Решение по дело №202/2021 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №   260212   

 

гр. Сливен,  23.07.2021 г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди   двадесет и първа година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 202 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното :

       Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от адв. П.Н., в качеството му на пълномощник на Д.Н.Х. срещу  НП № 551012-F581439/22.12.2020 г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал.3 вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС е наложено адм. наказание  -  глоба в размер на 100  лв., за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено.

       В с.з. жалбоподателката лично и чрез своя пълномощник,  иска НП да бъде отменено.  Претендира за направените по делото разноски.

       В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител иска НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират за юрисконсултско възнаграждение.

       Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

        На 20.11.2020 г. в 15:50 ч. инспектори при ЦУ на НАП, извършили  проверка на търговски обект  - комплекс „Омега“, находящ се в в гр. Сливен,  Сливенски минерални бани, стопанисван от ЕТ „МИКИ – 2 – 54 – Галин Хасърджиев“.  Била направена контролна покупка – 1 бр. нощувка на стойност 30.00 лв., за която не било издадено фискален касов бон, преди легитимация на ОП. Плащането било направено в 15:35 ч. от М.Д.Н.  ОП и прието от жалбоподателката. В обекта имало монтиран и въведен в експлоатация, свързан дистанционно в НАП и работещ към момента на проверката касов апарат марка „TREMOL“,  с индивидуален №  ZK067759 и фискална памет № 50073812 регистриран с потвърждение в приходната администрация с № 4292871 от 30.06.2019 г. Бил изведен и ДФО Х отчет 003001/20.11.2020 г.в размер на 0,00 лв., като нямало разлика между часовото време на ФУ-во и астрономическото такова.

        За извършената проверка бил съставен ПИП серия АА № 0051204/20.11.2020 г.

        За извършеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № F581439/01.12.2020 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. Актът бил предявен на жалбоподателката, която след като се запознала със съдържанието му е написала, че ще подаде своите възражения.

        На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 551012-F581439/22.12.2020 г.,  с което било наложено посоченото по-горе наказание.       

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

          Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител М.Д.Н. и свидетелите Д.Д.К., Г.Й.П. и Т.С.Б., тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства - протокол за извършена проверка, АУАН и НП.

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е  основателна.

По делото безспорно е установено, че при извършената  проверка на дата 20.11.2020 г. в 15:50 ч.  била направена покупка – 1 бр. нощувка на стойност 30.00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип, за която не било издадено фискален касов бон,  от монтираното и работещо в обекта фискално устройство марка „TREMOL“,  с индивидуален №  ZK067759 и фискална памет № 50073812 регистриран с потвърждение в приходната администрация с № 4292871 от 30.06.2019  нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при приемане на плащането и предаване на покупката.

  Съгласно Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС жалбоподателя е бил длъжен да регистрира всяка продажба чрез фискален бон от монтираното в обекта ФУ. От това се налага извода, че нарушението е извършено и доказано.

    Съдът констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. В съставеният акт и издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушението е извършено  от Д.Н.Х. посочена като представляващ дружеството. По делото не стана ясно от къде АНО е приел, че жалбопод. е представляващ дружеството. Липсва какъвто и да било документ относно такова качество. Факт е, че жалбопод. е съпруга на ЕТ но това не я прави негов представител. АНО е следвало да провери това обстоятелство и ако такава власт е липсвала е могла да търси отговорност на ЕТ а не на съпругата на търговеца.

От друга страна макар и формално да е осъществен състава на описаното по горе нарушение деянието е пример за класически маловажен случай. За да е деянието такова, то следва от него  да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценяващият орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното е точно такова. Касае се за малък обект с явно минимални продажби. Този извод се налага от описа на касовата наличност, от който е видно, че към 15:50 часа в касата е имало 30 лв.

От деянието не са настъпили никакви вредни за фиска последици.

Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл. 28 от ЗАНН. Впрочен АНО въобще не е обсъждал наличието евентуално на малов. случай.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери, че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на ВКС, както и костантната практика на СлАС, напр. КАНД 132/20 г.            

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да отмени атакуваното НП, ето защо:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

      ОТМЕНЯ НП № 551012-F581439/22.12.2020 г. на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на  Д.Н.Х. с ЕГН ********** ***, Сливенски минерални бани № 051, съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв. П.Н. и  е наложено  административно  наказание  ГЛОБА в размер на 100  лв. на осн. чл.185 ал.3 вр.  ал.1 от ЗДДС като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: