№ 326
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000502792 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 2072/28.07.2022г, постановено по гр.д.№ 14722/2021г по описа на СГС,
ГО, С-26 с-в, е осъдена Столична община да заплати на М. Д. И. сумата от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие стъпване в
необезопасена и несигнализирана дупка, падане върху тротоар и получаване на телесни
увреждания в областта на десен глезен на 07.02.2020г. в гр.София, на ул.“Уилям Гладстон“,
след пресечката с ул.“Цар Асен“, ведно с лихвата за забава върху сумата от 07.02.2020г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до първоначално предявения
размер от 26 000лв. Осъдена е Столична община да заплати на М. Д. И. на основание чл.78
ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 833,62лв., а на М. Д. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 980 лв., на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е обжалвано от Столична община, представлявана от юрк. В.С., в частта
му, с която е уважена исковата претенция, ведно със законната лихва върху нея. Сочи, че
неправилно съдът е приел, че е налице противоправно поведение на служители на
ответника, тъй като не е доказано точното място на инцидента, за да се твърди, че е
общинска собственост. Поддържа, че травма от подобен вид може да се случи и при битов
инцидент, Навежда доводи, че е следвало да се отчете съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй
като инцидентът се е случил в светлата част на денонощието, ищцата не е проявила
необходимата бдителност и съобразителност при придвижването си. Възразява срещу
приетото, че е налице причинно-следствена връзка между противоправността на деянието,
причинено от общината и настъпилият вредоносен резултат. Сочи, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелката Д. А., тъй като е заинтересована от делото. Излага
съображения, че не е съобразено, че проведеното лечение е консервативно, липсват
настъпили усложнения.
1
При условията на евентуалност се претендира да се намали размера на присъденото
обезщетение, като се определи такъв при спазване на принципа на справедливост. В
писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат доводите,
изложени във въззивната жалба.
Ответната страна-М. Д. И., представлявана от адв.М.М. от САК, е оспорила
въззивната жалба. Сочи, че са неоснователни доводите във въззивната жалба, че не е
установено точното местоположение на процесния инцидент, тъй като са ангажирани гласни
доказателства на свидетел очевидец за установяване на това обстоятелство.
Сочи още, че правилно съдът е приел, че е налице противоправно бездействие от
страна на Столична община относно неизпълнение на задължението да поддържа в
изправност тротоарите, попадащи в административните й граници.
Поддържа, че са установени всички елементи на фактическия състав на чл.49 във вр.
с чл.45 ЗЗ. Размерът на определеното обезщетение е съобразен с възрастта на пострадалата,
преживените болки и страдания, проведеното лечение и продължителността на
оздравителния процес.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си,
уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в
обжалваната част.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстаницонния съд и тя е следната:
Ищцата–М. Д. И., представлявана от ад.М.Д. от САК, е посочила в исковата молба, че
на 7.02.2020г., около 8.00ч. в гр.София, по десния тротоар на ул.“Уилям Гладстон“ стъпала с
десния си крак в несигнализирана и необезопасена дупка на тротоара, в резултат на което
паднала и контузила десен долен крайник. Получила закрити счупвания на дясната
подбедрица. Посочила е, че е почувствала силна болка, преживяла страдания. Била приета
по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където била хоспитализирана за периода
7.02.2020г. - 13.02.2020г. В лечебното заведение й била поставена диагноза „счупване на
подбедрицата-закрито“. На ищцата била извършена оперативна интервенция с поставяне на
вътрешна фиксация. След изписването от болницата, ищцата се възстановявала в домашни
условия, провеждала медикаментозно лечение. Нуждаела се от подкрепата и помощта на
своите близки, предвижвала се с патерици в продължение на 3-4 месеца, а цялото
възстановяване продължило около година. Преживяла е стрес и уплаха от инцидента, които
са довели до проблеми със съня, безпокойство, раздразнителност, напрегнатост. Наложило
се да ограничи социалните си контакти, изпитвала страх да ходи по улиците. Заради
възстановяването се е обездвижила, което рязко е влошило начина й на живот. Посочила е,
че страда от диабет и хипертония, което допълнително е затруднило възстановяването й.
Получените от нея увреждания са в пряка и непосредствена връзка с виновното
неизпълнение на задължението на Столична община да обезопаси и да поддържа в
изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост, съгласно пар.7, ал.1 от
ПЗР на ЗМСМА и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно
състояние съгласно чл.167 от ЗДвП и чл.30 ал.4 вр. чл.31 от ЗП. Претендирала е да се
постанови решение, с което да се осъди Столична община да й заплати сумата 26 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания
от причинените й телесни увреждания от описания инцидент, ведно със законната лихва от
7.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответната страна-Столична община е оспорила исковата претенция.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция частично–за
сумата от 15 000лв., като е приел, че ответникът не е изпълнил задълженията си по пар.1,
2
т.14 от ДВ на ЗП, че ищцата е претърпяла вреди в резултат от това неизпълнение, които са в
причинна връзка с поведението на ответника.
Спорен въпрос по делото пред въззивната инстанция е размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди, механизмът на настъпване на увреждането.
Видно от представената епикриза на УМБАЛСМ Пирогов ЕАД, гр.София, е , че
ищцата М. Д. И., на 55г., е била приета в 2-ра травматологична клиника на 07.02.2020г. ,
където след извършване на необходимите прегледи, образни изследвания и консултации, е
установено закрито счупване на подбедрицата. Проведено е било оперативно лечение на
счупването, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите
с метална остеосинтеза - плака и винтове. Ищцата е изписана на 13.02.2020г. Предписана й е
терапия.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-
р Е. К.-хирург, който е дал заключение, че ищцата е получила двуглезенно закрито счупване
на десен долен крайник (Фрактура бималеоларис дек.). Механизмът на получената травма е
усукване на дясната глезенна става след пропадане в тротоарната дупка, което съвпада с
настъпилото процесно събитие. Лечението на ищцата е било оперативно. Извършена е
кръвна (открита) репозиция и метална остеосинтеза. Вещото лице е изяснило, че при такъв
вид фрактури - вътреставни, оперативното лечение е препоръчително. Болките и
страданията през първите 15-20 дни, когато започва процесът на зарастване, са били с много
голям интензитет, като постепенно във времето са намалявали. В бъдеще, при промяна на
времето и при по голямо физическо натоварване на увредения крайник, могат да се появят
болеви симптоми, които биха могли да бъдат купирани с противовъзпалителни и
аналгетични медикаменти. Експертът е посочил, че такъв вид фрактури зарастват за около
60 - 75 дни, след което се провежда рехабилитация и физиотерапия. Възстановителният
период трае около 6 месеца. Какво е конкретното състояние на ищцата и дали се е
възстановила вещото лице не е установило, тъй като ищцата е отказала да се яви на преглед
при него.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. А. С.,
която е дала показания, че на 7.02.2020г. имала среща с ищцата – двете щели да пият кафе,
след което да посетят адвокат. Свидетелката и ищцата се движели по ул.Витоша, след това
завили по ул. Гладстон, минали покрай бюрото за обмяна на валута и тръгнали по десния
тротоар. Ищцата се движела с равни и удобни обувки. След като минали пресечката с
ул.“Цар Асен“, ищцата стъпила в дупка, оформена от липсващи плочки на тротоара, и
паднала. Според свидетелката, мястото се било оформило като дупка от дъждовете, при
липсата на плочки. Падането било неочаквано. Свидетелката не успяла да вдигне ищцата от
земята, която се оплаквала от силна болка в крака. Сигнализирали 112, но линейката дошла
след 30 минути. Междувременно кракът на ищцата се подул. Ищцата не можела да стъпва
на него, свидетелката и санитарят помагали на ищцата да се придвижва. Ищцата била
откарана и хоспитализирана в Пирогов. По-късно през деня, ищцата се обадила по телефона
на свидетелката и й съобщила, че след два дена ще й правят операция. След седмица ищцата
се прибрала в дома си, била много подтисната от лошите условия в болницата, от гледката
на болни хора, притеснявала се, че няма да може да ходи. Ищцата страдала от диабет и
раните й трудно заздравявали. След изписването от болницата ищцата се движела с две
патерици и ходела на един крак. Трудно се обслужвала. Свидетелката й пазарувала,
помагала й с обличането на дрехи. Посочила е, че за ищцата основно се грижел мъжът, с
когото тя живеела на фактически начала. Случилото се отразило негативно на психиката на
ищцата. Тя се оплаквала, че не може да спи, не искала да ходи на прегледи при лекари,
оплаквала се от липса на грижи, променила се като човек. Ищцата се придвижвала с
патерици 4-5 месеца, като и сега продължава да накуцва.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
3
страна следното:
Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на
пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по
повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени
поради виновното поведение на изпълнителя.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства,
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
По делото се установява, че ищцата е получила двуглезенно закрито счупване на
десен долен крайник (Фрактура бималеоларис дек.) при пропадане на крака й в дупка на
тротоара. Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата - задължението за поддържане на
тротоарите е на общината. При констатирано неизпълнение, за да се освободи от
отговорност, тя трябва да докаже, че е възложила изпълнението му на друг. Възраженията
на въззивника, че не е установено мястото на настъпване на инцидента са неоснователни,
тъй като ангажираните по делото гласни доказателства са пълни и подробно установяват
механизма и мястото на настъпване на увреждането, ката не установява заинтересованост на
свидетеля. Ответната страна е въвела възражения, че увреждането може да е настъпило и по
друг начин, което е следвало да се установи чрез пълно и главно доказване, за да се
изключат други хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от
твърдения. /Така Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о.,
ГК/
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на
травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените
на ищцата болки и страдания. Пострадалата е била на 56 години към датата на инцидента.
Извършена й е била оперативна интервенция с поставяне на метална плака и винтове.
Престояла е в болнично заведение приблизително една седмица. Имала е нужда от чужда
помощ, изпитвала е неудобство, не е можела да се движи свободно. Променило се е
психическото й състояние. Лечението и възстановяването й е продължило около 6 месеца,
пред който период е изпитвала болки и страдания, които през първите 15-20 дни са били с
много голям интензитет и постепенно са намалели. Не са установени остатъчни последици
от увреждането поради отказан медицински преглед от пострадалата, поради което не може
да се кредитират свидетелските показания на св.А. в тази насока, че ищцата продължава да
накуцва. Изложените възражения за съпричиняване от страна на пострадалата не следва да
се обсъждат, тъй като възражението не е релевирано в законоустановения срок.
Въз основа на изложеното следва да се определи размер на обезщетението за
неимуществени вреди 15 000 лева, ведно със законната лихва от 7.02.2020г. до
окончателното изплащане.
Следва да бъде осъдена Столична община да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. М.
Д. от САК, сумата от 1750лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2072/28.07.2022г, постановено по гр.д.№ 114723/2021г
по описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдена Столична община да заплати на М. Д. И.
с ЕГН **********, сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди вследствие стъпване в необезопасена и несигнализирана дупка,
падане върху тротоар и получаване на телесни увреждания в областта на десен глезен на
07.02.2020г. в гр.София, на ул.“Уилям Гладстон“, след пресечката с ул.“Цар Асен“, ведно с
лихвата за забава върху сумата от 07.02.2020г. до окончателното изплащане, и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат М. Д.
от САК, с адрес гр.***, ул.”***” № ***, вх.***, ет.*** сумата от 1750лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5