП.
Поддържа се, че с молба от
11.01.2019 г. ищците отправили до ответника искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. Поддържа се, че ответникът изплатил частично обезщетение
за сумата от 100 000 лв. единствено на Т.С. за загубата на нейната дъщеря, като
отказал да заплати обезщетение на останалите ищци. Твърди се, че ищцата С. не е
съгласна с размера на изплатеното й обезщетение от смъртта на нейната дъщеря,
като счита за справедлив размера от 200 000 лв.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати:
1.сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата Т.Т.С., неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на дъщеря й Р.Т.С., както и сумата от 50 000 лв.,
представляваща претърпените от ищцата Т.Т.С. неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на нейния внук В.Б.И.,
2.сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Г.В.С. неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на неговата сестра Р.Т.С.,
3.сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата В.В.Р., неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на нейна сестра Р.Т.С.,
4.сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца Г.Б.И., неимуществени
вреди-болки и страдания от смъртта на неговия брат В.Б.И., като всички
претендирани вреди са в пряка причинна връзка с настъпило ПТП на 12.10.2016 г.
в гр.София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Субару Аутбег“ с рег. № ******(с
неистинска регистрационна табела), без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 28.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумите.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Миленова,
надлежно упълномощена с пълномощно, приложено към отговора.
Считат
исковите претенции за неоснователни. Твърди се, че липсват каквито и да е
доказателства относно твърдението на ищците, че те и загиналата са били силно
привързани един към друг и че са получавали житейска подкрепа и опора. Твърди
се, че изложените от ищците твърдения не разкриват наличието на особено близа
привързаност между ищците и покойния им брат и внук по смисъла, посочен в ТР №
1/2018 г. на ВКС. Счита, че отношенията между тримата не са се различавали от
нормалните между братя и сестри и баба и внук.
Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата Р.В.С.,
която е пътувала на задната седалка в процесния автомобил без поставен
обезопасителен колан.
Счита, че в
предявените размери исковете са прекомерно завишени с оглед принципа на
справедливостта, съществуващите към момент в страната икономически условия,
стандарта на живот и трайната съдебна практика за процесната година.
В срока по
чл.372 ГПК ищците депозират допълнителна искова молба, с която оспорват всички
възражения на ответника заявени с отговора. Заявяват доказателствени искания.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете си чрез своя процесуален представител.
Подробни съображения излагат в представените по делото писмени бележки. Претендират
разноски, за което представя списък.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове
и молят съда да ги отхвърли по съображения изложени в писмени бележки.
Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото
лице помагач, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове. Съображения излага в писмени бележки по
делото.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е било спорно,
че към 12.10.2016 г. л.а.м. „Субару Аутбег“ с рег. № ******(с неистинска
регистрационна табела) е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че ответникът е изплатил на ищцата Т.Т.С. обезщетение в
размер на 100 000 лв. за загубата на нейната дъщеря Р.С..
С влязла в сила на 22.06.2018 г.
Присъда № 142 от 06.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 5867/2017 г. по описа
на Софийски градски съд, наказателно отделение, 30 състав, В.В.В. е признат за
виновен в това, че на 12.10.2016 г. при управление на МПС- л.а.м. „Субару
Аутбег“ с рег. № ******по околовръстен път на гр. София, нарушил правилата за
движение по чл.20, ал.1, чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, като не контролирал
непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и нарушил забраната
на пътно платно с двупосочно движение да не навлиза и да не се движи в лентите
за насрещно движение, когато платното за движение има четири и повече пътни ленти,
и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице-Р.В.С. и В.Б.И.,
починал на 25.10.2016 г., както и средна телесна повреда на Й.А.Й., като след
деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.
От неоспореното от страните
заключение на комплексна СМЕ и САТЕ се установява, че травмата в областта на
гръдния кош и корема на починалата Р.С. се дължи на силно притискане между
твърди тъпи предмети в предно задна посока-повече в ляво. Там са установени
несъвместими с живота смъртоносни увреждания-разкъсване на сърце, аорта, черен
дроб и далак. При тези данни поставен предпазен колан не би довел до
предотвратяване на смъртния изход.
Установява се, че процесният
автомобил е оборудван с триточкови инерционни колани за местата на шофьора и
пасажера до него. За местата на задната седалка процесният автомобил е снабден
с триточкови инерционни колани за местата в ляво и в дясно, а за мястото в
средната-коланът е триточков, обхващащ тялото в областта на таза.
