№
156
гр.
Силистра, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в
открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
при секретаря Данаила Георгиева, като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 275 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 и сл. във връзка с чл. 422 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на К.А.А. с ЕГН ********** против Решение № 251 / 14.08.2019
г. по гр.д.№ 1466 / 2018 г. на Силистренския районен съд, с което са отхвърлени
исковете му срещу „Самуел – 2005“ ЕООД с ЕИК ********* и на ответното дружество
са присъдени разноски.
В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, а именно че
първоинстанционният съд не е съобразил признанието на ответника, че дължи част
от претендираната с исковата молба сума, и то на посоченото в нея основание –
договор за наем на земеделска земя. Вместо това съдът е изложил два
противоречиви извода: веднъж, че е налице облигационно правоотношение, а
впоследствие – че не е налице, което е довело до отхвърляне на иска.
Въззивникът моли
решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което да се уважи исковата му молба. Претендира разноски за двете инстанции.
Няма
депозиран отговор от въззиваемия ответник.
При
съобразяване на събраните пред районния съд доказателства, наведените доводи и
становищата на страните, въззивният съд намира следното:
От
фактическа страна:
На
01.03.2016 г. между страните е сключен договор за наем на 69,656 декара
обработваема земеделска земя за стопанската 2016-2017 г., което обстоятелство
се установява от съставения документ, а също така се признава и от ответника.
Съгласно т. 7 от
договора падежът на задължението за плащане на наемната цена е 15 декември на
изтеклата стопанска година, което на основание чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
определя деня, от който длъжникът би се считал в забава, а именно от 16.12.2016
г.
Наемната
цена не може да се установи от представените екземпляри на документа, в който
договорът е обективиран. В копието на ищеца наемът, макар и трудно, личи да е
70 лв/дка, в този на ответника – 20 лева, а в депозирания в Общинска служба
земеделие – Силистра липсва отразяване на каквато и да е наемна цена.
Пред
Силистренския районен съд е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК от
наемодателя за 4625,92 лева главница и 348,93 лева лихва за забава за периода
от 16.12.2017 г. до 13.09.2018 г. Искът е във връзка с издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1289 / 2018 г. по описа на СРС и получено възражение
срещу нея.
Ищецът признава, че е
получил в изпълнение на договора царевица на стойност 250 лева, която сума
приспада от дължимия за 69,656 дка по 70 лева наем в размер на 4875,92 лева. В
представената от ответника разписка е написано 251,86 лева. Съдът приема
стойността, която е отразена в документа, тъй като той не е оспорен от ищеца.
Ответникът признава
частично иска, само за 841,26 лева, изчислявайки дължимия наем по 20 лева/декар
и след приспадане на 551,86 лева по два разходни ордера - единият е
гореспоменатият, а другият е от 14.02.2017 г. за 300 лева. Неплащането на
остатъка обяснява с непогасено насрещно вземане към ищеца в по-голям размер,
което обстоятелство е без значение за делото, след като не е предявено
възражение за съдебно прихващане с това вземане.
По
отношение на представената разписка от 14.02.2017 г. за авансово изплатена
рента за 2016/2017 г. в размер на 300 лева – същата е оспорена. Ответникът
признава, че подписът не е на ищеца, тъй като сумата е получена от негова
близка, вероятно снаха, но не се е възползвал от предоставената му възможност
да докаже този факт със свидетелски показания, поради което същият остава
недоказан.
От
приетата по делото експертиза става ясно, че за стопанската 2016/2017 г.
средното рентно плащане за земи в региона на гр. Алфатар е в размер на 44
лева/декар, като тази стойност е на база обобщените данни обявени на интернет
страницата на ДФ Земеделие. При трима от големите арендатори, които общо
обработват близо 50 % от земите в региона, средното рентно плащане е 70
лева/декар – заключението е въз основа на данни, събрани от вещото лице, което
е счетоводител на двама от тях. Конкретно за ответника средната рента, която е
плащал за стопанската 2016/2017 г., е 51,59 лева/декар. Районният съд е отхвърлил исковете, приемайки че не е налице
облигационна връзка, тъй като страните не са стигнали до съгласие по съществено
условие на договора за наем, каквото е наемната цена.
От
правна стана:
Въззивната
жалба е допустима и основателна.
За
разлика от договора за аренда – чл. 3, ал. 1 от Закона за арендата в
земеделието, и договорa за наем на земеделска земя над една година – чл. 4б от
ЗСПЗЗ, договорът за наем по чл. 228 и сл. от ЗЗД, чиито разпоредби са приложими
към наема на земеделска земя до една година, е неформален. Писмената форма е
само за доказване. Щом от съставения документ не може да се установи едно от
съществените условия на договора, каквото е наемната цена, това не води до липса
на договор. В този случай документът служи за доказване на другите условия –
индивидуализация на страните, вещта, срока, и прочее, а цената ще подлежи на
доказване с останалите способи на ГПК.
