№ 585
гр. Перник, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720105818 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. М. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е бил издаден
изпълнителен лист на 05.02.2014 г. и заповед за изпълнение в полза на „Райфайзен
банк България“ АД в рамките на ч.гр.д. 727/2014 г. по описа на районен съд Перник за
сумите в размер на 4813,96 лева – главница по договор за кредит от ********** г.,
ведно със законна лихва от 04.02.2014 г. до окончателното изплащан е на
задължението, 1224,91 лева редовна лихва за периода от 05.07.2011 г. до 22.04.2013 г.,
1129,72 лева наказателна лихва в периода от 05.08.2011 г. до 30.01.2014 г., както и
разноски в размер на 143,37 лева за ДТ и 355,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело на 18.03.2014 г. под № 627/2014 г. по описа ма ЧСИ С. Б.. Подробно описва
действията, извършени в рамките на това принудително изпълнение, като на 17.04.2014
г. било изготвено съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца. Твърди, че в рамките на това изпълнително дело солидарен длъжник е лицето
С. К. М..
На 15.03.2016 г., „Райфайзен банк България“ АД уведомява ЧСИ, че вземането е
цедирано на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което дружество е конституирано на 12.05.2016 г.
с постановление на съдебния изпълнител.
На 16.08.2017 г. била депозирана молба от настоящия ответник за извършване на
действия по изпълнение, но единствено срещу С. К. М..
На 26.06.2017 г. били поискани действия по изпълнение срещу двамата
длъжника. На 30.07.2018 г. било изпратено съобщение до ответника, че му се налага
запор на банковите сметки в „Юробанк България“ АД и е изготвено запорно
съобщение от 30.07.2018 г.
По повод подадена от ищцата молба за освобождаване на детските надбавки,
била проведена кореспонденция между ЧСИ и трето задължено лице - „Юробанк
1
България“ АД, като се установило, че банката не е получавала запорно съобщение по
и.д. № 627/2014 г. по описа ма ЧСИ С. Б..
В тази връзка ищецът приема, че последно действие водещо до прекъсване на
погасителната давност спрямо него било конституирането на ответника като взискател
– 12.05.2016 г., тъй като въз основа на молбата от 26.06.2017 г. бил наложен запор по
друго изпълнително дело.
На следващата една страница от исковата молба излага правното си разбиране,
подкрепено със съдебна практика относно погасяване по давност на вземания,
произтичащи от доставка на топлинна енергия, както и когато те са установени с
влязла в сила заповед за изпълнение – съждения неотносими към предмета на
настоящия спор.
Поддържа, че прекъсването на погасителната давност спрямо солидарния
длъжник, не прекъсва тази и по отношение на ищеца, като по въпроса била налице
противоречива съдебна практика, предмет на ТД № 2/2023 г. на ОСГТК.
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумите от 4813,96 лева
– главница по договор за кредит от ********** г., ведно със законна лихва от
04.02.2014 г. до окончателното изплащан е на задължението, 1224,91 лева редовна
лихва за периода от 05.07.2011 г. до 22.04.2013 г., 1129,72 лева наказателна лихва в
периода от 05.08.2011 г. до 30.01.2014 г., както и разноски в размер на 143,37 лева за
ДТ и 355,00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които бил издаден изпълнителен
лист на 05.02.2014 г. и заповед за изпълнение в полза на „Райфайзен банк България“
АД в рамките на ч.гр.д. 727/2014 г. по описа на районен съд Перник.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявения иск за
неоснователен. Признава фактическите твърдения на ищеца относно издаването на
изпълнителния лист и образуването на изпълнителното дело.
Излага разбирането си, че вземането установено с влязла в сила заповед за
изпълнение се погасява с петгодишна погасителна давност, като твърди, че тя е
многократно прекъсвана като резултат от процесуалната активност на кредитора.
Позовава се на ТР 3/28.03.2023 г., като с приетото в него аргументира, че давност по
изпълнителното дело не е текла до 26.05.2015 г. при действието на Постановление №
3/18.11.1980 г. (погасителната давност е спряла да тече) до отмяната му на 26.06.2015 г.
с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Твърди, че погасителната давност е прекъсната с образуване на изпълнително
дело, тъй като в нея са инкорпорирани искания за извършване на действия по
изпълнение. С молба от 16.08.2017 г. било сторено същото. На 12.03.2024 г. била
депозирана молба по и.д. № 628/2014 г., което било присъединено към и.д. № 627/2014
г., поради което водят до прекъсване на погасителната давност и по двете дела.
Позовава се и на Решение № 127/12.07.2022 г., дело № 2884/2021, III г.о. на ВКС,
съгласно което давност не тече ако взискателят е възложил действия по изпълнение, но
съдебният изпълнител бездейства, както и на приетото в Решение № 37/24.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV, ГО и други.
Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно който в периода от
13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давност не тече.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
2
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.
Ответникът не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност.
По делото не е спорно, че в полза на „Райфайзен България“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист на 05.02.2014 г. в рамките на ч.гр.д. 727/2014 г. по описа на Районен
съд Перник, както и че вземането по него е цедирано на ответника.
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
3
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на първото изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
От приложения по делото изпълнителен лист и изрична молба се установява, че
срещу ищеца (като един от солидарните длъжници) е било образувано и.д. № 627/2014
г. по описа на ЧСИ С. Б., като в молбата за образуване са инкорпорирани искания за
прилагани на изпълнителни способи – действие водещо до прекъсване на
погасителната давност.
По делото се установи, че давността е била прекъсната на по – късен етап - с
влизане в сила на заповедта за изпълнение, което е станало на 08.05.2014 г., тъй като
тя, ведно с поканата за доброволно изпълнение са връчени на 23.04.2014 г. По
изложените по – горе правни съображения, погасителна давност не е текла до
26.06.2015 г., което възражение на ответника съдът споделя.
На 10.05.2016 г. е депозирана молба от ответника за конституирането му като
взискател по изпълнителното дело, като е направено общо възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
С молба от 26.06.2017 г. са възложени конкретни действия по изпълнение срещу
двама длъжници, вкл. ищцата, но това е станало по и.д. № 628/2014 г. по описа на ЧСИ
С. Б..
С молба от 16.08.2017 г. са възложени конкретни действия по изпълнение по и.д.
№ 627/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б., но единствено срещу другия длъжник – С. К. М..
На 30.07.2018 г. е изготвено запорно съобщение срещу ищеца, но отново – то е
по и.д. № 628/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Във връзка с проведена кореспонденция между съдебния изпълнител и трето
задължено лице, последното отговаря, че срещу М. И. М. запорно съобщение по и.д. №
627/2014 г. не е депозирано. Такова е връчено по и.д. № 628/2014 г.
Други действия, водещи до прекъсване на погасителната давност в това
производство не се установяват от приложените доказателства.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е
започнала да тече на 10.05.2016 г. Същата е пет годишна и е изтекла на 10.08.2021 г.
при прилагането на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно който в периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 погасителна давност не е текла. Това е така, защото не се
установи да са искани и извършвани действия по изпълнение срещу този ищец след
10.05.2016 г. Както бе посочено – следващите молби и действията по изпълнение
4
касаят друго дело - № 628/2014 г. Дори и да бяха по дело 627, то последното искане е
от 30.07.2018 г., поради което понаситената давност отново би изтекла преди
депозиране на исковата молба (14.12.2023 г.) – действие водещо до спиране на
погасителната давност.
Твърдяната молба от 12.03.2024 г. е ирелевантна. Първо такава в кориците на
приложеното изпълнително дело не е налице, а дори с нея да бе сезиран съдебния
изпълнител за извършване на действия, водещи до прекъсване на погасителната
давност, то това е станало след като същата вече е била изтекла.
Ответникът се е позовал на приетото в Решение № 127/12.07.2022 г., дело №
2884/2021, III г.о. на ВКС, и в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV, ГО.
След обстоен анализ на Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV, ГО и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, действително, в Решение № 127/12.07.2022 г., дело № 2884/2021, III
г.о. на ВКС я се приема, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК.
Настоящият състав не споделя този правен извод, тъй като той не кореспондира
в приетото в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020 г. по описа
на ВКС, IV, ГО, нито с приетото в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В първия акт се прави разграничение между перемция и погасителна
давност и се дават разяснения, станали причина за образуване на ново тълкувателно
дело. В задължителния за съдилищата акт се дава разяснение, че в рамките на
изпълнителното производство давността не спира. Тя само се прекъсва. Поради този
извод се обяви, че Постановление № 3/18.11.1980 г. е изгубило сила, което от своя
страна наложи постановяването и на ТР 3/28.03.2023 г. на ОСГКТ, което ни казва, до
кога постановлението се прилага.
При извод за погасяване на вземането по давност след 10.08.2021 г. предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските, които съгласно представеният списък са в
размер на 1314,68 лева, към която сума следва да се прибави и 24 лева за препис от
изпълнително дело, заплатена от ищеца.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно,
тъй като претендирания адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лева е съобразен с
минимума, определен в Наредба 1 и пряко съответства на фактическата и правна
сложност на делото, доколкото именно процесуалния представител на ищеца е
установил, че част от молбите на ответника касаят друго изпълнително дело.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, в качеството му на цесионер не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу М. И.
5
М., ЕГН **********, за сума в размер на 4813,96 лева – главница по договор за кредит
от ********** г., ведно със законна лихва от 04.02.2014 г. до окончателното изплащан
е на задължението, 1224,91 лева редовна лихва за периода от 05.07.2011 г. до
22.04.2013 г., 1129,72 лева наказателна лихва в периода от 05.08.2011 г. до 30.01.2014
г., както и разноски в размер на 143,37 лева за ДТ и 355,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист на 05.02.2014 г. и заповед за
изпълнение в полза на „Райфайзен банк България“ АД в рамките на ч.гр.д. 727/2014 г.
по описа на районен съд Перник поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати
на М. И. М. сумата от 1338,68 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6