Относно търпените неимуществени
вреди от ищците, както и относно факта на отношенията им с двамата им починали
родственици са събрани свидетелски показания.
Свидетелката К.И.К.установява, че
след смъртта на сестра му Р.-Г.С. спрял всякакви контакти с познати и приятели,
затворил се в себе си. Г. бил изключително близък със сестра си. Тя му помогнала
финансово за отваряне на собствен бизнес, от който той се издържа, както и за
операция, с която му спасила окото. Свидетелката установява още, че Г. не е
семеен и всичко споделял със сестра си Р., включително и това, че иска да
осинови дете. Сестра му изцяло го подкрепила и насърчила. Г. осиновил дете и Р.била
като майка за детето и когато тя починала Г. загубил не само своята сестра, но
и майка на детето му, което тежко понесло смъртта на Р.и се наложило да ходи на
психолог. Преди смъртта на Р., Г. ходел често на гости при нея в Швеция. Когато
сестра му се прибирала в България, постоянно били заедно, всички отпуски
прекарвали заедно. Чували се почти всеки ден, включително и по вайбър, скайп. Г.
бил като баща на децата на Р., а не само техен вуйчо. Г. редовно ходел в Швеция
при сестра си. Когато Г. осиновил дете, Р.започнала да изпраща непрекъснато
подаръци, често изпращала и пари. Били изключително задружно семейство. В
момента Г. е депресиран, самотен, не може да преодолее мъката си и продължава
да скърби страшно много. За цялото семейство било много важно да са заедно.
Когато Р.не можела да се прибере в България, купувала билети, за да отидат те
при нея. За всички празници били заедно, през ваканциите също.
Разпитана
свидетелката М.М.Т. установява, че видяла ищцата В.Р., която е и най-близката й
приятелка, същия ден, когато станала катастрофата. В. не била на себе си, изключително
потисната, обезверена, обезнадеждена. Свидетелката установява, че връзката на В.
със сестра й била много силна. Тяхното семейство било изключително задружно. В.
и сестра й били близки приятелки, а не просто сестри. Това започнало още във
времето, когато Р.живеела в Плевен. Именно В.Р. е човекът, който й намерил
работа и жилище в Ихтиман, подпомагал я, включително и след като Р.се развела
със съпруга си. В. преживяла много силен стрес. Първо преживяла смъртта на баща
си, а със сестра й станало неочаквано, никой не е мислил, че в един момент ще
се раздели с любимите си хора в едно и също време – сестра й загива на място,
племенника в безнадеждно състояние бил в болница. Ищцата изпаднала в депресия,
свила се в себе си, малко контактувала. Преди произшествието, била изключително
социална и общителна, но случилото се я променило. От стреса напълняла физически,
с около 20 килограма. В семейството на В. са две сестри и един брат. Имали имот
в едно родопско село, от който Р.и Г. се отказали безвъзмездно в полза на В..
За реставриране и реновиране на къщата в имота, В. получила изцяло финансовата
подкрепа на сестра си Р., която вече живеела и работела в Швеция. Двете сестри общували,
ако не всеки ден, то през ден се виждали и чували, включително и по вайбър. Р.често
се прибирала България и във всеки един момент били заедно със сестра си, на
почивки, екскурзии заедно. В. често ходела на гости при сестра си в Швеция. В.
не успяла да преодолее загубата на своята сестра.