Основателен
е доводът на въззивника, почерпен от практиката на ВКС и посоченото с жалбата
Решение № 98 / 21.03.2011 г. по гр.д.№ 952 / 2010 г., IV г.о., според което
съдът не следва да дерогира фактическите твърдения и правни доводи на страните,
налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на
процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни.
Страните
не спорят, че са сключили договор за наем на земеделски земи и са се разбрали „Самуел-2005“
ЕООД да плаща наемна цена за тях. Ищецът
признава за частично изпълнение от страна на ответника, а последния – че искът
е частично основателен. Страните спорят за размера на уговорената наемна цена
на декар, оттам за размера на иска, което е различно от липсата на уговорка за
наемна цена. Въззивният съд намира, че между ищеца и ответника е възникнало
валидно облигационно отношение и с оглед на процесуалната позиция на търговеца
наемател искът се явява доказан по основание. В същото време представените
екземпляри на писмения документ, в който е обективиран договорът, не позволяват
с категоричност да се установи размерът на дължимото плащане от наемателя.
Налице са предпоставките на чл. 162 от ГПК и въззивният съд определя наемната
цена в размер на 51,59 лева/декар, вземайки предвид допълнителното заключение
на вещото лице по назначената му съдебно-ценова експертиза.
Не
следва за основа на изчисленията да се приема средният наем на земеделската
земя в района на гр. Алфатар, определен на база обобщените данни, обявени на
интернет страницата на ДФ Земеделие, защото логично е средната цена, която
конкретният наемател плаща, да бъде по-близо по стойност до реално уговорената
между страните. Съдът взема предвид също, че договорът е сключен март 2016 г.
за срок от една стопанска година. Става въпрос за краткосрочен наем, при който
всяка от двете страни преценява пазарната конюнктура към конкретния момент и
цели да извлече максимална полза: собственикът на земята – по-висока цена, а
наемателят – достатъчно конкурентна, която да привлече наемодателя. Установи
се, че средните рентни плащания, предлагани от някои арендатори от региона, е
70 лева/декар за съответната година. Това не доказва иска в пълен размер, тъй
като е ноторно известно, че цената за възмездното ползване на земеделски земи
зависи и от срока, за който е сключен договорът. При краткосрочните договори за
наем цената обичайно е по-ниска от цената по дългосрочните наеми и договорите
за аренда. Последните от които са минимум за пет стопански години – чл. 4, ал.
1 от Закона за арендата в земеделието. Следва да се отбележи, че всички
посочени стойности в заключенията на вещото лице са средни. Както цената от 44
лв/дка е формирана от различни по продължителност договори, така и тази от 70
лв/дка, а също и 51, 59 лв/дка. Те не отразяват зависимостта на цената от
срока. Допълнително изследване на този въпрос обаче не е необходимо, тъй като
съдът намира, че въпреки важността на срока, не е логично наемната цена по
процесния договор да е близо с 40 % (при 44 лв/дка) по-ниска спрямо средно
предлаганата цена от тримата големи арендатори, които общо обработват повече от
50 % от земите в региона на гр. Алфатар. Ето защо приетата стойност от 51,59
лв/дка напълно отговаря на заложената в чл. 162 от ГПК цел, а именно размерът
на иска да е възможно най-адекватен на реално уговореното между страните.
След
като сключеният договор е за 69,656 декара и според съда ответникът трябва да
плати по 51,59 лева/декар, като се приспаднат вече получените от ищеца 251,86
лева, то установителният иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка с
чл. 232, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен до размера от 3341,69 лева, а искът
по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва за забава върху тази сума за периода
16.12.2017-13.09.2018 г. е основателен до размера от 252,50 лева. Решението на
районния съд, с което исковете са отхвърлени изцяло, се явява частично неправилно
и като такова следва да се отмени до посочените размери, като вместо него се
постанови решение в обратния смисъл. В частта за горницата над уважената част
до пълно предявения размер на иска решението следва да се потвърди.
По
разноските:
Съотношенето
между уважената част от исковете спрямо претенцията е 3594,19 / 4974,85 лева. А
съотношението между отхвърлената част спрямо претенцията е 1380,66 / 4974,85
лева.
С
първоинстанционното решение и Определението № 3125 от 18.09.2019 г. са
присъдени в полза на ответника 693,89 лева разноски за процесуално
представителство. Определението по чл. 248 от ГПК не е обжалвано, поради което
въззивния съд следва да съобрази тази сума, а не първоначално поисканата в
размер на 720 лева, при произнасянето си за разноските. Решението на районния
съд в частта за разноските, изменено с определението по чл. 248 от ГПК, следва
да се отмени за сумата до 501,32 лева, и да се потвърди за сумата от 192,57
лева, явяваща се горницата над 501,32 лева до 693,89 лева.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4 / 2013 г., ВКС, ОСГТК съдът в
исковото производство следва да се произнесе за дължимостта на разноските в
заповедното производство. В него ищецът е направил разноски за адвокатски
хонорар в размер на 500 лева и държавна такса в размер на 99,50 лева, като
съобразно изхода на спора ответникът следва да се осъди да плати на ищеца
361,24 лева за процесуалното представителство и 71,89 лева за държавната такса.
Пред
първата инстанция ищецът е направил разноски за адвокатски хонорар 500 лева, за
експертизата 260 лева и за държавна такса 99,50 лева, които следва да му се
присъдят съобразно уважената част от иска така: 361,24 лева за процесуалното
представителство, 187,84 лева за вещото лице и 71,89 лева за държавната такса.
Не
следва да се уважава възражението на ответника за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищцовата страна, предявено в хода на устните състезания пред първата
инстанция, тъй като съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
минимално възнаграждение за предявените 4974,85 лева в заповедното производство
е 404,12 лева, за исковото е 578,24 лева, или общо 982,36 лева, а ищецът е
платил по двата договора за правна защита и съдействие общо 1000 лева.
Разликата от 17,64 лева над минимално дължимия хонорар е незначителна и не
обосновава извод за прекомерност.
Пред
въззивната инстанция ищецът жалбоподател е направил разноски за държавна такса
99,50 лева и по договор за правна защита и съдействие 500 лева, които следва да
му се присъдят съобразно уважената част от иска така: 361,24 лева за
процесуалното представителство и 71,89 лева за държавната такса.
Ответникът
има право на разноски за процесуално представителство в размер на 199,82 лева,
съобразно отхвърлената част от исковете и платения адвокатски хонорар от 720
лева.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, предвид цената на иска и чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
Водим от
гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 251
от 14.08.2019 г. по гр.д.№ 1466 / 2018 г. на Силистренския районен съд В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на К.А.А. с ЕГН ********** против
„Самуел-2005“ ЕООД за признаване за установено, че последното му дължи сумата
от 3341,69 лева, представляваща дължима, но неизплатена наемна цена по договор
за наем на земеделска земя от 01.03.2016 г., както и 252,50 лева лихва за
забава върху главницата за периода 16.12.2017 г. – 13.09.2018 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1289 / 2018 г. по описа на РС
Силистра, като вместо него
ПРИЗНАВА за
установено, че „Самуел-2005“ с ЕИК ********* дължи на К.А.А. с ЕГН **********
сумата от 3341,69 лева (три хиляди триста четиридесет и един лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща дължима, но неизплатена наемна цена по договор
за наем на земеделска земя от 01.03.2016 г., ведно със законната лихва от
14.09.2018 г., както и лихва за забава върху главницата за периода от
16.12.2017 г. до 13.09.2018 г. в размер на 252,50 лева (двеста петдесет и два
лева и петдесет стотинки), за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1289 / 2018 г. на РС Силистра, и
ПОТВЪРЖДАВА решението
по исковете в останалата му част.
ОТМЕНЯ в частта за
разноските Решение № 251 от 14.08.2019 г. по гр.д.№ 1466 / 2018 г. на
Силистренския районен съд, изменено с Определение № 3125 / 18.09.2019 г. на
СсРС, с което К.А.А. с ЕГН ********** е осъден да плати на „Самуел-2005“ ЕООД сумата
от 501,32 лева и
ПОТВЪРЖДАВА същото
решение, изменено с Определение № 3125 / 18.09.2019 г. на СсРС, в частта за
разноските за сумата от 192,57 лева, явяваща се горницата над 501,32 лева до
693,89 лева, дължима от К.А.А. с ЕГН ********** на „Самуел-2005“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Самуел-2005“ ЕООД да плати
на К.А.А. с ЕГН ********** следните суми: 361,24 лева (триста шестдесет и един
лева и двадесет и четири стотинки) за разноски и 71,89 лева (седемдесет и един
лева и осемдесет и девет стотинки) за държавна такса в заповедното производство
по гр.д.№ 1289 / 2018 г. на СсРС; 549,08 лева (петстотин четиридесет и девет
лева и осем стотинки) за разноските и 71,89 лева (седемдесет и един лева и
осемдесет и девет стотинки) за държавната такса в първоинстанционното
производство по гр.д.№ 1466 / 2018 г. на СсРС; 361,24 лева (триста шестдесет и
един лева и двадесет и четири стотинки) за разноските и 71,89 лева (седемдесет
и един лева и осемдесет и девет стотинки) за държавната такса във въззивното
производство по в.гр.д.№ 275 / 2019 г. на СсОС.
ОСЪЖДА К.А.А. с ЕГН **********
да плати на „Самуел-2005“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 199,82 лева (сто
деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) за разноските във
въззивното производство по в.гр.д.№ 275 / 2019 г. на СсОС.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.