Мотиви към присъда № 221 от 01.10.2019 г. по НОХД №
3521 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна прокуратура - Варна е внесла
обвинителен акт срещу подсъдимата В.С.И. за това, че на 09.01.2018 г. на път 3-902
в посока с. Кичево – гр. Варна, като непълнолетна, след като е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай Атос“ с рег. № А 4468 КТ, нарушила правилата за движение –
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Р.А.П., изразяваща се в
счупване на 11 и 12 гръдни прешлени, обусловило трайно затруднение в движението
на снагата за период не по-малък от 5-6 месеца, като е управлявала, без да има
необходимата правоспособност – престъпление по
чл. 343, ал. 3,
пр. предпоследно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимата е признала
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата
се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с
определение е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че установената
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събрания доказателствен
материал. Предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание пробация.
Повереникът на частния обвинител Р.А.П. поддържа становището на представителя на
прокуратурата.
Защитникът адв. А.Д. изразява становище, че на подсъдимата следва да
бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а НК, което да бъде
заменено с обществено порицание.
Подсъдимата В.И.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти. В хода на пренията
моли за минимално наказание. В последната си дума отправя същото искане.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата В.С.И. е
родена на *** ***, български гражданин, неомъжена, средно образование,
неосъждана, с ЕГН **********.
На 09.01.2018 г. същата управлявала
лек автомобил „Хюндай Атос“ с рег. № В 4486 КТ,
собственост на Н.В.Т., на път „III-902“, с
посока на управление от с. Кичево до гр. Варна. Пътното платно било двупосочно,
влажно, равно, без дупки, в добро състояние, с единична, прекъсната осева
линия. Видимостта била силно намалена поради гъста мъгла. Около 11,15 часа
подсъдимата преминала край отбивка вляво за бар
„Наздраве“.
Същевременно пред управлявания от
нея автомобил се движел лек автомобил „Хонда ЦР – В“
с рег. № В 7660 ВМ, управляван от св. Р.И.П. Св. Р.А.П. пътувала на предна
дясна седалка до водача – св. П.
Подсъдимата управлявала автомобила
със скорост от 92,77 км/час, която не била съобразена с атмосферните условия и
по-конкретно с намалената поради гъста мъгла пряка видимост (21 метра), поради
което не успяла своевременно да възприеме движещият се пред нея на около 30,50
метра лек автомобил „Хонда ЦР – В“, в резултат на което на около 30 метра след отбивката за бар „Наздраве го настигнала и блъснала с
управлявания от нея автомобил.
При съприкосновението между двата
автомобила св. П. усетила силна болка в областта на гърдите и затруднено
дишане. В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие същата
получила счупване на 11 и 12 гръдни прешлени, обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период не по-малък от 5-6 месеца. Св. П. се обадил на
тел. 112 и сигнализирал за настъпилото ПТП.
В резултата на удара били
деформирани предната част на лек автомобил „Хюндай Атос“
и задната част на лек автомобил „Хонда ЦР- В“.
Непосредствено след настъпилото
съприкосновение между двата автомобила, св. Б.Б.
управлявала лек автомобил на същия път. Св. Б. видяла спрелият в лявата лента
лек автомобил „Хюндай Атос“, леко насочен наляво и
към гр. Варна. Разпознала подсъдимата, тъй като същата била нейна съседка.
Забелязала и спрелият лек автомобил „Хонда ЦР - В“,
който се намирал в дясната лента за движение по посока гр. Варна, на няколко
метра пред лек автомобил „Хюндай Атос“. Св. Бърчел
излязла от автомобила, като при нея дошла подсъдимата, която била силно
изплашена, а св. П.опниколов изместил управлявания от
него автомобил на около три метра напред.
По това време и на същото място със
служебен автомобил се движел св. И.С.Д. – служител в РУ – Аксаково, който също
спрял и по негови указания подсъдимата и св. П. изместили автомобилите, за да
осигурят безопасност на движението.
По-късно на място пристигнали
медицински екип и служители на МВР. Пристигнали и св. С.Г.И. (баща на
подсъдимата) и св. Н.У.Ф.(дъщеря на св. Б.).
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимата по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така
и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и съдържащи се в показанията на свидетелите Р.А.П. (л. 44), Р.И.П. (л. 45 – л.
46), И.С.Д.(л. 47), Н.В.Т. (л. 49), Б. Л. Б. (л. 49), Н. У. Ф. (л. 50), С.Г. И.
(л. 51), С.Д. Х. (л. 54); писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие (л. 35-36), протокол за оглед
на веществени доказателства (л. 55), справка за нарушител/водач В.С.И. (л. 90),
епикриза от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (л. 91),
медицинско удостоверение № 2/2018 г., издадено от д-р Д. Г.(л. 92), констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 44500-46, сектор ПП № 48 от 09.01.2018 г.
(л. 93), свидетелство за регистрация, част I (л. 100), свидетелство за
управление на МПС на В.С.И. (л. 101), протокол за следствен експеримент (л.
