№ 22
гр. Тетевен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно
наказателно дело № 20214330200017 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0451-000978/18.12.2020 г. на И.Б. на длъжност
началник РУ към ОДМВР Л. ,РУ Ябланица , упълномощен със заповед 8121з-
515/14.05.2018г. на Й. К. Б. ЕГН ********** от гр. ххххххх е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 /триста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 /месеца/ месец за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП.Глобата е наложена за това ,че 06.12.2020г. в 08,00ч в с. Д ,обл. Л. на ул. „Л
като водач на товарен автомобил Опел Комбо с рег. № ХХХХ при обстоятелства : на
06.12.2020г. в 07,25ч в с. ххххххх срещу ххх посока движение ул. „А стамбол5ийски “
управлявал горецитирания товарен автомобил собственост на ЕЕТ "М.М.-Ф",гр. Русе ,
автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите ,МПС не е регистрирано по
надлежният ред.
Недоволен от наказателното постановление Б. моли да бъде отменено, тъй като се
твърди в жалбата ,че не отрича ,че на 06.12.2020г.му е била извършена полицейска проверка
, малко преди да навлезе в черния път . Известно му било ,че автомобила е на негов познат
на който често помагал в работата по отглеждане на риба , а не на русенска фирма, тъй като
автомобила се ползвал само да се прекарва храна около язовира „Витина Лъка“с. Д ,
категоричен е ,че автомобила имал регистрационни табели , стикер за ГО и преглед и
нямало как да знае ,че този автомобил е с прекратена регистрация . Не било посочено на коя
дата била прекратена регистрацията , позовава се на чл.28 от ЗАНН.
1
В съдебно заседание, жалбоподателя се явява лично и с адв. С.С. от ЛАК ,процесуалният
представител на административно – наказващият орган не се явява.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. При извършена служебна проверка не
се констатират допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила при съставяне на АУАН. АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на
предвидената в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл. 42 ЗАНН.
Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение, като
същия не е направил такива. От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа
страна:
На 05 срещу 06.12.2020г. свидетеля Ц. Д. Р. бил на работа по график нощна смяна за
времето от 20,30ч. до 08,30ч , около 7,30 ч. сутринта получил сигнал от ОДЧ ,че колегата
му П. Б. П. ,който бил в друг екип спрял товарен автомобил ,който бил нередовен.
Отивайки на място в с. Д на ул. „Л срещу ххх установили автомобил „Опел комбо“ с
русенска регистрация и че е спрян служебно от гаранционния фонд тъй като нямал валидна
застраховка Г.О., установили ,че шофьора който управлявал автомобила е жалбоподателя,
като свидетеля Р. потвърждава ,че справката се прави по регистрационна табела на
автомобила и същия е нямал валиден стикер на автомобила.
Свидетелят е.с.е. св.В.Т.М. работели към момента на съставяне на АУАН на жалбоподателя
като охрана на язовир „Витина Лъки“. Прекия началник на жалбопотеля му наредил да
заварява нещо и жалбоподателя тръгнал с колата за електрожена, върнал се и бил ядосан ,че
му съставили АУАН. Процесния автомобил се ползвал на язовира и по черните пътища за
превозване на храна за рибите , да вършели работа. Свидетеля Емилов твърди ,че
автомобила,който е с русенска регистрация е с регистрационен номер и стикер за преглед и
застраховка , но не ги бил оглеждал дали били валидни. До язовира се стигало по черен път ,
който бил на 100-150 м от дома на жалбоподателя в с. Д. След случая жалбоподателя и
началника му се скарали , разбрало се ,че АУАН е съставен за „Гражданска отговорност“ и
след това били уволнени,а свидетеля Михайлов напуснал.
2
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава
на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Жалбоподателят е управлявал МПС, което не е негово същото
е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС,
които не са иззети с АУАН. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,
респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената
регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор
"Пътна полиция", като по делото няма такива факти, още по-вече водачът не е бил
собственик на процесното МПС.Видно от справката за прекратена регистрация същата е
прекратена служебно на 27.01.2020г.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът,
респективно водачът в случая на съответното превозно средство няма как да узнае за
служебното прекратяване на регистрацията ,ако не е уведомен за това. Липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили
на нарушителя да осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ, съответният орган-информационният център
по този закон уведомява собственика на МПС, за което не е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" или сключеният застрахователен
договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок от 14 дни от датата на изпращане на
уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор за тази застраховка, данни в тази насока кога е уведомен
собственика на автомобила няма . Съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ-"Когато в
срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал. 1, т. 1 /тези на пътна полиция/ да прекрати регистрацията на моторното
превозно средство", което е станало на 27.01.2020 година. Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДП,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. От приложената по делото справка
се установява само , че регистрацията на МПС е била прекратена на 27.01.2020 година.Няма
данни собственика на МПС да е уведомил лицето , което е управлявало автомобила , и с
който автомобил се е извършвала трудова дейност в съответния язовир. Съгласно чл.143
ал.11 от ЗДВП -Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно
3
средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите,
предвидени в глава шеста. В този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение. Видно от АУАН такива не са иззети
,а в НП на ръка е записано иззех СУМПС № ********* и кон. тал.№ 6681295 ,а под това е
записано СУМПС е върнато на 18.01.2021г. Никъде по документите нито в АУАН нито в
НП е отбелязано ,че табелите с регистрационните номера са отнети.
От друга страна липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това,
поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено
ползване.Жалбоподателя е бил работник на язовир „Витина Лъки“, който е нямало как да
знае за факта ,че ГО не е заплатена от собственика на автомобила , тъй като по думите на
разпитаните двама негови колеги е.с.е. св.В.Т.М. този автомобил се е ползвал да обслужва
язовира,а след разправията с началника си е бил и уволнен.
В НП и АУАН е записано ,че на че 06.12.2020г. в 08,00ч в с. Д ,обл. Л. на ул. „Л като водач
на товарен автомобил Опел Комбо с рег. № ХХХХ при обстоятелства : на 06.12.2020г. в
07,25ч в с. Д по ул. „Л срещу ххх посока движение ул. „А стамбол5ийски “ жалбоподателя
е управлявал товарения автомобил , тоест посочени са два времеви интервала с разстояние
между тях от 35 минути , което настоящия състав счита ,че не е от категорията на
съществените тъй като деянието във вс. случаи е извършено в диапазон 7,25ч до 08,00ч.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите
от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски : Въпроса за възлагането на разноските в административно наказателния процес
е изрично уреден в чл. 63, ал.4 във вр. с чл.63д ал.1 ЗАНН, а именно по реда на АПК.В АПК
въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ, в случая на осн. чл.143 АПК направените от жалбоподателя
разноски в размер на 350 лв. за процесуално представителство следва да се заплатят от
ОДМВР Л. по аргумент от § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК. Тази сума съдът
4
счита за доказана и обоснован същата е около минималната , а в случая се касае за наложено
административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0451-000978/18.12.2020 г. на
И.Б. на длъжност началник РУ към ОДМВР Л. ,РУ Ябланица , упълномощен със заповед
8121з-515/14.05.2018г. с което на Й. К. Б. ЕГН ********** от гр. Ябланица,ж.к. „Младост
1“,вх.Б,ет.1 ап.3 с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на
300 /триста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 във вр. с чл.63д от ЗАНН Областна дирекция на
МВР –Л. да заплати на Й. К. Б. ЕГН ********** от гр. *********умата от 350 лв. разноски
за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Л., в 14-дневен срок от деня на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5