Свидетелката Т.Г.К.-внучка на
ищцата Т.С., установява, че при произшествието леля й Р.починала на място, а
братовчед й го закарали в Окръжна болница. Вечерта, когато се прибрала в
Ихтиман видяла баба си, която била изключително съкрушена, била като едно бяло
платно. След случилото се баба й се затворила в себе си и единствените хора, с
които поддържа контакт са свидетелката, нейния брат и другия й братовчед, който
останал в Швеция. Ищцата Т. е изключително зле, не го е преживяла и няма как да
го преживее, защото загубила две деца. Свидетелката установява, че починалият В.е
отгледан от ищцата от 40-дневно бебе, защото майка му поради финансова нужда е
трябвало да започне работа и майчинството било прехвърлено на Т.. До седми клас
В.и свидетелката били непрекъснато заедно. Той си живеел при баба си. Имало моменти,
в които той казвал на баба си мамо. Т. и физически, и психически била и майка,
и баща за В.. Баба му била единствения човек, на който той могъл да се опре до
седми клас, след което заминал да учи в София, но петък, събота, неделя задължително бил при баба си. През месец
ноември 2015 г. свидетелката и ищцата В. били на гости в Швеция при В.и майка
му Р.. Между В.и В. имало изключително силна връзка, по-скоро като майка и син,
отколкото като баба и внуче. Тя го отгледала. В. и дъщеря й Р.поддържали често
връзка. Случвало се е дори на ден по два-три пъти да се чуват по вайбър или по
скайп, по телефон да говорят. Р.много искала да подпомогне майка си и не само
финансово. Един от плановете бил Т. с напредване на възрастта да отиде в Швеция
да живее при дъщеря си, нейната къща. Свидетелката установява, че в голямото й семейство,
между всички имало изключително силна връзка. Когато Р.със синовете й се
прибирали от Швеция, цялата рода се събирала за да се видят, като всеки си
отлагал дори и работни ангажименти, за да се видят. За Т. вече няма празници. В
дома си тя има специална стена, в нейната стая, където е сложила много снимки и
на В., и на Р.. Задължително им пали свещички. Даже на Коледа им закача
гирлянди по снимките. Задължително ходи до гробища.
Свидетелят П.Г.К., установява че
видял Г.И. на другия ден след катастрофата. Бил загубил своята майка, но имал
за какво да се държи-да помогне на брат си, който бил в болница. Г. се свързал
с шведски доктори и организирал изпращането на хеликоптер, за да транспортират брат
му за лечение в Швеция, но лекарите в България забранили това, тъй като
състоянието на В.не го позволявало. Всеки ден коментирали подобрението на брат
му, докато един ден не получил обаждане от Г. и разбрал, че брат му е починал.
Когато видял Г., видял човек, който е загубил всичко-празен поглед, не му се
говорело, бил в много тежко състояние. Свидетелят познава В.и Г. от много малки.
Разликата между тях е около една-две години. Заедно израснали в Ихтиман. Първо Г.
***, но всеки петък, събота и неделя се прибирал. После В.също отишъл да учи в
София и живеели заедно. Петък, събота и неделя съответно живеели в Ихтиман
заедно. След това майка им се преместила в Швеция и те също по-късно се
установили там. Намерили си работа и живеели заедно в Швеция, Стокхолм.
Първоначално живеели в едно жилище. Г. е семеен. Живеели в едно жилище с Г., с
жената на Г. и В., след известен период спечелили общинско жилище и Г., и
съпругата му се преместили на около 100 м от жилището, където В.останал да
живее и реално не са прекъсвали никакъв контакт помежду си. Първоначално
двамата работели в една фирма на един българин от еврейски произход-Й.. След
това всеки си намерил отделна работа, но не са прекъсвали нито за момент
контактите помежду си. Откакто свидетелят познава двамата братя, не е имало
период, в който да са били разделени или да са прекъсвали контакта помежду си. В.бил
несемеен към датата на смъртта му. Свидетелят, когато бил на гости на двамата
братя в Швеция, бил свидетел на това как В.взима детето от детската градина,
всяка вечер минава през апартамента на батко му и кака му, вижда детето и чак
тогава се прибира вкъщи. Организирали си почти всеки уикенд някакви екскурзии.
Имали планове, защото футбола им е голяма страст, през 2020 г. да посетят
световното първенство в Русия. Г.И. не е преодолял смъртта на брат си. Миналата
година, когато си дошъл за последно в България, свидетелят видял Г. същия
човек, който не вижда радост вече в живота. С Г. вече комуникацията е трудна.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно,
логични са и непротиворечиви.
Обстоятелството,
че Р.С. и В.И. са съответно дъщеря и внук на първата ищца, сестра на втория и
третата ищца и брат на четвъртия ищец, се установява с приетото по делото като
писмено доказателство удостоверение за родствени връзки изх.№ 1441/05.11.2018
г. на Община Ихтиман.
Установява
се, а и между страните не се спори, че на 11.01.2019 г. четиримата ищците са
сезирали ответника с искане да им бъде заплатено обезщетение, като такова е
заплатено само на ищцата Т.С. в размер на 100 000 лв. за претърпените от нея
вреди от смъртта на дъщеря й Р.С..
