РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 10881
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А.Т.М.,
срещу решение № 180143/18.08.2020 г., постановено по гр. д. № 16677/2020 г. на CPC,
III ГО, 89 състав, с което съдът е издал заповед
за защита срещу него в полза на М. Т.М. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът
е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно,
поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложил е съображенията си. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли
молбата за защита. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна М. Т.М., с възражението си срещу
въззивната жалба, счита същата за неоснователна.
В съдебно заседание въззивникът поддържа
жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски, за които представя списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, който има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от
05.05.2020 г. М. Т.М. е поискала
да се издаде заповед за защита в нейна полза,
срещу А.Т.М., който към този момент е бил неин
съпруг, за актове на системно домашно насилие спрямо нея, извършени от ответника,
последният- извършен на 02.05.2020 г., описвайки
в какво се е изразявало насилието.
С
решение № 180143/18.08.2020 г., постановено по гр. д. №
16677/2020 г., CPC, III ГО, 89 състав е издал заповед за
защита в полза на М. Т.М., срещу
А.Т.М., като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН го е
отстранил от съвместно обитаваното с пострадалото лице жилище, на основание чл.
5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е забранил да приближава молителката, жилището, в
което тя живее и местата й за отдих, на разстояние, по-малко от 100 метра, за
срок от 10 месеца, осъдил го е да заплати глоба в размер на 200 лв., държавна
такса в размер на 25 лв. и разноски по делото в размер на 400 лв.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че се касае за злоупотреба със ЗЗДН, че нито едно действие на ответника
не може да се квалифицира като психическо или емоционално насилие, че не се е доказало извършването на
домашно насилие.
Тези
доводи са неоснователни.
В мотивите си към обжалваното решение съдът е посочил защо приема за
доказано извършването на домашно насилие- на основание декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН и част от свидетелските показания.
С оглед доказване извършването на соченото
домашно насилие, настоящия съдебен състав счита, че на представената по делото
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице, следва да
бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3
от ЗЗДН- декларацията индивидуализира акта на насилие, извършен на 02.05.2020
г. по начина, по който същия е описан в редовната
молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1,
т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, място и начин на извършване на
съответния акт и т. н. В случая молителката в декларацията е посочила всяко
едно от тези обстоятелства. Декларацията на молителката по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, е в подкрепа установяване наличието на психическо и емоционално насилие,
извършено от ответника спрямо молителката на 02.05.2020 г., тъй като на посочената дата е нямало свидетели- очевидци.
С декларацията, както и със свидетелските показания на сина на страните Т. М.,
които съдът кредитира в частта им, в която свидетеля има преки впечатления за обстоятелствата,
които установява, се доказва и извършването от ответника спрямо молителката и
на системно психическо и емоционално насилие. Посочените форми на домашно
насилие се изразяват в заплахи за убийство, заплахи за саморазправа с молителката,
в заплахи за разбиване на апартамента, в който тя живее, което е умишлено
сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на молителката чрез
заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, причинявайки й уплаха, стрес, психическа
травма и негативни емоции.
И във въззивната
инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.
Съобразно така установената
фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Съобразено е с всички ангажирани и
относими към спора доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд следва да се остави в
сила.
Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна
такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
При този изход на делото, искането на въззивника за присъждане на разноски
е неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, разноски за
възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна следва да бъде присъдено. Основателно се явява направеното на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
въззиваемата страна - същото е в размер на 500 лв., при минимален размер,
посочен в чл. 22 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения 400 лв. По делото е проведено едно съдебно
заседание, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което съдът
присъжда адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 180143/18.08.2020 г., постановено по гр. д. №
16677/2020 г. на CPC, III ГО, 89 състав.
ОСЪЖДА А.Т.М., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на А.Т.М., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА А.Т.М., с ЕГН********** да заплати на М. Т.М., с
ЕГН********** сума в размер на 400 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.