РЕШЕНИЕ
№ 18614
гр. София, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110133308 по описа за 2023 година
намери следното:
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 14.07.2023 г.,
подадена от Р. М. М. срещу К – М на о /МО/, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 227, ал. 1
ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ. Ищецът претендира осъждането на ответника за
сума в размер на 6000 лева, представляваща незаплатено обезщетение за
освобождаване от военна служба, както и 2400 лева – незаплатено обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. Ищецът
извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че бил назначен
на служба при ответника на длъжност „началник“ на сектор „Анализи и поуки
от практиката“, в отдел „Трансформация“ на Центъра за изследване, изграждане
и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и
реагиране при бедствия. По силата на Заповед № КВ-159/22.03.2023 г. на
министъра на отбраната служебното му правоотношение било прекратено, като
същият бил освободен от служба и военна длъжност, считано от 15.04.2023 г. В
тази връзка била издадена Заповед № РД-03-7/06.04.2023 г. на началника на К –
МО, по силата на която му било изплатено обезщетение по чл. 227, ал. 1
ЗОВСРБ за освобождаване от военна служба, в размер на 20 брутни месечни
възнаграждения, всяко от които на стойност 3243,80 лева, или общо 64 876
лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 188
дни, чиято стойност възлизала на 29 507,54 лева. Ищецът поддържа, че при
1
изчисляване на брутното му трудово възнаграждение неправилно не е било
взето предвид и ежемесечно получаваното от него допълнително
възнаграждение в размер на 300 лева. Счита, че към основата за определяне на
стойността на дължимото еднократно обезщетение следва да бъде съобразено и
получаваното от него допълнително възнаграждение, като месечното му брутно
възнаграждение се равнявало на 3543,80 лева, вместо 3243,80 лева, поради
което ответникът му дължал разликата между заплатеното обезщетение в
размер на 64 876 лева и дължимото на стойност 70 876, изчислено при
съобразяване на посоченото обстоятелство. В тази връзка, отбелязва че
среднодневният размер на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск възлизал на 169,72 лева, а не на 156,96 лева, поради което ответникът му
дължал доплащане на разликата между изплатеното обезщетение на стойност 29
507,54 лева и дължимото в размер на 31 907,54 лева. Моли съда да осъди
ответника за заплащането на посочените суми. Претендира разноски. В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема становище за
неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието на служебно
правоотношение с ищеца, както и освобождаването му от служба и военна
длъжност, основание за изплащане на обезщетенията по чл. 227, ал. 1 и чл. 199,
ал. 1 от ЗОВСРБ. Излага аргументи в подкрепа на твърдението, че изплащаното
в полза на ищеца допълнително възнаграждение нямало постоянен характер,
поради което не следвало да бъде съобразявано при формирането на базата за
определяне на дължимите обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение. Поддържа, че изплатените в полза не ищеца обезщетения са
правилно изчислени. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
В съдебно заседание, страните са редовно призовани, изпращат
представители, които поддържат направените искания.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни в отношенията между страните са обстоятелствата относно
наличието на служебно правоотношение помежду им, което към датата на
исковата молба е прекратено, както и размера на последното основно месечно
възнаграждение изплащано на ищеца, на стойност 3243,80 лева, послужило като
основа за определяне на изплатените от ответника еднократно обезщетение при
освобождаване на военна служба и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Като безспорно следва да бъде отделено и обстоятелството относно
получаваното от ищеца допълнително възнаграждение, в размер на 300 лева,
към основното месечно възнаграждение.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото
писмени доказателства, представени от ищеца, а именно договор за военна
служба № ДВС-НО-933 от 25.05.2010 г., сключен между Министерство на
отбраната и Р. М. М., ведно с допълнително споразумение № ДС-МО-
720/30.09.2022 г. Видно от приложената по делото Заповед № КВ-159 на
2
министъра на отбраната, считано от 15.04.2023 г., е било прекратено
служебното правоотношение и военната служба на ответника. Приети са като
писмени доказателства и Заповед на началника на Комендантство – МО № РД-
03-7/06.04.2023 г., по силата на която в полза на ищеца е било определено за
изплащане еднократно парично обезщетение при освобождаване от военна
служба в размер на 64 876 лева, както и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в периода 2015 г. – 2023 г., в размер на 29 507,54 лева. От
ответника са представени като писмени доказателства справки - фишове за
изплатеното в полза на ищеца трудово възнаграждение за месец март и месец
април 2023 г.
От изложената фактическа обстановка, следва че спорно в отношенията
между страните е обстоятелството дали изплащаното в полза на ищеца
допълнително възнаграждение в размер на 300 лева следва да бъде включено
към основата за определяне на месечния брутен размер на получаваното
трудово възнаграждение, който служи за формирането на общата стойност на
дължимите обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение
по реда на ЗОВСРБ. В тази връзка, в тежест на ищеца е да докаже по делото, че
към месечното му брутно възнаграждение следва да бъде включена и
стойността на получаваното допълнително възнаграждение, както и стойността
на неизплатените и дължими от ответника обезщетения.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба. В заключението си вещото лице е посочило, че в полза на ищеца е било
начислявано допълнително възнаграждение по перо с код 579 - Наредба № Н-
15, раздел „XIII”, като за периода от месец февруари 2022 г. до месец март 2023
г. добавката към месечното му възнаграждение била на стойност 300 лева, а за
месец април 2023 г. сумата по перото била в размер на 150 лева,
пропорционално намалена спрямо отслуженото време. От заключението е
видно, че в хипотезата на установяване на обстоятелството, че процесното
допълнително възнаграждение следва да бъде включено при определяне на
брутното месечно възнаграждение за изчисляване на дължимите обезщетения,
разликата за доплащане на еднократното обезщетение е в размер на 6000 лева.
При наличието на посочените обстоятелства, при съобразяване на броя на дните
неизползван от ищеца платен годишен отпуск, а именно 188 дни, както и
среднодневният размер на брутното му трудово възнаграждение, с включеното
допълнително възнаграждение, следва че разликата за доплащане от ответника
е в размер на 2455,93 лева. Настоящия съдебен състав кредитира даденото
заключение от вещото лице, като намира същото за обективно, пълно и
компетентно изготвено.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска с правно основание по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ:
Съгласно чл. 218 ЗОВСРБ, брутното месечно възнаграждение на
3
военнослужещите се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения с постоянен и непостоянен характер. Съгласно
чл. 2 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при
изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия
на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите
на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия,
допълнителните възнаграждения, регламентирани в нея биват такива с
постоянен и непостоянен характер. Според §19 от ДР на ЗОВСРБ,
„допълнителни възнаграждения с постоянен характер" са допълнителните
възнаграждения, които се изплащат ежемесечно заедно с основното месечно
възнаграждение за постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за
изпълнение на военната служба за заеманата длъжност. В настоящия случай
следва да бъде преценявано дали получаваното от ищеца допълнително
възнаграждение има постоянен характер.
При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на
еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни
възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, по
аргумент на чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ. Съгласно чл. 234 ЗОВСРБ, обезщетенията на
военнослужещите се определят на базата на брутното месечно възнаграждение,
дължимо към датата на освобождаването от военна служба, което включва
основното месечно възнаграждение, както и допълнителни месечни
възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при
изпълнение на военната служба с постоянен характер и за образователна и
научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките". От събраните
по делото доказателства се установи, че ищецът е получавал допълнително
възнаграждение с правно основание, предвидено в Наредба № Н-15 от
27.04.2010 г., раздел “XIII” – “Допълнителни възнаграждения за специфични
условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за
специфични условия на труд на цивилните служители в състава на
многонационални формирования или на длъжности в международни
организации или в други международни инициативи на територията на
страната”. В §1 от ДР на Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. е дадена дефиниция
на "специфични условия при изпълнение на военната служба" и "специфични
условия на труд“, като е посочено че това са такива условия, при които се
извършват дейности от военнослужещите и цивилните служители, обусловени
от характера и условията на службата или работата, свързани с изпълняваните
мисии и задачи на въоръжените сили по гарантиране на националната сигурност
и отбраната на страната и изпълнението на задължения, произтичащи от
международни договори, по които Република България е страна, и степента на
усложненост на условията при изпълнението им, както и свързаните с
повишени професионални изисквания относно подготовката за изпълнение на
специфичните мисии и задачи.
Във взетото от ответника становище по основателността на предявените
4
искове, същият е посочил че доколкото липсва изрична разпоредба, съгласно
която допълнителното месечно възнаграждение за специфични условия при
изпълнение на военната служба да бъде обозначено като допълнително
възнаграждение с постоянен характер, то същото не следва да бъде включено
към брутното месечно възнаграждение, получавано от ищеца, служещо като
основа при определяне на дължимите обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение. Съдът не споделя посоченото твърдение, тъй като
при съобразяване на характера на изплащаното допълнително възнаграждение
за специфични условия при изпълнение на военната служба на
военнослужещите, следва че същото е свързано с постоянно съществуващи
фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата
длъжност. Предвид факта, че допълнителното възнаграждение е изплащано
ежемесечно в полза на ищеца с основното месечно възнаграждение, следва че са
налице основания да се счита, че същото има постоянен характер по смисъла на
§19 от ДР на ЗОВСРБ. С оглед изложеното, съдът приема че при определяне на
стойността на получаваното от ищеца месечно брутно възнаграждение, която
служи за формиране на основата, обуславяща общия размер на дължимите
обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение, следва да
отчетено и получаваното допълнително възнаграждение за специфични условия
при изпълнение на военната му служба, което има постоянен характер. За
пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че в хода на процеса е
налице изменение в подзаконовия нормативен акт, обективирано в ал. 5 на чл.
35 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., с което законодателят изрично е
реглемантирал изплащаните допълнителни възнаграждения по раздел „XVIII”
като такива с постоянен характер, с което е ограничил възможността за
извършване на преценка относно наличието на обективните предспоставки,
дадени в §19 от ДР на ЗОВСРБ. Поради изложеното, съдът счита че за
определяне на общия размер на дължимото еднократно обезщетение по чл. 227,
ал. 1 ЗОВСРБ, за основа следва да бъде използвано брутното месечно
възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването на ищеца от военна
служба, което освен основното възнаграждение включва и допълнително
възнаграждение с постоянен характер в размер на 300 лева, или общо 3543,80
лева. Съгласно даденото заключение на вещото лице общо дължимото
обезщетение е в размер на 70 876 лева, от които ответникът е заплатил 64 876
лева, поради което разликата за доплащане възлиза на стойност 6000 лева. В
тази връзка, съдът счита че претенцията на ищеца е основателна, поради което
следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на иска с правно основание по чл. 199 ЗОВСРБ:
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че към
датата на прекратяване на служебното правоотношение, ищецът е разполагал с
неизползван платен годишен отпуск в размер на 188 дни за периода от 2015 г.
до 2023 г. В тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за отчитане
на заплащаното в негова полза допълнително възнаграждение в размер на 300
лева при формиране на основата, съобразно която да бъде изчислен
5
среднодневния размер на дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, като докаже стойността на разликата за доплащане.
Ответникът е посочил, че е изплатил правомерно дължимото обезщетение
съобразно изискванията, дадени в чл. 61, ал. 3 ЗДСл, като за целта е използвал
като основа за изчисляването получаваната от ищеца основна заплата. В
настоящия случай е налице нормативна уредба, която изключва приложението
на посочената разпоредба, доколкото в чл. 234 ЗОВСРБ е предвидено
специално правило, съгласно което към изплащаните по реда на ЗОВСРБ
обезщетения в полза на военнослужещите лица се взема предвид брутното
месечно възнаграждение към датата на освобождаването от военна служба,
което включва основното месечно възнаграждение и допълнителни месечни
възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба,
които са с постоянен характер. Съгласно чл. 199 ЗОВСРБ, неизползваният
платен годишен отпуск се компенсира с парично обезщетение при
освобождаване от военна служба. Ищецът е посочил, че среднодневният размер
на дължимото обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск е в размер
на 169,72 лева, като общата стойност на компенсацията възлизала на 31 907,54
лева, вместо заплатените 29 507,54 лева. Настоящия съдебен състав, счита че
като основа за изчисляване на среднодневния размер на дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск следва да бъде взето
брутното месечно възнаграждение, получено от ищеца към датата на
освобождаването му от военна служба, в размер на 3543,80 лева. Според
данните в заключението на вещото лице брутното трудово възнаграждение,
получавано от ищеца за ден е в размер на 171,47 лева, поради което разликата
за доплащане е на стойност 2455,93 лева. В тази връзка, съдът счита че искането
на ищеца за осъждане на ответника за изплащане на сума в размер на 2400 лева,
представляваща незаплатената част от обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск, е основателно и следва да бъде уважено изцяло.
Като последица от установяване на основателността на предявените
искове, следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на законна
лихва за забава върху процесните вземания, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.06.2023 г. до окончателното погасяване на дълга.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора разноски следва да бъдат присъдени единствено в
полза на ищеца, по аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК, като за целта същият е
представил по делото списък по чл. 80 ГПК. При съобразяване на представените
по делото писмени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение се
налага изводът, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1250 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Софийски районен съд сумата от 336 лева – държавна
такса върху уважената част от исковете и сумата от 300 лева – депозит за
експертиза.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Комендантство – М на о с адрес: представлявано от полк. Д
Д , на основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ, да заплати на Р. М. М., ЕГН
**********, сума в размер на 6000 лева, представляваща неизплатена част от
дължимото еднократно обезщетение при освобождаване от военна служба,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 15.06.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Комендантство – М на о с адрес: представлявано от полк. Д
Д на основание чл. 199 ЗОВСРБ, да заплати на Р. М. М., ЕГН **********, сума
в размер на 2400 лева, представляваща неизплатена част от дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при освобождаване от
военна служба, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
– 15.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К – М на о с адрес: , представлявано от полк. Д Д , да заплати
на Р. М. М., ЕГН **********, направените в производството разноски на
стойност 1250 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К – М на с адрес: , представлявано от полк. Д н Д да заплати
на Софийски районен съд, с адрес гр. София, бул. Цар Борис ІІІ, № 54 , сумата
от 336 лева – държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 300
лева – депозит за експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7