123), протокол за следствен експертимент (л. 131),
справка за съдимост, намираща се в съдебното дело; заключение по назначената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза (л. 65-69),
заключение по назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза (л. 74-83), заключение по
назначената в хода на досъдебното производство тройна автотехническа
експертиза (л. 141-158); веществено доказателство – снимка (л. 120) и
веществени доказателствени
средства - фотоснимки, намиращи се на
листове № № 40-43, 58-63, 127-130, 133-136.
Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като
показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни
на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и относими към предмета на делото.
В хода на досъдебното производство са представени
заключение на съдебно-медицинска експертиза и заключение на тройна автотехническа експертиза, които съдът намери за пълни,
ясни и обосновани.
Съдът кредитира първоначално изготвената автотехническата експертиза на вещото лице инж. Тони Петров
Тонев частично. Същата не следва да бъде основа на фактическите изводи на съда
относно скоростта на л.а. „Хюндай“ непосредствено преди удара и относно това
коя скорост би била съобразена при наличните към момента на деянието условия, тъй
като отговорите на поставените задачи не са съобразени с направените в хода на
досъдебното производство два броя следствени експеримента, а освен това втората
експертиза е изготвена от общо три вещи лица, включително с участието на вещото
лице по първоначалната експертиза, като не се констатира отклонение на
становището на някое от вещите лица от това на останалите.
Съдът кредитира представените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът намира за достоверни и допринасящи за разкриване
на обективната истина представеното веществено доказателство и изготвените
веществени доказателствени средства – фотоснимки.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира
съществени противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието
на подсъдимата С. изцяло се подкрепя от доказателствата по досъдебното
производство. Наличието на две автотехнически
експертизи и противоречията между тях не променят този извод, доколкото втората
автотехническа експертиза и останалите гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства са
еднопосочни, непротиворечиви, последователни, логични, взаимно допълващи се и
житейски логични. С оглед на горното съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към
наказателна отговорност лице.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимата е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр.
предпоследно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
От обективна страна подсъдимата И. на
09.01.2018 г. на път 3-902 в посока с. Кичево – гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хюндай Атос“
с рег. № А 4468 КТ не се съобразила с атмосферните условия и по-конкретно
намалената видимост поради наличието на гъста мъгла.
По този начин нарушила правилата за
движение – чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“.
Съдът намери, че подсъдимата не е
извършила нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, поради това, че не може да
има нарушение едновременно на разпоредбите на чл.20, ал.2, изр. 1 и 2 ЗДвП. В
този смисъл е и Решение № 222 от 26.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 539/2014 г.,
II н. о., НК: „…В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда "предвидимата
опасност", при която има обективни затруднения в пътната обстановка и
шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да
отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция между стойността
на "избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като
опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори,
представляващи по правило пътни препятствия - атмосферни условия, видимост
(каквото е обвинението в процесния казус), състояние
на пътя и превозното средство, превозван товар и т. н. Точно затова законът
нарича появилата се опасност "предвидимо препятствие"… Най-накрая, в
чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена "непредвидимата опасност",
въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или да спрат, когато
възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите
на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване
или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато
обвинението касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на
скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр.
2 на ал. 2 на чл. 20 ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си
задължения по изр. 1.“ По тези съображения съдът на основание чл. 304 от НПК
оправда подсъдимата по обвинението да е извършила нарушение по чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП.
В резултат на допуснатото нарушение
настъпило пътно-транспортно произшествие, с което подсъдимата причинила на св. Р.А.П.
телесно увреждане, изразяващо се в счупване на 11 и 12 гръдни прешлени,
обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от
5-6 месеца. Причиненото на пострадалото лице увреждане покрива състава на
чл.129, ал.2 НК и по-конкретно трайно затруднение на движението на снагата,
поради което се квалифицира като средна телесна повреда.
Налице е и квалифиращ
признак - при извършване на деянието подсъдимата е неправоспособна по арг. от чл. 150а, ал. 2, т. 5 ЗДвП, доколкото притежаваната
от нея правоспособност за категория В1 допуска управлението на четириколесни
превозни средства (без тези от категория L6e) с маса без товар не повече от 400
kg (категория L7e) (550 kg
за превозните средства, предназначени за превоз на товари), в която маса не се
включва масата на акумулаторните батерии на електрическите превозни средства и
които имат максимална нетна мощност на двигателя не повече от 15 kW, както са определени
в чл. 4, параграф
2, буква "ж" и приложение I от
Регламент (ЕС) № 168/2013, като
управляваното от нея МПС при извършване на деянието е с маса от 830 кг. Поради
липса на правоспособност за управление на лек автомобил марка „Хюндай Атос“ с рег. № А 4468 КТ деянието правилно е квалифицирано
по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е
извършено при непредпазлива форма на вина и по-конкретно самонадеяност
(съзнавана непредпазливост), тъй като при тази висока скорост от 92,77 км/час в
условията на гъста мъгла и пряка видимост около 21,00 м. подсъдимата е
предвиждала възможността от деянието да настъпят общественоопасни
последици (настъпването на ПТП и причиняването на телесна повреда на друго
лице), но необосновано (поради неверни представи за наличието на обективни
препятстващи фактори - нейните умения като водач) е била уверена, че същите
няма да настъпят.
Подсъдимата В.С.И. е била непълнолетна
към момента на извършване на деянието, но е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Тези свои изводи съдът
обосновава с наличните по делото доказателства, че същата е придобила
правоспособност за управление на МПС, кат. В1, за което е издържала теоретичен
и практически изпит, удостоверяващ наличието на знания относно правилата за
движение по пътищата и умения за управление на МПС. Наличието на придобита
правоспособност за управление на МПС, умения и знания за това, водят до извод
за физическа, психическа и социална зрялост на непълнолетната подсъдимата, а от
там и до възможност същата да осъзнава конкретното деяние и овладява волята си.
Към датата на постановяване на
присъдата подсъдимата е навършила пълнолетие, което изключва приложението на
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 НК.
Поради гореизложените
съображения, съдът призна подс. В.С.И. за виновна в извършване на деяние по
чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно, б. „а“, пр. 2
вр. ал. 1, б. „б“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, предмет
на повдигнатото й обвинение.
По наказанието:
За престъплението по чл.
343, ал. 3, пр. предпоследно, б. „а“, пр. 2
вр. ал. 1, б. „б“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. Съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 НК, редуцираното наказание е лишаване от
свобода до три години.
Съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съдът намери, че не са
налице основания за прилагане на чл.55 НК - не съществуват нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и
определянето на наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно
тежко за него.
При индивидуализацията
на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата
възраст на подсъдимата, извинението, направено на мястото на произшествието,
чистото съдебно минало.
Съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство това, че деянието извършено при
по-тежката форма на непредпазливостта – самонадеяност, както и причиняването на
имуществени вреди, които не са предмет на обвинението.
Съобразявайки целите в
чл. 36 от НК и при наличието на превес на смекчаващи над отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на
подсъдимата следва да се определи наказание в размер на 9 месеца лишаване от
свобода.
Предвид императивната
разпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали наказанието с една трета, като
определи наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.
На основание чл.69, ал.1 от НК вр.
чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от две години, считано от влизането на присъдата в
сила. Подсъдимата И. е неосъждана, налага се наказание от шест месеца лишаване
от свобода и данните за личността на подсъдимата (и най-вече за нейната
възраст, в която същата формира трудови навици, както и има възможност да
продължи образованието си), мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
могат да се изпълнят по отношение на подсъдимата и чрез условно наказване.
Неоснователно се явява искането на защитника за
приложението на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимата, доколкото за да е
приложима разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, трябва да са налице следните кумулативно изискуеми предпоставки: за извършеното от
подсъдимата непредпазливо престъпление да се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до пет години или друго по-леко наказание, подсъдимата да не е
осъждана за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието,
към момента на извършване на деянието спрямо нея да не е бил прилаган
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с деянието
не са причинени никакви имуществени вреди.
Не е налице първата
предвидена в закона предпоставка. Както съдът отбеляза в мотивите си по-горе, за
престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване
от свобода от една до шест години.
При преценката относно приложимостта на чл. 78а НК не
се взема предвид редукцията, предвидена в чл. 63, ал. 1 НК. В този смисъл е и
Решение № 185/20.07.2010 г., постановено по КНОХД № 108/2010 г. по описа на
ВКС, III н.о. - „В общата част на НК се съдържат редица норми, които смекчават наказателната
отговорност на непълнолетните извършители на престъпления. В тази насока са разпоредбите на
чл. 69 и чл. 78 НК. Нормата на чл. 78а НК не съдържа такава привилегия. В
същата не е предвидено за непълнолетните извършители първо да се редуцира
наказанието по чл. 63, ал.1 НК, след което да се извърши преценка за наличието
на обстоятелството по чл. 78а, ал.1, б. „а” НК, касаещо
размера на предвиденото наказание за конкретно извършеното престъпление.
Аргумент в подкрепа на посоченото е и разпоредбата на чл. 80, ал.2 НК. В същия
текст законодателят изрично е предвидил, че давностните
срокове, изключващи наказателното преследване за престъпления, извършени от
непълнолетни, се определят, след като се съобрази заменяването
на наказанията по чл. 63 НК. Такава редукция по чл. 78а НК не е предвидена“.
Не съществува възможност и за замяна на определеното
наказание с обществено порицание на основание чл. 63, ал. 1, т. 5 НК, доколкото
в закона за конкретното престъпление не е предвидено наказание глоба.
По разноските:
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата В.С.И. да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР - Варна направените в досъдебното производство
разноски в общ размер на 2239,88 лв.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: