№ 74
гр. Велико Търново, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А. изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 36 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е
по жалба на П.Й.П., адрес ***, против
Решение № 9/13.12.2022г. на кмета на кметство на с. Ореш, с което по негово
заявление по ЗДОИ вх. № АД 04-09-263/08.12.2022г. до кметство с. Ореш, общ.
Свищов, не му предоставена исканата информация на електронна поща по т. 2 не му
е предоставен искания договор; по т. 3 не му е предоставена фактурата за
изплатени суми и по т. 4 не му е предоставена информация относно дебелината на
асфалтираните участъци, вкл. протокол за приемане на ремонта/Акт № 19, от който
да е видна дебелината на асфалтираните участъци и общите кубични метри положен
асфалт.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на акта в
оспорените части поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила. Мотива на кметството, че не разполага с техническа
възможност бил лъжа, а исканите документи не са с голям обем – касае се за една
фактура. Същата умишлено не му била предоставена. Намира за неоснователно
позоваването от страна на органа липсата на техническа възможност за
предоставяне на исканата информация поради обема й. Представя писмено становище
вх. № 1018/27.02.2023г.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от ***С.,
който поддържа жалбата по изложените в същата съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт. От съда се иска да отмени решение на
кмета на кметство с. Ореш, община Свищов, с което се отказва да бъде
предоставена част от поисканата информация по реда на ЗДОИ поради липсата на
техническа възможност за това и да бъде задължен органът да я изпрати по
електронен път. Претендират се разноски на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът
по жалбата – кмета на с. Ореш, общ.
Свищов, с представеното
по делото писмено становище вх. № 884/20.02.2023г. чрез
упълномощен ***от адвокатско дружество „Ш. и Я.“, намира жалбата за недопустима
алтернативно за неоснователна и недоказана. Като основания за недопустимост на
жалбата сочи липсата правен интерес и подаването й срещу решение, с което е
предоставена исканата информация. Счита че търсената от заявителя информация е
предоставена чрез нейното инкорпориране в издаденото решение, по начин, с който
изпълнена целта на закона. Излага допълнителни съображения за законосъобразност
на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Възразява срещу
претендираното адвокатско възнаграждение, в т.ч прекомерност на неговия размер.
Съдът, като прецени оспорения
административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за установено следното:
Със заявление за достъп до обществена
информация вх. № АД
04-09-263/08.12.2022г. до кметство с. Ореш, общ. Свищов от П.Й.П. *** е поискана следната информация, която да му бъде предоставена на
електронната му поща: 1. Коя фирма е положила асфалт през 2018г. На улица
„Янтра“ в с. Ореш; 2. Договора за възлагане на строителните работи на тази
фирма; 3. Платежно нареждане, фактура за изплатена сума относно целия ремонт;
4. Протокол за приемане на ремонта, от който да е видно точно колко кв. м. е
положен асфалт, неговата дебелина и общо колко куб.м. или тона е положения асфалт;
5. Кое е лицето, контролирало ремонтните дейности и 6. Документ, от който да е видно
начина на възлагане.
Посочено е, че се иска информацията да
бъде предоставена на електронната
поща на заявителя.
В отговор на така подаденото заявление, с Решение № 9/13.12.2022г. на кмета на кметство на
с. Ореш на заявителя е предоставен достъп до поисканата
информация, като по отношение на въпроси с номера 2 е посочен договора, но не е
представен такъв; по т. 3 и т. 4 е получен отговор, че търсената информация не
може да бъдат предоставена на заявителя по електронната поща поради нейния обем
и липса на техническа възможност за предоставянето й в този вид.
Решението е изпратено на заявителя П.П. по
електронната поща, който недоволен от отказа да бъде предоставена информация по
заявлението по част от въпросите поради нейния обем и липса на техническа
възможност, е подал жалба до
Административен съд - Велико Търново.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащите се в административната преписка, изпратена с
писмо изх. № 170/12.01.2023 година на кметство с. Ореш, община Свищов.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки пълна служебна проверка на
законосъобразността на административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 168
от АПК, намира от правна страна следното:
С оглед изложените в жалбата на П.Й.П. ***
конкретни доводи, касаещи единствено частта от Решение № 9/13.12.2022г. на кмета на кметство на с. Ореш, с която се отказва предоставяне на
исканата със заявлението от 08.12.2022г. информация поради липсата на
техническа възможност за изпращане по електронен път на информацията и предвид
обема й, съдът приема, че предмет на оспорване е единствено частта по въпроси 2, 3 и 4 от същото. В останалата си
част Решение № 9/13.12.2022г. на кмета на кметство на
с. Ореш относно
въпроси с номера 1, 5 и 6 не е оспорено с
жалбата и същото е влязло в законна сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, изхожда от страната, инициирала
административното производство по издаване на оспорения акт, и е насочена срещу
такъв, подлежащ на съдебно оспорване. Съдът намира,
че оспореното Решение № 9/13.12.2022г. на
кмета на кметство на с. Ореш има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ
и представлява годен предмет на съдебно оспорване, тъй като несъмнено засяга
претендираните от заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната
материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до
обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя или отказва
предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт. /в този
смисъл е Решение № 7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2012 г. /. По
делото е установено, че в срока по ЗДОИ задълженият орган не е предоставил на
заявителя пълната информация искана със заявлението, като заявителят е
депозирал жалба срещу непроизнасянето. Поисканата информация реално не е предоставена в пълен обем.