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.557, ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от
Кодекса за застраховането, а именно: наличие на
увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
противоправното поведение и вината на водача В.В.В., както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищците неимуществени вреди от
болки и страдания,
вследствие смъртта на техните двама родственици, съответно дъщеря и внук на
първата ищца, сестра на втория и третата ищца и брат на четвъртия ищец.
Съобразно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която се приравнява
и одобреното от съда по н.о.х.д. споразумение, е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен, поради което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение
на водача В.В.В. и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение
смърт на Р.В.С. и В.Б.И. са установени в настоящия процес с влязлата в сила на
22.06.2018 г. Присъда № 142 от 06.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. №
5867/2017 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 30 състав.
В хода на
процеса се установи неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на загиналата Р.В.С., с твърдението, че е
пътувала на задната седалка в процесния автомобил без поставен обезопасителен
колан. Със заключението на комплексната експертиза се установи, че смъртта й би
настъпила дори и да е била с поставен предпазен колан.
По отношение
на размера на предявените искове:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
По исковете, предявени от Т.С..
Претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Р.В., Съдът определя в размер на сумата от
150000 лв., от която
сума ответникът вече е заплатил обезщетение в размер на 100 000 лв. поради което и предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до претендирания размер от 100 000
лв.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата след смъртта на нейната дъщеря болки и страдания, отчита степента на преживявените от нея отрицателни
емоции, и близката връзка, привързаността между майка и дъщеря, отчита и депресираното състояние на ищцата след трагедията.
Установи се силна връзка между
майка и дъщеря, отношения на уважение, обич и взаимна подкрепа.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния внук В.Б.И. Съдът определя в размер на сумата
от 50 000 лв., поради което искът ще следва да бъде уважен изцяло.
Ищцата притежава материално правна легитимация по предявения
от нея иск, с оглед приетото в Тълкувателно
решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС. С решението се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,
че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
Безспорно се установи, че
отношенията между ищцата Т.С. и починалия й внук В., не са били обикновените,
традиционни отношения между баба и внук, а далеч по-силни и по-емоционални.
Между тях е била изградена връзка по близка до отношенията между майка и син,
доколкото след раждането на В.и до седми клас, същият е бил отглеждан от своята
баба.
Безспорно е, че ищцата Т.С. и от
процесното произшествие е изгубила едновременно и своята дъщеря, и своя внук,
предвид на което е невъзможно да се разграничат болките, които тя търпи от
смъртта на своето дете и отделно от смъртта на своя внук, отгледан от нея, но
във всички случаи едновременната загуба на две любими същества е изключително
силен стресов фактор, водещ до огромна психическа травма и шок, които трудно
могат да бъдат преодолени. Показателно в това отношение е установеното в
процеса, че в своята стая Т. е наредила много снимки на дъщеря си и внук си,
често им пали свещи, украсява ги с гирлянди за Колева, ходи непрекъснато по
гробища.
Това са болки, които ищцата ще
носи до края на живота си, поради което следва да бъде обезщетена за тях,
доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент.
По изложените по-горе съображения
ищците Г.В.С., В.В.Р. и Г.Б.И. притежават материално правна легитимация по
предявените от тях иск исковете за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на тяхната сестра Р.В. и брат В.И..
По размера на предявените искове.
Настоящият съдебен състав намира,
че не следва да се прилага разпоредбата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на
КЗ /ДВ бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г., с която е въведен лимит до 5
000 лева за обезщетяване на братя и сестри за неимуществени вреди от смъртта на
техен роднина. Тази уредба на първо място противоречи на правото на ЕС-на чл.
1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана в Директива 2009/103/ЕО на ЕП и
Съвета от 16.09.2009 г., относно застраховка ГО, с която са въведени минимални
застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане
несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното право, посочен
по-горе. В тази връзка Съдът съобразява и Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по
дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване на национален съд на
страна-член на ЕС, според което "чл. 3 параграф 1 от Директива 72/166 и
член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при използване на МПС покрива
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба
на ГО за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до
определена сума, която да е по-малка от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора
Директива 84/5"-т. е. 350 000 евро". На второ място към релевантния
момент-12.10.2016 г. нормата не е била приета, а законодателят не й е придал
обратно действие, поради което същата не следва да бъде прилагана.
Горното решение е съобразено и с
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 70 от 03.06.2019 г., т.д. №
755/2018 г. на ВКС, Второ търговско отделение, Решение от 06.02.2019 г., т.д. №
2429/2017 г., ВКС, Второ търговско отделение.
Настоящият съдебен състав намира,
че и тримата ищци доказаха конкретни житейски обстоятелства, които сочат на
силна връзка между тях и починалите Р.и В..
По отношение на ищеца Г.С. се
установи, че същият е несемеен, изцяло подкрепян финансово, и морално от своята
сестра Р., включително бил насърчен и подкрепен от нея да си осинови дете, за
което Р.се превърнала в негова майка, макар и за кратко, предвид ненавременната
й смърт.
Подкрепа, обич и уважение
съществували и между В.Р. и нейната сестра В..
Между братята В.и Г.И.
съществувала силна емоционална връзка, същите и от раждането си никога не са
живеели разделени. Първоначално живеели и учели в Ихтиман. Когато Г. ***, бил
последван от В.и отново живеели заедно. В почивните дни пак били заедно в
Ихтиман. След това двамата братя последвали своята майка в Швеция, където
отново живеели в едно домакинство, заедно със съпругата на Г.. Дори когато
семейството на Г. отишло до живее в самостоятелно домакинство, домът на В.бил
на стотина метра от техния дом. Всяка вечер В., който към датата на смъртта си
бил неженен, минавал през дома на брат си да ги види и чак тогава се прибирал в
своя. Прибирал детето на брат си от детска градина. Двамата братя израстнали
без баща, поради развода на родителите им.
В хода на настоящото производство
се събраха доказателства, от които се установява, че ищците заедно с починалите
Р.и В.били едно голямо щастливо семейство, в което били поддържани постоянни
отношения на взаимна обич, материална и морална подкрепа и емоционална близост.
Касае се за отношения каквито не са типични за повечето семейства, особено след
като всеки създаде свое семейство. Въпреки, че част от ищците и починалата Р.били
създали свои семейства, те не преустановили контактите помежду си, нито
намалили тяхната честота. Чували се почти всеки ден, а по всички празници и
ваканции били заедно, отлагайки личните си и работни ангажименти. Когато Р.не
можела да се прибере в България, близките й отивали при нея в Швеция, за да се
видят.
Ето защо съдът намира, че горното
сочи на търпени болки и страдания от ищците по-големи по интензитет от нормално
присъщите за тези родствени връзки, поради което ответникът, следва да обезщети
ищците за действително претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на
тяхната сестра и брат.
Настоящият съдебен състав намира,
че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта
на сестрата на ищците Г.С. и В.Р. и от смъртта на брата на ищеца Г.И., с които
те имали трайна емоционална връзка, при съобразяване на възрастта на починалите
(53 г. и съответно В.-28г.), тяхата жизнеспособност, обстоятелството че
починалият В.е бил несемеен, живял е в едно домакинство с брат си Г.И., както и
предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към момента на
ПТП-12.10.2016 г., възлиза на 45 000 лева.
Предвид горното предявените
искове ще следва да бъдат уважени за сумите от по 45 000 лв. и отхвърлени за
разликата до пълния претендиран размер от по 50 000 лв.
Относно началната дата на
дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи,
съгласно императивната норма в чл. 558,
ал.1, изр. 2, във връзка с чл.497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на
Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.
По силата на чл. 497, ал.1 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
От ангажираните в процеса доказателства не
се установи ответникът да е изисквал от ищцата
писмени доказателства по реда на чл.106, ал.3 от КЗ, респ. последната да не ги е представила.
Ето защо съдът намира, че с изтичането на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този
момент дължи лихви. Ищците са сезирали
ответника на 11.01.2019 г., следователно тримесечният срок е изтекъл на 11.04.2019 г. и от 12.04.2019 г. ответникът е изпаднал в забава.
Предвид горното исковете за лихви
ще следва да бъдат отхвърлени за периода от 28.03.2019 г. до 11.04.2019 г. като
неоснователни.
По разноските в процеса:
Ищците са освободени от държавна
такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
С представените четири броя договори
за правна защита и съдействие от 06.11.2018 г., 12.11.2018 г. и от 19.11.2018
г. се установява, че адвокат Я. Д.Д. е осъществявал безплатна правна помощ на
ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и
на основание чл.38, ал.2 от същият закон, ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, изчислено в минималния му
размер, съобразно чл2, ал.5 и чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено за всеки един от
предявените пет активно субективно и обективно кумулативно съединени искове.
Първият иск е с материален
интерес от 100 000 лв. Дължимото минимално възнаграждение на основание чл.7,
ал.2, т.5 от Наредбата възлиза на сумата от 3530 лв., от която ответникът дължи
сума в размер на 1765 лв. която е съответна на уважената част /50 000 лв./.
Втория иск е с материален интерес
от 50 000 лв. и е уважен изцяло. Дължимото минимално възнаграждение на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата възлиза на сумата от 2030 лв. и се дължи
в пълен размер с оглед уважаването на иска.
Останалите три иска са с
материален интерес от по 50 000 лв. Дължимото минимално възнаграждение на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата възлиза на сумата от по 3530 лв., от
които суми ответникът дължи суми от по 1827 лв., които са съответни на
уважената част от исковете от по 45 000 лв.
Или общият размер на дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 9 276 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 500 лв.-депозит вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, поради което и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят по равно сумата от 173,33
лв., която е съответна на отхвърлената
част от исковете /65 000 лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 9400 лв. държавна
такса, както и сума в размер на 313,33 лв.-депозит вещи лица заплатени от
бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да заплати на
основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. на Т.Т.С., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.София, пл.“******, офис 10, сграда на СБА, адвокат Я.Д. сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки
и страдания от смъртта на дъщеря й Р.В.С. и сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./ представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
смъртта на внук й В.Б.И., на Г.В.С., ЕГН **********
и на В.В.Р., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр.София,
пл.“******, офис 10, сграда на СБА, адвокат Я.Д. сумата от по 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лв./ за всеки от
двамата ищци, представляваща
обезщетение за претърпените от двамата ищци неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на сестра им й Р.В.С., на Г.Б.И., ЕГН **********, с адрес ***, пл.“******, офис 10, сграда на СБА, адвокат Я.Д.
сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лв./,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на брат му В.Б.И., като всички вреди са в пряка причинна
връзка с настъпило ПТП на 12.10.2016 г. в гр. София, виновно причинено от водача
на л.а.м. „Субару Аутбег“ с рег. № ******, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 12.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни искът
на Т.Т.С. ЕГН **********
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Р.В.С. за разликата
над присъдената сума от 50 000 лв. до претендирата от 100 000 лв., както и
исковете на ищците Г.В.С.,
ЕГН ********** и на В.В.Р., ЕГН ********** за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сестра им Р.В.С. за разликата над присъдените суми от по 45 000 лв.
до претендираните суми от по 50 000 лв., както и искът на Г.Б.И. ЕГН **********
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му В.Б.И. за разликата над
присъдената му сума от 45 000 лв. до претендираната сума от 50 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените акцесорни искове за законна лихва върху присъдения размер на
главниците за периода от 28.03.2019 г. до 11.04.2019 г.
ОСЪЖДА Т.Т.С., ЕГН **********, Г.В.С.,
ЕГН **********, В.В.Р., ЕГН ********** и Г.Б.И., ЕГН **********, и четиримата с
адрес за призоваване: гр. София, пл.“******, офис 10, сграда на СБА, адвокат Я.Д.
да заплатят поравно на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Г. ф., *** сумата от 173,33
лв. /сто седемдесет и три и 0,33 лв./ направени от ответника разноски пред
настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. ф., *** да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я. Д.Д.,***, пл.“******,
офис 10, сграда на СБА адвокатско възнаграждение в размер на 9276 лв. /девет
хиляди двеста седемдесет и шест лв./
ОСЪЖДА Г. ф., *** да заплати
на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сума в размер на 9400 лв. /девет хиляди и четиристотин лв./ държавна такса, сума
в размер на 313,33 лв./триста и тринадесет и 0,33 лв./-депозит вещи лица
заплатени от бюджета на съда съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на В.В.В., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника Г. ф..
ПРИСЪДЕНИТЕ В полза на ищците
суми могат да бъдат преведени по следните банкови сметки:
1. IBAN: *** Т.Т.С.,
2. IBAN: *** Г.В.С.,
3. IBAN: *** В.В.Р. и
4. IBAN: *** Г.Б. И..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: