№ 1275
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330200267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0333-001053/17.12.2021г. на
Началника на РУ Стамболийски ОДМВР гр. Пловдив, с което на М. М. Х.
ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата,
както и наказание „ГЛОБА“ в размер на 10лева за извършено
административно нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движени епо
пътищата.
Жалбоподателят М. М. Х. чрез пълномощника си по делото адв. П. счита
издадения на обжалвания административен акт за необоснован и
незаконосъобразен и моли същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна- ОДМВР - гр. Пловдив не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
1
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Х. за това, че на
08.12.2021г. около 15.10часа в гр. Кричим, на ул. „Райко Даскалов“ до №3,
като водач на лек автомобил „ВАЗ 2121” с ДК № .....: 1. Отказва да бъде
изпробван с техническо средство „Дръг Чек 3000“ сер. № 8325581 за
установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Издаден талон за медицинско изследване № 091702; 2. Не представя СУМПС
и КТ.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № АА85472/08.12.2021г.,
същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Ст. Ив. Б.
изцяло поддържа отразените в същия констатации и заявява, чие в близост до
моста на река Въча спрял за проверка автомобила, управляван от
жалбоподателя, като установил, че същият не носи документи за
правоуправлението му. Било му указано да отиде до дома си и да ги донесе, а
по-късно Х. пристигнал в районното управление, където му било предложено
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, но той отказал, като
заявил, че преди малко е пушил марихуана.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
Д.С.Д., М. К. Т., Д.Т. П. Всички те потвърждават гореописаните
обстоятелства, а именно че при спирането на автомобила с водач Х. същият
не е носел със себе си СУМПС и КТ към него, както и това, че отишъл до
дома си, за да ги вземе и в последствие в полицейското управление му било
предложено тестване с „Дръг Чек“, тъй като същият стоял в управлението, но
водачът отказал.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на М. М. Х. административно нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона
за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод
спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя и останаилте
свидетели по делото, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по
случая и подкрепени от писмените доказателства по делото, а именно АУАН,
заповеди, справка за нарушител от региона.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
2
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направената в АУАН констатация в тази насока. Тоест следва
да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и
санкциониращия орган за липса на контролен талон и СУМПС в момента на
проверката у жалбоподателя, не са опровергани по какъвто и да било начин и
безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил правилата за движение по пътищата и по-
конкретно горепосочените текстове от ЗДвП.
От друга страна съдът намира, че не са налице достатъчно доказателства
относно първото вменено нарушение, тъй като изричната норма на чл.174 ал.3
ЗДвП урежда задължението на водачите на ППС да не управляват същите
след употреба на наркотични вещества. Същевременно установяването на
това нарушение изисква тестване на лицето на място, непосредствено след
спирането му за полицейска проверка. Наистина техническите средства от
използвания в случая вид следва да се употребяват само при определени
атмосферни условия, за да дадат верен резултат, поради което и не следва да
се излагат на екстремно ниски, респективно високи температури. В такива
случая, обаче, водачът следва да бъде отведен незабавно от полицейските
служители в съответното помещение, където се намира теста и да бъде
веднага изпробван. В конкретния казус това не е сторено, като на Х. е дадена
възможност да се придвижва свободно и без надзора на полицейски
служители в рамките на около един час и едва след това, вече в полицейското
управление, му е предложено да бъде тестван. При тази ситуация, обаче, от
една страна се явява невярно твърдението в АУАН и НП, че Х. е извършил
нарушение на чл.174 от ЗДвП в гр. Кричим, ул. „Райко Даскалов“ до №3, тъй
като това е мястото, на което е бил спрян за проверка, а не сградата, в която е
отказал да бъде тестван. Още повече, че към момента на последното действие
не са ангажирани доказателства, че лицето също е имало качеството на водач
на ППС, доколкото никой от разпитаните свидетели не знае как се е
придвижил Х. от дома си до управлението, където е отказал теста. Тоест
неправилно лицето е било наказано по цитирания текст в АУАН и НП.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление №21-0333-
001053/17.12.2021г. на Началника на РУ Стамболийски ОДМВР гр. Пловдив,
в частта с която на М. М. Х. ЕГН ********** е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява
3
МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от Закона
за движение по пътищата , следва да бъде ОТМЕНЕНО.
В останалата му част същото Наказателно постановление, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
По делото не се твърдят, а при извършената служебна проверка от страна
на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – частична
отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложените
пълномощни и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на адвокат С.Ж. П. сумата от 300лв.,
представляваща част от направените разноски по делото. Същият е
претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право
да получи заплащане на сторените от него такива. От жалбоподателя не са
представени доказателства за направени разноски, но е поискано присъждане
на адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваната правна помощ
от адвокат П.. Видно от договора за правна защита и съдействие (л. 6 д.),
сключен между жалбоподателя и адвокат Николов, не е договорено
възнаграждение на последния, поради това, че клиентът няма доходи, т.е.
иска се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал.
1 т. 3 пр.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно тези разпоредби адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки
или на друг юрист, като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката
възнаграждение, платимо от другата страна в определен от съда размер, който
не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 от ЗА. Тъй
като според § 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения относно непредвидените в тази наредба случаи
възнаграждението се определя по аналогия, а уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6 от
наредбата възнаграждение за адвоката по административно дело е 300 лева,
то по аргумент от посочените разпоредби на адвокат П. следва да се определи
възнаграждение от 300 лева. Необходимо е обаче изрично да се отбележи, че
в хипотезата на оказана безплатна правна помощ адвокатът, а не
4
представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0333-001053/17.12.2021г. на
Началника на РУ Стамболийски ОДМВР гр. Пловдив, в частта с която на М.
М. Х. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за извършено нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по
пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0333-
001053/17.12.2021г. на Началника на РУ Стамболийски ОДМВР гр. Пловдив в
останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на адвокат С.Ж. П. сумата от
300лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5