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган – кмет на с. Ореш, община Свищов, който е
задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Решението по заявлението за достъп до обществена информация, обективирано в
Решение № 9/13.12.2022г. на кмета на кметство на
с. Ореш, е
издадено в предвидената от закона форма, в съответствие с разпоредбата на чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са спазени и административно производствените
правила за това, включително сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал.
1 от закона.
Във връзка с правния интерес от оспорване
следва да се посочи, че за жалбоподателя е налице правен интерес да установи,
че неправомерно не му е предоставен достъп до обществена информация по начина,
по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за
пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация. Поискал
е да му бъде предоставен договора за възлагане на строителните работи, платежно
нареждане, фактура за изплатена сума и протокол за приемане на ремонта.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Законът за достъп до обществената
информация регламентира един от правните способи за упражняване на
конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена
информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация
законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от
ЗДОИ, какъвто несъмнено е кмета на с. Ореш, община Свищов, да я
предоставят когато е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична.
Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ
определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В
случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг
специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на
нормите на ЗДОИ.
В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието „обществена
информация“, според която обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена,
когато са налице две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е
свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да
си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен
живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група
хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на
обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но за да е
налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с
живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва
да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото
само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.
В случая с процесното заявление поисканата
информация е свързана с ремонта на ул. Янтра в селото по отношение на извършителя
му, заплатените за това средства, упражнения контрол и дебелината на положения
асфалт. Така исканата от заявителя информация безспорно е обществена по смисъла
на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като се създава и съхранява от задължения субект – кмета
на с. Ореш, община Свищов, по повод осъществяване на предоставените по закон
функции да решава въпроси от местно значение в качеството му на орган на
местното самоуправление и в частност с предоставените по чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА правомощия да приема решения за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Освен това,
търсената информация касае улица, което обуславя връзката с обществения живот в
с. Ореш, Община Свищов, а от там и попада в понятието „надделяващ обществен
интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ЗДОИ, като цели повишаване на прозрачността
и отчетността на субект по чл. 3 от закона.
Исканата информация няма абстрактен
характер, а е конкретна и касае достъп до определени документи, свързани с
ремонта на ул. „Янтра“ в селото по отношение на извършителя му, заплатените за
това средства, упражнения контрол и дебелината на положения асфалт.
Форми за предоставяне на достъп до
обществена информация са изброени в чл. 26, т.1 – т. 4 от ЗДОИ като в
разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от същия закон е предвидено задължение на
органа да се съобрази с предпочитаната форма на предоставяне на достъп, освен в
случаите, когато за нея няма техническа възможност. В таза хипотеза не е
изключен достъп до исканата информация, а е предвидено, съгласно алинея 2 от
същата разпоредба, достъпът до информацията да се предостави във форма, която
се определя от съответния орган.
В настоящия случай, в подаденото от
жалбоподателя заявление за достъп до обществена информация вх. № АД 04-09-263/08.12.2022г. до кметство с. Ореш,
общ. Свищов изрично е заявено предоставянето на
заверени копия на документите със исканата информация на посочената от
заявителя електронна поща. В срока по ЗДОИ задълженият административен орган не
предоставил на заявителя търсената информация по т. 2, т.3, и т.4 по
предпочитания от него начин (по електронен път чрез електронна поща) поради
нейния обем и с мотива за техническа невъзможност за предоставянето й в този й
вид.
Не са представени договор № 5/20.09.2018г.
с фирмата, издадената фактура от 22.10.2018г. и АКТ обр. 19, от който да е
видно асфалтираните кум. м. Обстоятелството, че информацията не е предоставена
във формата, предпочетена от заявителя, принципно не води до извод за незаконосъобразност
на акта, но при положение, че действително е налице някоя от предвидените в чл.
27, ал. 1 от ЗДОИ хипотези, водещи до
невъзможност за предоставянето й в желаната от заявителя форма. В случая не
съответства на обективната истина, че предоставянето на исканата обществена
информация в заявената форма е невъзможно. Исканите от жалбоподателя документи
и информация, свързани с ремонта на ул. Янтра, се създава и съхранява от органа
на хартиен носител. Но за да „липсва техническа възможност" се предполага
практическа невъзможност за осъществяване на трансформация на данните в
електронен формат, съответно, невъзможност исканите документи да бъдат
сканирани/заснети в цифрова форма и така генерираните файлове да не могат да
бъдат изпратени на електронната поща на жалбоподателя, ако е необходимо, и с
няколко отделни съобщения. Съдът намира, че за кметство с. Ореш не е налице
твърдяната невъзможност за изпращане на поисканите документи в електронен
формат на електронната поща на заявителя доколкото това е възможно технически
да бъде направено от всяко смарт устройство. Следователно, не е налице пречка
документът на хартиен носител да бъде създаден като копие на в електронен вид
чрез сканирането му. В оспореното писмо като мотив за отказа да бъдат
предоставени исканите документи е посочен и техният обем, но от мотивите не
става ясно как това възпрепятства органа самите документи да бъдат сканирани и
изпратени с няколко отделни електронни съобщения на електронната поща на
заявителя при положения, че техният формат не позволява изпращането им
наведнъж. От друга страна исканата информация (договор, фактура и Акт обр. 19) не
обосновава твърдението за голям обем от информация. От законодателя е даден
превес на интереса на заявителя пред този на администрацията, поради което
посоченото от задължения субект основание за несъобразяване предпочетената
форма за предоставяне на достъп до обществена информация от заявителя е
неприложим. При това положение, заявителят несъмнено не е в състояние да получи
в необходимата пълнота търсената от него и описана в заявлението информация, за
да си състави собствено мнение относно дейността на задължения субект по чл. 3
от ЗДОИ.
С оглед на така
изложеното, следва да бъде отменено Решение № 9/13.12.2022г. на кмета на
кметство на с. Ореш по Заявление с вх. № АД 04-09-263/08.12.2022г. до кметство с.
Ореш, общ. Свищов на П.Й.П., в
частта, с която не се предоставят исканите по т. 2, 3 и 4 от същото документи поради издаването му в противоречие с материалния
закон.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК
административната преписката следва да бъде върната на административния орган
за произнасяне по заявлението с надлежен акт, съответстващ на изискванията на
ЗДОИ, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в мотивите на настоящото решение.
С оглед изхода
на спора основателна е претенцията за заплащане на внесената от жалбоподателя П.Й.П.
държавна такса в размер на 10лв., както и на ***С. като пълномощник за заплащане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В приложения по делото
договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023г. (л. 41 от делото) е
вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 1,т. 2 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ
на материално затруднено лице е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното
основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответникът
по делото следва да бъде осъден да заплати на адвоката по делото адвокатското възнаграждение
в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 84 от
2016 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Представянето на договор с
посоченото в него основание по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, е достатъчно, за да се присъди адвокатско
възнаграждение, като в тези случаи наличието на конкретно посоченото основание
не се нуждае от доказване. В този смисъл Определение № 3377 от 11.04.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 2771/2022 г., II о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 7892/2018 г., III о.; Определение № 368 от 6.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 733/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 406 от 1.08.2016 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3805/2014 г., II т. о., ТК и
редица други. Наличието
на предпоставките на чл. 38 ЗА, както и размера на възнаграждението, което следва
да бъде присъдено, е в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон и на Закона за
адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 3
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Й.П. ***, Решение № 9/13.12.2022г. на кмета на кметство на с. Ореш, в частта му относно въпроси № 2, 3 и 4 от същото.
ВРЪЩА
делото
като преписката на кмета на
кметство на с. Ореш за ново произнасяне по
заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № АД 04-09-263/08.12.2022г. на П.Й.П., в
частта му, касаеща въпроси с номера 2, 3 и 4 от заявлението, в установения в чл. 28, ал. 1
от ЗДОИ срок от получаване на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Община Свищов да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на ***С.Д.С., вписан в АК – Велико Търново, със служебен адрес в ***,
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА
Община Свищов да заплати на П.Й.П. *** разноски за държавна такса в
размер на 10 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на оспорване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: